О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

44/21.01.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21. 01.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№19/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби, както следва.Частна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от председателя П. Г. Д., чрез процесуалния представител държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна Г.Г., против протоколно опреде -ление от 13.09.2018г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК и КПКОНПИ осъдена да заплати на В.С.С. сумата от 31 020лв., представляваща сто -рени разноски в производството.В жалбата се твърди, че определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроиздствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстацонния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.Частна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от председателя П. Г. Д., чрез процесуалния представител държа -вен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна А.В., против определение №2879/08. 11.2018г., постановено по гр.д. №480/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определение от 13.09.2018 г., постановено по гр.д. №480/17 г. по описа на ВОС, като КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.Й.П. сумата, представляваща разликата над 980лв. до 1 795лв., пред -ставляващи сторени разноски в исковото производство и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск, както и в частта му, с която КПКОНПИ е осъдена  да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 5 045, 98лв. до 5 365, 98 лв., представляващи сторени разноски в  производството пред ВОС.В жалбата се твърди, че определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено в обжалваните му части, с които на ответниците по исковете са присъдени разноски за адв.възнаграждения над мини -малните, предвидени в Наредба №1/04г. на ВАдвС, размери и вместо него постано -вено друго, с което молбите им да допълване на определението от 13.09.2018г. в частта за разноските чрез присъждане на тези суми се оставят без уважение.

Въззиваемият П.Д.Д. в депозирания отговор по първата частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез особения си представител адв.Д. П. поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззиваемите В.С.С., ”КТМ ЕКС”ЕООД, С.П.И. и К.Й.П., редовно уведомени, не са депозирали отговори по първата жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззиваемият К.Й.П. в депозирания отговор по втората частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.П. поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.

 Въззиваемото дружество „КТМ ЕКС“ЕООД редовно уведомено, не е депозирало отговор по втората жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частните жалби са подадени в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащи на обжалване пред настоящата инстанция актове.

Предмет на прекратеното от окръжния съд производство са предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придоби -тото имущество /КПКОНПИ/ срещу В.С.С., П.Д.Д., ”КТМ ЕКС”ЕООД, С.П.И. и К.Й.П. искове с пр. осн. чл. 74, ал.1 и чл.75, ал.2 от ЗОПДНПИ /обн. ДВ бр.38/12г., отм. ДВ бр.7/18г., в сила от 23.01.2018г./, вр.§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито имущество - посочените в исковата молба недвижими имоти и парични суми, както и за установяване на недействителността по отношение на Държавата на сключените между В.С.С. и съответно ”КТМ ЕКС”ЕООД, С.П.И. и К.Й.П. възмездни сделки досежно недвижими имоти, претендирани за отнемане.

ЗОПДНПИ/отм./ регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две - обезпечително и исково производства - пред съда.Трите основни етапа на развитие на процедурата по ЗОПДНПИ/отм./ са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от КОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ/отм./.Съгласно чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответ -ствие в имуществото на проверяваното лице.Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверя -ваното лице за определения от закона срок от 10 години.Именно в хода на тази проверка, проверяващите събират необходимите им сведения, ползвайки както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни и на тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за целия проверяван период предвидения в §1, т.7 от ДР на закона размер.Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.30 от ЗОПДНПИ/отм./, освен от органите по чл.13, ал.1 от закона, т.е. директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност.Проверката по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, сезиран с уведомление от предвидените в закона държавни органи /чл. 23, чл.24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ/отм.// при наличие на предпоставките по чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ /отм./, като в приложимата към казуса хипотеза проверката е въз основа на  уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./.Следова -телно, началото на първия етап от производството по този закон -  проверката, се поставя с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция /съгласно чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм.//.Етапът на проверката приключва: 1. с решението на комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито /чл. 37, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.1 от ЗОПДНПИ /отм.//; 2. с решението на комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито /чл. 37, ал.5 вр. чл. 11, т.2 и т.3  от ЗОПДНПИ/отм.//.Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на препис - ката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава /чл. 37, ал.5, пр.2 от ЗОПДНПИ /отм.//.

Във всички случаи, обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, „проверката по чл.21, ал.2 продължава до една година“, като съгласно чл. 27, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ „комисията може еднократно да удължи срока по ал.1 с още 6 месеца“ с оглед правомощията й по чл. 11, ал.1, т.2, пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вкл. и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в този смисъл в заключението на мотивирания доклад от проверката - чл. 27, ал.4, т.1 от ЗОПДНПИ /отм./.

Междувременно, след подаване на частната жалба, инициирала настоящото производство, е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ, бр.1 от 03.01.2019г., с който е създадена нова ал.2 в § 5 от ПЗР на закона. Същата гласи, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон.Според чл. 107, ал.1 от ЗПКОНПИ, комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.Според ал.2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл.107, ал.2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал.1 от закона.Според чл. 112, ал.1 и ал.2, проверката по чл.107, ал.2 продължава до една година, като комисията може да удължи срока до 6 месеца.Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл.113 от ЗПКОНПИ).

В случая, спорният по делото въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал.1, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 107, ал.2 вр. чл. 112, ал.1 и ал.2 от действащия ЗПКОНПИ е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице.По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл.15, ал.2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно дело.

Мнозинството на настоящия състав на съда споделя по-новата съдебна практика - решение на ВКС по чл.290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о. в което е дадено разрешение, че срокът по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен и се съобразява с разрешението в нея, като приема, че аналогичният срок по чл. 27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и този по чл. 107, ал.2 вр. с чл. 112, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ е преклузивен. Това следва на първо място от самата формулировка на правната норма на чл.  27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112 от ЗПКОНПИ относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следва и от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. Същият извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение №13/13.10.2012 г. по конст.дело №6/2012 г. на КС). Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид че обект на проверката на Комисията е имуществото както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако се приеме, че срокът за проверката по чл. чл.  27, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен (а инструктивен), то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 13 ЗОПДНПИ (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл.28 – чл. 34 от ЗОПДНПИ (отм.) като сами събират сведения (по чл.28 от ЗОПДНПИ (отм.) за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му), да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна (чл. 29 от от ЗОПДНПИ (отм.)), както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с други държавни органи – прокуратурата, МВР, органите на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ съобразно предоставената им компетентност (чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.) и неограничено във времето – извън законоустановения срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, и те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Подобни са правомощията на комисията и по действащия закон (ЗПКОНПИ), като в чл.114 и чл.115 от същия са уредени тези по събиране на сведения за проверявания и за лицата по чл. 143, 144, 145, 146 и 150, срещу които може да се предяви искът за отнемане на незаконно придобито имущество, както и правомощията им да искат от съда разкриване на банкова тайна, на търговска тайна и сведенията по ЗППЦК, да изискват от застрахователите разкриване на застрахователна тайна, както и информация от НСИ, представляваща статистическа тайна, да ползват информация от електронна база данни на Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове и да отправят искане до органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация. Поради това, принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 112 от ЗПКОНПИ, Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал.1, т.1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл.113, т.3 от ЗПКОНПИ за образуване на производство по този закон. Само в този случай производството по ЗОПДНПИ (отм.), респ. по ЗПКОНПИ би могло да продължи да се развива законосъобразно. Когато, обаче в рамките на преклузивния срок  Комисията не е взела решение за образуване на производство, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 153 от ЗПКОНПИ.Становището, че срокът е преклузивен е застъпено и в мотивната част на ТР №4/2016 г. от 07.12.2018 г. на ВКС, ОСГК, където е посочено, че срокът (с евентуалното му продължение) за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира.

В случая проверката на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на значително несъотвествие в имуществото на В.С.С. е започнала въз основа на протокол от 23.09.2014г. по чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ на директора на ТД на КОНПИ-гр.Варна при хипотезата на чл.22, ал.1, т.23 от ЗОПДНПИ /отм./ поради прив -личане на В.С.С. като обвиняема за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.1 от НК, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от Специализирана прокуратура до ТД на КОНПИ-Варна от 18.09.2014г.

Решението на КОНПИ за образуване на производство и за обезпечаване на бъдещите искове е взето на 01.12.2016г. - решение №574/01.12.2016г.

Решението на КОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 01.03.2017г. - решение №90/01.03. 2017г., а искът е предявен в съда на 06.03.2017г.Преклузивният едногодишен срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ е започнал да тече на 23.09.2014г., съответно до 23.09.2015г.Бил е еднократно продължен с решение на комисията с шест месеца, т.е. до 23.03.2016г.Решението на Комисията за образуване на производство е взето на 01.12.2016г., т.е. след изтичането му.Предвид изложените по-горе съображения се налага извода, че след като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, като такова е и съдебното производство.Предявените искове са недопустими, съответно производството по тях подлежи на прекратяване.Не се налага различен извод и при действието на приложимия съгласно ал.2 на § 5 от ПЗР (ДВ, бр.1 от 03.01.2019г., в сила от 07.01.2019г.) към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл.112.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоин-  станционния съд, определението на ВОС от 13.09.2018г. следва да бъде потвърдено.

С молба от 14.09.2018г., депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, ответникът К.Й.П. е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноските с присъждане на сторените от него разноски в производството на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, а именно адв.възнаграждение в размер на 1 200лв. съг -ласно договор за правна защита и съдействие от 26.04.2017г., платено в исковото производство, адв.възнаграждение в размер на 580лв. съгласно разписка от 19.12. 2016г., платено в обезпечителното производство и заплатена държавна такса по частна жалба също в обезпечителното производство в размер на 15лв. или общо сумата от 1 795лв.

Въззиваемата страна по молбата - КПКОНПИ в депозирания отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК поддържа становище за нейната недопустимост досежно разноските, сторени по други съдебни дела, а именно в обезпечителното произ -водство пред въззивна инстанция, като счита, че същите не могат да се присъждат в настоящото производство, а по отношение на адв.възнаграждение в размер на 1200лв. е възразила за прекомерност на същото и е претендирала редуцирането му до минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

Съобразно материалния интерес на К.П. в производството, а именно пазар -ната стойността на един недвижим имот, придобивната сделка за който се претен -дира да бъде обявена за недействителна и същият да бъде отнет, която е 15 000лв., минималното възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 980лв.По делото са проведени три открити съдебни заседания, във всяко от които процесуалният представител на К.П. се е явявал, изслушани са няколко технически експертизи и няколко свидетели, като приложение намира и нормата на чл.7, ал.8 от цитираната наредба досежно допълнително възнаграждение от 100лв.При този предвиден минимален размер - 1 080лв. и фактическата, и правна сложност на делото досежно предявения от КПКОНПИ иск против К.П. съдът приема, че възнаграждението от 1 200лв., макар и при прекратено на този етап производство, не се явява прекомерно.Претендира се и присъждане на сторени разноски в производството за обезпечаване на бъдещия иск, а именно адв. възнаграждение и държавна такса с представени доказателства за извършването им.Неоснователно е възражението за принципна недължимост на същите, т.к. са сторени в друго съдебно производство.Съгласно разрешенията, дадени в т.5 от ТР №6/12 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски в обезпечи - телното производство се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход или в случая, т.к. е постановено прекратително определение, приключващо исковото производство, при постановяване на това определение.В развилото се обезпечително производство по обезпечението на бъдещите искове на КПКОНПИ обаче К.П. не е имал право на разноски, съобразно общите правила на чл.78 от ГПК.Същият е обжалвал допус -натото от първоинстанционния съд обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху процесния имот, но частната му жалба е била намерена за неоснователна от въззивния съд и с постановеното по в.ч.гр.д.№75/17г. по описа на ВАпС, гр.о. определение №130/23.02.2017г. определението на ВОС в частта му досежно посочената допусната възбрана, е било потвърдено.След като не е имал право на разноски в развилото се частно производство по разпоредбите на чл.78 от ГПК, т.к. частната му жалба е била неоснователна, то същият не може да ги претен -дира в исковото производство.Разрешенията на цитиранато ТР досежно момента, когато се присъждат разноските, сторени в обезпечителното производство, не деро -гират общите правила относно тяхната дължимост в съответствие с нормите на чл.78 от ГПК, като страната може да ги претендира основателно само, ако изходът в исковото производство е благоприятен за нея и изходът в конкретното обезпечително производство също е бил благоприятен за нея.Предвид изложеното съдът приема, че присъдените разноски за разликата над 1 200лв. до 1 795лв. не се следват, поради което определението на ВОС в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на К.П. с пр.осн. чл.248 от ГПК в тази й част се остави без уважение.В останалата обжалвана част за разликата над 980лв. до 1 200лв. определението следва да бъде потвърдено.  

  С молба от 17.09.2018г., депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, уточнена с молба от 12.10.2018г.,  ответникът „КТМ ЕКС”ЕООД е поискал допълване на прекра -тителното определение в частта за разноските с присъждане на сторените от него разноски в производството на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.Претендирал е: 1/ адв.възнаг -раждение в размер на 5 000лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2018г., заплатено в брой според цитирания договор; 2/ възнаграждение за в.л. - 101, 90лв./100лв.+преводна такса 1, 90лв. с представени доказателства за заплаща -нето им на л.519 от делото на ВОС/, депозит за свидетел-21, 08лв./20лв.+1, 08лв. преводна такса с представени доказателства за заплащането им на л.518 от делото на ВОС/ и допълнително възнаграждение за в.л.-243лв./с представени доказателства за заплащането му на л.617 от делото на ВОС/ или общо 5 365, 98лв. 

Въззиваемата страна по молбата - КПКОНПИ в депозирания отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност досежно адв. възнаграждение, т.к. към молбата не са представени доказателства за заплащането на такова, и в условия на евентуалност е възразила за прекомерност на същото и е претендирала редуцирането му до минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

Възражението за липса на представени доказателства за заплащането на възнаграждение са неоснователни, доколкото съгласно цитирания договор, приложен на л.416 от делото на ВОС, служещ и за разписка, възнаграждението е било запла - тено в брой.Съобразно материалния интерес на „КТМ ЕКС”ЕООД в производството, а именно пазарната стойността на двата недвижими имота, придобивната сделка за които се претендира да бъде обявена за недействителна и същите да бъдат отнети, която е общо 157 500лв., минималното възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 4 680лв.По делото са проведени три открити съдебни заседания, във всяко от които процесуалният представител на дружеството се е явявал, изслушани са няколко технически експертизи и няколко свидетели, като приложение намира и нормата на чл.7, ал.8 от цитираната наредба досежно допълнително възнаграждение от 100лв.При този предвиден минимален размер - 4 780лв. и фактическата, и правна сложност на делото досежно предяве -ните от КПКОНПИ искове против „КТМ ЕКС”ЕООД съдът приема, че възнаграждение от 5 000лв., макар и при прекратено на този етап производство, не се явява преко -мерно, съответно определението на ВОС в обжалваната му част, с която е присъдено адв. възнаграждение за разликата над 4 680лв. до 5 000лв., т.е. 320лв., които от глобалната сума са разликата над 4 045, 98лв. до 5 365, 98лв., като правилно следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.09.2018г., постановено по гр.д. №480/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК и КПКОНПИ осъдена да заплати на В.С.С. сумата от 31 020лв., представляваща сторени разноски в производството.

ОТМЕНЯ определение №2879/08.11.2018г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК опреде -ление от 13.09.2018г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, като КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.Й.П. сумата, представляваща разликата над 1 200лв. до 1 795лв., представляващи сторени разноски в производ -ство по обезпечение на бъдещ иск и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.Й.П. молба вх.№26344/14.09.2018г. за допълване на осн. чл. 248 от ГПК на определение от 13.09. 2018г., постановено по гр.д. №480/17г. по описа на ВОС, в частта му относно разнос -ките чрез присъждане на сумата, представляваща разликата над 1 200лв. до 1 795лв., представляваща сторени разноски в обезпечително производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2879/08.11.2018г., постановено по гр.д.№480/ 17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определение от 13.09.2018 г., постановено по гр.д.№480/17г. по описа на ВОС, като: 1/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.Й.П. сумата, представля - ваща разликата над 980лв. до 1 200лв., представляващи сторени разноски в иско - вото производство; 2/ КПКОНПИ е осъдена  да заплати на „КТМ ЕКС“ЕООД сумата, представляваща разликата над 5 045, 98лв. до 5 365, 98лв., представляващи сторени разноски в производството пред ВОС.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: