ОПРЕДЕЛЕНИЕ 232

гр. Варна,04.04.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 190/16г., намира следното:

Производството е образувано по три частни жалби против определения, постановени по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС, както следва:

1.Частна жалба вх. № 5180/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 371/09.02.16г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските за назначаване на особен представител в размер на 800 лв. в първоинстанционното производство, на осн. чл. 248 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно, излагайки подробни аргументи за това. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго такова за уважаване искането на жалбоподателя за допълване на решението в частта за разноските, присъждайки в негова полза и посочената сума, заплатена от него на посоченото основание.

В предвидения срок не е депозиран отговор от насрещните страни и контролиращата страна в лицето на ДСП-Варна.

2. Частна жалба вх. № 4981/17.02.16г., подадена от М.Ж.Ж. и Н.А.Ж., действащ чрез законния си представител Р.В.Ж., и двамата представлявани от адв. П. П. ***, против определение № 371/09.02.16г., в частта му, с която е допълнено решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските и двамата жалбоподатели заедно с К.Ж.Ж. са осъдени да заплатят на Г.А.Г. сумата от 1000лв., направени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно, тъй като предмета на спора пред ВОС се е концентрирал върху това кой от двамата – въззивникът Г. Ат. Г. или К.Ж.Ж., да участва в делбата, а не по отношение на кои обекти и при какви квоти на останалите участници да бъде допусната делбата. И този въпрос действително е решен в полза на въззивника, но разноските за въззивното производство следва да се поемат единствено от К. Ж. Ж.. Поради това се претендира обжалваното определение да бъде отменено по отношение на жалбоподателите. Евентуално - ако се намери жалбата за неоснователна, жалбоподателите да бъдат осъдени наред с другите участници в делбата и въззиваеми пред ВОС – П.Г.Б. и А.Г.Б..

В предвидения срок не е депозиран отговор от насрещната страна Г.А.Г. и от контролиращата страна ДСП-Варна.

3. Частна жалба вх. № 5240/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 421/12.02.16г., с което е определено възнаграждение в размер на 800лв. на адв. Г. Трендафилова, назначена за особен представител на К.  Ж.Ж. за осъществяване на процесуално представителство по въззивното дело и жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 800лв., представляващи разноски за възнаграждение на особения представител, на осн. чл. 77 от ГПК. Счита се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно постановено при нарушение на процесуалните правила и норми. Сочи се, че молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е била подадена от особения представител на К. Ж. Ж. – адв. Г. Т. след изтичане на 1-месечния срока за обжалване на решението. На жалбоподателя не е била дадена възможност да изрази становище по тази молба. Счита се, че молба за присъждане на възнаграждението на особения представител е допустимо да се подаде единствено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и след като това не е станало – определението следва да се обезсили като недопустимо, а молбата да се остави без разглеждане.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази частна жалба от насрещната страна – К. Ж. Ж. чрез особения й представител.

И трите частни жалби са допустими като подадени в предвидения срок за обжалване, от страни с правен интерес и против подлежащи на обжалване съдебни актове, при наличието на изискването за надлежна представителна власт.

Производството по първата частна жалба вх. № 5180/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 371/09.02.16г., обаче следва да се прекрати, тъй като в обжалваното определение липсва диспозитив, с който да е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските за назначаване на особен представител в размер на 800 лв. в първоинстанционното производство, на осн. чл. 248 от ГПК. В случая е налице очевидна фактическа грешка на ВОС, тъй като в мотивите на това определение е формирана воля, че искането за изменение на решението в частта му за разноските, касаещо присъждане на сумата от 800лв., е неоснователно и такива не следва да му се присъждат, но в диспозитива няма отразяване на тази воля /която иначе обосновава интереса от така депозираната частна жалба/. При това положение настоящото производство по тази частна жалба следва да се прекрати и делото да се върне на ВОС за преценка и произнасяне по отстраняване на ОФГ, след което частната жалба /евентуално с постъпили частни жалби срещу новопостановения съдебен акт/ да бъде изпратена отново на ВАпС.

Втората частна жалба е основателна и обжалваното определение в частта му, с която са били осъдени М.Ж.Ж. и Н.А.Ж., действащ чрез законния си представител Р.В.Ж. да заплатят на Г.А.Г. сумата от 1000лв., представляващи направени пред въззивната инстанция разноски, следва да се отмени. Това е така, защото същите не са дали повод за образуване на въззивното производство и в рамките на същото не са оспорвали, а напротив – поддържали са тезата по въззивната жалба на Г. Г. – виж изявлението на процесуалния им представител от с.з. от 24.11.15г. Вярно е, че с подадената искова молба същите са конституирани като ответници по делото, но в отговора си на исковата молба /л. 91-92 от делото на ВРС/ и в хода на устните прения /протокол от с.з. на 29.05.15г. пред ВРС / те отново са поддържали, че искат допускане на делбата на посочените от ищците имоти и то при участието на ищеца Г.А.Г., а не на К. Ж. Ж.. При това положение е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и тези въззиваеми не следва да носят отговорност за направените от въззивника разноски пред въззивната инстанция. Единствено въззиваемата К. Ж. Ж., която чрез особения си представител е оспорвала и исковата молба и въззивната жалба, следва да поеме разноските на въззивника в размер на заплатения адвокатски хонорар, за което и тя е била осъдена с определението на ВОС от 09.02.16г. Осъдителната част на определението по отношение на тези жалбоподатели следва да се отмени.

Третата частна жалба е неоснователна. Въззивният съд е пропуснал при образуване на делото и проверка допустимостта на въззивното производство да задължи ищеца /той и въззивник/ Г.А.Г. да внесе разноски за особения представител на ответницата /въззиваема пред ВОС/ К.Ж.Ж., назначена на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК с определение № 2084/12.02.15г. на ВРС по първоинстанционното дело /неправилно посочено в същото, че се предоставя правна помощ по реда на ЗПП – виж т. 6 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС/. Предварителното внасяне от ищеца на възнаграждението за особения представител на ответницата е било предпоставката за администриране и разглеждане на въззивната му жалба. И това е задължение на ищеца не към самия адвокат, назначен за особен представител, а към съда, който изплаща след това възнаграждението, определено по реда на Наредба № 1 на ВАС /отново т. 6 от цитираното ТР/. Поради това и не е било необходимо особения представител да се ръководи от срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, за да иска заплащане на дължимото му пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение. Пропускът на въззивния съд да събере предварително от ищеца /въззивника/ раазмера на възнаграждението на особения представител на ответницата е отстранен с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 77 от ГПК /което може да бъде постановено и служебно от съда и поради това неизпращането на препис от молбата на адв. Г. Трендафилова на въззивника, не е процесуално нарушение/. Поради това и обжалваното определение е не само допустимо, но и законосъобразно.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в мотивите на т. 6 от цитираното ТР изрично е посочена и възможността ако решението е в полза на ищеца, заплатеното от него възнаграждение за особения предсдтавител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, да бъде възмездено - може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 190/16г. на ВАпС, образувано по частна жалба вх. № 5180/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 371/09.02.16г. по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС, И ВРЪЩА делото на ВОС, който съобразно мотивите на настоящото определение да прецени и да се произнесе с определение за поправка на ОФГ /с изричен диспозитив за оставяне без уважение на искането на жалбоподателя за допълване на решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските за назначаване на особен представител в размер на 800 лв. в първоинстанционното производство, на осн. чл. 248 от ГПК/.

Едва след горното, частната жалба /евентуално с постъпили частни жалби срещу новопостановения съдебен акт/ да бъде изпратена отново на ВАпС за произнасяне по същество.

ОТМЕНЯ по частната жалба на М.Ж.Ж. и Н.А.Ж., действащ чрез законния си представител Р.В.Ж., и двамата представлявани от адв. П. П. ***, определение № 371/09.02.16г., постановено по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС в частта му, с която е допълнено решение № 2037/07.12.15г. в частта за разноските, по отношение осъждането на М.Ж.Ж. и Н.А.Ж., действащ чрез законния си представител Р.В.Ж., да заплатят на Г.А.Г. сумата от 1000лв., направени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК и  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.А.Г. чрез адв. Й. Б. за изменение на решение № 2037/07.12.15г. по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС в частта му за разноските чрез осъждането на М.Ж.Ж. и Н.А.Ж., действащ чрез законния си представител Р.В.Ж., да му заплатят сумата от 1000лв. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5240/19.02.16г., подадена от Г.А.Г. чрез адв. Б. Ф. ***, против определение № 421/12.02.16г. по в.гр.д. № 2667/15г. на ВОС, с което е определено възнаграждение в размер на 800лв. на адв. Г. Т., назначена за особен представител на К.Ж.Ж. за осъществяване на процесуално представителство по въззивното дело и Г.А.Г. е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 800лв., представляващи разноски за възнаграждение на особения представител, на осн. чл. 77 от ГПК.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в никоя от частите му не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: