РЕШЕНИЕ

 

61

 

Гр.Варна, 04.05.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 04 май 2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 191  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано жалба на Д.А.Н. от гр.София, против решение № 1064/10.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 3590/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, само в частта, с която окръжният съд е извършил разпределение по т.2 от разпределението на суми, постъпили по изпълнително дело № 20108080400410 на ЧСИ З.Д.. Настоявал е, че обжалваното решение, в частта по т.2 от разпределението, е незаконосъобразно, защото вместо само 134 лв., като привилегировано вземане по смисъла на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, съдът следвало да включи в разпределението по тази точка цялата сума, установена с Акт за установяване на задължение по декларация № МД –АУ -025/09.03.2012 г., издаден от община Варна, дирекция „Местни данъци”, отдел „Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, защото след издаване на акта, вече не било налице едно отделно задължение към общината за конкретния имот, а общо задължение за данъци и такси. Т.е. съдебният изпълнител, а след това и окръжния съд, трябвало да разпределят по т.2 от разпределението сума в размер, покриващ цялото задължение към общината, а не само местните данъци за конкретния имот. Посочил е, че погрешно окръжният съд възприел възражението му като такова за изключване от т.2 на разпределението на сумата от 134 лв., поради плащането й, вместо за включване и на допълнителни суми, фигуриращи в акта на общината.

От насрещните страни, писмен отговор със становище за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалвания акт, е подал длъжникът „Одисей 96” ЕООД в производство по несъстоятелност, чрез синдика  му В.С.. Длъжникът „Одисейстрой” ООД в производство по несъстоятелност, не е подал отговор на жалбата. Взискателят „Алфа Банка” АД, също не е подал отговор на жалбата.

При данните, че обжалваното решение на окръжния съд е било връчено редовно на жалбоподателя едва на 03.10.2014 г. /в случая приложим е бил редът по чл. 41, ал.2 от ГПК, а не този по чл. 47 от ГПК, поради което и с изтичане на срока за получаване на книжата, след залепване на уведомлението, съобщението не е било редовно връчено/, подадената по пощата, на 10.10.2014 г., жалба е в срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и  допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Оплакванията на жалбоподателя се свеждат единствено до разпределението, изготвено от окръжния съд по т.2, с което за вземания на Община –Варна – Дирекция „Местни данъци и такси” е разпределена сумата от 134 лв., представляваща дължим данък за изнесения на публична продан имот – дворно място с площ 1 328 кв.м., ПИ с идентификатор  10135.5542188; Пред окръжния съд, жалбоподателят е настоявал, че като привилегировано по смисъла на чл. 136, т.2 от ЗЗД, следва да се включи не само сумата от 134 лв. за конкретния продаден на публична продан имот, а цялото задължение за местни данъци и такси за всички имоти, за което бил издаден Акт за установяване на задължение по декларация № МД –АУ -025/09.03.2012 г.

Разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД сочи, че се ползват с право на предпочтително удовлетворение по т.2, вземанията на държавата за дънъци върху определен имот – от стойността на този имот. Това означава, че привилегията ползва не всички вземания на държавата за данъци, а само онези, които са за конкретния, продаден на публична продан имот. Затова съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че след издаване на акта на общината за дължимите данъци и такси, цялото вземане, касаещо всички негови имоти се ползвало с привилегията по т.2. Предвид изложеното, правилно окръжният съд е разпределил по т.2 от разпределението само сумата от 134 лв., което представлява задължението за местните данъци за продадения от съдебния изпълнител имот.

Макар и по различни от изложените от окръжния съд съображения /той е посочил, че липсват доказателства за изключване на тази сума от разпределението поради плащане по акта на общината/, решението, в обжалваната му част досежно разпределената по т.2 сума от 134 лв., е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1064/10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 3590/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която, след отмяна на извършеното от съдебния изпълнител разпределение от 16.04.2013 г. по изп.дело № 20108080400410, ЧСИ З. Д., рег.№ 808, с район на действие  ВОС, е извършено ново разпределение и по т.2 – за вземания на Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси” е разпределена сумата от 134 лв., дължим данък за изнесения на публична продан имот – дворно място с площ  1328 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.5542188;

 

Решението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: