Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

115

гр.Варна, 11.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 02.07.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 192/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

С решение № 98/10.04.2014 год по гр.д. № 6773/2013 год на ВКС на РБ, гражданска колегия, I г.о. на ВКС на РБ е отменено решение № 78/23.05.2013 год по в.гр.д. № 121/2013 год на Апелативен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С отменителното решение на ВКС на РБ са дадени указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе в мотивите си по доводите на въззивниците, а именно: касае ли се в случая за замени по реда на чл. 131 от ЗТПС или за замени по общия ред; дали при извършени замени по реда на ЗТПС с решение на общинската комисия за ТПС за настъпване на прехвърлителното действие на тези замени е нужно съставянето на нотариални актове, или прехвърлянето е по силата на самото решение на комисията за ТПС; дали вписването на акт или договор за прехвърляне на недвижим имот е част от формата за действителност на този акт или договор; дали твърдението на ищците за придобиване на имотите по давност е направено своевременно, и ако е така – дали е основателно; дали представеният по делото протокол № 6/29.03.1967 год доказва придобиването на правото на собственост от Държавата на основание замяната с оглед предвиденото в чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ условие.

Предмет на въззивното производство са жалби срещу решение № 1368/06.07.2012 год по гр.д. № 856/2011 год на Окръжен съд Варна, както следва:

1) От А.А.Х. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от реална част с площ 4887 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121, целият с площ 6888 кв.м.

2) от Р.Г.А. и А.А.Х. – в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2566.167 при квоти ¾ за А.Х. и ¼ за Р.А..

3) от Министъра на регионалното развитие и благоустройството като процесуален субституент на Държавата, срещу решението в частта, с която е прието за установено, че А.А.Х. е собственик на реална част с площ 935 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна.

В жалбите на Р.Г.А. и А.А.Х. се излагат доводи, че протоколът за замяна от 1967 год. не е породил вещно-прехвърлителното си действие поради липса на изискуемата нотариална форма. Изтъква се също, че ответникът по иска не е установил придобиването на имота от държавата по някой от предвидените в закона основания, изключващи правото на собственост на ищците. Позовават се и на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което е направено за първи път с въззивната жалба.

В жалбата на МРРБ се акцентира върху липсата на доказателства за упражнявана от ищците фактическа власт върху имотите, както и върху обстоятелството, че представеният по делото протокол за замяна от 1967 год не е бил оспорен, както и че не е представен документ за собственост на ищците след замяната.

Съобразявайки всички представени по делото, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, приета при новото разглеждане на делото, съставът на Апелативен съд Варна намира следното:

По силата на договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 1509, том VIII от 08.08.1928 год. Д. А. С. е придобила правото на собственост върху 4,5 дка лозе (хавра) в землището на гр.Варна, местност „Ваялар” при граници: Царски лозя, Т.Т., А. С. и път.

С нот.акт № 25, том II от 28.02.1941 год Д. А. С. придобила чрез покупко-продажба лозе с площ 1,4 дка в същата местност при граници: Д. А., хавра на н-ци на Н. В., лозе на К.Г., А. Г. Н. и лозова земя (ограда).

След смъртта на наследодателката Д. А. С. била извършена съдебна делба на останалите в наследство недвижими имоти по гр.д. № 203/1060 год на ВРС, приключило със спогодба, по силата на която дъщерите й З. А. Х. и Т. Х. С. придобили в общ дял при равни квоти от по ½ ид.ч. описаните по-горе имоти.

По силата на съдебно решение по гр.д. № 236/1965 год. З. Х. получила в дял правото на собственост върху лозе от 1,5 дка в землището на гр.Варна, м.”Траката”.

От представеното удостоверение за наследници на З. А. Х. се установява, че ищецът А.А.Х. е неин единствен наследник по заместване на баща си А. А. Х. - син на наследодателката, починал преди нея.

Бащата на ищеца – А. А. Х. придобил чрез дарение с нот.акт № 159 том V от 06.09.1963 год правото на собственост върху 2 дка от лозе, цялото от 9 дка в землището на гр.Варна, местност „Ваялар” при граници: дворцовите лозя, А. Г., пътя Варна-Златни пясъци и М. Х. С. След смъртта си А. Х. оставил за наследници съпруга Р.Г.А. и син А.А.Х. – ищци по делото.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (л.142-146) се установява идентичността на претендираните от ищците недвижими имоти с тези по документите за собственост на техните наследодатели. Вещото лице е проследило отразяванията по старите кадастрални планове от 1936, общия устройствен план на крайбрежието от 1956 год, плана на старите имотни грници на местност „Траката” от 1999 год и сега действащата кадастрална карта на местност „Долна Трака” от 2008 год и е дало заключение, че процесните имоти №№ 10135.2566.121 и 10135.2566.167 попадат и представляват част от имотите пл. № 1518 на А. С. и 1518а на Д. С. от КП”Курортно предградие „Лозята”, описани в документите за собственост. Вещото лице е изготвило комбинирана скица (л.146), на която графично са показани процесните недвижими имоти, защриховани в червено.

По делото е представен протокол № 6/29.03.1967 год на Комисия по ТПС, от който се установява, че комисията е взела решение за замяна на 2 дка лозе в местността „Ваялар” от А.Х. ***, и съответно на лозе 2,5 дка в местност „Ваялар” от З. Х. с 0,8 дка нива в местност „Журналист”.

По отношение действието на протокола на ТПС комисията настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 131 от Закона за трудовата поземлена собственост (отм) Държавният поземлен фонд може да извършва замени на част от земите си с общински или частни имоти. Те се осъществяват с решението на общинската комисия по ТПС след одобрението му от поземления съвет при Дирекцията по земята. В закона не са предвидени други изисквания относно фактическия състав и формата за действителност на извършваните по този ред замени.

Редът за обжалване и влизане в сила на решенията на общинските поземлени комисии е предвиден в чл. 5 от Правилника за приложение на ЗТПС, чиято ал.8 гласи: След изтичане срока за обжалване, необжалваните решения на общинската комисия по ТПС или необжалватните части от тях влизат в сила и подлежат на изпълнение освен в изрично посочените в настоящия правилник или в закона за ТПС случаи за задължително одобрение на решението от поземления съвет.

По делото липсват доказателства протоколът на комисията по ТПС да е бил одобрен от поземления съвет при Дирекцията по земята. Следователно, по арг.от чл.5 ал.8 от ППЗТПС той не е влязъл в сила и не е породил своето вещно-транслативно действие. Разпоредбата на чл.12 от ЗТПС е давала възможност на физически лица да запазят правото си на собственост върху имоти под определен размер, а процесните имоти не го надвишават. Следователно, в конкретния случай фактическият състав на замяната по чл. 131 от ЗТПС не е бил завършен и на това основание протокол № 6/1067 год не е породил вещно-транслативното си действие.

Но дори и да се приеме обратното, тези имоти подлежат на възстановяване по силата на чл. 18з от ППЗСПЗЗ.

От заключението на назначената при новото разглеждане на делото СТЕ се установява, че имотите не са били включени в блок на ТКЗС, липсват също писмени доказателства за отреждане или предоставяне за оперативно управление на УБО. Експертизата е извършила проучване в отдел „Земеделие” при Община Варна и ОСЗ – Варна, но не е могла да установи местонахождението на територията на м.”Журналист” така, както е описана в протокола на ТПС-комисията. Към протокола липсва картен материал или схема на имотите, дадени в замяна. Липсват данни, от които да може да се индивидуализира предоставения в замяна имот, поради което и не може да се установи отчуждаван или застрояван е той след 1967 до влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със заменения имот. В случая тази хипотеза не е налице, поради което следва да се приеме, че замяната е изгубила действието си и подлежи на възстановяване имотът преди извършването й.

Възражението за придобивна давност не следва да се разглежда, защото е несвоевременно направено – едва с въззивната жалба, а и поради наличието на достатъчно писмени доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост на наследодателите на ищците. Държавата не може да се позовава на чл. 6 от ЗС за придобиване на имотите, тъй като те имат установен собственик.

С оглед горното следва да се приеме, че правата на собственост на ищците върху процесните имоти са установени, поради което и предявеният установителен иск е основателен и доказан. Първоинстанционното решение в отхвърлителните му части следва да се отмени, а с новото решение по съществото на спора предявените искове следва да бъдат уважени. Приложената по делото комбинирана скица на л. 146 да се счита като неразделна част от решението.

С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 1771 лв, в която сума не са включени разноските, присъдени от първоинстанционния съд съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1368/06.07.2012 год по гр.д. № 856/2011 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е прието за установено, че А.А.Х. с ЕГН ********** е собственик на реална част с площ 935 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год на изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на имот със стар № 5517, защрихована с червени линии на скицата, намираща се на л.146 от гр.д. № 856/2011 год на ВОС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част за разноските в размер на  329 лв.

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителните му части и вместо него

П О С Т А Н О В И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А.А.Х. с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121, с площ от 4887 кв.м. защрихована с червени линии на скицата, намираща се на л.146 от гр.д. № 856/2011 год на ВОС и представляваща неразделна част от настоящото решение, при граници на целия имот с площ 6888 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год на изпълнителния директор на АГКК, както следва: поземлени имоти с идентификатори № 10135.2566.167, № 10135.2566.168, № 10135.2566.122, № 10135.2566.214, № 10135.2566. 213, № 10135.2566.212, № 10135.2566.6494, № 10135.2566.6493, № 10135.2566. 85.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А.А.Х. с ЕГН ********** и Р.Г.А. с ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-1 8-92/14.10.2008 год на изпълнителния директор на АГКК с площ 1278 кв.м. при квоти ¾ за А.А.Х. и ¼ за Р.Г.А., при граници по скица № 15632/22.06.2011 год на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, както следва: поземлени имоти с идентификатори № 10135.2566.168, № 10135.2566.121, № 10135.2566.85, № 10135.2566.84 и № 10135.2566.166.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие да заплати на А.А.Х. с ЕГН ********** и Р.Г.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1771 лв на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)