Р Е Ш Е Н И Е

85

гр. Варна, 25.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 192 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 2105/17.12.2015 год. по гр.д. 2031/2015 год. на ОС Варна, с което: е ОСЪДЕН Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, при участието на третото лице помагач ЕООД „ДЗИ Общо застраховане“ – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г. и Г.К.Г.,***, следните суми: 1.Сумата от 17124.99 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 51 375 лева, ведно със законна  лихва върху присъдената сума считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 30 000 лева и в установителната част за разликата над 51 375 лева до претендираните 90 000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗДД.; 2. Сумата от 5283.17 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в общ размер на 15 849.52 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на  9247.44 лева и в установителната част за разликата над 15849.52  лева  до претендираните 27 742.31 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД; 3. Сумата от 2303.33 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в  общ размер на 6910 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 3167.83 лева и в установителната част за разликата над 6910 лева  до претендираните 9503.50 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД; 4. сумата от 4 426.65 лева, представлаващи направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.; ОСЪДЕНИ СА Е.К.Г. и Г.К.Г.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, представляван от адв. К.К. от ВАК с адрес гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.3 сумата от 1001.74 лева, представляващи направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Подадена е жалба от Н. П. Г., действащ като ЧСИ рег.№ 716, срещу решението в цялост. В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, че е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, при неразпределена доказателствена тежест, . Иска се отхвърляне на исковете.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБ.

Подадена е въззивна жалба от Н. Г. и срещу решението, постановено на осн. чл. 247 ГПК по същото дело, № 116/02.02.2016 год., с което е ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2105/17.12.2015 г. по гр. дело № 2031/2015 г. по описа на ВОС-ГО,  както следва: 1./На страница  девета, ред осем  от долу на горе, след израза „….при учаситето на трето лице помагач ЕООД „ДЗИ Общо застраховане“ – гр. София”, ДА СЕ ЧЕТЕ: “и ЗАД „Алианц България” – гр. София”; 2./На страница осма, ред пети от долу на горе, вместо “36 375 лева” ДА СЕ ЧЕТЕ : “ 39 375 лева ”; 3./На страница девета, ред пети от горе на долу  вместо “.., а в размер на 51 375 лева – главница.”, ДА СЕ ЧЕТЕ : “..., а в размер на 61 285 лева – главница.” 4./ На страница двета, ред  двадесет и втори и двадесет и трети,  от горе на долу , вместо “Уважената част от исковете претенции да е в размер на 24 711.49 лева, а отхвърлената да е в размер на 17 703. 78 лва, съответни на тези размери са разноски направени от ищците в размер на 4 426.65 лева и разноски направени от ответника в размер на 1001.74 лева” ДА СЕ ЧЕТЕ:  “Уважената част от исковете претенции е в размер на 29 082.65 лева, а отхвърлената е в размер на 13 332.62 лева, съответни на тези размери са разноски направени от ищците в размер на 5209.68 лева и разноски направени от ответника в размер на 754.40 лева”; 5./ На страница девета, ред  пети от долу на горе,  до страница десета ред четвърти от долу на горе включително, вместо: “Сумата от 17124.99 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 51 375 лева, ведно със законна  лихва върху присъдената сума считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 30 000 лева и в установителната част за разликата над 51 375 лева до претендираните 90 000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗДД. Сумата от 5283.17 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в общ размер на 15 849.52 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на  9247.44 лева и в установителната част за разликата над 15849.52 лева до претендираните 27 742.31 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД. Сумата от 2303.33 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в  общ размер на 6910 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 3167.83 лева и в установителната част за разликата над 6910 лева  до претендираните 9503.50 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД.; ОСЪЖДА Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Г. и Г.К.Г. сумата от 4 426.65 лева, представлаващи направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК; ОСЪЖДА Е.К.Г. и Г.К.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. П., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, сумата от 1001.74 лева, представляващи направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.“,  ДА СЕ ЧЕТЕ: „Сумата от 20 482.33 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 61 285 лева, ведно със законна  лихва върху присъдената сума считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 30 000 лева и в установителната част за разликата над 61 285 лева до претендираните 90 000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗДД.; Сумата от 6296.99 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в общ размер на 18 890.97 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на  9247.44 лева и в установителната част за разликата над 18 890.97 лева до претендираните 27 742.31 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД.; Сумата от 2303.33 лева претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди установени в  общ размер на 6910 лева, като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 3167.83 лева и в установителната част за разликата над 6910 лева  до претендираните 9503.50 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД; ОСЪЖДА Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г. и Г.К.Г., 209.68 лева, представляващи направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК; ОСЪЖДА Е.К.Г. и Г.К.Г., ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, сумата от 754.40 лева, представляващи направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.“, на основание чл. 247 от ГПК.

Решението по чл. 247 ГПК се атакува като недопустимо. Твърди се, че нито в мотивите, нито в диспозитива е споменато третото лице – помагач  ЗАД „Алианц България”. Твърди се, че съдът не е сезиран за допуснатите поправки и пренаписване на първоначалното решение по съответния ред, тъй като въззивните жалби не са основание за производство по чл. 247 ГПК. Иска се обезсилване на решението.

Срещу тези две жалби не е подаден писмен отговор от насрещните страни Е.К.Г. и Г.К.Г.,***.

Подадена е и въззивна жалба от Е.К.Г. и Г.К.Г. срещу решение № 2105/17.12.2015 год. по гр.д. 2031/2015 год. на ОС Варна, в отхвърлителната му част в първоначалния му вид, преди поправките по реда на чл. 247 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е изчислил размерите на присъдените вреди съответно 30000 лв. за имуществени вреди с лихва от 54375 лв., 9247,44 лв., част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 16640,14 лв. до претендираните 27742,31 лв., както и в частта за разноските, където да се присъди сума в размер на 3167,83 лв., претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер от 6910 лв., като се отхвърли иска над тази сума. Въпреки нанесените впоследствие поправки в решението по реда на чл. 247 ГПК в същия смисъл, въззивната жалба се поддържа. Съставът на ВАпС намира, че от тази жалба в частта й, с която се атакува решението и в първоначалния му вид, има правен интерес само с оглед подадената жалба срещу решението по чл. 247 ГПК и до влизането му в сила.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор от Н. Г., в който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и като касаеща преизчисляване на размера на присъдените обезщетения.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по искове, предявени от Е. К.Г. и Г.К.Г. против Н. П. Г., в качеството му на Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, при участието на трето лице помагач и ответник „Алианц България“ ЕАД – гр.София кумулативно съединени осъдителни искове всички с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на за сумата 30 000 лева, претендирани като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди в общ размер на 90 000 лева,  за сумата 9247, 44 лева претендирани като част обезщетение за нанесена имуществена вреда в размер на 27 742, 31 лева   и  3 167, 83 лева, претендирани като обезщетение за за нанесени имуществени вреди в размер на 9 503, 50 лева, следствие от незаконни действия на ЧСИ. Исковете са с правно основание чл. 74 ЗЧСИ. В исковата молба се излага, че вследствие на закононарушения на ЧСИ ищците не са успели да съберат горепосочените суми, присъдени като главница, законна лихва и разноски, в исково производство от длъжника „Търговска къща Европа“, в исково производство, по което е издаден изпълнителен лист на 18.12.2013 г., независимо, че са били обезпечени със запор върху вземане. Твърди се, че в нарушение на императивни правила в изпълнителния процес, вземането е било изплатено на кредитора преди да е връчена покана за доброволно изпълнение и преди да е започнал, съответно изтекъл срок за доброволно изпълнение. Претендира се законна лихва върху главницата в размер на 30 000 лева, считано от датата на предявяване на иска да окончателното изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД и разноски в производството , на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 18.03.2011 г. ищците Е.Г. и Г.Г., заедно със своя баща /б.ж. на гр.Варна/ са получили издадена в тяхна полза обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 472 по опис на ВОС за 2011 г., с която бил наложен запор върху вземането на дружество  „Търговска къща Европа“ от Ж. З. Г. в размер на 90 000 лева. На същата дата представили обезпечителната заповед на ответника – ЧСИ Н. Г. по висящото пред него изпълнително дело № 43 от 2011 г.  с длъжник Ж. З. Г.. Известно им било, че последният е получил покана за доброволно изпълнение на 07.03.2011 г.. Известен им бил и факта, че длъжникът притежава много по-голяма сума, която се намирала по сметката на ответника в качеството му на ЧСИ и че тази сума е представлявала цената на продаден чрез публична продан недвижим имот. Няколко дни по-късно обаче, ищците  узнали, че  сумата от сметката на ЧСИ е преведена на  кредитора на Ж.З. Г., а именно на „Търговска къща Европа“АД. Преводът  бил  извършен на 18.02.2011 г. Основанието за плащане и изпълнителен лист от 15.02.2011 г. Твърди се, че това плащане е незаконосъобразно, тъй като не е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника  Ж. З. Г. и е в пряка и непосредствена  връзка с невъзможността да осъществят права по издадената в тяхна полза обезпечителна заповед, впоследствие и да реализират правата си по осъдително решение. Твърди се, че размерът на наредената сума по сметка на „Търговска къща Европа“ АД е в размер на 136 000 лева.

Ответникът Георгиев пред ОС е оспорил своевремнно исковете с твърдения, че не е извършил незаконни действия, както и че плащането е било извършено месец преди налагане на обезпечението.

Третото лице помагач ЗАД „Алианц България“ – гр.София не е взело участие в процеса.

По делото се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2007 г., издаден след влязло в законна сила Решение № 1708 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1198 по опис на ВРС за 1999 г.,  е образувано изпълнително дело № 380/2007 г. по опис на ЧСИ № 716 с район на действие ВРС. Видно е от изпълнителния лист, че делото е за делба на недвижим имот изнесен на публична продан при общо 10 съделители, като ищците са съответно съделител  № 2 и съделител № 3, а съдебител № 10 Ж. З.Г., който е бил подпомаган в процеса от трето лице помагач „Търговски център Галактика“ АД.

В сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 1 974 420 лева, представляваща разликата между предложената цена от 2 350 500 лева и полагащата се по квота на съделител № 5.

ЧСИ Георгиев е съставил разпределителен протокол 18.07.2008 г., от съдържанието на който се установява, че  съделител  № 10 Ж. Г. Ж.  е следвало да получи 8/100, при участието на трето лице помагач „Търговска къща Европа“ правоприемник на „Търговски център Галактика“.

 Две години по-късно, на 15.02.2010 г. „Търговска къща Европа“ с молба с вх. Рег. № 475 е представила на ЧСИ Г. изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 424 по опис на ВОС за 2010 г., за сумата от 180 267.34 лева. Образувано е изпълнително дело, съответно на 16.02.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника Ж. З. Г. за изплащане на сумата от 225 521.28 лева. Два дни по-късно, на 18.02.2011 г. е наредена сумата по сметката на кредитора на Ж. З. Г., а именно „Търговска къща Европа“ АД. Поканата е връчена на 07.03.2011 г. от О. Г., сътрудник по призоваване към ЧСИ, и е получена З. Г. със задължение да я предаде на ЖЕКО ЗАХАРИЕВ Г.. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 22.03.2011 г.

В срока за доброволно изпълнение, съдия при ВОС е издал обезпечителна заповед въз основа на определение № 873 от 17.03.2011 г.  по ч. гр.д. № 472/2011 г., с което е допуснато е обезпечение на бъдещите искове на ищците срещу „Търговска къща Европа“ АД  общо за сумата от 90 000 лева, чрез запор върху вземането на „Търговска къща Европа“ АД,  което има към ЖЕКО ЗАХАРИЕВ Г..

Обезпечителната заповед носи дата 18.03.2011 г.  и на същата дата е представена на ЧСИ Георгиев. Придружаващата молба е с рег. № 746 от 18.03.2011 г. и с нея е поискано да се наложи запор върху вземането на „Търговска къща Европа“ до размера на обезпечената претенция от 90 000 лева.

Запорно съобщение е издадено от ЧСИ на 22.03.2011 г. под изходящ номер 1142, от което е видно, че сумата вече е била получена от „Търговска къща Европа“ АД  с платежно нареждане от 18.02.2011 г. и че ЧСИ е изискал незабавно нейното връщане. Запорното съобщение е получено от адв. К.К. на 22.03.2011 г.

Обезпечените искове на ищците срещу „Търговска къща Европа“ АД са уважени както следва – за Е.Г. – 15 000 лева и разноски в размер на 2345 лева, за Г.Г. - 39 375 лева и разноски в размер на 2350 лева и общо за двамата разноски в касационното производство в размер на 1500 лева.

От така установените с писмени доказателства факти, следва, че Ж. З. Г. е задължен към „Търговска къща Европа“ със сумата от  225 512.28 лева към датата 16.02.2011 г., „Търговска къща Европа“  е задължена към  ищците със сумата от 88 209.06 лева към дата 17.09.2014 г., като обезпечението на второто вземане е допуснато на 18.03.2011 г.  и е наложено след като е изплатено задължението по вземането на „Търговска къща Европа“. Изплащането е извършено на 18.02.2011 г.  и не се спори, че това плащане е извършено с нареждане на ЧСИ по сметката на „Търговска къща Европа“ АД, без да е отправена покана за доброволно изпълнение към длъжника Ж. З. Г..

С определение № 1396 от 09.04.2011 г.  е отменено обезпечението, допуснато с определение № 837 от 17.03.2011 г. и след влизане в законна сила на това определение е постъпила молба от „Търговска къща Европа“ АД  до ЧСИ за вдигане на наложените запори. С уведомление от 1.10.2011 г. са вдигнати запорите върху всички сметки на „Търговска къща Европа“ АД. На 28.10.2011 г., след сключване на договор за цесия между „Търговска къща Европа“ АД  и ООД “Кирови инвест“, последният е конституиран като взискател по изпълнително дело № 43/2011 г.  към настоящия момент делото е висящо пред ЧСИ С. Д. с рег. № 718.

Ищците Г. са представили нотариална покана, връчена на ЧСИ на 28.04.2015 г. от съдържанието на която е видно,  че се претендира сумата от 99 503.50 лева като обезщетение за непозволено увреждане по изпълнително дело № 43/2011 г.  и в размер на 9 437.50 лева по изпълнително дело № 628/2010 г.

         Предявените искове пред ОС са по чл. 74 ЗЧСИ, специален състав по отношение на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, чиято особеност е качеството на автора на противоправното поведение, а именно на ЧСИ. Останалите елементи на фактическия състав са същите: противоправно поведение, вреда, пряка причинно-следствена връзка между вредите и поведението, вина, или причини за поведението, за които ЧС отговаря.

В случая не са налице най-малко два от елементите на фактическия състав на исковете: противоправно поведение на ЧСИ и пряка прчинно-следствена връзка между поведението и настъпилите вреди за ищците в процеса.

Връчването на призовка за доброволно изпълнение в изпълнителния процес обезпечава правата на длъжника в изпълнителния процес, а не правата на кредиторите на взикателя. Ето защо, освен длъжникът, и то при защита на неговите права като длъжник, друг не може да се позовава на нарушения във връзка с връчване на ПДИ и изчакване на срока за добровлоно изпълнение, още по-малко такива права имат ищците в настоящия процес. Не е налице противоправност в поведението на ЧСИ в конкретния случай, който е следвало да предаде постъпилата от проданта сума. Връчването на ПДИ при евентуално атакуване на действията на ЧСИ, освен това, се приема за подготвително по отношение на същинските изпълнителни действия. В конкретния случай спазването на срока за доброволно изпълнение не би могло да има за последица каквато и да е защита на правата на трети за конкретния изпълнителен процес лица, но това не касае настоящите ищци, които не са били страни в този процес и чиито права са били заявени пред ЧСИ месец по-късно от плащането.

Отделно от тези разсъждения, невъзможността на кредиторите на взискателя да реализират обезпечение, допуснато месец след извършване на плащането, по никакъв начин не може да се причини пряко от действие, чиито срокове на извършване не са точно предвидими във времето, а последиците не са насочени пряко към целите на обезпечението.

Не се доказва и настъпилата невъзможност за осъществяне на обезпечението да е по причини, за които Георгиев отговаря.

Исковете са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Този извод на съда ще доведе до цялостна отмяна на постановеното основно решение, поради което и ще бъде като последица отменено и решението по чл. 247 ГПК, чиято законосъобразност не е оборена от доводите в жалбите срещу него, но обсъждането й е безпредметно. Все пак, за пълнота на изложението, производството по чл. 247 ГПК може да се ивициира и служебно от съда, дори и повод да са оплаквания в постъпила въззивна жалба. Няма пречка да се отстрани несъответствие в диспозитива с формираната и изявена в мотивите на решението воля дори и по отношение на размера на уважената част от исковете.

При несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решенията следва да бъдат отменени и вместо тях да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят изцяло.

Следва да се присъдят разноски в полза на Н. Г. за двете инстанции, съобразно представените списъци.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 2105/17.12.2015 год. по гр.д. 2031/2015 год. на ОС Варна, поправено по чл. 247 ГПК с Решение № 116/02.02.2016 г. по гр. дело № 2031/2015 г. по описа на ВОС-ГО, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни исковете, предявени от Е.К.Г. и Г.К.Г. срещу Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, при участието на третото лице помагач ЗАД „Алианц България” – гр. София” за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, вследствие на незаконно действие на ЧСИ Н. П. Г. по изп.д. 43/2011 год., на осн. чл. 74 ЗЧСИ, препятствало събирането на тяхно законно установено съдебно вземане, в следните размери: 1.Сумата от 30 000 лв., като част от обща претенция в размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, несъбрана главница на вземане, ведно със законна  лихва върху присъдената сума считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане; 2. Сумата от сумата от 9247.44 лева, като главница част от 27 742.31 лева, претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляваща законна лихва върху нереализирано вземане; 3. Сумата от 3 167.88 лева като част от разноски в общ размер от 9 503.50 лева, претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, съдебно-деловодни разноски по несъбраното вземане.

ОСЪЖДА Е.К.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № 716 и район на действие Варненски окръжен съд, гр.Варна, ул. „Цар Асен I“, вх. А, ет.1, офис 1, сумата от 5417,65 лв. /сумата от 2400 лв. за първата инстация и 3017,65 лв. за въззивната инстанция/, представляваща направените по делото разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :