РЕШЕНИЕ

 

65

 

 

04.05. 2017 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 07 май, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова  

                       Мария Маринова                               

                                   

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 192 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 251, ал.5 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Пътища и мостове“ ЕООД, представлявано от управителя Р.К., против решение № 219/24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 98/04.01.2017 г. за тълкуване на решение № 1657/09.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му със закона и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за тълкуване.

Лицата на насрещната страна – С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г., Е.П.Г., всички чрез пълномощника си адв. Д., са оспорили жалбата като са сочили, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и са молили за потвърждаването му.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд постановено по реда на чл. 251 от ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а при разглеждането й по същество, като съобрази данните по делото, оплакванията на въззивника и становището на насрещната страна, съдът намира следното:

Производството пред окръжния съд се е развило по молба вх. № 98/04.01.2017 г. (вх. № на ВОС), подадена от „Пътища и мостове“ ЕООД за тълкуване на влязлото в сила по отношение на молителя решение № 1657/09.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която „Пътища и мостове“ ЕООД е осъден да премахне насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, кв. Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена”№41, с площ от 5 451 кв.м., представляващ парцел ХХIII-1020, кв.52, образуван от ПИ 1020, кв.42а, при съответни граници, като изравни терена в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., на осн. чл.109 от ЗС. За да обоснове необходимост от тълкуване на решението на окръжния съд, молителят – ответник по делото се е обосновал с неяснота на същото, породена от обстоятелството, че съдът въз основа на експертизите по делото приел, че в имота били натрупани земни маси и строителни отпадъци в обем от 2 758 куб.м., като осъдил ответника да изравни терена в състоянието му преди 2009 г. на нивото на уличната регулация, а  това създавало неяснота и трудност при изпълнението му, защото не ставало ясно дали следва да се извозят земни маси в установения по делото обем или да се изравни терена на нивото на уличната регулация.

Доколкото се твърди неяснота в посочената част от диспозитива на решението на окръжния съд и решението в тази част е влязло в сила (било е потвърдено в тази част с решение № 177 от 14.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 441/2016 г. на Варненския апелативен съд, връчено на страната на 17.11.2016 г. и необжалвано от нея) и не е изпълнено, молбата е била допустима. Тя е разгледана в закрито заседание, като на осн. чл. 251, ал.4 от ГПК настоящата инстанция също прецени, че не е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

В съответствие с разпоредбата на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението. С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 356 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 732/2011 г., II г. о., ГК, е посочено, че тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В настоящия случай не се установява подобна неяснота. Волята на съда относно частта на осъждането на молителя „Пътища и мостове“ ЕООД в диспозитива на решението да премахне насипаните земни маси и строителни отпадъци в имот с идентификатор 10135.2575.1541 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, кв. Виница, ул.”Св.Св.Константин и Елена”№41, с площ от 5 451 кв.м., представляващ парцел ХХIII-1020, кв.52, образуван от ПИ 1020, кв.42а, при съответни граници, като изравни терена в съответствие със състоянието му преди 2009г. на нивото на уличната регулация, по иска на С.И.В., Г.П.Т., Д.А.Т., Т.П.Т., П.Л.П., М.П.Г. и Е.П.Г., на осн. чл.109 от ЗС е ясно изразена. Тя е обоснована и в мотивите на решението, където съдът е формирал извода си за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС срещу „Пътища и мостове“ ЕООД и осъждането му да премахне земните маси и строителни отпадъци като възстанови състоянието на имота отпреди извършване на въздействието върху имота, като изравни терена на нивото на уличната регулация. В диспозитива на решението няма посочен обем земни маси и отпадъци, което да създава неяснота или затруднение при изпълнение на решението, поради което и с оглед изложените съображения,  молбата за тълкуване е неоснователна и обжалваното решение на окръжния съд, като постановяващо отхвърлянето й не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 219/24.02.2017 г., постановено по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 98/04.01.2017 г. за тълкуване на решение № 1657/09.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1249/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

На основание чл.251, ал.5 ГПК, решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: