О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               № 260           /28.04.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:И. ЛЕЩЕВ

                                                                               ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 193 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД (отм.).

Образувано е по частна жалба на КОНПИ - ТД гр.София срещу определение № 230/22.01.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3645/2012 година, с което е разрешено извършването на плащане на публично  правни задължение към държавата в размер на 1457.91 лева от банкова сметка ***  А.Т. ***, вдигната е възбраната и е разрешена продажбата на 2/6 ид.части от недвижим имот в гр. Варна, собственост на същото лице, за продажна цена не по-малко от 50000.00 лева, за да изплати същото лице дължими разноски за правна защита и процесуално представителство по делото в размер на 33342.73 лева, както и  да погаси публично правни задължения към държавата в размер на 2487.56 лева, представляваща разликата между общо дължимите 3945.47 лева и горепосочената сума 1457.91 лева, разрешено е на „Виктори менаджмент” ЕООД гр.Банско, съ-ответник по делото, собственост на същото лице и представлявано от него, да погаси публично правни задължения на дружеството към държавата в размер на 19032.86 лева от запорирана негова банкова сметка *** лице друго дружество „Стефко 2002” ООД гр.Варна да погаси публично правни задължения към държавата в размер на 11669.81 лева, както и възнаграждения за положен труд по индивидуални трудови договори, както и съпътстващите ги други публични задължения  в общ размер на 49759.21 лева от запорирана негова банкова сметка. ***бжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на тримата съ-ответници.

Насрещните страни А.Т.А. лично за себе си и като представител на „Виктори менаджмент” ЕООД и „Стефко 2002” ООД изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение  в обезпечителния процес, апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Оплакванията в частната жалба се свеждат до това, че или не са представени съответните доказателства, удостоверяващи дължими публични (общински или държавни) вземания, или че представените такива не са издадени по надлежния ред, а от там, че обжалваното определение е постановено при  нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и че възнаграждението за адвокатска защита можело да се изплаща едва след приключване на производството по делото, а не както е договорено.

Тези оплаквания не могат да бъдат споделени от апелативната инстанция, тъй-като:

От една страна, исканията по чл.23, ал.4 от ЗОПДИППД на тримата съ-ответници са подкрепени с необходимите писмени доказателства, издадени от компетентните за това органи на НАП. Съмненията за тяхната достоверност като съдържание или авторство отпадат ако за съответното доказателство не е завършила процедура по оспорването му и тя евентуално да има за последица  изключването му от доказателствения материал. В този смисъл оплакванията на комисията се неоснователни, а издадените от органите на НАП удостоверения са валидни доказателства за твърдяните в исканията обстоятелства. Наред с това следва да се има предвид, че с обжалваното определение не са постановени диспозитиви за погасяване на публични общински вземания, но в частната жалба има оплаквания и в тази насока.

От друга страна, плащането на възнаграждението (хонорара) за оказваната адвокатска защита и представителство по дефиниция става още с подписването на съответния договор, доколкото в него не е уговорено друго, освен когато е уговорен така наречения резултативен хонорар. В настоящият случай с обжалваното определение е дадена възможност да се изплати само 50% от договорения хонорар, падежа на който е настъпил през 2013 година и абсолютната стойност на тази част на възнаграждението не надхвърля разумния размер на този хонорар с оглед на фактическата и правна сложност на делото, макар че формално надвишава еднократния минимален размер на дължимото за случая възнаграждение по Наредба № 1/1994 година на ВАС-около 20000 лева. Освен това в настоящето производство не може да има възражение за прекомерност, поради което съдът не може да разреши изплащане на целия хонорар.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и обосновано.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 230/22.01.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3645/2012 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1                                 2.