Р Е Ш Е Н И Е

 

 79/04.06.2014 г.                                                                гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                     Гражданско отделение

На 21 май                                                            2014 год.

В публично заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Прокурор: Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 194 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по обща жалба на Ю.И.Й., А.К.Й. и ЕТ „Джордан-Ю.И.”*** срещу решението на Търговищкия окръжен съд № 35 от 11.10.2013 г., постановено по гр. д. № 327/2012 г.,  В ЧАСТИТЕ МУ, С КОИТО на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 17, вр. чл. 4 от ЗОПДИПНД /отм./  в полза на държавата е отнето подробно описаното в диспозитива на решението движимо и недвижимо имущество на стойност 280 670 лева  и ЕТ „Джордан-Ю.И.” е осъден да заплати на държавата суми в общ размер от 88 300 лева и представляващи пазарните стойности на МПС към момента на отчуждаването им.

В жалбата се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на първоинстанционния съдебен акт при съществени процесуални нарушения  – основания за отмяната му и постановяване на решение, с което да се отхвърли искането на КОНПИ с произтичащите от това законни последици. Конкретните оплаквания в жалбата се свеждат до: 1/ Недопустимост предмет на отнемане да бъде единствено жилище на ответниците поради неговата несеквестируемост; 2/ Неправилно и в противоречие с чл. 4 от Конституцията на РБ и РКС № 13/2012 г. по к. д. № 6/2012 г. определяне на периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето; 3/ Недопустимост да се отнема по реда на ЗОПДИППД на имущество, придобито преди периода, през който е извършвана престъпна дейност; 4/ Незаконосъобразно определяне на  критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и липса на пряка причинна връзка между придобиването и престъпната дейност; 5/ Неотчитане приносът на съпругата за придобиване на имуществото в режим на СИО; 6/ Неправилно определяне на стойността на процесното имущество по дадената в експертното заключение пазарна стойност вместо посочената в документите; 7/ Неправилно завишаване на разходите за издръжка на семейството, както и неправилно съотнасяне стойността на придобитото имущество към минималната работна заплата; 8/ Невключване като приходи на всички установени доходи, в т. ч. банкови кредити и заеми. Във въззивната жалба липсва и едва в представените в с. з. писмени бележки  на процесуалния предствител на въззивниците се прави и оплакване за неправилно отнемане на суми от отчуждени МПС, които са бракувани.

В срока по чл. 263 от ГПК срещу жалбата са постъпили писмени възражения от процесуалния представител на КОНПИ, в които се изразява становище за нейната неоснователност.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима.

В с. з. жалбата и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.

Представителят на Апелативна прокуратура-Варна заявява становище за неоснователност на жалбата.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

          Комисията за отнемае на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ -София, ТД-Велико Търново е предявила на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД /отм./ срещу Ю.И.Й., А.К.Й.,*** - Ю.И.”*** иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 487 818,07 лева, подробно описано в мотивираното й искане.

В срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците оспорват иска, като са направили възражения за липса на обстоятелства, обуславящи предположение за придобиване на имуществото от престъпна дейност, за наличието на доказателства за източници на приходи, които не са с престъпен характер, както и възражения относно начина на оценяване на имуществото, приходите и разходите на ответниците.

Съгласно приложимата с оглед разпоредбата на § 5 от ПРЗ на действащия към настоящия момент ЗОПДНПИ норма на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстновено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ „значителна стойност” е такава над 60 000 лева /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. от 1 - т. 25 престъпления. Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от закона или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързно с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.

В настоящия случай е установено, че проверяваният Ю.Й. с влязло в сила споразумение по НОХД № 123/2011 г. е признат за виновен в това, че като управител на ЕТ с фирма „Джордан-Ю.И.“ е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 32 668,23 лева, като затаил истина в справка-декларация по ЗДДС № 25000952191/11.03.2010 г. и не издал фактури за извършени продажби - престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и 3 от НК. Процесната сума представлява невнесено ДДС за данъчен период от 01.04.2007 г. до 28.02.2010 г. Тъй като престъплението попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД /отм./ и Й. е придобил според извършената проверка имущество на значителна стойност – 487 818,07 лева, срещу него е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

Преценката дали имуществото е на значителна стойност се прави на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Проверяваният период, респ. давностният срок за правата на държавата при действието на ЗОПДИППД /отм./ е 25 години, поради което неоснователно се явява направеното оплакване във въззивната жалба и позоваването на РКС № 13/2012 г. за противоконституционност на извършената проверка. Соченото РКС се отнася за действащия ЗОПДНПИ, но не и за отменения и прпиложим в това производство ЗОПДИППД.

Установената от окръжния съд фактическа обстановка е базирана на приложените по делото писмени доказателства и назначените строително-оценъчна експертиза /основна и допълнителна/, авто-техническа оценъчна експертиза /основна и допълнителна/ и съдебно-икономическа експертиза, определила равностойността на така определените пазарни стойности на имотите, изтеглените банкови кредити от ответниците, трудовите доходи на А.Й., приходи от продажба на МПС и реализираната печалба от ЕТ /регистриран с Р. № 45/10.01.1992 г. по ф. д. № 18/1992 г. на ТОС/ за проверявания период  в МРЗ.

Съгласно компетентно изготвените и безпристрастно дадени заключения на вещите лица, а и безспорно е, че ответниците са придобили посоченото в исковата молба недвижимо и движимо имущество, а именно: 1/ С н. а. за покупко-продажба № 181, том I, дело № 85/1997 г. - апартамент - за сумата 4 860 000 лв., от която 1 460 000 лв. изплатена в брой на купувача а останалата сума ще се изплати чрез заем от ДСК,  при пазарна стойност към момента на придобиване 4 940 лв. или 119,64 МРЗ и с пазарна стойност към настоящия момент 18 400 лв.; 2/ С н. а. № 105, том I, дело № 41/2001 г. ЕТ ”ДЖОРДАН- Ю.  И.” закупува незастроено дворно място, с площ от 2 400 кв. м. в гр. Омуртаг за сумата от 4 100 лева, без 20 % ДДС, с пазарна стойност към датата на придобиване 14 460 лв. или 183,04 МРЗ, с пазарна стойност към настоящия момент 21 000 лв.; 3/ С н. а. № 155, том I, дело № 1201/2002 г.  ЕТ ”ДЖОРДАН- Ю.И.” закупува дворно място с площ от 2 670 кв. м. в гр. Омуртаг заедно с построената в него масивна сграда с площ от 690 кв. м. за сумата от 25 050 лева, без включен 20% ДДС с пазарна стойност на имота общо земя и сграда 50 300 лв. или 503 МРЗ, като в този имот са направени подобрения в размер на 20 725 лв. или 188,41 МРЗ; 4/ ответникът е закупил на 23.08.1996г. лек автомобил, марка и модел МОСКВИЧ 408 с пазарна стойност към момента на закупуването 18 000 неден. лв. или 4,50 МРЗ и пазарната стойност на лекия автомобил  към настоящия момент 200 лева; 5/ Полуремарке „КЬОГЕЛ” СН 24 П 90 1.110, регистриран на името на ЕТ”Джордан- Ю.И.” на 19.03.2007 г. с пазарната стойност към датата на неговото придобиване 52 340 лв. или 290,78 МРЗ и с пазарна стойност към настоящия момент 36 570 лв.; 6/ Товарен автомобил, марка и модел „ЩАЕР 9 С 14”, регистриран на името на ЕТ”Джордан - Ю.И.” на 07.08.2007 г. и придобит за сумата 3 120 лв. или 17,33 МРЗ с пазарна стойност към този момент 3 800 лв„ или 21,11 МРЗ; 7/ Товарен автомобил, марка и модел „ФОЛКСВАГЕН ЛТ 35”,  придобит на 14.03.2008 г. за сумата 1 100 лв. с пазарна стойност към момента на придобиването 4 100 лв. или 18,64 МРЗ; 8/ В лично качество и като ЕТ ответникът е придобил и впоследствие отчуждил: а/ Товарен автомобил, марка и модел „ИФА В 50 Л”, придобит от ЕТ на  17.04.2000 г. с пазарна цена 3100 лв. или 41,33 МРЗ, отчужден 2005 г. с пазарна цена към момента на отчуждаването му 2 600 лв.; б/  Ремарке за товарен автомобил, придобито от ЕТ на 24.11.1997 г. с пазарна цена към този момент 3 100 лв. или 68,13 МРЗ, дата на промяна на собствеността - 03.10.2007 г. с пазарна стойност към този момент 1 000лв.; в/ Полуремарке „КЬОГЕЛ“ СН24 с дата на първа регистрация 27.08.1998 г. за сумата 1 325 лв. без ДДС, с пазарна цена към този момент 10 700 лв. или 97,27 МРЗ, отчужден на 01.08.2008 г. с пазарна цена към този момент 7 200лв.; г/ Полуремарке КЬОГЕЛ СН24, придобит на 01.09.2003 г. с пазарна цена 10 700 лв. или 97,27 МРЗ, дата на промяна на собствеността - 17.01.2007 г. с пазарна цена към този момент 7 400 лв.; д/ Влекач “ДАФ ФТ 95 ХВ 430”, с дата на придобиване съгласно митническа декларация  от ЕТ”Джордан- Ю.И.” - 05.09.2003 г. с пазарна стойност 106 211 лв. или 965,56 МРЗ, отчужден на  25.11.2008 г. с пазарна стойност към този момент 45 500 лв.; е/ Товарен автомобил, марка и модел „ИФА В 50 Л”, придобит от ЕТ на 30.01.1997 г. с пазарна стойност 350 000 нед. лв. с пазарна цена 350 лв. или 63,64 МРЗ, отчужден на 29.11.2006 г. с пазарна стойност към тази дата 2 100 лв.; ж/ Товарен автомобил, марка и модел „ИФА В 50 Л”, дата на регистрация на ЕТ ”Джордан- Ю.И.” - 26.04.1996 г. с пазарна цена 197, 60 лв. или 65 МРЗ, дата на промяна собствеността - 23.12.2003 г. с пазарна цена към тази дата 2 000 лв.; з/ Товарен автомобил, марка и модел „МЕРЦЕДЕС 809”, регистрриран на ЕТ на 17.05.2001 г. с пазарна цена 4 000 лв. или 47,06 МРЗ, дата на промяна собственост- 23.01.2004 г. с пазарна цена към този момент 3 400 лв.; и/ Товарен автомобил, марка и модел „ИФА В 50 Л”, придобит от ЕТ с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 13.08.2003 г. за сумата от 500 лева, с пазарна цена към този момент 2 600 лв. или 23,64 МРЗ, отчужден на 13.11.207 г. с пазарна цена 1 900 лв.; й/ Товарен автомобил, марка и модел „ШКОДА МАДАРА” дата на регистрация на ЕТ --26.07.2002 г. с пазарна стойност 7 400 лв. или 74 МРЗ,  дата на промяна собствеността - 02.10.2007 г. с пазарна стойност към тази дата 4 800 лв.; к/ Влекач “ДАФ ФТ 95 ХВ 380”, дата на регистрация на ЕТ - 04.11.1998 г. с пазарна цена 52 000 лв.  или 971,96 МРЗ; дата на промяна собственост - 12.05.2008 г. с пазарна стойност към този момент 10 400 лв.; л/ РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, дата на регистрация на ЕТ- 30.01.1997 г. с пазарна стойност 350 лв. или 63,64 МРЗ. Същото е бракувано на 21.12.2005 г.; м/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел ШКОДА ФАБИЯ, придобит от ЕТ с договор за покупко- продажба на МПС от 30.06.2009 г. за сумата от 585 лева., пазарна стойност към този момент 7 500 лв. или 31,25 МРЗ като същият е конфискуван с решение по н.о.х.д.№ 123/2011 г. по описа на ТОС.

Съгласно заключенето на СИЕ през проверявания период ответниците са изтеглили банкови кредити общо в размер на 1 148 296,01 лв. или 7 383,11 МРЗ /за периода от 2000-2007 г./ и са изплатили под формата на вноски по тези заеми общо 1 054 409,39 лв. с равностойност 6410,91 МРЗ. Според заключението трудовите доходи на А.Й. са в размер на 55  298,36 лв. или 415,83 МРЗ, на дъщерята на ответниците И. И. - 240 лв. или 1 МРЗ; реализираната печалба от ЕТ за проверявания период е 34 924,45 лв. или 409,25 МРЗ.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства – разпитани са св. Т. и А. - майка и сестра на ответника, според които на ответника са били дадени получени от продажбите на наследствен имот в с. Камбурово и къща в гр. Омуртаг суми съответно за първия около 200 000 лева и 17 000 лева – за втората, както са му били дадени и получени суми /без уточнение/ от продажбата на земеделски земи в землището на с. Горна Хубавка. В. л. Петрова е установило, че от продажбата на къща в гр. Омуртаг и земеделски земи в землището на с. Г. Хубавка е получена общо сумата от 1 543,33 лева, равняващи се на 10,45 МРЗ. Вещото лице е установило, че няма данни в имотните регистри през проверявания период да е продаден. Първата свидетелка /пенсионерка/ и втората /учителка по професия/ заявяват, че са теглили кредити от банки, които са давали на ответника за неговия бизнес, както и че знаят, че ответникът е вземал заеми и от други лица. Разпитаният по делото св. М. заявява, че ответникът купувал автомобили на старо и след обновяването им ги продавал.

По делото са представени записи за заповеди от 02.12.2004 г. за 9  500 лв., от 06.04.2004 г. за 7 000 лв. и от 18.02.2010 г. за 5 500лв. /л. 1731-1733/, с които ответникът Й. се задължава да върне на посочените в тях лица горепосочените суми. Представена е и декларация от 10.10.2001 г. /л. 1734/, с която Й. декларира, че е получил от Д.Д. сумата от 4 800 лв. От представения договор за заем от 21.05.2010 г. /л. 1727/ пък се установява, че Й. е взел заем от 13 000 лв. от „Билдинг инвест“ ЕАД - гр. Сливен.

Въз основа на така установеното ТОС е направил извод за наличие на първите две предпоставки на ЗОПДИППД /отм./ на предявения иск, а именно: – 1/ през проверявания период /1987 г. – 2011 г./ ответникът лично и със съпругата му и в качеството му на ЕТ е придобил имущество на значителна стойност над 60 000 лева по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и 2/ същият /ответникът Й./ с влязло в сила споразумение по НОХД № 123/2011 г. е признат за виновен за това, че като собственик на ЕТ „Джордан-Ю.И.” е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения /невнесен ДДС/в особено големи размери – 32 668,23 лева за периода 01.04.2007 г. – 28.02.2010 г., като затаил истина в справка-декларация по ЗДДС № 25000952191/11.03.2010 г. и не издал фактури за извършени продажби - престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и 3 от НК,  включено в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД /отм./.

При наличието на тези две предпоставки подлежи на изследване дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник. При отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ няма пряка причинна връзка между престъплението, за което е осъден деецът и придобиването на имущество. Пряка причинна връзка не може да бъде намерена и не се търси. Законодателят цели отнемане на имущество, което не само пряко, но и косвено е придобито във връзка с установената престъпна дейност. „Във връзка” с престъпната дейност не значи винаги да е вложена облага, извлечена от престъплението, нито придобитото имущество да се явява резултат от престъплението. Затова може да бъде отнето и имущество, придобито преди инкриминирания период. Наличието на установен законен източник в придобиването на конкретно имущество ще изключи предположението за връзка с престъпната дейност, а липсата на законен източник в придобиването ще направи предположението за връзка с престъпната дейност основателно и доказано за целите на закона. Произходът на имуществото се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат разходите, включително и необходимите за издръжка на семейството и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. Не представляват доходи от законен източник сумите от продажба на имущество, за което се установява, че не е придобито със средства от законен източник. Затова, при изчисляването на доходите тези суми не следва да се включват. Тук следва да се отбележи също, че за нуждите на производството по ЗОПДИППД следва да се има предвид, че според търговското право „едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър без да се създава нов правен субект, различен от физическото лице, което действа като търговец. В този аспект предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е необходимо да се разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот – дали като физическо лице или като търговец, респ. стойността на имуществото, придобито от проверяваното лице /като физическо лице и като ЕТ/ следва да се разглежда като обобщена величина.

По иска за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ имуществото на ответника, независимо на чие име е придобито, се оценява по неговата придобивна стойност, която се формира от действителните разходи според естеството на придобивния способ, като към тях се прибавят действителните разходи за извършени подобрения. Пазарната цена на имуществото към съответния момент служи за ориентир при определянето на придобивната стойност. Когато преценява дали придобитото имущество е със значителна стойносст по смисъла на чл. 3 от закона, съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на проверката.

В съдебната практика е установено сравнението на приходи, разходи и материални активи през проверявания период да се извършва на базата на минималната работна заплата в страната през съответната година. Този  критерий е оптимален и следва да се приложи и по настоящото дело, тъй като през различните периоди от време размерът на МРЗ непрекъснато е осъвременяван и съобразяван с с необходимия минимален жизнен стандарт, отчитащ пакупателната възможност на населението.

В настоящия казус безспорно е установен законен произход на следните доходи на ответниците: трудово възнаграждение на А.Й. в размер на 55 298,36 лв., равняващи се на 415,83 МРЗ; доход от ЕТ в размер на 34 924,45 лв. или 409,25 МРЗ и получени банкови кредити в размер на 1 148 296,01 лв., равняващи се на 7 383,11 МРЗ. По отношение на твърдяните от ответниците доходи със законен произход 15 000 лева от сватбено тържество, трудови доходи на ответника от дейността му като „дисководещ”, заем от А. К. и Кр. Н. и получени от бащата на ответницата 4 000 лева липсват доказателства. Липсват и доказателства за получени суми от майката и сестрата на ответника за развитие на бизнеса му от теглени от последните кредити. Тези две свидетелки са заинтересови от изхода на спора в полза на сина си и брат си, показанията им са за изгодни за тях обстоятелства и съгласно правилото на чл. 172 ГПК, за да бъдат кредитирани от съда, следва да се подкрепят и от други данни по делото, каквито в случая не са налице.

ТОС е приел за надлежни и представените доказателства във връзка с твърдението за получени заеми от физически лица и „Билдинг“ инвест“ ЕАД, писмените доказателства за получени суми назаем, а именно: Записи на заповеди от 06.04.2004 г. за 7 000 лв.; от 02.12.2004 г. за 9 500 лв. и от 18.02.2010 г. за 5 500 лв.; декларация от 10.10.2001 г. за получен от Й. заем от Д.Д. от 4 800 лв. От представения договор за заем от 21.05.2010 г. пък се установява, че Й. е взел заем 13 000 лв. от „Билдинг инвест“ ЕАД -  гр.Сливен. Поради неоспорването им от ищеца и непредставянето на доказателства за опровергаването им, тези писмени доказателства са приети като надлежно доказателство за твърденията на ответниците, че тези записи на заповед обезпечават получени от Й. заеми през годините. По изложените съображения окръжният съд е приел, че през проверявания период ответниците са получили заеми, равняващи се на 318,57 МРЗ.

В заключението на СИЕ са отразени приходи от продажбата на МПС в размер на 88 300 лева, равняващи се на 447,68 МРЗ, за които съдът правилно е приел, че не са със законен характер поради това, че не е установен законен произход на средствата за придобиването на отчуждените МПС. 

Предвид изложеното, през проверявания период ответниците са реализирали приходи в размер на 1 281 962,15 лева /без включване като приход на получените суми от продажбата на МПС – 81 700/, равняващи се на 8 537,30 МРЗ /без включената равностойност в МРЗ на сумите от продажбите на МЛС - ср. Табл. 9-1 от заключението на СИЕ – л. 1 756/. Същевременно, общо направените от ответниците за същия период разходи /за издръжка на семейството, покупка на недвижими имоти, покупка на МПС, изплащане на кредити/ възлизат на 1 492 229,75 лева, равняващи се на 11 230,48 МРЗ. След съпоставяне на приходите и разходите се установява наличието на отрицателна разлика в размер на 2 693,18 МРЗ / 11 230,48 – 8 537,30 МРЗ/. За 25-годишния проверяван период се установяват доходи от трудова дейност на Й. в размер на 415,83 МРЗ, както и приходи от дейността на ЕТ за 19 години упражняване на търговска дейност /регистрация 1992г./ - едва 409,25 МРЗ. Сборът от всички тези доходи не могат да покрият дори разходите, които са необходими за издръжката на семейството – 914,23 МРЗ. Най – голямо перо в приходите са взетите кредити, но те пък в по-голямата си част са изплатени. Предвид това, след приспадане на взетите и изплатени заеми се установява, че с доходите от тр. възнаграждение на Й., печалбата от дейността на ЕТ и взетите заеми от физически лица, общо в размер на 1 143,65 МРЗ са направени разходи за закупуване на имущество на стойност, отговаряща на 4 819,57 МРЗ.

С оглез изложеното, направените от първоинстанционния съд изводи за частичната основателност на предявения иск по чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 17, вр. чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./ напълно се споделя от настоящата инстанция. 

Направените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни по следните съображения:

Несеквестируемостта на единственото жилище е уредена като защита на длъжника по парични вземания. Единственото жилище подлежи на отнемане при условията на чл. 4 ЗОПДИППД /отм./. В този смисъл е Р. № 56-2012 г. на ІV г. о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Видно отзаключението на СИЕ /табл. 8-1/ е взет целия паричен принос /трудови възнаграждения през проверявания период/    на съпругата А.Й. като доход на ответниците.  Понятието „принос” по смисъла на чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ е различно по смислово съдържание от същото понятие по смисъла на СК. Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД има предвид хипотеза за придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството /Р. № 66-2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

По отношение на позоваването на въззивниците на чл. 4 от Конституцията на РБ и РКС № 13/2012 г., използването на пазарните оценки за процесните активи, използването на МРЗ за критерий при изследването на придобитото имущество и доходите на ответниците, включването или не като приходи на получени банкови кредити и заеми в приходната и разходна част, респ. в крайния баланс, съдебният състав е изложил подробни мотиви в настоящото решение.

Неоснователно е и оплакването, че не подлежи на отнемане имущество, придобито преди осъществената престъпна дейност. На това оплакване е отговорено в настоящото решение, съобразено с практиката на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК / Р. № 53-2013 г. на ІV г. о.; Р. № 255-2012 г. на ІІІ г. о.; Р. 231-2012 г. на ІV г. о./.

С оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК и дадените задължителни указания на ВКС на РБ в т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъждат оплаквания, които не са направени във въззивната жалба, а едва в писмените бележки, представени от процесуалния представител на въззивниците.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна за процесуалното представителство пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 063 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Търговищкия окръжен съд № 35 от 11.10.2013 г., постановено по гр. д. № 327/2012 г.,  В ЧАСТИТЕ МУ, С КОИТО на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 17, вр. чл. 4 от ЗОПДИПНД /отм./  в полза на държавата от Ю.И.Й., А.К.Й. и ЕТ „Джордан-Ю.И.”*** е отнето подробно описаното в диспозитива на решението движимо и недвижимо имущество на стойност 280 670 лева  и ЕТ „Джордан-Ю.И.” е осъден да заплати на държавата суми в общ размер от 88 300 лева и представляващи пазарните стойности на МПС към момента на отчуждаването им.

ОСЪЖДА Ю.И.Й., А.К.Й. и ЕТ „Джордан-Ю.И.”*** да заплатят на КОНПИ – София, ТД гр. Велико Търново сумата от 6 063 /шест хиляди шестдесет и три/ лева юр. възнаграждение за въззивната инстанция.

В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението на ТОС е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.