Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 97/22.6.2017г.

 

гр.Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 194/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна и по частна жалба, подадени от пълномощника на Б.Г.Б. от гр.Силистра.

С въззивната жалба се обжалва решение № 1421/16.11.2016 г. по гр.д.№ 3103/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени субективно кумулативно съединените отрицателни установителни искове по чл.440 от ГПК, предявени от М.Н.Н. за установяване в отношенията й с ответниците, че длъжникът по изп.дело № 8122/2011 г. на ДСИ при ВРС не е собственик на описаните в диспозитива на решението недвижими имоти. Оплакванията са за недопустимост на исковете и на постановеното решение, евентуално – за неправилност и незаконосъобразност. Исканията са за за прекратяване на производството и за обезсилване на постановеното решение, евентуално - за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете.

В подаден писмен отговор пълномощникът на М.Н.Н. оспорва въззивната жалба и изразява становище за допустимост и правилност на решението.

Подадената е и частна жалба срещу определение № 524/24.02.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на пълномощника на Б.Г.Б. за изменение на решението в частта му за разноските. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на подадената молба по чл.248 от ГПК.

В подаден писмен отговор на частната жалба е изразено становище за правилност на определението на съда, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Въззивната и частната жалба са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на субективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.440 от ГПК от М.Н.Н. - за установяване в отношенията й с ответниците Б.Г.Б. и В.Е.Т., че длъжникът по изп.дело № 8122/11 г. на на ДСИ при ВРС – ЕТ „Ел Би Си Лимитед – В.Т.“ не е собственик на недвижимите имоти, спрямо които е насочено изпълнението по цитираното изпълнтелно дело.

Твърденията са, че ищцата е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 56/24.07.2015г. правото на собственост върху процесните недвижими имоти от И.Т.Г. и Т.П. Г., при запазване на правото им на ползване върху тях.

След закупуването узнала, че по изпълнително дело № 8122/2011г. на ДСИ при ВРС със страни  Б.Г.Б. – взискател и „Ел Би Си Лимитед – В.Т.” ЕТ – длъжник, по отношение на същия имот са предприети изпълнителни действия, като правото си на собственост длъжникът е установил с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 132. том. 41, вх. рег. № 38, дв. Вх. рег. № 13781 от 15.08.2003г. от „Планекс” ООД.

Праводателите на ищцата И.Т.Г. и Т.П.Г. са придобили правото си на собственост с нотариален акт № 148, том. 8, вх. рег. № 3313 от 22.02.2013 г. от ответника – длъжник по изпълнителното дело.

Твърденията в исковата молба са, че преди изповядване на сделката от извършена справка в имотния регистър е установена липса на вписани възбрани или други тежести. С извършането на изпълнителни действия по отношение на собствените й имоти, обосновава интереса си да се установи в отношенията й с ответниците, че длъжникът по изпълнително дело № 8122/2011 г. по описа на Варненски районен съд - ЕТ „Ел Би Си Лимитед – В.Т.” не е собственик на недвижимите имоти, спрямо които е насочено изпълнението.

Оспорвайки иска като недопустим и неоснователен, първият ответник твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 7/2006г. по описа на ВРС. Към молбата за образуването му е приложена обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 373/06 г. по описа на ВОС, вписана в книгите за вписвания на 16.06.2006г., т. II, №9, вх. рег. 14 350, с която за обезпечаване на предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, предявен от Б.Г.Б. срещу „Ел Ес Би Си Лимитед – В.Т.” ЕТ е наложена възбрана върху недвижими имоти на ответника, съставляващи процесните. Предвид горното, към момента на покупко-продажбата, обективирана в НА № 39, том I, рег. № 1210, дело 39 от 22.02.2013г. на нотариус Борис Василев, с район на действие ВРС, вторият ответник е продал възбранения недвижим имот на праводателите на ищцата, поради което разпоредителната сделка е относително недействителна по отношение на него.

Ответникът навежда твърдения относно обстоятелството, че по партида на втория отвеник е вписана възбрана на недвижимия имот, която към настоящия момент не е заличена, видно от удостоверение № 2134/ 22.02.2016г.

          Вторият ответник признава иска.

След преценка на доказателствата по делото и на становищата на страните, настоящата инстация приема, че извода на първоинстанционния съд за допустимост на иска по чл.440 от ГПК е неправилен.

          За ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск за приемане за установено, че длъжникът по изпълнителното дело В.Т. не е собственик на процесния имот. Страните в исковото производство не спорят относно обстоятелството, че към настоящия момент той не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, тъй като се е разпоредил с него в полза на Гецови през 2013г.; не е спорен и факта, че през 2015г. последните са се разпоредили с имота в полза на ищцата. Следователно, понастоящем ищцата се легитимира като собственик на имота по силата на сделката, обективирана в н.а.№56/15г.

Спорът между страните е относно приложението на чл.452 и чл.453, вр. чл.401 от ГПК, т.е. правото на взискателя в изпълнителното производство Б. да се удовлетвори от имота, прехвърлен от Т. през 2013г. - след вписване на възбраната 2006г., допусната като обезпечение на предявения от Б. осъдителен иск за парична сума, който впоследствие е уважен и решението по който се изпълнява чрез насочване на изпълнението върху имота.

Представените удостоверения от СВ-Варна установяват, че възбраната е вписана на 16.06.2006г. по партидата на ответника по гр.д.№7/06г. на ВРС ЕТ „Ел Би Си Лимитед-В.Т.” и по партидата на ищеца Б. - преди извършване на разпоредителните сделки. Разпоредбата на чл.453, т.1 от ГПК изключва правния интерес от предявен иск с пр.осн. чл.440 от ГПК за установяване, че понастоящем длъжникът не е собственик на имота.Този иск е предназначен да осуети принудителното изпълнение върху имота на третото лице като от уважаването му да следва прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на този имот. В случая, страните не спорят относно собствеността, но дори и да се разгледа искът и да се приеме за установено със СПН, че имотът понастоящем не е собственост на длъжника, това не би било пречка взискателят да се позове на чл.452-чл.453 от ГПК и да иска продължаване на изпълнението върху същия имот. Вписаната по-рано възбрана му дава правото да се удовлетвори, независимо в чий патримониум се намира същият, т.е. в настоящия случай правото на взискателя да събере вземането си от продажбата на процесния имот не следва от правото на собственост на длъжника Т. върху него, а следва от вписаната върху имота възбрана преди придобиване на собствеността от ищцата.

Предявеният иск е недопустим, поради което постановеното решение и определението по чл.248 от ГПК следва да бъдат обезсилени, а въззивното производство – прекратено.

При този изход на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции в общ размер на 2614.80 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1421/16.11.2016 г. и определение № 524/24.02.2017 г. по гр.д.№ 3103/2015 г. на Окръжен съд – Варна поради недопустимост на исковете по чл.440 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 194/17 г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Б. сумата от 2614.80 лева, разноски по водене на делото за двете инстанции.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.