ОПРЕДЕЛЕНИЕ №234

гр. Варна, 27.04.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 194/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от „АЛБОНА КОНСТРАКШЪН” ООД, гр. Варна чрез адв. Ел. К. *** против определение № 780/28.03.18г. по гр.д. № 2790/17г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като предявеният иск е конститутивен и същият е за постановяване от съда да бъдат заличени вписаните в СВ-Варна на 24.03.11г. и на 16.05.11г. обезпечителни мерки /възбрана/ в полза на ТД на НАП-Варна върху погасено поради неупражняването му в предвидения от закона срок право на строеж върху поземлен имот, за който ищецът притежава право на собственост върху идеални части. Сочи се, че съдът не е бил сезиран с установителен иск за установяване на погасяването на правото на строеж по давност, по който надлежен ответник би било лицето, в чиято полза е било учредено правото на строеж. Счита се, че за ищеца е невъзможно да предприеме действия по см. на чл. 208 от ДОПК, съгласно който отмяна на обезпечението е възможно само по почин на публичния изпълнител или по искане на длъжника. Трето лице не може да отправя искане за отмяна на обезпечението. Счита се, че макар и допуснато по ДОПК, обезпечението в полза на държавата може да бъде отменено по реда на ГПК, в който смисъл е т. 6 от ТР № 6/14.03.14г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на определението на ВОС.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещна страна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на „АЛБОНА КОНСТРАКШЪН” ООД, гр. Варна против Държавата, представлявана от директора на ТД на НАП-Варна като се е претендирало в петитума съдът да постанови решение, с което:

1. да се приеме за установено по отношение на ответника, че правото на строеж, обезпечаващо публично вземането на Държавата против „Ейпъл гардън” АД, е погасено по давност, поради неупражняването му в предвидения в закона 5-годишен срок, което право на строеж има за предмет построяването на 12 офиса /от офис № 1 до офис № 12, разположени от първи до четвърти етажи/ от предвидената за построяване ОФИС СГРАДА в ПИ с идентификатор 10135.3511.532 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Младост”, ж.к. „Възраждане”, с площ от 2000 кв.м., който по НА № 121, т. СХХVІІ, рег. № 40057, дело № 31457/19.12.07г. е описан като УПИ ІІІ – „за обществено обслужване”, кв. 15;

2. да се постанови заличаването на вписаните възбрани с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.11г. на ТДД на НАП-Варна, вписано в СВ-Варна на 24.03.11г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.05.11г. на ТДД на НАП-Варна, вписано в СВ-Варна на 16.05.11г. върху правото на строеж върху посочените по горе 12 бр. офиси, предвидени да се изградят в бъдещата офис сграда в описания поземлен имот.

Наведените в исковата молба твърдения са били ,че ищецът е придобил чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 109, т. ІІІ, рег. № 5884, дело № 430/24.11.16г. на нотариус П. С. , рег. № 335 по регистъра на НК от „ТОМПКИНС СКУЕЪР ПАРК” Б.В. 1999/2000 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.3511.532 по КККР на гр. Варна. Сделката е била реализирана на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ за удовлетворяване на вземането на заложния кредитор „ТОМПКИНС СКУЕЪР ПАРК” Б.В. срещу залогодателя „Ейпъл гардън” АД /заложил по ЗОЗ търговското си предприятие, включващо и описания ПИ/. Преди тази продажба обаче, по партидата на имота в СВ-Варна са били вписани въз основа на посочените по-горе Постановления на ТДД - Варна /на 24.03.11г. и на 16.05.11г./ обезпечителни мерки – възбрани върху правото на строеж за 12-те офиса в предвидената за изграждане в имота сграда, за обезпечаване на вземанията на държавата срещу тогавашния собственик на поземления имот „Ейпъл гардън” АД. Твърди се, че правото на строеж, върху което са наложени възбраните, обаче не е било упражнено от „Ейпъл гардън” АД в 5-годишни срок, поради което е погасено по давност. Това налагало извода, че предмета на обезпечението не съществува и не може да бъде предмет на изпълнение в полза на НАП-Варна срещу дружеството-длъжник. Съществуващото вписване на възбраните нарушава правата на настоящия съсобственик на ПИ, което обосновава и предявяването на посочените искове.

С уточняваща молба от 09.01.18г. и в изпълнение на указанията на съда с разпореждане от 02.01.18г. за обосноваване на правния интерес от предявения установителен иск, ищецът е посочил, че предявеният иск е следния: след като се уверите, че правото на строеж, обезпечаващо вземането на Държавата срещу „Ейпъл гардън” АД, е погасено по давност поради неупражняването му в 5-годишния срок по закона и предвид обстоятелството, че 1999/2000 ид.ч. от имота, върху който е учредено правото на строеж, е собственост на ищеца, да се постанови решение, с което да бъдат заличени вписаните възбрани въз основа на цитираните две постановления за налагане на обезпечителни мерки на ТДД-Варна върху правото на строеж на посочените обекти.

 В изпълнение на ново разпореждане на съда от 24.01.18г. за оставяне без движение на исковата молба /с указания да се посочи кой е ответника – Държавата или Директора на ТД на НАП-Варна, имайки предвид и начина на представителство на Държавата съгласно чл. 31 от ГПК, както и да обоснове правния си интерес ако ответник е вторият/, ищецът с молба вх. № 4213/08.02.18г. е уточнил, че предявява иска си против ТД на НАП-Варна, тъй като наложените предварителни обезпечителни мерки върху процесния имот са в нейна полза.

С определение № 405/12.02.18г. съдът е оставил производството по делото без движение за пореден път, указвайки на ищеца, че ако неговия интерес е да се отменят наложените по реда на чл. 221 от ДОПК обезпечителни мерки, то същият няма правен интерес от предявения иск, тъй като е налице ред за отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК. А ако правния интерес на ищеца е да се установи погасяването на правото на строеж, то ответник следва да е третото лице, което се легитимира като суперфициар.

С молба вх. № 5801/22.02.18г. ищецът е приложил нова искова молба, коригирана съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и съобразно дадените от съда указания (самата коригирана искова молба е приложена неправилно към корицата на делото, а не като приложение към молбата на ищеца по самото дело – след л. 58). Тази искова молба отново е насочена против ТД на НАП-Варна, представлявана от директора ѝ, и са изложени твърдения за осъществяване на същите посочени по-горе факти. Въз основа на тях е релевирано твърдението въз основа на формиран правен извод, че правото на строеж, върху което е наложена възбрана за вземане на ТД на НАП-Варна срещу „Ейпъл гардън” АД, е погасено по давност, поради неупражняването му в рамките на 5-годишния срок. Поради това и предметът на обезпечението не съществува и не може да бъде предмет на изпълнение в полза на ответника срещу дружеството-длъжник. Поради факта, че ищецът е закупил от заложния кредитор на „Ейпъл гардън” АД идеална част от имота, върху който е било учредено неупражненото право на строеж, а същевременно в имотния регистър стои незаличено вписаното в полза на ответника обезпечение – възбрана, то това нарушава правата на ищеца като съсобственик на имота и съставлява нарушаване на имуществената му сфера. Отправения петитум е след като съдът се увери, че правото на строеж, обезпечаващо вземането на ответника против „Ейпъл гардън” АД, е погасено по давност, т.е. предметът на обезпечението не съществува в правния мир, и предвид обстоятелството, че ищецът е собственик на 1999/2000 ид.ч. от имота, върху който е било учредено правото на строеж, то се претендира от съда да постанови решение, с което да бъдат заличени вписаните въз основа на посочените две постановления на ТД на НАП-Варна възбрани върху правото на строеж на 12-те офиса в проектираната за изграждане сграда в имота.

Настоящият състав на съда споделя извода, че така предявения иск е недопустим – отправения до съда петитум не съответства на предвидените в законодателството способи за защита на правото на собственост.

Заличаването на вписана възбрана върху имот, всякога е последица от отмяната на обезпечението или отпадане на основанието, на което е била вписана възбраната /отмяната на самия акт за налагане на тази обезпечителна мярка/. Защитата на правото на собственост срещу твърдения за наличието на ограничени вещни права върху същата вещ в полза на трети лица, което смущава неговото упражняване, може да бъде осъществена и чрез отрицателен установителен иск - за отричане на претендираните ограничени вещни права /вкл. и поради тяхното погасяване в предвидените от закона случаи/, насочен срещу претендиращия да е носител на ограничени вещни права. А ако от наличието на ограничените вещни права зависи и правото на удовлетворение на кредиторите на последния от тези вещни права – иска следва да се насочи и против тези кредитори (такава е по същността си и защитата, уредена с иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, макар и тази искова защита да е във фазата на започнато принудително изпълнение, насочено срещу вещта на ищеца).    

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 780/28.03.18г. по гр.д. № 2790/17г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя /чрез процесуалния му представител/ пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: