РЕШЕНИЕ

 

72

 

гр.Варна,  26.05.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар Ю.К.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 195/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на А.И.К. и М.Н.К.,*** срещу решението на Окръжен съд-Търговище от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 238/13 г., с което са отхвърлени исковете, предявени срещу Е.Р.Г. и В.И.Г. за сумата от 35393.00 лева – причинена вреда и 10000 лева – пропусната полза в резултат от виновното поведение на ответниците, с правно основание чл.45 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание ответниците оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на субективно съединяване искове от А.И.К. и М.Н.К.,*** срещу Е.Р.Г. и В.И.Г. за заплащане на сумата от 35393.00 лева, представляваща стойността на причинена имуществена вреда – загуба от продажба на земеделски земи и сумата от 10000 лева – пропусната полза под формата на рента от същите земи за пет стопански години, с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ищците твърдят, че в резултат от виновно поведение на ответниците – снабдяване на първата ответница с констативен нотариален акт за частта на първата ищца от апартамент в гр.Търговище и последващото му ипотекиране за обезпечаване на кредит в полза на втория ответник, се е наложило образуване на две граждански дела, за покриване на разходите по които се е наложило да извършат неизгодна продажба на земеделски земи, довела до настъпване на претендираните вреди.

Оспорвайки изцяло исковете, ответниците твърдят, че не са действали виновно – не са принудили ищците да извършват продажба при неизгодни условия. За водените срещу тях дела за заплатили на ищците сторените разноски.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ответницата Е.Р.Г. е майка на ищцата А.И.К. и на ответника В.И.Г.. С нот.акт № 174 том ІІІ, н.д.№  1628/93 г. Е.Г. – лично и като пълномощник на съпруга си е извършила дарение на по ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент№ 24, находящ се в гр.Търговище, ул.”Беласица”, бл.3, вх.”Б” в полза на всяко от децата си.

С нот.акт № 188, том VІІ, н.д.№ 941/06 г.Е.Р.Г. е била призната за собственик по давностно владение на същия имот.

По предявен иск на 23.05.2008 г. от А.И.К. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предмет на гр.д.№ 577/08 г. на Районен съд-Търговище е постановено решение, с което е прието за установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от описания имот и в нейна полза са присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Безспорен е факта, че на 18.08.2008 г. с нот.акт № 141/08 г. Е.Р.Г. сключила с „Банка ДСК”ЕАД-София договор за ипотека на ап.24, като обезпечение на кредит, отпуснат на втория ответник – В.Г..

По предявен иск на 27.08.2010 г. от А.И.К. по чл.26, ал.1 от ЗЗД е образувано гр.д.№ 355/10 г. на Окръжен съд-Търговище и е постановено решение, с което договорът за ипотека е обявен за нищожен и са присъдени разноските по делото.

На 23.10.2008 г. в гр.Варна М.Н.К. – съпруг на първата ищцата сключил предварителен договор за продажба на 11 броя наследствени ниви, подробно описани в договора за сумата от 24607 лева. На 31.10.2008 г. с нот.акт № 54, том VІ, рег.№ 9753, н.д.№ 33/08 г. описаните ниви са продадени на „Ставен” ООД за сумата от 60000 лева, която сума е изплатена на продавачите преди изповядване на сделката.

Преди продажбата земеделските земи са били обект на договор за аренда от 12.01.2006 г. за срок от 5 стопански години с уговорено арендно плащане от 50 кг./декар зърно или левовата му равностойност.

Така приетата за установена фактическа обстановка води до следните правни изводи, формирани от първоинстанционния съд и изцяло споделени от настоящата инстанция:

От доказателствата по делото не се установява нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане от страна на втория ответник – В.И.Г.. Факта, че неговата майка – Е.Г. е ипотекирала чужд имот, за да гарантира кредит на трето лице, не обуславя извод за наличието на негово виновно поведение. Поради липса на виновно поведение, искът спрямо втория ответник следва да бъде отхвърлен.

Твърдяното противоправно поведение от страна на Е.Г. е довело до уважаване на двата иска, предявени срещу нея – предмет на гр.д.№ 577/08 г. на ТРС и гр.д.№ 355/10 г. на ТОС. Причинената на ищцата вреда – отнемане на правото на собственост на ½ от процесния имот е поправена с влизането в сила на решенията по цитираните дела, по които в полза на ищцата са присъдени всички направени по тях съдебни и деловодни разноски.

Видно е от доказателствата по делото, че тези разноски не са големи по размер, предвид факта, че водените дела не са с голям имуществен интерес. Следователно, не е налице причинна връзка между извършената продажба на земеделски земи и водените граждански дела, поради което предявеният иск и спрямо Е.Г. следва да бъде отхвърлен.

За прецизност първоинстанционният съд е обсъдил и липсата на неизгодност в продажбата – в нотариалния акт от 31.10.2008 г. е посочено получаване от ищците на продажна цена в размер на 60000 лева.

С оглед на това, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – потвърдено. Предвид наличието на доказателства за извършени разноски в размер на 1358.00 лева, посочената сума следва да бъде присъдена в полза на въззиваемите.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Търговище от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 238/13 г.

ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Р.Г. и В.И.Г. общо сумата от 1358.00 лева - разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.