Р Е Ш Е Н И Е    № 87

гр. Варна, 03.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 195 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на И.Н.И. от гр. Варна чрез адв. Кр. М. *** против решение № 246/16.02.15г. по гр.д. № 1223/14г. на ВОС, ГО, в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.Г.К. от гр. Варна сумата 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки, страдания и стрес вследствие две средни телесни повреди, причинени от ответника на ищеца на 13.12.2012 год., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2127.27 лв. (две хиляди и сто и двадесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) разноски – платено възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че съдът е приел за установена погрешна фактическа обстановка, което е обусловило погрешните правни изводи в оспореното решение. Счита се, че неправилно е приетото от ВОС, че липсва съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като последният е осъществил нерегламентиран достъп до строителния обект, в тъмната част на денонощието, а отделно от това се е отклонил самоволно от трасето на кабелите /извън партерния етаж на сградата/ и без придружител в лицето на М.Д., което е причината за падането му в необезопасената шахта. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение, тъй като трудовата работоспособност на ищеца е била напълно възстановена в рамките на около 3 месеца, а и съдебната практика за подобни хипотези приема обезщетяването с по-нисък размер на паричната сума. Отделно е поставен въпроса за отговорността на ответника като физическо лице, тъй като осъдителната присъда е в качеството му на управител на търговско дружество. Отрича се да е налице причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и деянието на ответника, тъй като е налице съпричиняване на вредите от поведението на работодателя на ищеца. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – да се измени решението, като след като се намали размера на обезщетението до справедлив такъв, да се приеме наличието на основание за намаляване на обезщетението и по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване от страна на увреденото лице. Претендират се и разноските по делото. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуалния представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.Г.К. чрез адв. Ж. К., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и решението е правилно и законосъобразно, както и съобразено с канстантната съдебна практика. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за липсата на съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. В с.з. отговора се поддържа чрез процесуалния представител.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

                С влязла в сила на 22.08.13г. присъда по НАХД № 3580/13г. на ВРС, ХХХVІ с-в ответникът И.Н.И. е признат за виновен в това, че на 13.12.12г. в гр. Варна, като управител на "ИГАЛ" ООД, по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на страничния израстък на десети гръден прешлен, определило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 1.5 – 2 месеца и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 3, 4, 5, 6 и 7 леви ребра без разместване и счупване на 8 и 9 леви ребра с разместване на фрагментите, определила трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2 – 2.5 месеца, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – извършване на строителни и монтажни работи, уредена със ЗЗБУТ и с Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, като не е изпълнил задълженията си и в нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ: "Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места." и на чл. 40, т. 1 и т. 2 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: "Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина: се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; се означават и/или сигнализират по подходящ начин." не осигурил безопасни условия на труд на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работните помещения, площадки или места, като не сигнализирал и обезопасил конструктивния отвор на кота "0" на партер, намиращ се до входа на сградата, който създава опасност от падане – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Ответника е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

            Следователно, в настоящото производство следва да се приеме за установено, че именно ответникът с немарливото си изпълнение на извършваните от управляваното от него дружество СМР и по-специално – като не е осигурил изпълнението на нормативно изискуемите условия за обезопасяване на конструктивния отвор на асансьорната шахта на партера на сградата /предназначена за монтаж на платформата за сваляне и издигане на превозни средства към гаражите/, е станал причина ищецът да претърпи посочените телесни увреждания – по арг. от чл. 300 от ГПК. И в тази връзка възражението на въззивника, че ответникът е бил осъден в качеството му на управител на ООД и поради това не следва да носи отговорност като физическо лице, е напълно неоснователно – наказателната отговорност е лична и субекти на престъплението могат да бъдат само физически лица, поради което и надлежен ответник от материалноправна гледна точка за обезщетение на претърпените от пострадалия вреди е именно осъдения за престъплението делинквент.

            По отношение на вредите и дължимото обезщетение.

            От заключението на СМЕ, изслушано пред ВОС, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил съчетана травма: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсна рана в лява теменна област на главата, сътресение на мозъка; гръдна травма – счупване на 7 броя ребра в лява гръдна половина, без разместване на фрагментите и на 2 ребра вляво с разместване на фрагментите, кръвоизлив в лява гръдна половина /около 600 мл/; травма на гръбначен стълб – счупване на напречен израстък на Х-ти гръден прешлен. Счупването на ребрата и напречния израстък на гръдния прешлен са довели до затруднение движението на снагата за период от 2-2.5 месеца. През целия период на възстановяване пострадалият е изпитвал силни болки и страдания при всяко движение в областта на снагата. След посочения период и зарастване на костите, движението на снагата се е възстановило, като единствените последици с течение на годините ще са периодичното изпитване на болки при промяна на барометричното налягане и при по-тежки натоварвания. Към датата на прегледа /27.10.14г./ К. е с възстановяване движенията на снагата в пълен обем. За периода от 13.12.12г. до 27.03.13г. ищецът е бил с разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Относно кръвоизлива в лявата гръдна половина вещото лице е използвало епикризата от ИЗ № 95, в която е отразено, че на 02.01.13г. ищецът е бил опериран в спешен порядък и е бил евакуиран общо 600 сс кръвенист излив.

            От показанията на свидетелките Д. и А. /които съдът преценява с оглед на роднинството и фактическото съжителство с втората, като дадени при евентуална заинтересованост/ се установява, че след 22.00ч. на 13.12.12г. ищецът вече е бил откаран в болничното заведение и все още е бил в шок – говорел е несвързано, изпитвал е силни болки и охкал. Бил е с памперси и с катетър. И по време на престоя си в болницата и за периода на домашното лечение ищецът е изпитвал силни болки и св. А. му е помагала като го хранела и къпела, съпровождала го до тоалетната, тъй като всяко движение е предизвиквало остри болки. Едва на втория месец ищецът е започнал да става и да се обслужва. От мястото на дренажа се е образувала фистула и няколко пъти е изтичало гной и кръв, което принуждавало ищеца да посещава болницата, за да бъде извършвана съответната манипулация. В края на март 2013г. ищецът е започнал работа, но вече в самия офис на дружеството. Изпитва страх от височини. Последните месеци ищецът не приема никакви лекарства, а преди това е приемал единствено обезболяващо такова /аулин/.

            Всички тези неимуществени вреди на ищеца /болки и изживян стрес, страдания и дискомфорт/ са в пряка причинна връзка с падането му в необезопасената шахта и отговорността за обезщетението им е на ответника.

            За определяне размера на обезщетението следва да се изхожда от обстоятелството, че ищецът към момента на събитието е бил на 37 години /към средната възраст на човешкия живот/, пълноценен в своята професионална реализация и семеен живот, претърпял е интензивни /”силни” и според вещото лице/ болки и страдания и то за период от около 2.5-3 месеца /с постепенно отшумяване на болките/. Наложило се около 20 дена след инцидента да претърпи и хирургична интервенция за източване на течността от вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. За този период е имал нужда от непосредствените грижи на своите близки /фактическа съпруга и сестра/, като в началото дори е бил на памперси и катетър, а след това и за поддържане на личната хигиена у дома. Налице е пълното възстановяване на физическите увреждания с прогнозата за бъдещи болки при вдигане на тежести и промяна на барометричното налягане. Тези болки не са така интензивни и силни и не пречат да се работи, но са неприятни – така в.л. в съдебно заседание пред ВОС, обяснявайки, че при заздравяване на счупеното ребро се получава едно задебеляване -„калус”, което притиска снопчето от нерви и кръвоносни съдове и причинява този последващ дискомфорт и слаби болки. Освен това следва да се има предвид, че ищецът е имал и мозъчно сътресение като в началото макар и да няма данни да е губил съзнание, е бил в шок. Всичко това налага извода, че макар и несъвършено, но като единствено възможно, парично обезщетение в размер на 18 000лв. би било адекватен размер, който да удовлетворява и принципа на справедливостта. В тази насока съдът се ръководи от изложените по-горе конкретни обстоятелства относно интензитета и спецификата на преживените болки и страдания, както и от съдебната практика.

            По отношение на възражението за съпричиняване на вредите от действията на пострадалия. Съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само, ако увреденият е проявил поведение, което да е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, които по своята същност са неделими /ако вредите са делими – последиците се разпределят по общите правила, а не по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Самоувреждането не е необходимо да е противоправно и виновно, но правнорелевантно е самоувреждане, когато поведението на пострадалия е в противоречие с грижата на добрия стопанин. В тази връзка е налице съпричиняване, когато работник изпълнява нареждане, което очевидно нарушава мерките за безопасност на труда или когато работникът е ползвал необезопасено съоръжение.

            В настоящото производство е безспорно, че ищецът от 2006г. работи по трудов договор с „Интербилд” ООД, изпълнявайки длъжността „компютърен оператор периферни съоръжения” и към датата на събитието е изпълнявал тази длъжност /така от трудов договор и допълнително споразумение на л. 6,7 от делото на ВОС/. Същата е включвала осигуряването и поддържането на ежедневното функциониране на компютърни и комуникационни системи и мрежи, техническа помощ на потребители /така от длъжностната характеристика на л. 31/.

Настъпилата на 13.12.12г. злополука е приета за трудова от териториалното поделение на НОИ -РУСО-Варна, тъй като е станала през работно време и при движение на пострадалия по повод изпълнение на служебни задължения /проверка и отстраняване на възникнал проблем с телевизионен сигнал на клиент/ - л. 9-14. В протокола от 08.01.13г. по разследването на злополуката е констатирано, че К. е преминал всички инструктажи и притежава удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа с елекрообзавеждане с напрежение до 1000 V. Съгласно графика за м. 12.12г. работното време на К. за 13.12.12г. е било за втора смяна – от 10.00ч. до 19.00ч.

Видно от договор от 05.12.12г., че М.Е.Д. е възложил на „Интербилд” ООД доставката на комуникационни услуги и пренос на данни на адрес в гр. Варна, ул. „Дубровник”, № 46, вх. А, ет. 6, ап. 24. В показанията си свидетелят М.Д. сочи, че посочения апартамент е собственост на брат му, който си го е купил от дружеството, управлявано от ответника И.. Жилищната сграда, където се намира апартамента е незавършена. Свидетелят Д. сочи, че е повикал служител на комуникационното дружество поради наличието на проблем с интернет услугата, обаждайки се по телефона. На 13.12.12г. след 17.00ч. е позвънил на телефона на Д. служителя на „Интербилд” /ищеца К./ и свидетелят е слязъл до металната ограда на двора, и въвел К. /който е бил сам/ в обекта. Ищецът е проверил кабелите, намиращи се в куфар на партера на сградата и казал, че проблемът не е оттам. След проверката и в самия апартамент К. е казал, че и там няма технически проблем и поради това ще излезе извън обекта и когато отстрани проблема, ще се обади по телефона. Тъй като след около 30 минути никой не му се обадил, Д. се опитал да се свърже по телефона с К., но оператора е посочил, че няма връзка с този телефонен номер. При излизането си от сградата свидетелят е чул пъшкане и стонове и открил падналия К. в шахтата. Същата към този момент не е била обезопасена по никакъв начин. В показанията си пред разследващите органи св. Д.посочва, че К. не е бил сред служителите, които няколко дни по-рано са монтирали кабелната връзка до апартамента.

Пазачът на жилищната сграда св. Г. сочи, че М.Д. го е потърсил в апартамента на втория етаж и го е уведомил, че има паднал човек в шахтата. Била е повикана медицинска помощ, пристигнали и полицаи, както и ответника И.. В сградата не е имало строителни работници, тъй като работния ден е бил свършил. Потвърждава, че поради силния вятър през деня, ограждението на шахтата е било паднало. Собствениците на апартаменти в сградата получавали разрешително от ответника И., за да организират довършителните си работи. В тази връзка М.Д. е имал и ключ за входната врата на сградата. Според свидетеля Г., на двора има осветление и въпреки, че е било в тъмната част на денонощието, крушка е осветявала шахтата денонощно.

Свидетелката А. сочи, че поръчката за отстраняване на техническата повреда на посочения адрес е била възложена на ищеца К. по стандартната процедура – регистриран е сигнала от администраторите, които правят проверка за естеството на техническата повреда. Ако се окаже, че проблема не е по линията, то се създава организация за посещението в крайния обект. В зависимост от вида на техническия проблем се прави преценка и колко човека да отидат на адреса и какво да свършат. Свидетелката сочи, че е имало информация, че крайния потребител се намира в строителен обект /такава информация е била записана в системата още при обследването с оглед сключването на договора/, а в конкретния случай ръководителят на К. е преценил, че е необходим само един човек за отстраняване на повредата. Показанията на свидетелката А. относно осъществена телефонна връзка с ръководител на строителния обект с оглед осигуряване на достъпа, не са подкрепени от останалия по делото доказателствен материал.

Разпитан е като свидетел и ръководителят на К. – св. Н.И., който потвърждава, че е преценил в конкретния случай нуждата от само един човек за отстраняване на повредата.

Със заповед № 21000/01.03.05г. управителят на „Игал” ООД е постановил мерки по ЗБУТ, касаещи достъпа на външни лица до обектите на дружеството. Регламентирано е, че влизането на външни лица в строителните обекти на дружеството е забранено, а при необходимост от такова влизане – това следва да става след съгласие на управителя на дружеството и издаване на заповед за всеки конкретен случай. В т. 5 на заповедта е посочено, че за извършването на довършителни работи в отделни обекти на строежа, организирани лично от член-кооператори, трети лица могат да се допускат въз основа на Протокол за допускане на инвеститора за извършване на довършителни работи /л. 65-66/. В тази връзка видно от протокол от 11.07.11г. /л. 63 от делото на ВОС/, че братът на свидетеля М.Д. – С.Д., в качеството си на инвеститор в жилищната сграда на ул. „Дубровник”, 17 и представителят на строителя „Игал” ООД, са установили, че апартаментът на инвеститора е завършен и се приема без забележки. Изпълнителят е дал съгласието си на инвеститора да изпълнява довършителните работи в обекта си, като води и използва свои работници на обекта и носи пълната отговорност за тяхното снабдяване с материали, инструменти и инструктаж.

            С оглед на тези факти и обстоятелства по делото следва да се приеме, че не е налице хипотезата на съпричиняване. На първо място, няма забрана за доставяне на електронни услуги до обекти, намиращи се в сгради, изградени до степен на груб строеж /без довършителните работи/, поради което и доставката и поддържането на доставянето на комуникационни услуги до апартамента на С.Д., уговорени от брат му М.Д., с работодателя на ищеца, е правомерна дейност. Следователно, изпълнението на функциите от страна на ищеца в качеството му на служител на доставчика на комуникационните услуги, в рамките на задълженията по длъжностната му характеристика, в рамките на съответния график за работното време /независимо от обстоятелството, че за зимния период времето след 17.00ч. попада в тъмната част на денонощието/ и при надлежната преценка на прекия ръководител за броя на служителите, необходими за отстраняване на повредата, представлява изпълнение на правомерна заповед за изпълнение на допустима и правно-регламентирана дейност и при спазване на съответните условия за изпълнение на възложената работа. Достъпа до жилищната сграда е станал по установения от строителя ред - изпълнителят е дал съгласието си на инвеститора да изпълнява довършителните работи в обекта си, като води и използва свои работници на обекта. Ищецът е бил посрещнат от свидетеля М. Д. и въведен в сградата, като след първоначалния оглед на комуникационните проводници на партера и в апартамента, ищецът е предприел изследване на причината за ниското ниво на сигнала, обследвайки трасето на кабела, ползвайки и фенерче за осветяване. Нито тъмната част на денонощието, нито отсъствието на представителя на инвеститора при това обследване, нито преценката на работодателя за броя на служителите му за отстраняване на аварията, са причината довела до падането на ищеца. Единствена такава причина се явява необезопасеността на отвора на шахтата. Дори самият М. Д. не е знаел, че огражденията са били паднали, за да се допусне, че ако той е присъствал на обследването, би предупредил ищеца и би предотвратил падането му. Нямала е значение и тъмнината, тъй като изискването за обезопасяване на тези отвори е предвидено нормативно, за да се препятства всякаква възможност за достъп до тази опасна височина дори и при достатъчно светлина. Или, прилагайки теорията за равноценността /condition sine qua non/ и премахвайки обстоятелството, че шахтата е била необезопасена, то се налага извода, че цялата съвкупност от факти, предхождащи злополуката /изтъкнати от ответника/, не биха довели до падането на ищеца и увреждането му, а единствена такава причина се явява именно липсата на ограждение на шахтата.   

            С оглед и на горното, не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и дължимото на ищеца обезщетение не следва да се намалява. Въззивната жалба е неоснователна и решението в обжалваната му част следва да се потвърди.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените за настоящата инстанция разноски. Същите се изразяват в заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2200лв. Изследвайки възражението на въззивника за прекомерност на това възражение, съдът намира следното: Материалния интерес по настоящото дело е 18 000лв., а минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4  от Наредба № 1 на ВАС при този интерес е 1070лв. Действителната правна и фактическа сложност на делото е малко над средната такава за този тип дела – спорните въпроси са относно вида, интензитета и продължителността на търпяните неимуществени вреди, определянето размера на тяхното обезщетение и наличието или липсата на съпричиняване от пострадалия. Пред настоящата инстанция са поддържани всички аргументи, извлечени от целия доказателствен материал по делото, попълнен и поради активността на ищеца. Същевременно обаче пред настоящата инстанция е представен отговор на въззивната жалба и е осъществено представителство в открито с.з. с кратко изложение на аргументите по съществото на спора, а въпреки дадената възможност адв. К. не е представила писмени бележки /в тази връзка е без значение непредставянето на такива от въззивника, тъй като срокът, даден на двете страни е еднакъв/. При това положение съдът следва да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение – 1500лв. на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/16.02.15г. по гр.д. № 1223/14г. на ВОС, ГО, в частта му, с която И.Н.И. от гр. Варна е осъден да заплати на Д.Г.К. от гр. Варна сумата 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки, страдания и стрес вследствие две средни телесни повреди, причинени от ответника на ищеца на 13.12.2012 год., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2127.27 лв. разноски – платено възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението в необжалваната му част е влязло в сила.

            ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.К., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1500 /хиляда и петстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: