Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 61/23.05.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми май, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 195/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което  Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К.К.Г. ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301,ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, по което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата и искът е отхвърлен за разликата над 10000 лв. до 150000 лв.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска в предявения размер.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част с искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е иск от К.К.Г. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 150000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на присъдата, до окончателното изплащане на сумата.

Оспорвайки иска, Прокуратурата на РБ твърди недоказаност на претендираните морални вреди и липса на причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение; твърди, че медийната гласност не е резултат от действията на прокуратурата; предвид големия обем доказателствен материал, сроковете за приключване на производството са разумни. 

Страните не спорят, че по образувано досъдебно производство № 3-П/14 год. на СО – СГП, с постановления от 17.02.2012 г. и от 07.03.2013 г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.302 т.1 алт.2 вр.чл.301 ал.3 пр.1 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.387 ал.1 пр.2 от НК с мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 2000лв.

С Протокол от 15.03.2012 г. от ищеца са иззети служебното му оръжие и боеприпаси, като със заповед на Директора на ОД на МВР – Варна рег.№ К-159/14.03.2012 г. той е отстранен временно от длъжност.

Със Заповед № К-576/15.10.2013г. на Директора на ОД на МВР – Варна, на основание чл.245 ал.1 т.13 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение с полицай К.К.Г., поради придобиване право на пенсия, при условията на чл.69 от КСО – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта.

С влязла в сила на 11.02.2017 г. присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, К.К.Г. е признат за невинен в това, че на 18.11.2011 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице - полицай, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”, в съучастие като съизвършител с други лица, по време на пътна полицейска проверка, е приел дар, който не му се следва – сумата от 20 лева, за да не извърши действия по служба и е оправдан по повдигнатите му обвинения.

Показанията на свид. Кр.Д., който е бил подсъдим по същото дело установяват, че воденият срещу него и още пет пътни полицаи процес се отразил много зле на ищеца – тъй се затворил в себе си, не разговарял с колегите си. Преди това бил контактен, весел, отзивчив, но след повдигане на обвиненията приятелите му престанали да го търсят, не вдигал телефона си и се изолирал. Шестимата обвинени за престъплението полицаи били отстранени от работа за срок от три месеца за вътрешно разследване, но след възстановяването им свидетелят и ищецът били пенсионирани, макар и двамата да имали право да работят.

Свид. Ст.Г. – майка на ищеца установява, че продължилото седем години дело предизвикало голям стрес у К.;***, всички хора там научили в какво е обвинен, колегите и приятелите му спрели да поддържат връзка с него; бил стресиран както поради отстраняването му от работа, така и от последващото му пенсиониране; след приключване на наказателното дело с оправдателната присъда, К. се успокоил.

Заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза установява, че при психиатричното освидетелстване на ищеца е отчетена промяна в личностната сфера и социалното функциониране, характерна за капсулираните стресови разстройства; налице е дълготрайно емоционално състояние – стрес, понижено настроение. Образеваното наказателно производство и преживяното от него ПТП през 2013 г. са принили психическа травма, по-силно изразена непосредствено след ПТП. След положителния резултат от делото ищецът е стабилизирал емоционалното си състояние, но все още не е преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и техния отзвук в обществото. Към момента той е без актуални психични отклонения - преживеният дистрес, свързан с делото и с ПТП-то през 2013 г., е рационално непреработен, но капсулиран.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за основателност на предявения иск - предпоставка за отговорността на държавата за вреди е незаконността на действията на нейни органи, което - предвид постановяването на оправдателна присъда,

По повдигнатото и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение е било образувано НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, приключило с влязла в сила на 11.02.2017 г. оправдателна присъда. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с тези действия - образуването на наказателно производство за тежко умишлено престъпление безспорно влияе отрицателно върху психоемоционалната сфера на лицето и е свързано със страх от осъждане, притеснения, безпокойства и неудобства, които неимуществени вреди подлежат на обезвреда.

Гласните доказателства установяват, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило негативно върху емоционалното и психическото му състояние. Безспорно той е страдал от широкото медийно отразяване на събитието, но липсват доказателства за това разгласяването на информация да е било извършено от длъжностни лица от прокуратурата. Ищецът се затворил в себе си, пострадало самочувствието му, а извършените спрямо него действия се отразили негативно на професионалната му реализация – бил временно отстранен от работа, а след възстановяването му на работа, след можество писмени обяснения по случая, подал рапорт за пенсиониране, макар още да бил работоспособен, а прекратяването на служебното му правоотношение станало по инициатива на органа по назначаването.

Макар големият брой на обвинените лица и множеството процесуални действия, извършени в хода на производството, безспорно продължителността му от около шест години се е отразила негативно на състоянието на ищеца. Обсъдено е заключението на допуснатата СПЕ, установяващо наличие на дълготрайно емоционално състояние – стрес и понижено настроение. Констатираният от експертизата дистрес е предизвикан както от воденото наказателно производство, така и от претърпяно от ищеца ПТП през 2013 г. Категорично е заключението, че е налице промяна в личностната сфера и социалното функциониране на ищеца, който все още не е преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и техния отзвук в обществото.

Правилно съдът, независимо от това, че по отношение на ищеца е била взета единствено мярка за неотклонение „парична гаранция“, е приел, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази факта, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с професионалната реализация на обвиненото лице и е станало публично достояние.

Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на претърпените неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан, общата продължителност на наказателното производство и факта, че през цялото време ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е унизен, притеснен и несигурен, настоящата инстанция приема, че сумата от 20000 лева би компенсирала причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът съобрази, че съобразно заключението на СПЕ не е възможно точно разграничаване на стреса, преживян вследствие от незаконното обвинение и този от претърппяното една година по-късно ПТП, но продължителният срок на търпяния от ищеца дискомфорт мотивира настоящата инстанция за формиране на горния извод.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата от 10000 лева до 20000 лева и вместо него бъде постановено друго за присъждане на сумата от 10000 лева. В останалите му обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.   

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                 Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска по чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от К.К.Г., ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България за разликата от 10000 лева до 20000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                         2.