О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№243

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …. 03.05.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№196/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Н.-ГН”ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика И.Х.Г., против определение №753/26.03.2018г., постановено по гр.д.№206/ 18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото на осн. чл.129, ал.3, вр. ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№206/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вени от „Н.-ГН”ЕООД-в несъстоятелност против „Л. и.”ЕООД искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.Претендира се ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху собствените му движими вещи, а именно: 1/ товарен автомобил ДАФ 95 360, рег.№ Р 1359 РМ; 2/ багер Фукс 712 М, както и да бъде осъден да заплати обезщетение за лишаването му от ползването на двете вещи за периода от 26.08.2009г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 101 000лв.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на посочените движими вещи, за които е сключил с ответника договор за продажба за сумата от 12 000лв., като е издадена фактура №509/26.08.2009г.Сключеният договор за продажба е нищожен на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, защото не е сключен в изискуемата форма за действителност, а именно писмена с нотариално заверени подписи на страните. Предвид горното и ответникът не е придобил собствеността върху вещите, но същите са му били предадени и той ги владее без валидно правно основание.Той не е заплатил и продажната цена, като понастоящем в масата на несъстоятелността липсват както вещите, така и цената за тях.Предвид горното се претендира ответникът да бъде осъден да предаде владението върху собствените на ищеца движими вещи, както и да му заплати обезщетение в размер на 101 000лв. за лишаването му от тяхното ползването за горепосочения период, изчислено на база среден месечен пазарен наем в размер общо от 1 000лв.

С разпореждане №773/29.01.2018г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности, вкл. за посочване на придобивните основания, въз основа на които ищецът твърди, че е придобил собствеността върху процесните вещи, както и за посочване размера на обезщетението, което се претендира за лиша - ването му от ползването на всяка от процесните вещи.С уточняваща молба от 15.02. 2018г., депозирана в срок, ищецът е посочил, че не разполага с данни и доказател -ства относно фактите и обстоятелствата, при които ищецът е придобил право на собственост по отношение на процесните товарен автомобил и багер, като за тази цел е направил съответните доказателствени искания в исковата си молба, както и е посочил, че като аргумент за притежаването на правото на собственост върху процесните движими вещи в исковата си молба се е позовал на нищожността на сключения с ответника договор.По отношение на претенцията си за сумата от 101 000лв. е посочил, че тя е предявена в своя абсолютен размер, т.к. според ищеца с толкова се е обогатил ответникът без основание в резултат от ползването на вещите, предмет на сключения нищожен договор за продажба и толкова следва да му бъдат върнати.

С разпореждане №1456/22.02.2018г. исковата молба е оставена повторно без дви- жение за отстраняване на нередовности, а именно посочване фактите и обстоятелствата, при които ищецът е придобил собствеността върху процесните вещи, както и посочване размера на обезщетението, което се претендира за лишаване от ползването на всяка от двете вещи поотделно в рамките на общата претенция от 101 000лв.За разпореждането на съда от 22.02.2018г. страната е надлежно уведо -мена на 12.03.2018г.В рамките на дадения й едноседмичен преклузивен срок, а и към 26.03.2018г., не е изпълнила указанията, предвид което с обжалваното определение от посочената дата производството по делото е прекратено.

Съгласно разрешенията, дадени в т.2А от ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.Предметът на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ/движима или недвижима/ и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението й.На двете искания следва да бъде даден отговор в диспозитива на съдебното решение, като СПН ще се формира относно предмета на делото, който в случая е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.Съгласно нормата на чл.77 от ЗС право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, посочен в закона.От горното следва, че ищецът по предявен иск с пр.осн. чл.108 от ЗС е длъжен да въведе в исковата си молба придобивното си основание по см. на чл.77 от ЗС, чрез което твърди, че е придобил правото на собственост върху вещта, за която иска да бъде установено, че притежава право на собственост и владението върху която иска ответникът да бъде осъден да му предаде.Липсата на посочено основание на иска, т.е. фактите от които се твърди, че произтича спорното право на собственост, прави исковата молба нередовна по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.За да бъде даден ход на делото и съответно да се събират доказателства, исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че посочената нере -довност можела да бъде отстранена след събиране на посочените от него в исковата молба доказателства, защото синдикът на дружеството не разполагал с необходи- мите данни.В исковата молба е посочено, че на осн. чл.192 от ГПК се претендира управителят на ищцовото дружество с прекратени правомощия да бъде задължен да представи намиращи се у него документи за собственост и свидетелства за регис -трация.Според твърденията в цитираната уточняваща молба от 15.02.2018г. на ищеца всички опити за бъде открит посоченият управител до настоящия момент са неуспешни, т.е. е възможно и съдът да не може да го уведоми за искането по чл.192 от ГПК и по този начин в процеса да не могат да бъдат представени сочените документи и така да не се въведе изобщо придобивно основание на иска.Вън от изложеното следва да бъде посочено и че процесните вещи подлежат на регистрационен режим и в съответните информационни масиви се съдържат необходимите данни, т.е. ищецът може да въведе придобивните основания.Неоснователни са и възраженията, че нередовностите са отстранени, защото като аргумент за прите -жаваното право на собственост ищецът се е позовал на нищожността на договора от 26.08.2009г.Видно от обстоятелствената част на исковата молба и от уточняващата към нея е, че са предявени два ревандикационни иска, а не иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1, вр. чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по твърдения, че е нищожен договор от 26.08.2009г./по който и не би се изследвало придобивно основание по чл.77 от ЗС/.Не са отстранени и нередовните по см. на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК на исковете с пр.осн. чл.59 от ЗЗД. Предявени са два иска с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и по всеки от тях ищецът следва да формулира съответен петитум, т.е. каква сума претендира ответникът да бъде осъден да му заплати, представляваща обезщетение за ползването без основание на всяка една от двете движими вещи за исковия период.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът, въпреки двукратно дадената му възможност, не е отстранил цитираните нередовности на исковата молба, предвид което и на осн. чл.129, ал.3 от ГПК производството по делото подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано определение от ВОС като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №753/26.03.2018г., постановено по гр.д.№206/18г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: