ОПРЕДЕЛЕНИЕ 277

гр. Варна,     23.04.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 197/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Р.В.К. и П.К.К. и двамата от гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. П. У. *** против определение № 1090/30.03.15г. по гр.д. № 623/15г. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. В жалбата се сочи, че направените от съда служебни проверки са обосновали погрешното предположение, че ищците разполагат със средства и не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че извода по този въпрос е следвало да се направи само въз основа на представените от ищците декларации, за верността на данните в които се носи наказателна отговорност. В този смисъл и установеното служебно от ВОС вземане на жалбоподателите, за което същите имат качеството на взискатели по изпълнително дело, не е събрано, тъй като парите им неправомерно се задържат по адвокатската сметка на техния процесуален представител. За последното те са сезирали и АС на АК-Варна. Отделно пък дъщеря им, както и майката на ищцата са осъдени да предадат владението върху процесния имот, като е образувано изпълнително дело. Наред с това средствата, получени по сключените от ищците възмездни сделки за периода от 2007-2013г. са послужили за покриване на кредити към банкови институции и други кредитори. Във връзка с описаните в исковата молба продажби е образувано досъдебно производство за измама на ищците в качеството им на пострадали. Претендира се отмяна на определението и уважаване на молбата за освобождаване от ДТ и разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Предявените от двамата жалбоподатели в качеството им на ищци по гр.д. № 623/15г. на ВОС искове са за прогласяване на договор за покупко-продажба на собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 1 в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров”, № 10, ет. 2, оформен с НА № 156, т. V, дело 971/07.02.13г. на СВ-Варна, за нищожен, като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона и при условията на евентуалност – прогласяване на нищожността на договора поради противоречие на закона поради наличие на уговорка за обратно изкупуване /така уточнението с молба от 16.03.15г./. В подкрепа на искането си за освобождаване от такси и разноски по делото ищците са представили декларации за материално и гражданско състояние, от които е видно, че ищецът получава пенсия от 306лв., а ищцата – пенсия от 150лв. месечно, като двамата притежават две МПС – „Рено Еспас”, произведено 1991г. и „Ланчия Z”, произведена 1994г. Ищецът е декларирал наличието на кредит към Банка „ДСК” с месечна вноска от 195лв., а двамата са декларирали и други кредити, които не са посочени нито като страни, нито по размер. Декларирани са и разходи за закупуването на лекарства – от ищеца по 42лв., а от ищцата – по 30лв. В исковата молба подробно са изложени обстоятелства относно наличието на договори за кредити с различни лица и банкови институции – техни лични и на сина им, както и даването на обезпечения в полза на кредитори на сина им. Описани са разпоредителни сделки с други техни недвижими имоти, подчинени на мотива за снабдяване с парични средства за погасяване на парични задължения. Описани са като налични и задължения за издръжка на майката на ищцата, както и на пълнолетната им дъщеря и нейния син, като не са представени доказателства за наличието на правно основание за съществуването на тези задължения, а единствено мотиви за изпълнението на нравствен дълг.

Първоинстанционният съд е предприел извършването и на служебна справка относно наличието на вещни права върху недвижими имоти в района на СВ-Варна, от което е установил, че на 25.09.14г. по молба на взискателя Р.К. е била заличена вписаната върху недвижим имот на Д. Й.. З. възбрана по изп.д. № 20137150400515 на ЧСИ М. П.-Варна, от което е направен извода за наличието на вземане на ищцата към посочения длъжник и евентуалното му погасяване. Това обстоятелство не е било декларирано от ищците, а едва в настоящата частна жалба дават обяснение, че паричните средства все още не са реално получени от тях, а са задържани неправомерно по банковата сметка на техния процесуален представител, за което са подали жалба в АС на АК-Варна. При направената от настоящият съдебен състав служебна проверка по гр.д. № 4080/12г., ХХІ с-в на ВРС се установи, че вземането на К. против Забунова произхожда от неизплатена продажна цена за ап. № 7 /бивш № 6А/, находящ се на ул. „Полковник Свещаров”, № 10, ет. 3, която обща продажна цена е била 44640 евро.

Видно от представеното пред ВОС удостоверение за данъчната оценка на имота, предмет на процесната по делото сделка, че същата за 2015г. е в размер на 71892.50лв. Ако се приеме последната преобладаваща практика на ВКС, че независимо, че предмет на делото е иск за съществуването на договор, а не вещно право, то ДТ се определя по реда на чл. 71, ал. 2 от ГПК, следва че дължимата по делото ДТ възлиза в размер на 718.92лв. /а по арг. от чл. 72, ал. 2 от ГПК за евентуално съединените искове се дължи една ДТ/. Но дори и да се сподели другата съдебна практика на ВКС и ДТ да се определи върху пълния размер на данъчната оценка, то дължимата ДТ ще е 2875.70лв.

Всички така изложени по-горе обстоятелства обосновават извода, че не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като след вземане предвид на декларираните от ищците и подробно изложени по-горе други обстоятелства, се налага извода, че същите имат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските по делото – същите получават пенсии, ищцата има вземане в един значителен размер от трето физическо лице /независимо от вътрешните отношения с процесуалния им представител и задържането на сумата по неговота банкова сметка/, ***, чиято продажна цена, колкото и незначителна да е, би покрила разходите за ДТ и разноски, дори и в по-високия размер на определената по-горе ДТ. Следва да се посочи, че ищците нямат правно установени задължения за изръжка на майката на ищцата и на пълнолетната си дъщеря и внука си.

Обжалваното определение следва да се потвърди чрез отхвърляне на частната жалба.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от от Р.В.К. и П.К.К. и двамата от гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. П. У. *** против определение № 1090/30.03.15г. по гр.д. № 623/15г. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите /чрез адв. П. У./, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: