Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

86

09.07.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                           МарияМаринова

                                       

Секретар:Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 197 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 197/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С.З.Ю. и Х. Якоб Ю., подадена чрез адв. Ю.Д. от ВАК, против решение № 1951 от 22.12.2017 г. , постановено по гр.д. № 554/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са били уважени предявените от М.Н.В. срещу С.З.Ю. и Х.Я.Ю. искове: по чл. чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС, като е признато за установено че сделката, обективирана в нот. акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н. С. peг. № 114 на Нотариалната камара, с която Й. М. Н. е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Искър" 12-12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, е нищожна, поради липса на основание, признато е за установено, че М.Н.В. е собственик по наследство от Й. М. Н., починал на 15.02.2017г., на самостоятелен обект с идентификатор 10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - Варна с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Искър" № 12, ет.2, находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - Варна 97.60 кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079% ид.части от общите части на сградата, три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч. от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта - няма, със стар идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за собственост като: втори етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна. ул. „Искър" 12а, състоящ се от масивно стълбище за етажа, коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре, клозет, баня, килер, избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към улицата, едно избено помещение към двора, 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон към улицата, балкон към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход от западната част на сградата и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район „Аспарухово", п.к.9000, ул. „Искър" № 12-12а, с площ 458 кв.м., трайно предназначение на територията; урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по предходен план 1371, 1372, кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е идентификатори: 10135.5502.570. 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510. 10135.5504.1, описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ 457 кв.м. парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подрайон на гр. Варна, ул. „Искър" 12 при граници на парцела: ул. „Искър" парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373 и С.З.Ю. и Х.Я.Ю. са осъдени да предадат на  М.Н.В. владението върху гореописания имот.

Жалбоподателите са настоявали, че решението в обжалваната част е неправилно  като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Молили са за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

М.Н.В., чрез адв. Г.М., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваната част от решението е молила за потвърждаването му с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

По предмета на въззивното производство: Срещу частта от решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради противоречието му със закона, не е подадена въззивна жалба и решението по този иск не е предмет на въззивното производство. Предмет на въззивното производство, обаче са предявените в евентуалност спрямо уважения иск за нищожност, неразгледани от окръжния съд искове: - по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради накърняване на добрите нрави, тъй като са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и справедливост и извършената сделка не е в интерес на поставения под запрещение; -  по чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, тъй като при изповядване на сделката поднастойният е бил представляван от заместник настойника без да са били налице законовите основания за това и заместник настойникът не е имал правомощия да формира воля от името на поднастойния; - иск по чл. 42 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора, поради сключването му за прехвърлителя от заместник настойника -  лице без представителна власт; - иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение от приобретателката на поетото с договора задължение да издържа и гледа прехвърлителя до смъртта му.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция,  страните са се явили лично и със воите пълномощници, като въззивниците са поддържали въззивната жалба, а въззиваемата – отговора на жалбата.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства пред двете съдебни инстанции, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на М.Н.В., с която против С.З.Ю. и Х.Я.Ю. са били предявени в условия на евентуалност искове: за прогласяване нищожността, на обективирания в нотариален акт  акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н. С. peг. № 114 на Нотариалната камара, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазване право на ползване, сключен на 31.08.2016 г., с който Й. М. Н. (поч на 15.02.2017 г.), действащ чрез заместник настойника си Р. Г.С. е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.„Искър" 12-12а, срещу насрещно поето от последната задължение да му осигурява лично или чрез трети лица, в прехвърления имот, пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда: - на осн.  чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона; -  на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и справедливост и извършената сделка не е в интерес на поставения под запрещение; - на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД поради липса на основание, предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и знание на приобретателката за очакваната му скорошна смърт; -  по чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, тъй като при изповядване на сделката поднастойният е бил представляван от заместник настойника без да са били налице законовите основания за това и заместник настойникът не е имал правомощия да формира воля от името на поднастойния; както и в условия на евентуалност – иск по чл. 42 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора, поради сключването му за прехвърлителя от заместник настойника -  лице без представителна власт; - в условия на евентуалност - иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение от приобретателката на поетото с договора задължение да издържа и гледа прехвърлителя до смъртта му, както и обусловен от уважаването на предходните искове, ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за установяване, че ищцата е собственик на имота по силата на наследственото правоприемство от Й. Н., а той – на ½ ид. част  от жилищната сграда по наследство от баща му М. Н. С., другата ½ ид. част - по дарение от майка му  с нотариален акт № 5, том LXXV, дело № 19896/1997 г. на нотариус при ВРС, а собствеността върху ½ ид.ч. от поземления имот - чрез покупко-продажба по силата на договор № 2622/28.03.2000г., сключен с държавата, както и за осъждане на ответниците да й предадат владението му.

Ответниците са оспорвали исковете и са молили за отхвърлянето им.

Окръжният съд е разгледал и отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора, поради противоречието му със закона, като в тази част решението не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство. Уважил е следващия разгледан иск за нищожност, като е прогласил нищожността на договора, поради липса на основание, признал е ищцата за собственик на имота и е осъдил ответниците да й предадат владението на осн. чл.108 от ЗС.

Видно от удостоверение за наследници, ищцата се легитимира като единствен  наследник по закон на Й. М. Н., починал на 15.02.2017 г., негова леля - сестра на баща му. С решение № 1809/04.11.2015 г., постановено по гр.дело № 2318/2015г. на ВОС, в сила от  24.11.2015 г., Й. М. Н. е бил поставен под пълно запрещение, като негов настойник след тази дата е била майка му М. Е. С. – до смъртта й на 01.01.2016 г. С решение от 05.01.2016 г., въз основа на подадено заявление от Р. Я., органът по настойничество и попечителство при Район Аспарухово, община Варна, на осн. чл.109 , ал.1 от СК е учредил настойничество над поставения под пълно запрещение, като е назначил за настойник Р. П. Я., за заместник настойник – Р. Г. С. и за член на настойническия съвет – Д. А. С. (всички - съседи на Й. Н.). На 19.01.2016 г. ищцата е подала молба за промяна на настойническия съвет, която е оставена без уважение от органа по настойничеството, а жалбата й срещу отказа е оставена без уважение от районния съд с решение от 13.10.2016 г. по гр.д. № 2034/2016 г. На 04.08.2016 г. е уведомен органа по настойничеството, че с решение на настойническия съвет от 29.07.2016 г., поради бизнес ангажименти и поради ползване на отпуск и почивка извън град Варна в периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. настойникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си към поставения под пълно запрещение, поради което и на осн.чл. 169, ал.1 от СК задълженията му ще се изпълняват от заместник настойника – Р. Г. С., а решенията на настойническия съвет ще се вземат в състав заместник – настойник и съветник. На 17.08.2016 г. настойническият съвет е обсъдил въпроса за необходимостта от ежедневни грижи за поставения под запрещение и е взел решение за сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между Йордан Николов и С.Ю., предвид установеното, че последната живее в този дом от 15 години, през повечето от които е помагала на Й. и неговата майка, а през последните четири – пет години, когато се влошило и здравословното им състояние, се е преместила да живее с тях и се грижила денонощно за двамата, както и че след смъртта на майката, С. продължила да полага грижи за Й., който в нейно присъствие се чувствал добре физически, психически, бил спокоен и обгрижен. За решението, на 23.08.2016 г. е уведомен и органа по настойничеството. С определение от 25.08.2016 г., районният съд на осн. чл. 165, ал.4 вр. чл. 130, ал.3 СК, като е преценил че сделката е в интерес на поднастойния, е дал разрешение на заместник – настойника Р. Г. С. за сключване на договора за издръжка и гледане между пълно запретения прехвърлител Й. Н. и приобретателката С.Ю..

На 31.08.2016 г. с нот.акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н. С. peг. № 114 на Нотариалната камара, е сключен и атакувания договор, с който Й. М. Н., действащ чрез заместник настойника си Р. Г.С., е прехвърлил на първата ответница С.З.Ю., по време на брака й с втория ответник Х.Я.Ю., собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - Варна с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Искър" № 12, ет.2, находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - Варна 97.60 кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079% ид.части от общите части на сградата, три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч. от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, както и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район „Аспарухово", п.к.9000, ул. „Искър" № 12-12а, с площ 458 кв.м. срещу насрещно поетото от приобретателката задължение да гледа и издържа  прехвърлителя, лично или чрез трети лица докато е жив, като му осигурява спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, като гледането се осъществява в описания имот. Прехвърлителят е запазил  пожизнено и правото на ползване върху имота.

Към датата на сключване на договора, прехвърлителят е бил на 68 години, в силно увредено здравословно състояние, като съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Д.и д-р Б. –Д., той е страдал от: психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол деменция, предизвикана от алкохол; токсична (етилова) полиневропатия; т.ст. дискоординационен синдром т.ст. алкохолна болест; хипертонично сърце (ЕР 2011  г.), дегенеративна аортна стеноза (ЕР 2008); хронична сърдечна недостатъчност; мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт с давност (2007 г. и 2010 г.); десностранна хемипареза (ЕР 2008 г.), впоследствие –плегия (2017); доброкачествена простатна хипертрофия (2013 г.); хроничен хепатит. Още през 2008 г. Й. Н. е бил освидетелстван от ТЕЛК със 100% инвалидност и с необходимост от чужда помощ, заради тежки форми на увреда на периферната нервна система, вследствие на системна консумация на алкохол и поради високостепенна артериална хипертония, като през 2011 г. е преосвидетелстван със същата степен инвалидност и установено тежко засягане на централната нервна система с тежък психоорганичен синдром (засягане на познавателната, интелектуалната сфера, ограничено социално функциониране, ограничени волеви функции и тежък дискоординационен синдром плюс афективни реакции). Заболяванията са били в тежки форми и стадии на усложнения на няколко органи и системи, свързани с алкохолната злоупотреба с давност – деменция, психоорганичен синдром, тежка полиневропатия, тежък дискоорганичен синдром, тежка полиневропатия, тежък дискоординационенсиндром, високостепенна хипертонична болест, усложнена с мозъчен инсулт, засягане на храносмилателната система с хроничен хепатит и с песимистична прогноза към 2017 г., като предотвратимостта на смъртния изход не би могла да се определи. Установено е от вещите лица, че за периода на електронно отчитане на общопрактикуващите лекари, Й. Н. има системни ежемесечни прегледи с изписване и закупуване на реимбурсирани от РЗОК лекарства, насочван е и са му провеждани консултативни прегледи при кардиолог, невролог, уролог и дерматолог при оплаквания. В тази насока е и приетата по делото медицинска документация. Прехвърлителят е починал на 15.02.2017 г., като непосредствена причина в смъртния акт е вписана „хипертонична обострена сърдечна недостатъчност“, предшестваща причина – „ хипертонична болест II стадий и основна причина „синдром на алкохолна зависимост“. Според вещите лица, към 31.08.2016 г. и при наличните заболявания изобщо не е било възможно да се определи колко още би живял болния, като според експертите (така отговорите на зададените им въпроси в съдебно заседание) има пациенти, които са с тежки диагнози, но благодарение на полаганите грижи те надминават очакванията на лекарите за продължителност на живота. Редовното приемане на лекарствата е подържало живота на Й. Н. На 10.02.2017 г., дни преди смъртта му, прехвърлителят е бил прегледан в дома му от личния лекар -д-р Р. Н., която е установила респираторно заболяване с повишена температура, секреции от носа и гърлото, предписала е съответно лечение и на 13.02.2017 г. състоянието на болния се подобрило. На 15.02.2017 г. той се влошил, повикана е била спешна помощ, но вечерта е починал. Разпитана в качеството на свидетел д-р Р. Н. е посочила пред съда, че Й. Н. е бил в много тежко състояние, като през последната година от живота му той бил неподвижен в дома си, поради което и посещенията за прегледи се осъществявали там (няколко през 2016 г.). Той се нуждаел от помощ и непрекъснати грижи и такива му били осигурявани - в дома му било чисто, а болният – обгрижен. Лекарствата му били изписвани в кабинета и за тях последно ходила С., а преди това и ищцата ходела.

Заболяванията на прехвърлителя, обездвижването му и невъзможността да се обслужва сам са изисквали ежедневни системни грижи в периода от сключването на договора на 31.08.2016 г. до смъртта му на 15.02.2017 г. Според показанията на свидетелката Н. К. Я. (без родство със страните, съседка, живее на първия етаж от къщата, в която е живял прехвърлителя) ответницата С.Ю. и съпругът й живеели под наем в приземния етаж от къщата от почти 18 години, като винаги помагали на Й. и неговата майка, а след влошаване на състоянието и на двамата, се преместила да живее при тях и да ги обгрижва ежедневно. След смъртта на майката на Й. – М. (01.01.2016 г.), С. продължила да се грижи за Й., който още преди това бил неподвижен. От месец август 2016 г. и до смъртта му на 15.02.2017 г. С. осъществявала всички грижи по Й.- хранела го, къпела го, бръснела го, правела му сокове, викала лекари вкъщи, ходела за лекарствата му и му ги давала, сменяла памперси, грижила се да е чист и добре облечен. В периода след сключването на договора за издръжка и гледане, свидетелката не е виждала ищцата да посещава Й. Съдът кредитира напълно изнесеното от свидетелката Н. Я., която като очевидец (посещавала е през ден, два дома на болния)  има преки и непосредствени впечатления за изнесените факти, дала е пред съда ясни, пълни, детайлни, последователни и непротиворечиви показания и те се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото, от показанията на свидетелката Р. Н., а и не са в противоречие с показанията на свидетелите на ищцовата страна Ж. М. и Р. А. Изнесеното от свидетелката Ж. М. е за оказваната помощ от ищцата в периода докато майката на Й. е била жива (М. е починала на 01.01.2016 г.) и е за времето преди сключването на договора, поради което е неотносимо за спора. Част от изнесените данни от свидетелката Р. А. (приятелка на ищцата М.В.) също касаят периода преди смъртта на майката на прехвърлителя и преди сключването на договора за издръжка и гледане, поради което също са неотносими, а в периода след смъртта на майката на Й., свидетелката два пъти придружила ищцата М.В. до къщата на Й., но никой не им отворил и те се върнали. Същата свидетелка е посочила, че от майката на Й. знае, че са имали квартиранти и може би те да  са полагали някакви грижи, но свидетелката не знае конкретни уговорки. Обстоятелството, че Н. Я. е майка на назначения на поставения под пълно запрещение настойник – Р. Я. не променя горния извод и няма основание да се смята, че същата е заинтересована от изхода на делото. Свидетелката Н. Я. е посочила, че майката на Й. – М. е починала в болница и поради недееспособността на сина й, не е имало кой да прибере трупа, а на С. не са го предали, защото не била от кръга на близките. Затова, поради необходимостта от спешни мерки, съседите се събрали и решили да поискат назначаването на настойник на Й. Н., като Я. бил по-млад и с образование и затова той се ангажирал.

По исковете за нищожност, подлежащи на разглеждане в евентуалност според тежестта на порока:

По иска на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД поради липса на основание, предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и знание на приобретателката за очакваната му скорошна смърт:

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е тогава недействителен, когато за двете страни или дори само за приобретателя е било добре известно, че дните на прехвърлителя са “преброени” т.е. когато се е знаело, че го очаква съвсем близък край и тази песимистична прогноза се е оказала вярна. Задължението, което приобретателят по договорите поема, е в зависимост от едно бъдещо събитие /смъртта на прехвърлителя/, настъпването на която в повечето случаи не може да се определи точно и дори приблизително. Известно е само, че това събитие не може да не настъпи, но не се знае кога ще стане това. Не се знае обемът на насрещната престация за получаването на имота. Изпълнението на задължението може да трае седмици, месеци или години. Поради това договорът се квалифицира като алеаторен. Относителната неопределеност на срока на изпълнението на насрещното задължение е основание за тази квалификаия на договора. Смъртта на прехвърлителя не е прекратително условие за действието на договора, защото за разлика от условието  тя е сигурно бъдещо събитие, но с неизвестна за страните дата. Поради това, когато смъртта на прехвърлителя последва твърде скоро датата на договора, все още не може да каже, че той е лишен от основание. Само тогава, когато смъртта настъпи в срок, твърде близък до датата на договора и нейното настъпване в този кратък срок е било положително известно на приобретателя, договорът следва да се признае за нищожен като такъв без насрещно основание. Известността за близкия край на прехвърлителя, който наистина настъпва твърде скоро, показва, че приобретателят не е поел насрещно задължение.

Настоящият казус, обаче не е такъв. Заболяванията на прехвърлителя не са били и с такъв характер, при които може се очаква скорошна смърт, като според вещите лица това не е било възможно и предвидимо към момента на сключване на договора. Макар и да е бил в тежко здравословно състояние, смъртта на прехвърлителя не е и настъпила в твърде кратък срок - от сключването на договора на 31.08.2016 г. до смъртта на прехвърлителя на 15.02.2017 г. са изминали повече от пет месеца. Именно, поради влошеното здравословно състояние, прехвърлителят се е нуждаел от ежедневни грижи и договорът е сключен именно за полагането на такива. Освен това, приобретателката не е нито знаела, нито е могла да очаква твърде скорошна смърт на прехвърлителя, което и не се е случило. Затова и договорът не е лишен от основание и не е нищожен. Искът по чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до различен правен извод, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и справедливост и извършената сделка не е в интерес на поставения под запрещение;

В настоящия казус, противоречието на сделката с добрите нрави, ищцата е обосновала с твърденията, че сделката не е била в интерес на поставения под пълно запрещение, защото настойникът е следвало по закон да се грижи за него, като сделката не е била необходима, защото ответницата и преди прехвърлянето на имота се е грижила за болния и е можела да продължи да го прави и занапред. Действията на настойническия съвет по сключване на сделката в отсъствието на настойника, при подадена молба от ищцата за промяна на настойническия съвет, решението за прехвърлянето на имота, взето от настойнически съвет от двама съпрузи,  будели съмнение, че сделката не е сключена с оглед осигуряване на издръжка и грижи на поставения под настойничество, а единствено за разпореждане с имота му.

Добрите нрави са морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Тези норми не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципни неписани положения на обществения живот или произтичат от такива. Не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва да се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми. В случая, такова нарушение на морални правила няма. Установено е по делото, че прехвърлителят е бил болен човек, неподвижен и без възможност за самостоятелно обслужване в ежедневието си, нямал е близки, които да се грижат за него, като единственото лице което и преди сключването на договора е полагало грижите е била ответницата Ю., която не е била обвързана от договорна връзка, а го е правила от морални съображения. Настойникът и настойническия съвет имат задължението да се грижат за интересите на поставения под настойничество, като това включва и задължението им да осигурят адекватните според конкретните нужди на запретения ежедневни грижи, което със сключването на договора за издръжка и гледане и при даденото разрешение от съда, те са сторили. Обстоятелството, че двама членове на настойническия съвет са съпрузи изобщо не влиза в противоречие с моралните норми, щом е целен най-добрия резултат за запретения  - осигуряването на адекватна и постоянна грижа за него чрез сключване на договор за издръжка и гледане и то в дома му, от лице, което той познава и приема и при запазено пожизнено право на ползване на имота. Междувременно образуваното от ищцата производство за смяна на настойническия съвет също няма отношение към накърняване на моралните норми, а освен това то е приключило с отхвърляне на искането на ищцата. В този смисъл, този иск (по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД) също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска на основание чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, тъй като при изповядване на сделката поднастойният е бил представляван от заместник-настойника без да са били налице законовите основания за това и заместник-настойникът не е имал правомощия да формира воля от името на поднастойния;

Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал.1 СК заместник-настойникът замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В случая, именно поради отсъствието на настойника, той е бил заместен от заместник-настойника, който има същите правомощия, включително и да представлява пълно запретения. Това е и сторено, като след разрешението на съда за извършване на разпоредителната сделка с участието на заместник- настойника, е сключен и договорът за издръжка и гледане. Налице е валидно изразена воля за сключване на договора от заместник-настойника, действащ като представител по закон на поставения под пълно запрещение и в рамките на предоставената му от закона представителна власт. В този смисъл налице е изразена воля и постигнато съгласие, договорът не е нищожен на това основание и предявеният иск по чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед изложените съображения, сделката не е и недействителна на осн. чл.42 от ЗЗД, поради сключването й за прехвърлителя от заместник настойника -  лице без представителна власт. Този иск също подлежи на отхвърляне.

По евентуалния иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение от приобретателката на поетото с договора задължение да издържа и гледа прехвърлителя до смъртта му: Собствеността на имота е била прехвърлена от прехвърлитела на приобретателката, с което той е изпълнил своето задължение, а друго задължение той няма. Насрещно поетото задължение от приобретателката за грижи и издръжка изисква престация в натура, предоставяна както лично, така и с помощта на трето лице като издръжка на прехвърлителя, осигуряване на храна, отопление, грижа за домакинството, закупуване на лекарства, ежедневно обгрижване предвид болестта му и т.н. Задължението по договора за издръжка и гледане изисква едно трайно, непрекъснато поведение, като се касае до една продължителна престация  - до смъртта на прехвърлителя, при това – неотлагаема. Дължимата престация не може да се дели на периоди, а е нужно през цялото време от сключването на договора, задълженията да са били изпълнявани в пълен обем и непрекъснато. Установено е по делото с обсъдените по-горе доказателства, че това в настоящия казус е било сторено от приобретателката. От сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, С.  Ю. се е грижила  за него непрекъснато и е осигурявала в пълен обем дължимата престация. Живяла в дома на прехвърлителя, ежедневно е осигурявала храната му, грижила се е за хигиената му, за лечението му, за всички негови нужди и битови потребности. Това налага извода, че договорът е бил изпълняван от приобретателката през цялото време и в пълен обем и не е налице неизпълнение от нейна страна. Искът за разваляне на договора е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.

По иска по чл. 108 ЗС:

Предвид изводите за неоснователност на исковете за нищожност, за недействителност и за разваляне на договора, ищцата не е придобила правото на собственост на соченото от нея основание и наследствено правоприемство, доколкото към датата на смъртта на праводателя й имотът е бил отчужден с договора за издръжка и гледане и не е бил в неговия патримониум, поради което и неоснователен се явява предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за установяване, че е собственик на имота и за осъждане на ответниците да й предадат владението му. Искът по чл.108 от ЗС подлежи на отхвърляне, а решението на окръжния съд, постановяващо различен резултат по него, следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, предвид отхвърляне на исковете, ищцата М.Н.В. следва да заплати на С.З.Ю. и Х.Я.Ю. сумата от  4 500 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 1 476,48 лв., представляваща сторените разноски във въззивното производство, от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 476,48 лв. платена държавна такса. Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство е неоснователно, предвид, че делото е с фактическа и правна сложност, а и възнаграждението е изчислено в минималните размери по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд – гр. Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1951 от 22.12.2017 г. , постановено по гр.д. № 554/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са уважени предявените от М.Н.В. срещу С.З.Ю. и Х.Я.Ю. искове: по чл. чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС, като е признато за установено че сделката, обективирана в нот. акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н. С. peг. № 114 на Нотариалната камара, с която Й. М. Н. е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Искър" 12-12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, е нищожна, поради липса на основание, признато е за установено, че М.Н.В. е собственик по наследство от Й. М. Н., починал на 15.02.2017г., на самостоятелен обект с идентификатор 10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - Варна с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „Искър" № 12, ет.2, находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - Варна 97.60 кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079% ид.части от общите части на сградата, три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч. от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта - няма, със стар идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за собственост като: втори етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна. ул. „Искър" 12а, състоящ се от масивно стълбище за етажа, коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре, клозет, баня, килер, избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към улицата, едно избено помещение към двора, 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон към улицата, балкон към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход от западната част на сградата и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район „Аспарухово", п.к.9000, ул. „Искър" № 12-12а, с площ 458 кв.м., трайно предназначение на територията; урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по предходен план 1371, 1372, кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е идентификатори: 10135.5502.570. 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510. 10135.5504.1, описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ 457 кв.м. парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подрайон на гр. Варна, ул. „Искър" 12 при граници на парцела: ул. „Искър" парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373 и С.З.Ю. и Х.Я.Ю. са осъдени да предадат на  М.Н.В. владението върху гореописания имот, както и в ЧАСТТА, с която С.З.Ю. и Х.Я.Ю. са осъдени  да заплатят на М.Н.В.  сумата от 3601,26 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, като вместо това  ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ  предявените от М.Н.В. с ЕГН **********,*** срещу С.З.Ю., ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********,***, в условия на евентуалност искове: - за прогласяване нищожността, на обективирания в нотариален акт  акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н. С. peг. № 114 на Нотариалната камара, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазване право на ползване, сключен на 31.08.2016 г., с който Й. М. Н. (поч на 15.02.2017 г.), действащ чрез заместник настойника си Р. Г. С. е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.„Искър" 12-12а, срещу насрещно поето от последната задължение да му осигурява лично или чрез трети лица, в прехвърления имот, пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда: - на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД поради липса на основание, предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и знание на приобретателката за очакваната му скорошна смърт; - на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като са нарушени принципите на почтеност, добросъвестност и справедливост и извършената сделка не е в интерес на поставения под запрещение; - по чл.26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, тъй като при изповядване на сделката поднастойният е бил представляван от заместник -настойника без да са били налице законовите основания за това и заместник настойникът не е имал правомощия да формира воля от името на поднастойния; евентуален иск по чл. 42 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора, поради сключването му за прехвърлителя от заместник-настойника - лице без представителна власт; - евентуален иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение от приобретателката на поетото с договора задължение да издържа и гледа прехвърлителя до смъртта му; - ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за установяване, че ищцата е собственик на имота по силата на наследственото правоприемство от Й. Н., а той – на ½ ид. част  от жилищната сграда по наследство от баща му М. Н. С., другата ½ ид. част - по дарение от майка му  с нотариален акт № 5, том LXXV, дело № 19896/1997 г. на нотариус при ВРС, а собствеността върху ½ ид.ч. от поземления имот - чрез покупко-продажба по силата на договор № 2622/28.03.2000г., сключен с държавата, както и за осъждане на ответниците да й предадат владението му.

ОСЪЖДА М.Н.В., ЕГН **********,*** да заплати на С.З.Ю., ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********,***, сумата от 4 500 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 1 476,48 лв., представляваща сторените разноски във въззивното производство за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: