ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

281

Гр.Варна, 27.04.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 27.04..2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ:Маринела Дончева

          Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 198 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1 вр. чл. 121 от ГПК е и образувано по частна въззивна жалба на В.К.Х. и Н.Т.Х.,    подадена чрез адв. Д.В. ***,      против определение № 758/04.03.2015 г., постановено по гр.д. №1771/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което производството по същото дело е прекратено в частта по насрещните искове на В.К.Х. и Н.Т.Х. срещу С.В.К. с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 5 335 лв., представляваща заплатени вноски по договор за перичен заем и с правно основание чл.72 от ЗС за сумата от 6 100 лв., представляваща стойността на извършените СМР в ап.86, находящ се в гр.Варна, ул. „Ильо Войвода” №2, бл.12, вх.Г, ет.5 и в тази част е изпратено по подсъдност на Районен съд Варна на основание чл.118, ал.2 от ГПК.

Жалбоподателите са сочили, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. Навели са следните оплаквания: - определението на окръжния съд противоречало на правилата за родовата подсъдност относно реда за разглеждане на предявен евентуален насрещен иск, тъй като не било допустимо той да се разглежда извън производството по заведения от ищците срещу тях иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД; - съдът не взел предвид, че насрещния иск бил предявен, докладван от съда и приет за разглеждане само като евентуален и като такъв по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и дължал произнасяне само ако искът по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане  бъде уважен; - не било налице основание за промяна на родовата подсъдност на насрещния иск и защото разглеждането му от окръжния и при подсъдност на районния съд, нямало да обуслови недопустимост на решението по аргумент от чл. 270, ал.4 от ГПК; - прекратяването на насрещния иск, преди съдът да се е произнесъл по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, възпрепятствало разглеждането му от районния съд със заявения петитум и като евентуален иск; - неправилно, освен това окръжният съд постановил обжалваното опредление, след като вече бил приет окончателния доклад по делото и били приети доказателствата и направени доказателствените искания на страните; - неправилно окръжният съд квалифицирал и исковете, предвид твърденията в насрещната искова молба.

Молили са за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу определение по подсъдността, порадие което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Изпратените от окръжния съд, за разглеждане от районния съд по правилата на родовата подсъдност, искове са били предявени от жалбоподателите като насрещни такива по гр.д. № 1771/2014 г. по описа на ВОС срещу ищците по предявения срещу тях иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 87, ал.3 от ЗЗД. В исковата си молба, настоящите жалбоподатели са навели тнвърдения за заплатени от тях вноски по заема на прехвърлителката в общ размер от 5 335 лв. и за разходи за извършени ремонти и поставен климатик в прехвърленото им жилище общо за сумата от 6 100 лв., като са настоявали в сллучай на уважаване на иска за разваляне на договора, прехвърлителката да бъде осъдена да им заплати посочените суми на основание чл. 55, ал.3 ЗЗД. Тези искове, първоначално са били приети за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 1771/2014 г. на ВОС, като впоследствие, след като преценил, че те са родово подсъдни на районния съд, са били отделени от това дело и изпратени по подсъдност на районния съд с обжалваното определение.

Определението, с което съдът отменя предходното си определение за приемане за съвместно разглеждане на насрещните искове и съображенията му за отделяне на производството по тях не подлежат на инстанционнен контрол. Това е така, тъй като в случаите, когато не са налице условията на чл.211, ал.1 ГПК и  насрещният иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане или отделянето на насрещния иск е по преценка на съда, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, не се прекратява производството по насрещния иск, защото по него се образува друго дело, не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на страните. Съединяването на исковете  по реда на чл.211 от ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процеесуален ред. Именно, поради това преценката дали да отдели насрещните искове е в правомощията на съда, сезиран с това искане и не може да бъде ревизирана, включително и както бе посочено, по реда на обжалването. Затова и всички оплаквания на жалбоподателите във връзка с отмяната на определението за съвместното разглеждане на насрещните искове и за отделянето им, не могат да бъдат разглеждани.

Оплакванията за неправилната квалификация на иска също нямат отношение към предмета на настоящото производство – преценката за  правилността на определението по подсъдността.

Предявените от настоящите жалбоподатели искове са осъдителни, всеки с цена под 25 000 лв., поради което те се явяват родово подсъдни на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 103 вр. чл. 104, т.4 ГПК. За родовата подсъдност съдът следи служебно, а аргументите на жалбоподателите, че крайният акт не би бил опорочен, в случай че окръжния съд разгледа подсъдните на районния съд искове, не обосновават игнориране на това задължение от съда. Затова и като е прекратил производството пред себе си и е изпратил тези искове, по правилата на родовата подсъдност, за разглеждането им от районния съд, Варненският окръжен съд не е допуснал сочените в жалбата процесуални нарушения. Определението му по подсъдността е правилно и следва да бъде потвърдено.

 Водим от горното, Апелативен съд – Варна

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 758/04.03.2015 г., постановено по гр.д. №1771/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което производството по същото дело е прекратено в частта по насрещните искове на В.К.Х. и Н.Т.Х. срещу С.В.К. с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 5 335 лв., представляваща заплатени вноски по договор за перичен заем и с правно основание чл.72 от ЗС за сумата от 6 100 лв., представляваща стойността на извършените СМР в ап.86, находящ се в гр.Варна, ул. „Ильо Войвода” №2, бл.12, вх.Г, ет.5 и в тази част е изпратено по подсъдност на Районен съд Варна на основание чл.118, ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: