ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№254

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  13.04.2016 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 198/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от С.М.С., чрез неговата майка и законна представителка М.С.М. срещу определение № 668/14.03.2016 год по гр.д. № 460/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е върната исковата молба с правно осн. чл. 69 вр. чл. 72 ал.2 от СК и производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, Тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

В мотивите към ТР № 2/05.02.2015 год по тълк.д. № 2/2014 год на ОСГК на ВКС е посочено, че за дете с неустановен произход по баща е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на бащинството от момента на раждането му, респ. от момента на отпадане на правните последици от установен произход. Поради това детето има право на иск с правно осн. чл. 69 от СК, който може да бъде предявен лично от него в срок до три години от навършване на пълнолетие, а преди това – от неговата майка и законна представителка за периода на малолетието му, респ. лично и с нейно съгласие през времето, когато то е непълнолетно. Цитираното тълкувателно решение е посветено на въпроса от кога започва да тече срокът за предявяване на иска по чл. 62 ал.4 от СК. Постановявайки задължителното тълкуване по този въпрос, ВКС на РБ е счел за необходимо да направи ясно разграничение между иска за установяване на произход от този за оспорването му. Категорично заявената позиция относно наличието на правен интерес в хипотезата на чл. 69 от СК, макар и да не е част от диспозитива на тълкувателното решение, също има задължителен характер и обвързва съдилищата при прилагането на закона.

Ето защо настоящият състав намира, че определението, с което първоинстанционният съд е достигнал до протвоположен извод и е върнал исковата молба, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 668/14.03.2016 год по гр.д. № 460/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е върната исковата молба с правно осн. чл. 69 вр. чл. 72 ал.2 от СК и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.