РЕШЕНИЕ

 

69

 

Гр.Варна, 09.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 09 август 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 198  по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на Г.Х.К., Б.Б.К. и „Бернес“ ЕООД против решение 59/16.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата им срещу изготвеното разпределение от 21.09.2016 г. по изпълнително дело № 20169120401537 на ЧСИ Г.С. от гр.Разград.

Жалбоподателите са подали бланкетна жалба, в която са сочили, че решението на окръжния съд е неправилно - незаконосъобразно, като единственото наведено възражение е за допуснато процесуално нарушение от окръжния съд, изразяващо се в неназначаване на съдебно –иконоческа експретиза. Жалбоподателите са молили за назначаване на експретиза и за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Писмен отговор на жалбата е подал взискателя „Банка Пиреос България“ АД, чрез пълномощника си адв. К.К., с който е оспорил жалбата по съображения за правилността на обжалваното решение. Община Попово и ТД на НАП –Варна не са подали отговор на жалбата.

Жалбата е подадена по пощата в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения.

Относно установената от първата инстанция фактическа обстановка, оплаквания не са наведени в жалбата и настоящата инстанция препраща към нея. Жалбоподателите са длъжници в изпълнителното производство, образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД за принудително събиране на парични вземания по издадени в полза на банката изпълнителни листове. По делото са били присъединени и взискателите Община –Попово и ТД на НАП –Варна. Изпълнението е било насочено срещу недвижим имот, ипотекиран в полза на банката за обезпечаване на задължение на длъжниците, предмет на изпълнителното дело. След проведена публична продан, с протокол от 26.08.2016 г., взискателят „Банка Пиреос България“ АД е обявен за купувач на имота, представляващ сграда за търговия с идентификатор 57649.503.340.1, находящ се в гр.Попово, обл. Търговище, ул. „Земеделска“ със застроена площ от 140 кв.м., при цена от 68 456,80 лв. с включен ДДС. Обжалваното пред окръжния съд разпределение от 21.09.2016 г. е изготвено на осн. чл. 495 ГПК за определяне на сумата за внасяне от взискателя, обявен за купувач, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Със същото е определена за внасяне от банката сума в размер на 15 929,81 лв., от която 1 637,92 лв. за Община Попова, 11 409,47 лв. ДДС в полза на НАП –Варна и 2 882,42 лв. разноски в полза на ЧСИ (2 578,20 лв. и 172,22 лв. – дължима част от пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 132 лв. - такси и разноски, свързани с разпределението).

В уточнение на бланкетната си жалба пред окръжния съд, жалбоподателите са посочили,         че оспорват размера на задължението към Община Попово, както и размерите на отделните задължения на тримата длъжници към ТД – НАП Варна, като са посочили също, че привилегиите за предпочтително удовлентворение не са законосъобразно приложени от ЧСИ. Тези оплаквания са били несъстоятелни и жалбата - неоснователна по следните съображения: Разпределението, изготвено на осн. чл. 495 ГПК за определяне на сумата за внасяне от взискателя, обявен за купувач, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, е изготвено в съответствие със закона - чл. 136 , ал.1 от ЗЗД. От общата цена на имота е отделена сумата за ДДС (20 %) в размер на 11 409,47 лв., вносима в полза на ТД НАП, като сумата от 57 047,33 лв. правилно е приета за разпределение от съдебния изпълнител, доколкото по делото са налице повече взискатели и тя е недостатъчна за удовлетворяване на всички. Според поредността по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, първо са приети сумите за такси и разноски в полза на ЧСИ, след това – вземането на Общината по т.2 от чл. 136 ЗЗД за данъка върху недвижимия имот, предмет на публичната продан в размер на 1 637,92 лв. и след това, като вземане от трети ред с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т.3 от ЗЗД, е вземането на взискателя „Банка Пиреос България“ АД и купувач на имота, обезпечено с ипотеката върху продадения имот, възлизащо на 165 599,61 лв. Оплаквания относно определения размер на задълженията за такси и разноски в полза на ЧСИ не са били наведени от жалбоподателите, като те са в общ размер от 2 882,42 лв. и включват 132 лв.- такси и разноски, свързани с разпределението и частта от пропорционалната такса върху събраното вземане по чл.26 от ТТРЗЧСИ, съответно от 172,22 лв. и 2 578,20 лв., а и същите са правилно изчислени. Дължимата за Община Попово сума от 1 637,92 лв. е удостоверена с официален документ, като в разпределението с привилегията по т.3 е включена от съдебния изпълнител само сума за дължимия данък за конкретния имот с лихвите, поради което и оплакванията в жалбата пред окръжния съд относно размера на дълга към Общината са неоснователни. Оспорването на размерите на установените по изпълнителното дело задължения на длъжниците към НАП Варна, е възражение неотносимо към конкретното обжалвано действие на съдебния изпълнител, тъй като в разпределението не са придвидени суми в полза на този взискател и за погасяване на тези задължения - те са от следващ ред, а сумата е била достатъчна за покриване само на част от задължението с привилегия на банката от трети ред – кредитор с обезпечено вземане с ипотека върху продадения имот.

 

При това положение, доколкото не е имало необходимост от специални знания за разрешаване на делото, не е следвало да се назначи съдебно – икономическа експертиза от окръжния съд и последният не е допуснал соченото в жалбата пред настоящата инстанция процесуално нарушение. Такава експертиза не следва да се назначава и пред настоящата инстанция, в каквато насока са заявили искане жалбоподателите.

С оглед изложенитие съображения,  Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 59/16.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: