ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

23

 

Гр.Варна,11.01.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 11.01.2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 2 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по две частни жалби, както следва:

- По частна жалба вх. № 10001/06.04.2017 г., подадена от Н.В.Д. против определение № 806/24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 2059/2015 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК. Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в нарушение на закона, като е настоявала за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по делото.

Насрещната страна – М.Р., чрез адв. Б.,       е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение.

- по частна жалба вх.№ 22272/ 02.08.2017 г. на Н.В.Д., подадена чрез адв. М.Д., против определение № 1300/15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 2059/2015 г. по описа на ВОС, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено определение № 806/24.03.2017 г. в частта на разноските и настоящата жалбоподателка е осъдена да заплати на М.Д.Р. сумата от 5 049 лв., представляваща направени от него разноски в производството по прекратеното дело. Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното определение и е молила за неговата отмяна.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

И двете частни жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК (частна жалба вх. № 10001/06.04.2017 г. е депозирана по пощата на 04.04.2017 г. в едноседмичния срок от съобщението, връчено на 28.03.2017 г., а частна жалба вх.№ 22272/ 02.08.2017 г. е подадена чрез куриер на 31.07.2017 г. в едноседмичния срок от връченото на 24.07.2017 г. лично на страната, предвид оттегляне на пълномощията от адвоката, определение № 1300/15.05.2017 г.), подени са от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни са и допустими.

Настоящата инстанция, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Производството по гр.д.№ 2059/2015 г. по описа на ВОС е било образувано след отделянето от гр.д. № 270/2015 г. по описа на ВОС на насрещния иск на Н.В.Д. срещу М.Д.Р.. С исковата си молба ищцата е твърдяла, че е подписала нотариален акт, с който ипотекирала свои имоти в полза на Грета Генчева за обезпечаване на задължение за връщане на заем към нея в размер на 90 000 евро. Настоявала е, че договорът за ипотека е нищожен като привиден, тъй като заем тя не е получавала от Г. Г., а ипотеката сключила по молба на нейната близка Н. К., за да получи последната чрез Г. Г. заем от третото лице Б.М. и да рефинансира с него старите си задължения към същия. В договарянето взели участие и лицата Г. Г. и С. С., като било договорено Н.Д. да подпише нотариалния акт за договорна ипотека с ипотекарен кредитор Г. Г.. Същите лица я въвели в заблуждение, че в резултат на ипотекирането на имотите й заемът от М. ще бъде отпуснат на Недялка Кузманова, за да може тя да заплати старите си задължения към него и да бъдат освободени имотите от ипотеката до месец, което не се случило. Заемът, заради който ищцата ипотекирала имотите си не бил предоставен Н. К. и имотите на ищцата не били освободени от ипотеката. С. С., който присъствал и при подписване на ипотеката, Г. Г., Б. М. и ответникът М.Р. в продължение на години участвали в множество привидни сделки за придобиване на имоти чрез измама. При тези твърдения е заявила петитум „за прогласяване нищожността на нотариален акт за договорна ипотека № 32, том II, рег. № 4196, дело № 185/2010 г. на нотариус П. П., като привиден договор (на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), с който се прикрива договор по чл. 149, ал.2, пр.2 от ЗЗД и договор за заем, а сам по себе си нотариалният акт за договорна ипотека нищожен и на самостоятелно основание – липса на основание – чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД; за прогласяване нищожността на договора по чл. 149, ал.2, пр.2 от ЗЗД и на договора за заем със заемополучател Н. К., прикрити с процесния нотариален акт за договорна ипотека, поради липса на основание – недействителност по чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД“. С уточняваща молба, ищцата е поискала „допълване на основанията за нищожност на нотариалния акт за договорна ипотека- липса на съгласие и нищожно нотариално действие – в смисъл на противоречие с чл. 576 от ГПК и чл.20 от ЗННД по отношение на присъствието при изповядване на сделката и на други лица, които нямат качеството на страни и/ или участници в същото нотариално производство“. С молба от 08.10.2015 г. ищцата е изложила и твърдения, че нотариалният акт не й е бил прочетен, като в изпълнение на указания за уточняване и конкретизиране на основанията за нищожност е посочила, че „претендира прогласяването за нищожни на нотариалния акт и на договора за заем, инкорпориран в него“, поради: - противоречие със закона предвид противоречието с чл. 576 и чл. 579 от ГПК и нищожност на нотариалното удостоверяване, неяснота по отношение на страните по нотариалния акт – те не се познават, вр. чл. 170 ЗЗД, нарушения на чл. 8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД, като евентуално и противоречие с чл.152 от ЗЗД; - заобикаляне на закона, предвид постигнатия противозаконен резултат да се окаже лице, което е „получило“ сумата от 90 000 евро и които не е върнала, както и постигане на този резултат чрез въвеждането й в заблуждение; - накърняване на добрите нрави, предвид описаните неправомерни действия; невъзможен предмет „на нотариалния акт за договорна ипотека, предвид невъзможността на договора за заем, чието обезпечение е ипотеката“, защото Грета Генчева не разполагала с такива средства; липсата на съгласие; нарушаване на предписаната от закона форма, обосновано с нарушението на чл. 578, ал.4 от ГПК, с присъствието на лица, които не са страни или участници в нотариалното производство; Със същата молба ищцата е посочила, че привидността на „нотариалния акт“ и на договора за заем е „абсолютна“, като се прикривала договорка между третите лица Б. М.и Н.К. за предоставяне на неизвестна за ипотекарния длъжник (ищцата) сума. Прикритото съглашение било за предоставяне в обезпечение на недвижимите имоти от ищцата срещу обещана в заем сума от заемодателя М. на заемателката Н. К. и това съглашение било нищожно, тъй като Н. К. не е получила парите. Със същата молба е поискала да бъдат конституирани като помагачи по делото Г. Т. и Н.К., както и наследниците на Б. М..

При така изложеното, исковата молба насочена срещу ответника М.Р., включително и след последвалите уточнения с допълнителни молби, е останала нередовна на осн. чл. 127, ал.1, т. 4 и т.5 от ГПК тъй като в същата не са били изложени ясно обстоятелствата и кореспондиращите им искания до съда, като не е бил обоснован и правния интерес от воденето на исковете срещу ответника М.Р., поради което същата е следвало да бъде оставена без движение с указания за поправянето й. Затова, и в съответствие с чл.129 ал.2 от ГПК, с разпореждане № 2091 от 07.03.2017 г., Варненският окръжен съд правилно е задължил страната, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността в исковата молба, като изложи ясно и недвусмислено обстоятелствата, на които основава исковете си, като съобрази, че следва да посочи ясно фактите, които твърди, че са се осъществили и които според него са довели до претендираната нищожност и унищожаемост; ясно и недвусмислено да посочи какво е искането отправено до съда по всеки от исковете, които е предявил за разглеждане, като формулира надлежен петитум по тях; да обоснове правния си интерес от водене на делото срещу ответника М.Р., след като в нито една от молбите не уточнява връзката на лицето с изложените факти и обстоятелства. Със същото разпореждане, ищцата е била предупредена  изрично, че при неизпълнение на горните задължения в указания срок исковата й молба ще бъде върната. Препис от разпореждането с указанията на съда е бил връчен на Н.Д. чрез адв. М.К.Д. на 15.03.2017 г. Последната към този момент е била надлежно упълномощен процесуален представител на ищцата по делото и посочена от нея като лице за получаване на съдебните книжа. Едноседмичният срок по чл.129 ал.2 от ГПК е изтекъл на 22.03.2017 г. и в същия нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Не е поискано и продължаване на срока по чл. 63 от ГПК. Срокът за поправяне на нередовностите в исковата молба е преклузивен и с пропускането му страната се лишава от възможността да извърши действието по-късно. В този смисъл неоснователно е оплакването в настоящата частна жалба, че срокът е инструктивен. Предвид непоправянето на нередовностите в исковата молба в срока, същата е подлежала на връщане, респ. производството по делото - на прекратяване на осн. чл. 129, ал.3, вр. ал.4 ГПК. Неоснователно е и оплакването, че поради оттегляне на пълномощията от адвоката и необходимостта от време за упълномощаването на друг адвокат Н.Д.  е била лишена от възможността да поправи исковата си молба, тъй като молбата за оттегляне на пълномощията на адвоката е депозирана по делото на 23.03.2017 г. след изтичане на срока за поправяне на нередовностите. Като е прекратил производството на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и обжалваното определение № 806/24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 2059/2015 г. по описа на ВОС, следва да бъде потвърдено.

С отговора на исковата молба, ответникът е претендирал присъждане на разноските по делото. Определението за прекратяване на производството е постановено в закрито заседание, като молбата на ответника по чл. 248 от ГПК е постъпила в едноседмичния срок от съобщението. Към същата са представени доказателства за сторени разноски пред окръжния съд - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от М.Р. на адвокат П.Б. в размер на сумата от 5 049 лв. 

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Законът не е поставил ограничения за присъждане на разноските на ответника в зависимост от етапа на който производството е прекратено, поради което и неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че делото е прекратено заради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, щом като препис от исковата молба е бил връчен на ответника и той е сторил разноски за защита. Освобождаването по реда на чл. 83 от ГПК на ищцата е от заплащането на държавните такси и разноските за производството, като същото не важи за разноските, сторени от другата страна, дължими на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, поради което и тези възражения в частната жалба са неоснователни. Предвид изложеното, като е уважил молбата на ответника по чл. 248 от ГПК и е допълнил определението за прекратяване в частта за разноските с осъждане на ищцата да заплати разноските на ответника в размер на 5 049 лв., окръжният съд е процедирал правилно и обжалваното определение № 1300/15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 2059/2015 г. по описа на ВОС следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 806/24.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 2059/2015 г. по описа на ВОС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1300/15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 2059/2015 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна   касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: