Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  97 /30.06.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:И. ЛЕЩЕВ

                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 200 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на СНЦ”Териториална организация на НТС” гр.Благоевград (със седалище и адрес на управление в гр.Търговище) срещу решение № 2/14.02.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 167 по описа за 2013 година, с което са отменени решенията на общото събрание, взети на  21.07.2013 година. Правят се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го обезсили, евентуално да го отмени и да отхвърли субективно съединените искове, като присъди направените от сдружението разноски по делото.

Насрещните страни - тридесет и две физически лица, поименно посочени в протокола от съдебното заседание на 11.06.2014 година (без лицето Г.И. Я.), чрез своя процесуален представител адв. А.Г. от адвокатска колегия гр. Благоевград, оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да  потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни  правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

1.По оплакването за недопустимост на обжалваното решение:

Това оплакване се обосновава с аргумента, че липсва активна процесуална легитимация на ищците, но не се сподели от апелативната инстанция.

От една страна, всички ищци към момента на постановяване на настоящето решение са общо 32 физически лица, така както те са посочени в списъка за призоваване и в протокола за явяване и представителство на въззиваемите в открито съдебно заседание на 11.06.2014 година. Всички те са упълномощили по надлежния ред адв.Г. да ги представлява в процеса и това упълномощаване не е оттеглено и към момента. Само по отношение на лицето Г.И. Я. (неправилно записван като Я.), пореден № 11 от този списък, макар и да има представено от него пълномощно пред първата инстанция-л.85 от делото на Търговищкия окръжен съд, той е изпратил пред въззивния съд с електронна поща копие на своя нотариално заверена декларация от 14.04.2014 година, че не е упълномощавал адв.Г. да го представлява по делото и счита, че не е член на сдружението. В същото време това лице фигурира в списъка на членовете на сдружението под № 24 съгласно справка към 16.03.2012 година , представена от законния представител Р.Ч. – л.250 от делото на ТОС.

От друга страна, по делото има данни, че едни и същи лица веднъж са дали нотариално заверена декларация, че не са членове и съответно не са упълномощавали адв.Г., а по-късно са дали друга нотариално заверена декларация с обратното съдържани. Такъв е например случая с лицето Й.А.М. (№ 21 по списъка за призоваване на ТОС), която е дала пълномощно на адв. Г. за представителство по делото (л.95 от делото на ТОС), потвърдила е това в нотариално заверена декларация (л.133 от същото дело), но пред апелативната инстанция е депозирала декларация по електронната поща в обратния смисъл.

При това положение спрямо това лице остават валидни изявленията съдържащи се в нотариално заверената декларация и производството не следва да се прекратява спрямо нея.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че в случая спрямо Г. Я. производството следва да се прекрати, тъй-като към момента на заседанието в апелативната инстанция това лице е десезирало съда, а не е налице изначална липса на активна процесуална легитимация .

2.По оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт:

Основният спорен въпрос по правилността на обжалваното решение се свежда до това, дали ищците са запазили членствените си правоотношения със сдружението към деня на провеждане на общото събрание на 21.07.2013 година или е налице отпадане на членството поради не плащане на дължимия членски внос, каквато е тезата на сдружението.

 Отговорът на този въпрос е положителен и въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционниая съд в това отношение.

От една страна, отпадането на членството автоматично, поради не плащане в срок на членския внос или вноските (доколкото има съответно решение на оправомощения орган за тяхната дължимост) може да настъпи само ако са налице двете условия едновременно  -да не е платена дължимата сума за 2012 година и да е изтекъл едногодишен срока на тази забава. Това означава, че до последния ден на текущата година, за която се отнася членския внос, още няма забава. Тя настъпва вече от първия ден на следващата година и продължава до изтичане на последния й ден.  Това е смисълът и юридическото съдържание на регламента на сдружението, съдържащ се в чл.11, ал.4 от Устава му.

От друга страна, съгласно чл.22, ал.4 от ЗЮЛНЦ, която има императивен характер по отношение на изискването да се констатиране  отпадането на членството по предвидения в устава регламент, сдружението не е направило такава констатация. Тя има за цел по документи да се провери поименно, от кой момент и за кого от членовете е налице автоматично (по право) отпадане на членството. Във вътрешните актове на сдружението няма регламент по този въпрос.

При това положение следва да се приема, че  към 21.07.2013 година въззиваемите са членове на сдружението и взетите без тяхно участие (без покана до тях) решения на ОС на тази дата се явяват изцяло незаконосъобразни.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди в тази част-за отмяна на взетите решение от ОС на 21.07.2013 година и за присъждане на разноски в размер на 50.00 лева в тежест на сдружението.

В частта на прекратяване на производството по делото спрямо трима от ищците, решението е влязло в сила.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Г.И. ***.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/14.02.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 167/2013 година в частта, в която са отменени взетите на 21.07.2013 година решения от ОС на СНЦ ”Териториална организация на научно-техническите съюзи”  гр.Благоевград.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.