ОПРЕДЕЛЕНИЕ 272

гр. Варна, 22.04.2019г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 200/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Деско Комерс - Славов“ ЕООД, с. Пет могили, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, против решение № 44/26.02.19г. /по същността си определение/, постановено по в.гр.д. № 61/19г. по описа на ШОС, с което е оставена без разглеждане  жалбата на дружеството срещу отказа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС, да вдигне обезпечителните мерки - запор по банковите сметки на търговското дружество в „Банка ДСК” ЕАД, обективиран в уведомление изх. № 1893 от 30.01.2019 г. по изп.д. № 20188760400908 по описа на ЧСИ, като недопустима и производството по делото е прекратено. Счита се, че обжалвания акт е постановен при неправилно приложение на процесуалния закон, поради което същият се явява необоснован и незаконосъобразен. Претендира се неговата отмяна и делото да се върне на ШОС за разглеждане на жалбата. Развити са съображения за допустимостта на жалбата, насочена против отказа на съдебния изпълнител /СИ/ да вдигне наложен запор по банковата сметка на длъжника, основана на оплакването за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, а именно: с нормата на чл. 442а от ГПК е въведено изискването за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението, за да се гарантира баланс между правата и интересите на кредитора от една страна и на длъжника от друга страна. В този смисъл, нормата следва да се разглежда и в светлината на ЕКЗПЧОС и на Протокол 1 към същата относно мирното ползване на обектите на правото на собственост, изискваща пропорционалност в хипотезите, предвиждащи засягане на притежанията, спрямо целта, която се преследва. Несъобразяването с изискването за съразмерност, прогласено с нормата на чл. 442а от ГПК, води до незаконосъобразност на действията на СИ. Поддържа се, че тази незаконосъобразност може да бъде релевирана в защита накърнените права на длъжника, не само при ангажиране на отговорността на СИ по реда на чл. 441 от ГПК, но и по реда на обжалване действията на СИ, тъй като попада в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /норма, създадена със същото изменение на ГПК, с която е въведена нормата на чл. 442а от ГПК/. В тази връзка са изведени аргументи и от същността на обезпечителните мерки „запор“ и „възбрана“ като изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение /съобразно т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/, както и от стремежа на законодателя с изменението на нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК през 2017г. да въведе реципрочни на съществувалите преди това способи за защита на взискателя чрез обжалване действията на СИ в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК /аргументите са изведени и от приетото в мотивите на определение № 132/20.03.18г. по в.ч.гр.д. № 140/18г. на АпС-Пловдив/.  

В предвидения срок няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна. 

Подадената частна жалба е в срок /имайки предвид, датата на изпращане, вписана в товарителницата, издадена от куриерската служба/, изхожда от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 20188760400908 по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ с район на действие ШОС, е било образувано по молбата на А.К. А. против „Деско комерс-Славов“ ЕООД за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед, издадена на 25.09.18г., по т.д. № 133/18г. на ШОС, с която е допуснато обезпечение на иск по чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ, предявен от молителя против дружеството за заплащане на сумата от 60 000 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени търговски банки на територията на страната, до размера на 60 000 лв.

На 29.01.19г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ да вдигне обезпечителния запор по банковите сметки на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД на осн. чл. 442а от ГПК. Изложени са съображения, че в друга банка са запорирани вземания на дружеството до пълния, посочен в обезпечителната заповед размер от 60 000 лв., поради което и продължаването на действието на запора в посочената „Банка ДСК“ ЕАД, съставлява несъразмерност на предприетите от ЧСИ действия спрямо обезпеченото вземане на длъжника.

На 30.01.19г. взискателят е възразил срещу отправеното от длъжника искане, излагайки своите съображения за липсата на несъразмерност на предприетите от ЧСИ действия чрез запори по сметките на дружеството и в конкретно посочената банка.

Отказа на ЧСИ да уважи това искане на длъжника е обективиран върху самото становище на взискателя /л. 76 от изпълнителното дело/, за което дружеството е уведомено по електронен път на 31.01.19г.

Настоящият състав на съда изцяло споделя решаващите мотиви на ШОС за недопустимост на жалбата против отказа на ЧСИ да вдигне обезпечителния запор.

В тази връзка следва да се има предвид, че действително с изменението на ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. В ДВ, бр. 86/20167г., в сила от 05.11.17г., законодателят предвиди изискването за съразмерност на наложените от СИ обезпечителни мерки и на предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението, отчитайки и всички други обстоятелства по делото. Освен това в ал. 2 на чл. 442а от ГПК се предвиди и механизъм за релевиране на тази несъразмерност – чрез възражение на длъжника до СИ, който ако го уважи – следва да вдигне съответните обезпечителни мерки.

Освен това, със същия ЗИД на ГПК е създадена и нова ал. 2 на чл. 441 от ГПК, в която се прогласи за незаконосъобразно принудителното изпълнение, когато СИ е нарушил изискването за съразмерност по чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Тази незаконосъобразност на изпълнението обаче не е предвидено от законодателя да може да се релевира от страна на длъжника чрез обжалване действията на СИ. И това произтича от липсата на посочването ѝ като основание в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 от ГПК, които бяха допълнени със същия ЗИД на ГПК, обн.  ДВ бр. 86/2017г. Действително с въведената с това допълнение на ГПК т. 6 от чл. 435, ал. 2 от ГПК, се предвиди длъжникът да може да обжалва и отказите на СИ да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Хипотезите, в които се предвижда спиране, прекратяване и приключване на принудителното изпълнение, обаче са конкретно изброени в ГПК и само отказа на СИ да предприеме съответното действие, преграждащо по-нататъшното развитие на принудителното изпълнeние, е предвидено да бъде обжалван от длъжника.

В тази връзка следва да се има предвид и волята на законодателя при предприемането на измененията и допълненията на ГПК, извършени с посочения ЗИД от 2017г., която може да се извлече от обсъжданията в НС, проведени на 05.07.2017г. /виж Стенограмата от посочената дата/ - предвидена е била отговорност по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и за взискателя относно вредите на длъжника, претърпени от явната несъразмерност по ал. 1 /това е бил текста на проекта за ал. 3 на чл. 442а/. Народните представители, вкл. и самият вносител на проекта за допълнение на ГПК в тази му част, сочи, че с предвиденото в гласувания нов текст на ал. 2 от чл. 441, „който е достатъчно тежък по отношение ангажиране на деликтната отговорност на частните съдебни изпълнители, са достатъчна гаранция и мярка в посока на това да бъдат защитени максимално правата на длъжниците в случаите, когато има незаконосъобразни действия, извършвани от частните съдебни изпълнители“. Следователно, самият законодател е имал идеята, че защитата на длъжника при нарушение на изискването за съразмерност, прогласено с изричната норма на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, следва да се осъществи само чрез ангажиране отговорността на СИ за вреди. И поради тази причина санкцията за неизпълнение на изискването за съразмерност, систематично е поставена в нормата на чл. 441 от ГПК, предвиждаща деликтната отговорност на СИ за вредите, претърпени от длъжника, но не и в нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК като възможност на последния да я релевира чрез обжалване действията на СИ. В подкрепа на изложеното е и предвиденото в ал. 2 на новия чл. 507а от ГПК – че допуснатата от СИ несъразмерност при изпълнителният запор по банкова сметка ***, се санкционира чрез отговорността му по чл. 441 от ГПК.

Изобщо, подходът на законодателя с действащия ГПК, е да ограничи защитата на длъжника срещу незаконосъобразните действия на СИ чрез обжалването им пред съда, само в изрично и изчерпателно предвидените хипотези /диаметрално противоположно като подход спрямо пленарното и неограничено право на длъжника да обжалва всички действия на СИ по отменения ГПК/. Този подход следва да бъде съобразен и при тълкуване на предприетите изменения и допълнения на ГПК с публикувания ЗИД в ДВ, бр. 86/2017г. Принципът е, че всяко незаконосъобразно принудително изпълнение на СИ, довело до причиняване на вреди на участниците в изпълнителното производство, е основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност, но не всяко незаконосъобразно действие или бездействие на СИ, може да бъде обжалвано пред съда. Поради това и е недопустимо извършването на разширително тълкуване на нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Съобразно изложеното, обжалваното решение /по същността си, съставляващо определение/ е законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение /по същността си определение/ № 44/26.02.19г., постановено по в.гр.д. № 61/19г. по описа на ШОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: