ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

264…………………..

 

гр. Варна, 29.04.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

сложи на разглеждане докладваното от съдия Ив. Лещев в.ч.гр.д. № 201 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” чрез председателя Е.П.К., срещу Определение № 272 от 27.03.2014 г. на Разградски окръжен съд, постановено по т.д. № 18/2013 г., с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу „Зърнени храни” АД гр. София, чрез спиране на изпълнението и възбрана на имоти.

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли за неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което исканото обезпечение бъде допуснато.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по допускане на обезпечение се основава на формални предпоставки, не навлиза в спора по същество и не го решава по същество. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391, ал. 1 от ГПК - ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (обезпечителна нужда). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на такава по силата на закона.

В конкретния случай обстоятелствената част на бъдещата искова претенция остава неясна, изложени са обстоятелствено много факти, голяма част от които изглеждат ирелевантни, други обосноваващи различни правни основания /искове/. От това следва невъзможност за категоричен извод за предявеното основание на иска (исковете), а оттам и невъзможност за преценка досежно допустимостта и вероятната основателност на претенцията. В това производство, поради необходимостта от бързо произнасяне (съгласно чл. 395, ал. 2 от ГПК молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й), не е допустимо макар и да не представлява процесуално нарушение, оставяне без движение с указание за отстраняване на противоречията в молбата.

Доколкото става ясно, „Зърнени храни” АД е предприело изпълнителни действия въз основа на влязло в полза на дружеството съдебно решение за предаване на владението. Само по себе си „спирането на изпълнението” като обезпечителна мярка по изпълнителното производство, образувано от бъдещия ответник за предаване на владението на процесния имот, не съответства на обезпечителната нужда, ако приемем, че претенцията е осъдителен иск за стойността на подобренията /както на пръв поглед изглежда макар и да се претендират суми заради осигурена от молителя физическа охрана в имота, което изглежда като друг вид претенция – неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или друго/. Обезпечителната мярка се допуска, за да може да се осигури реализация на съдебно признатото вземане. В случая спиране на предаване на владението по решението по ревандикационния иск е неотносимо към бъдещата реализация на евентуално положителното решение за присъдените суми за подобрения.

Възбраната принципно е адекватна мярка, но с оглед нередовностите изложени по-горе, обжалваното определение се явява правилно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 272 от 27.03.2014 г., постановено по т.д. № 18/2013 г. на Разградски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

         2.