Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

70/21.05.2014

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 21.05.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 212/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от „Свебо С” ЕООД , представлявано от Е.Г.Б., С.Н.П. и К.К.П. всички от с.Сребърна, Силистренска обл. срещу решение № 33/19.02.2014 по ч.гр.д. № 12/2014 год на Окръжен съд Силистра, с което оставена без уважение жалбата им срещу протокол за разпределение по изп.д. № 20113420400216 на ДСИ при РС гр.Силистра Г. Я.. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което обжалваното разпределение бъде отменено, а делото върнато на ДСИ за изготвяне на ново разпределение.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя  НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към разпределение когато събраната при изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано за събиране на задълженията на „Свебо С” ЕООД към кредитора „Спринт-73” ООД, в размер на 78 935,17 лв, заедно със законна лихва върху сумата, считано от 25.03.2011 до окончателното й изплащане, сумата 842,91 лв – лихви за забава, установени към 30.11.2010 год, сумата 1303,95 лв- обезщетение за забава, дължимо за периода 20.12.2020 – 24.03.2011 и сумата 2918,44 лв – разноски по ч.гр.д. № 516/2011 год на СРС, по което е издаден изпълнителният лист.

За обезпечаване на вземането на взискателя е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на С.Н.П. и К.К.П., върху който е насочено принудителното изпълнение.

По делото държавата е присъединен взискател за публични вземания от данъци и такси върху ипотекирания имот.

При провеждането на публичната продан е постъпило единствено наддавателно предложение от взискателя „Спринт-73” ЕООД, представляван от П.В.В., и с протокол от 11.10.2013 год съдебният изпълнител го е обявил за купувач по предложената цена от 48 000 лв.

С оглед на това, че сумата, получана от публичната продан не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания, съдебният изпълнител е изготвил разпределение, което е предявил на страните.  При извършването му е спазен редът на привилегиите, уреден в чл. 136 от ЗЗД, а именно – в първи ред са записани разноските по принудителното изпълнение, а във втори ред – вземанията на държавата за данъци и такси, дължими за имота.

Сумата, за която взискателят е обявен за купувач не подлежи на внасяне по сметката на съдебния изпълнител, защото тя се прихвъща срещу дълга по силата на чл. 461 от ГПК. Ето защо непредставянето на декларация по Закона за мерките срещу изпирането на пари е безпредметно и не опорочава акта на извършеното разпределение. Купувачът следва да внесе единствено сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, описана в т.IV от разпределителния протокол.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, че физическото лице П.В. не е имал право да участва в проданта в качеството на взискател. Отправеното наддавателно предложение изхожда от взискателя „Спринт-73” ЕООД, а не от управителя му като физическо лице, и съответно за купувач е обявено дружеството, поради което не е допуснато нарушение на закона. Наличието на решение на общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала за участие в наддаването, има значение единствено във вътрешните отношения между дружеството и управителя, но не и по отношение действията му във връзка с публичната продан.

Повдигнатия в жалбата въпрос относно обема на ипотечното право не е във връзка с изготвеното разпределение и е предмет на самостоятелно исково производство между страните.

Сумата 918,44 лв не фигурира в протокола за разпределение, а е посочена информативно в подробната сметка на дълга. Както беше изтъкнато по-горе, средствата получени от проданта не са достатъчни за удовлетворяване в пълен размер на взискателите. По тази причина посочената сума не е включена като подлежаща на удовлетворяване с протокола за разпределение. Оплакването на частните жалбоподатели в тази насока е лишено от основание.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че първоинстанционният съд, макар и с лаконични мотиви, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/19.02.2014 по ч.гр.д. № 12/2014 год на Окръжен съд Силистра

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)