ОПРЕДЕЛЕНИЕ №240

гр. Варна,    07.04.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 202/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.В.Ч. от гр. Варна срещу разпореждане1783/26.02.2016 г. по гр.д. 2984/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната частната му жалба с вх. № 5540/23.02.16г. срещу определение № 448/16.02.16г., постановено по същото първоинстанционно дело. Счита се, че разпореждането е неправилно и необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че определение № 448/16.02.16г. по гр.д. 2984/2015 г. на Окръжен съд-Варна слага край на производството по иска против Г. Т., поради което същото подлежи на обжалване. Подробно са изложени твърдения относно начина на образуване на това първоинстанционно дело /след разделянето му от производството по гр.д. № 2949/15г. на ВОС/, неправилността на това разделяне, както и извършените до момента процесуални действия на съда. Твърди се, че ищецът Ч. не е направил искане за конституиране на нов ответник и за привличане на нова страна, тъй като с първоиначалната си искова молба е посочил като ответник Т., а след разделянето на производствата, ищецът е уточнявал, че ответникът Т. е ответник по всеки един от отделените искове за всеки един от процесните имоти /тъй като той осъществява владение  върху всеки един от процесните апартаменти, съвместно с лицата, на които е прехвърлял собственост върху същите/. Изложени са и твърдения относно прекратяването на гр.д. № 2949/15г. на ВОС и обжалването на прекратителното определение понастоящем пред ВКС с подробно възпроизвеждане на мотивите за допустимост и основателност на касационното обжалване Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и даване на указания на ВОС за администриране на върнатата частна жалба.

Поради провеждането на процесуални действия от първоинстанционния съд по отстраняване нередовностите на исковата молба, то и понастоящем няма насрещна страна по частната жалба /хипотезата е аналогична на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК/, поради което и препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано след разделянето на производството по гр.д. № 2949/15г. на ВОС и има за предмет предявения от В.В.Ч. против М. П. Н. в условията на евентуалност искове по чл. 108 от ЗС, както следва: за осъждането на ответника да предаде владението на ап. 8 на 4-ти етаж в сградата на ул. „Ал. Б.”, № 3 и 5, вх. 3 в гр. Варна /подробно описан в петитума на исковата молба/ при релевирано основание за придобиването на имота на осн. чл. 183, ал. 4 от ЗУТ (ищецът в качеството си на съсобственик в УПИ ХV-8,9, притежаващ 29.65 кв.м. ид.ч. от поземления имот с обща площ от 634 кв.м., който не е участвал при учредяването на правото на строеж, е придобил по приращение описания апартамент, за който не е било учредявано право на строеж и представлава съответната идеална част от сградата, която е над притежаваните идеални части от тази сграда на учредителите на суперфицията съсобственици), а в условията на евентуалност – ищецът претендира да е собственик на идеална част от ап. 8 като тази част е 29.65/634 ид.ч. и претендира предаването на владението на 29.65/634 кв.м. ид.ч. от процесния апартамент /така в уточняващата молба от 06.11.15г./. Производството по гр.д. № 2949/15г. на ВОС е продължило по иска на В.Ч. против Георги Тюхков за приемане за установено, че ищецът е собственик на апартаменти № 12 на 5-ти етаж, № 8 на 4-ти етаж, № 5 на 3-ти етаж и № 12 прим на 5-ти етаж, находящи се в сградата на ул. „Ал. Б.”, № 3 и 5, вх. 3 в гр. Варна, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С молба от 18.12.15г. ищецът е отправил искане по гр.д. № 2984/15г. на ВОС да се конституира като ответник в качеството му на необходим другар Георги Димитров Тюхков, посочвайки, че същият осъществява владението на процесния апартамент № 8 съвместно с останалите ответници по настоящото дело. С определение № 448/16.02.16г. ВОС е приел, че искането за конституиране на нов ответник с оглед на това, че не е налице необходимо другарство, е неоснователно и го е оставил без уважение.

С върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба вх. № 5540/23.02.16г., подадена от Ч., същият е обжалвал горното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането да бъде конституиран като ответник посоченият още с исковата молба Г. Д. Т..

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, тъй като определението, с което е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на нов ответник в производството при условията на чл. 228, ал. 3 от ГПК, не подлежи на обжалване. Определението, с което е отказано привличането, няма характера на преграждащ акт, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицата, които се иска да бъдат конституирани в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго исково производство. Не е предвидена и изрична възможност за самостоятелно обжалване на така постановеното от първоинстанционния съд определение. От това следва, че то не подлежи на инстанционен контрол. По този въпрос има установена практика (срв. Определение № 803/24.11.2011 г., ч. т. д. № 778/2011 г., I т. о., Определение № 36/23.01.2012 г., ч. т. д. № 18/2012 г., I т. о., Определение № 862/5.10.2012 г., ч. т. д. № 182/2012 г., II т. о. Определение № 222 от 4.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2186/2013 г., IV г. о., Определение № 707 от 1.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5391/2014 г., IV г. о.), според която определението по чл. 228, ал. 3 ГПК не се явява преграждащо развитието на производството и не е допустимо да бъде обжалвано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Обжалваният акт е съобразен с тази практика и поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане1783/26.02.2016 г. по гр.д. 2984/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната частна жалба вх. № 5540/23.02.16г. на В.В.Ч. от гр. Варна срещу определение № 448/16.02.16г., постановено по същото първоинстанционно дело, в частта му, с която е отказано конституирането на нов ответник по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: