Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

79

гр.Варна, 27.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на13.06.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 202/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Г.К.Г., Е.К.Г., Л.В.П. и П.Н.Г. от гр.Варна чрез процесуалния им представител адв. Б.Г. *** срещу решение № 165/05.02.2018 год по гр.д. № 2223/2014 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска с правно осн. чл. 109 от ЗС, предявен срещу Г.А.Д. за премахване на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, изградена в ПИ с идентификатор 10135.1504.196, намиращ се на административен адрес гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 31, придобит от ищците на осн. наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ. Въззивниците поддържат доводи за незаконосъобразност на решението, изразяваща се в несъобразяване с действието на Указ № 490 за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност (ДВ бр.78 от 28.09.1951 год) и в противоречие с него е приел, че ликвидацията на акционерното дружество „К. Г.“ не е приключила, както и че ищците не са доказали наследственото си правоприемство от лицата-акционери в това дружество. Въззивната жалба съдържа и оплаквания за това, че в нарушение на процесуалните правила съдът е основал решението си на съдебно-техническа експертиза, която е възпроизвела заключението на такава, депозирана по друго дело. Въззивниците молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, като претендират и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В постъпилия отговор от Г.А.Д. чрез процесуалния му представител адв. Н.В.С. *** е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледанапо същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на постройка, изградена от ответниците в дворното място, за което се твърди, че е собственост на ищците по силата на чл.1 ал.1 във вр. с чл. 3 ал.2 от ЗВСОНИ в качеството им на наследници на акционери от прекратеното АД „К. Г.“.

Защитата, която негаторният иск предоставя, брани правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно посегателство, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.

Поради това първата предпоставка за неговата основателност е установяването, че ищците са собственици на имота. Това свое право те обосновават по силата на реституция по чл. 7 от ЗВСОНИ и наследствено правоприемство от бившите акционери на прекратеното АД“К. Г.“.

С влязлото в сила решение № 1005/28.09.2006 год по гр.д. № 2727/2005 год на ВКС на РБ е установено в отношенията между ищците и праводателите на ответника, че те са собственици на жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажната жилищна сграда на бул.“Мария Луиза“ № 31 в гр.Варна, със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. При постановяването на това решение ВКС на РБ е приел за доказано твърдението на ищците, че техните наследодатели са били акционери на дружеството към момента на неговата ликвидация. В хода на настоящото производство като доказателство е приобщено архивното частно гр.д. № 157/1930 год, в което се съдържат документи, подкрепящи този извод. В приложения протокол за експертиза от 26.03.1948 год за проверка на търговските книжа на акционерното дружество, възложена с определение от 14.02.1948 год на Варненския областен съд се установява, че акционери на дружеството са именно лицата, посочени като праводатели на ищците. Установено е и наследственото правоприемство чрез представените удостоверения за наследници.  

Акционерното дружество е придобило с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 140/1933 год празно дворно място от 612,64 кв.м., върху което според удостоверението на Варненското градско общинско управление от 17.10.1924 год  е построена триетажна къща. С решение от 22.07.1948 год на комисията по ЗОЕГПС къщата, състояща се от три жилища, заедно с цялото дворно място е отчуждена в полза на държавата.

Реституционното действие на ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, поради което следва да се приеме при доказано наследствено правоприемство на ищците, че в тяхна полза е възстановено правото на собственост и на дворното място.

В същото време, с влязло в сила решение № 1952/27.04.2015 год по гр.д. № 176/2014 год на Районен съд Варна, г.о., 24 състав, между същите страни, са отхвърлени предявените искове за установяване правото на собственост на ищците и предаване на владението върху процесната жилищна сграда с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, намираща се в гр.Варна, ул.“Мария Луиза“ № 31-А, с идентификатор 10135.1504.196.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год на Изпълнителния директор на АГКК, със стар идентификатор 10135.1504.196.2 и 10135.1504.196.3. Като основание за отхвърляне на реституционната претенция по отношение на тази сграда в цитираното решение е посочено обстоятелството, че тя не е съществувала към момента на отчуждаването, а е новопостроена и поради това не попада в обхвата на ЗВСОНИ.

Страните не спорят, че процесната сграда е построена на мястото на съществувалата преди одържавяването дъсчена барака, която е била премахната. За първи път тя е била заснета в кадастралния план от 1965 год като нова масивна сграда, състояща се от две стаи, антре и тоалетна. Самото изграждане на постройката е осъществено в периода от 1959 до 1965 год въз основа на позволителен билет, издаден на името на М. Т. К. и е записана в разписния лист към регулационния план на името на „Жилфонд“.

На 17.02.1974 год е издаден от ГНС Варна позволителен билет на името на Ангел Д., на когото е разрешено да направи ремонт на покрива на съществуващата постройка в двора, да смени прогнили греди без надграждане и уширяване на зидовете, да направи железобетонна плоча над съществуващия тоалет, както и да обособи двете антрета в едно. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото се установява, че така изградената постройка е идентична и представлява реална част от имота, предмет на договора за покупко-продажба от 01.04.1969 год, както и с имота, по отношение на който е постановено решение № 1005/28.09.2006 год по гр.д. № 2727/2005 год на ВКС на РБ в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС срещу А. Д. и С. Д. – праводатели на ответника.

За да има право да държи постройка в чужд имот, ответникът трябва да притежава валидно учредено право на строеж съгласно изискванията на действащото законодателство към момента на придобиване.

Въпреки липсата на строителни книжа към момента на първоначалното изграждане на постройката, тя има статут на търпимост съгласно § 16 ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, тъй като е построена преди 7.04.1987 год и е била допустима по действалите тогава разпоредби, видно от издадения позволителен билет от 22.07.1959 год, поради което не подлежи на премахване.  Сградата е била заварена към момента на сключване на договора от 1969 год, с който праводателите на ответника са я закупили от общината, заедно с правото на строеж върху мястото. Последващите преустройства и привеждането й във вида, в който сградата е към настоящия момент, са извършени въз основа издаденото през 1974 год строително разрешение от компетентния за това орган – ГНС Варна.

Дори да се приеме, че правото на строеж не е редовно учредено предвид нищожността на договора от 01.04.1969 год, суперфициарната собственост или е останала в полза на общината, или е придобита от ответника по давност, на каквато обаче той не се е позовал и не може да се приложи служебно. И в двата случая претенцията на ищците за премахването на сградата е неоснователна и недоказана.

Макар и с по-различни мотиви, настоящият състав намира за правилно първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно осн. чл109 от ЗС е отхвърлен.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивниците следва да се възложат разноските на насрещната страна в размер на 1920 лв съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК с приложено доказателство за заплащането им.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/05.02.2018 год по гр.д. № 2223/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН **********, Е.К.Г. с ЕГН **********, Л.В.П. с ЕГН ********** и П.Н.Г. с ЕГН ********** да заплатят на Г.А.Д. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1920 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)