РЕШЕНИЕ

 

94

 

гр.Варна,  24.06.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар Ю.К.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 204/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Е.Г.Ц. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 2544/12 г.,     с което са отхвърлени предявите от нея срещу Б.Д.К. при условията на евентуалност искове: за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имоти, предмет на нотариален акт № 68/2011 г. поради привидност на изявленията на страните, с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД; евентуално – за унищожаване на същия договор поради измама на продавача. Твърденията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закони, с молба за отмяна и за уважаване на иска. В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от Е.Г.Ц. *** срещу Б.Д.К.: с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба на недвижими имоти като привиден /абсолютна симулация/ и като противоречащ на добрите нрави; при условията на евентуалност – прогласяване за унищожаем на същия договор като сключен поради измама. Ищцата твърди, че е имала интимна връзка с лицето Е. П. Ф., който успял да я убеди да прехвърли имотите си на негов приятел – ответника, за да може той да докаже „чисти пари” и да започне нов бизнес. Обещанията били, че имотите ще й бъдат върнати до 15.11.2011 г. Твърденията са, че не е получавала сумата по договора.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди, че не са му известни отношенията на ищцата с Е.Ф.; уговорката за заплащане на продажна цена, по-ниска от данъчната не е порок на договора, водещ до неговата нищожност; твърди, че не е знаел за евентуална измама на продавачката и че е заплатил уговорената договора сума.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти: апартамент № 14, гараж № 5 и самостоятелен обект – кабинет № 5, находящи се в жилищната сграда на ул.”Опълченска” № 23, гр.Варна с нотариален акт № 68, том ІІ, рег.№ 3968, н.д.№203/11 г. на нотариус № 224 – Петър Петров за сумата от 265000 лева. Продажната цена е заплатена от ответника на ищцата по сметка в ТБ „ЦКБ” АД – клон Варна.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което на 30.06.2011 г. – датата на изповядване на сделката, от сметката на ответника в ТБ”ЦКБ”АД – клон Варна в сметката на ищцата в същата банка е преведена уговорената между страните цена по договора – 265000 лева. В заключението са посочени номерата на сметките на страните и номера на преводното нареждане.

С писмо от ТБ „ЦКБ”АД - клон Варна изх.№ 808-Е-S12-33182/7.03.2013 г. се установява, че преводът на името на ищцата е извършен в 11:55:37 ч., а в 12:00:46 ч. на същата дата е изтеглена сумата от 264800 лева в брой от ищцата Е.Г.Ц., за което тя се е подписала на нареждането-разписка.

 По делото е разпитана свидетелката С.И. – майка на ищцата, чиито показания съдът е преценил съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Свидетелката установява, че от дъщеря си е разбрала, че се извършва фиктивна продажба на имотите, а след изповядването на сделката дъщеря й не е разполагала с пари.

Представени са писмени доказателства за други извършени прехвърлителни сделки, които не са предмет на настоящия спор, които правилно не са обсъдени от първоинстанционния съд.

Съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че в тежест на ищцата е да докаже  твърденията си за наличието на абсолютна симулация и за сключване на договора при нарушаване на добрите нрави. Доказателства в тази насока не са представени.

Не са доказани твърденията на ищцата, че привидността на договора би могла да се обоснове от съвкупната преценка на всички доказателства по делото – въпреки липсата на обратно писмо, установяващи привидност на  споразумението. Именно обратното писмо е основание за събиране на гласни доказателства за нейното установяване. Факта, че ищцата е прехвърлила множество свои имоти не разкрива в пълнота вътрешните отношения на страните по делото. Непредаването на владението на имота след продажбата, евентуалната финансовата необезпеченост на ответника, твърденията за липса на парични средства за ищцата след сделката не са доказателства в подкрепа на твърденията за привидност.

Не са представени доказателства и относно релевантния за спора факт – знанието на ответника за измамата на ищцата от страна на трето лице.   

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на предявените при условията на евентуалност искови претенции, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.04.2014 г. и списък на разноските на въззиваемия в размер на 6000 лева – без доказателство за тяхното действително заплащане. С оглед на това съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Окръжен съд-Варна № 43/14.01.2014 г. по гр.д.№ 2544/12 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.