ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

248

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 година                       в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 204/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 663/15.03.2018 год по гр.д. № 2747/2017 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от И.И.В. и П.Г.В. чрез процесуалния им представител адв. Б.Ж. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение, чрез което ответниците да се снабдят с друго такова от Окръжна прокуратура Варна, в което отговорният за уведомяването на КОНПИ по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм) прокурор да удостовери писмено и изрично дали е пристъпил към незабавно уведомяване още през 2011 год за образуваното досъдебно производство № 143/2011 год по описа на ОД на МВР Варна по преписка № 1361/2011 год на Окръжна прокуратура Варна, както и да удостовери писмено, ако не е уведомил комисията да посочи причините за това, вкл. да удостовери каква кореспонденция и от кои дати е провеждана с КОНПИ. Претендират за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв – адвокатско възнаграждение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Към настоящия казус приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.

Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23 хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още 6 месеца по решение на комисията. Поставяйки краен момент на срока, тази разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той започва да тече. Съпоставителното тълкуване с нормата на чл. 22 ал.1 от закона посочва, че проверката започва с акта на директора на съответната териториална дирекция на комисията. Уведомленията от съответните органи по чл. 24 и чл. 25 служат като повод за издаване на акта, слагащ начало на проверката, но тези органи не са участници в самото производство. Тяхната функция не е сезираща (ако се търси аналогия с чл. 125 от ГПК), а уведомителна и затова подаването на уведомленията не може да се приеме като начален момент на производството и в частност – на проверката. В този смисъл настоящият състав изразява несъгласие с частта от мотивите на  решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, касаещи началния момент, от който започва да се брои срокът на проверката.

По изложената причина съдът намира за неотносимо към предмета на спора исканото от ответниците писмено доказателство, целящо да установи размяна на кореспонденция между комисията и прокуратурата в по-ранен момент.

Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм).

Въпреки, че неспазването му не е скрепено със  санкция (както това е направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не съществуват принципни различия.

От доказателствата по делото е установено, че от момента на издаване на постановлението за образуване на проверката – 05.08.2015 год до приключването й на 28.09.2017 год е изтекъл срока по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм), а няма данни за продължаването му по реда на ал.2.

Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора основателно е искането на ответниците за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв съгласно представения списък на разноските и доказателства за тяхното заплащане.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците И.И.В. и П.Г.В. за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се снабдят с друго такова от Окръжна прокуратура Варна, в което отговорният за уведомяването на КОНПИ по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм) прокурор да удостовери писмено и изрично дали е пристъпил към незабавно уведомяване още през 2011 год за образуваното досъдебно производство № 143/2011 год по описа на ОД на МВР Варна по преписка № 1361/2011 год на Окръжна прокуратура Варна, както и да удостовери писмено, ако не е уведомил комисията да посочи причините за това, вкл. да удостовери каква кореспонденция и от кои дати е провеждана с КОНПИ.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 751/23.03.2018 год по гр.д. № 501/2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

ОСЪЖДА  Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734 да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                         

                   2.

 

                   (с особено мнение)