Р Е Ш Е Н И Е

92

гр. Варна, 10 .06.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на тринадесети май през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 205 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 20/15.05.2014 год. по гр.д. 120/2013 год. на ОС Разград, поправено с решение № 218/13.03.2015 год. по гр.д. 120/2013 год. по реда на чл. 247 ГПК, подадена от „Застрахователно и акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. „Позитано” №5, с което е ОТХВЪРЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯТ ОТ същото ЗД иск срещу В.И.В., И.И.В. и В.И.В., по чл. 274 КЗ, поправено с решение № 218/13.03.2015 год. по гр.д. 120/2013 год. на ОС Разград по чл. 247 ГПК, в което е посочено, че отхвърлените искове са за заплащане на сумата от 127434,27 лв., от които главница от 105000 лв., дължима за общо платени от ищеца три застрахователни обезщетения, всяко едно в размер на 35000 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 22434,27 лв.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Излагат се подробни съображения за незаканосъобразността на изводите на съда относно приемането на наследството на праводателя на ответниците, като основен довод за отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни И.И.В., В.И.В., В.И.В.,***, в който се оспорва основателността й.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на “Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД”АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Позитано” №5, чрез  процесуален представител адв.Г.В. от САК, с която претендира съдът да осъди ответниците  И.И.В., В.И.В., В.И.В., тримата от с. Топчии, в качеството им на наследници на И. В.И., да заплатят  обща сума в размер на 127 434.27 лв., от които главница 105 000 лв. и  мораторна лихва в размер на 22 434.27, формирана за  общо за изплатени от дружеството  три застрахователни обезщетения, всяко едно в размер на 35 000 лв. на наследниците на В. Г. В., починал на 24.09.2009 год., съответно Г. В. В., дъщеря, С. М. Д., фактическа съжителница и Г. В.И., майка. В исковата молба ищецът твърди ,че  на 24.09.2009 год. по път II-49 /Разград-Кубрат/ на км.57+050 наследодателят на ответниците И. В.И. при управление на МПС „Форд Екскорт” с ДК№РР38 23АК , след употреба на алкохол, е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. В.. Предвид на това, че и водачът И. И. е починал при произшествието, то воденото ДП № Зм-Их-222-09 год. по описа на РУ на МВР Разград е било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр.с чл.24,ал.1,т.4 от НПК с Постановление на ОП-Разград от 06.08.2010 год.

Предявеният иск е регресен, към наследниците на причинилия щетите, и намира своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 274 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Тримата ответници пред ОС са депозирали писмен отговор със становище за недопустимост, съответно и неоснователност на предявените искове, като оспорват твърденията в исковата молба, касаещи противоправността на деянието, авторството на същото и наличието на вина. Представят доказателства да направен от тяхна страна и вписан отказ от наследството оставено от техния наследодател И. В..

От страна на ищеца е направено оспорване на отказите от наследство като недействителни, като подписани след конклудентни действия по приевмане на наследството и като направени само с оглед избягване на отговорността за вредите, причинени от наследодателя.

За уважаване на предявените искове по чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ - застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

За уважаване на регресната претенция следва да се докаже валидно застрахователно правоотношение на ЗД и причинилия катастрофата, отговорността на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, която представлява покритото застрахователно събитие и която се определя от чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка между тях; противоправното поведение следва да е сред хипотезите на чл. 274 КЗ – в случая шофиране след употреба на алкохол над допустимото; да е изплатено застрахователно обезщетение на увредените лица.

Пред въззивната инстанция не е повдигнат спора относно наличие на застрахователно правоотношение; авторството на престъпното деяние, причинило вредите, наличието на алкохол в кръвта на застрахования. Не се спори също по изплащането, основанието и размера на изплатените от застрахователя обезщетения за неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на Владимир Гинев при ПТП виновно от И..

Спорен е въпросът само действителни ли са направените откази от наследството на И. И..

Все пак, фактическата обстановка по делото е следната:

Не е било спорно и се установява от доказателствата по делото, че на 24.09.2009 год. по път II-49 /Разград-Кубрат/ на км.57+050    е било причинено ПТП, при което в запален автомобил „Форд Екскорт” с ДК№РР38 23АК  са намерени обгорени телата на И. В.И. и  В. Г. В., вуйчо и племенник, двамата бивши жители на с.Топчии. По повод ПТП е било образувано и водено ДП №Зм-Их-222-09 год. по описа на РУ на МВР Разград, което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.4 от НПК с Постановление на ОП-Разград от 06.08.2010 год. В същото прокурорът е приел, че И. В.И. при управление на посочения по-горе автомобил, след употреба на алкохол е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение в Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Г. В..

Застрахователят и въззивна страна в процеса, в качеството си на застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, при подадени молби от Г. В. В., дъщеря, С. М. Д., фактическа съжителница и Г. В.И., майка на починалия В. Г. В., изплатил на всяка от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., без преди това от името на тези три лица да е било водено дело за установяване на престъпно обстоятелство, което да е от значение за едно гражданско правоотношение.

От заключението на СМЕ пред ОС се установява, че смъртта на В. В. е в резултат на  остро отравяне с въглероден диоксид при възникналия пожар в лекия автомобил при възникването на пожара, тежки изгаряния на 100 % от повърхността на тялото, на места от четвърта степен, до овъгляване на части от трупа в резултат от действието на  пламък, което е продължило и след смъртта. При В. В. е установена  2.03 %о алкохол в кръвта  и 2.28 %о алкохол в урината, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване във фаза на излъчване от организма. Според същото заключение, смъртта на И. В. И. също е в резултат на  остро отравяне с въглероден диоксид, изгаряне на 100 % от повърхността на тялото, на места до четвърта степен до овъгляване на меки тъкани и оголване на кости и изгаряне на крайните участъци на горен и долен крайници. Наличие на алкохол в кръвта 1.98 %о и в урината 2.35%о., отговарящ на средна степен на алкохолно повлияване. Горенето на тялото е продължило и след смъртта, като вещото лице е установило и инфаркт на предната стена на лявото стомахче на сърцето, който отговаря на срок на развитие второ-трето денонощие преди смъртта.

Според заключението на вещото лице по пожаро-техническата експертиза, причината за възникналото запалване на процесния автомобил  е в резултат на разхерметизиране на горивоподаващата система на автомобила, вследствие на ПТП. Изтеклото гориво/бензин/ се е възпламенило от фрикционни искри, получени в резултат на триенето в асфалтовата настилка или метал в метал.

Според заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза, скоростта на автомобила преди настъпването на ПТП е била в порядъка на 77-80 км.ч., като е описан и механизмът на настъпване на ПТП, като най-вероятната причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача, поради наличието на алкохолно опиянение у същия. След обсъждане на събраните на ДП свидетелски показания, протоколи за оглед и други вещото лице заключава, че водач на автомобила и причинител на ПТП е бил наследодателят на ответниците И. И., а В. В. е бил пътник в автомобила, стоящ на дясната предна седалка.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че покойният В. Г. е живеел  с лицето С. М. Д., с което имат общо дете Г., родена на *** год., а Г. В. И., която понастоящем се грижи за детето, е негова майка.

По инцидентно предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124, ал.5 от ГПК е установено, че автомобилът, с който е причинено ПТП, вследствие което е настъпила смъртта на В. Г. В., е бил управляван от наследодателя на ответниците и въззивници в процеса И. В. И.. Безспорно същият е управлявал МПС при наличие на алкохол в кръвта над позволеното в закона - 0.5%о. И. И. е изгубил управление над автомобила, което е предизвикало сблъсък, пожар и смъртта на пътника и водача.

Безспорен е фактът на изплащане на застрахователни обезщетения за настъпилата смърт на В. Г. на неговата малолетна дъщеря, на неговата майка и неговата фактическа съжителница.

Няма наведени доводи за недоказаност на твърдяното престъпно обстоятелство, за извършено престъпление от страна на починалия И. И., поради което и този въпрос не следва да се обсъжда във въззивното производство. Все пак, при наличие на данни за инфаркт на водача на МПС, възникват съмнения за причината за ПТП.

Безспорен е фактът на направените откази от наследството на И. И. от ответниците и въззиваеми в процеса, вписани в РС на 19.09.2012 год., преди завеждане на настоящият иск.

Направените възражения за недействителност на вписаните откази, като направени след извършване на действия по чл. 49, ал.2 ЗН по приемане на наследството, ВапС преценява като неоснователни. Възраженията са на основание чл. 26, ал.2 ЗН, приложим по силата на чл. 44 ЗЗД и по отношение на едностранните сделки – поради невъзможен предмет. Съдът приема, че не е предявено възражение по чл. 56 ЗН.

Съобразно практиката на ВКС, обобщена в Определение № 129 от 6.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2685/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й. : «Мълчаливо приемане на наследство съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството; Действията не трябва да са двусмислени, а трябва по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че наследникът приема или има намерение да приеме наследството; Законът предвижда във всеки отделен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, което означава, че въпросът за конкретните действия, с които се осъществява мълчаливото приемане на наследство, е фактически и различен за всеки казус.» Така и Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК.

Не са събрани доказателства наследодателят да е притежавал някакво имущество, нито въззиваемите да са извършили конклудентни действия, от които да се установи по недвусмислен и безспорен начин намерение за приемане или приемане на наследството преди вписване на отказите от него. Такива действия според задължителната практика на ВКС биха били използване на движими вещи на наследодателя, получаване на последната му пенсия, погасяване на негови задължения. По делото се установява само, че тримата въззиваеми са подписали пълномощни на адвокат две години преди извършения отказ, с които го упълномощават да ги представлява пред всички институции е държавни органи във връзка с кокретно събитие – настъпилото ПТП и евентуално получаване на застрахователно обезщетение в качеството им на наследници, в скоби е посочена роднинската им връзка, на И. И.. Пълномощните не са формулирани коректно, обаче, тъй като при наличие на основание за получаване на обезщетение за смъртта на наследодателя /тогава не е било ясно кой е виновен за катастрофата/, въззиваемите биха получили обезщетение не като част от имуществото на наследодателя, не като наследници, а на лично основание – като негови роднини по права линия, които лично са претърпели вреди от смъртта му. Следователно, упълномощаването не касае натоварване с действия по приемане на наследството на наследодателя и не е основание да се приеме отказът от наследство на всеки въззиваем за недействителен.

При положение, че наследството не е прието, застрахователното дружество не може да реализира претенцията си срещу ответниците, сега въззиваеми в процеса, дори да се приеме, че вината на И. за ПТП е безспорно доказана.

Исковете са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски са претендирани и следва да се присъдят за въззивната инстанция в полза на въззиваемите в размер на 1625 лв. за адвокатски хонорар и пътни разноски.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 20/15.05.2014 год. по гр.д. 120/2013 год. на ОС Разград, поправено с решение № 218/13.03.2015 год. по гр.д. 120/2013 год. по реда на чл. 247 ГПК.

ОСЪЖДА „Застрахователно и акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. „Позитано” №5, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., И.И.В. и В.И.В. общо разноски за въззивната инстанция в размер на 1625 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: