ОПРЕДЕЛЕНИЕ 256

гр. Варна,     14.05.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 206/18г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д.С.А. и Ф.М.А. и двамата граждани на Великобритания, представлявани от адв. Д. Д. ***, против разпореждане178/20.03.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 314/17г. на ОС-Шумен, с което е била върната подадената от същите жалбоподатели частна касационна жалба вх. № 808/14.02.18г., насочена против определение № 449/19.12.17г., постановено по същото дело на ШОС. Наведени са твърдения, че разпореждането е неправилно и постановено в противоречие със закона и утвърдената практика на съдилищата. Сочи се, че разпореждането противоречи на чл. 318, ал. 2 от ТЗ, която се явява специална по отношение на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и дерогира приложението на последната. Счита се, че договора между продавача „К.Р. и Л.Р. Продажба имоти” ООД и Д.С.А. и Ф.М.А. има граждански характер, тъй като има за предмет продажбата на вещ за лично потребление, а купувачите са физически лица. Цитирана е съдебна практика. Претендира се отмяна на разпореждането и връщане на преписката за администрирането на частната касационна жалба. Претендират се и разноските за настоящата инстанция. Не е представен списък на разноските.

В предвидения срок насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред РС-Шумен е било образувано гр.д. № 477/17г. по исковата молба на Д.С.А. и Ф.М.А. против „К.Р. и Л.Р. Продажба имоти” ООД гр. Шумен с предявени в условията на обективно съединяване искове по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС и евентуален на последния – иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С решение № 489/31.07.17г. ШРС е уважил първия иск, осъждайки дружеството да заплати на ищците сумата от 5400 британски лири, представляваща двойния размер на задатъка, предоставен от ищците на дружеството при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на 04.08.15г., служещ като обезщетение на вредите от неизпълнение на договорното задължение за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва от 23.02.17г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният от ищците иск за признаване за установено, че те са собственици на подробно описани движими вещи, както и за осъждането на ответното дружество да предаде владението върху същите на осн. чл. 108 от ЗС, е отхвърлен. Разгледаният в евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на ищците сумата от 248 лв., представляваща обезщетение в размер на паричната равностойност на собствените на ищците движими вещи, които да не са налице у ответното дружество, също е отхвърлен като неоснователен.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано, но в срока за обжалването е подадена молба от ищците за изменението му в частта за разноските чрез присъждане и на сумата от 1935 лв., съставляваща разноски на ищците, направени в производството по обезпечение на исковете. С определение № 2126/26.09.17г. ШРС е отхвърлил молбата като неоснователна.

Законосъобразността на това определение № 2126/26.09.17г. по гр.д. № 477/17г. на ШРС е било предмет на проверка въз основа на депозираната от ищците частна жалба пред ШОС по в.ч.гр.д. № 314/17г. По последното дело е постановено определение № 449/19.12.17г., с което подадената частна жалба е била оставена без уважение.

Депозираната от Д.С.А. и Ф.М.А. частна касационна жалба против определение № 449/19.12.17г. по в.ч.гр.д. № 314/17г. на ШОС е била изпратена на ВКС. С разпореждане № 59/16.03.18г. на Председателя на І-то на ТК на ВКС преписката по тази частна касационна жалба е върната на ШОС за преценка и произнасяне по допустимостта ѝ, евентуално за изпълнение на дадено указание.

 Постановено е било обжалваното по настоящото дело разпореждане № 178/20.03.18г. на ШОС по в.ч.гр.д. № 314/17г., в което е прието, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, тъй като и решението по делото не подлежи на касационно обжалване. Прието е, че от една страна спора има търговски характер, а цената на предявените искове е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела /равностойността на 5 400 британски лири е 12 057.44 лв./, а от друга страна и претенцията по ревандикационния иск за изброените движими вещи не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

Настоящият състав на съда намира, че разпореждането е незаконосъобразно. Както се посочи и по-горе, предмет на исковото производство са предявените от двете физически лица искове с правно осн. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД – за заплащане в двоен размер на заплатения от тях задатък в качеството им на бъдещи купувачи на недвижим имот /дворно място с къща и навес в с. Ловец, обл. Шумен/ на бъдещия продавач /посоченото търговско дружество/ въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 04.08.15г., от който ищците са се отказали поради неизпълнението му от ответника; с правно основания чл. 108 от ЗС за предаване владението на подробно описани движими вещи, евентуално за присъждане на тяхната равностойност ако същите не се намират у ответника на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед на това и следва да се приеме, че сключеният предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, който имот е вещ за лично потребление на физическите лица-купувачи, няма търговски характер - по арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ, която норма е именно предвиденото друго по см. на чл. 287 от ТЗ. Поради това и първоинстанционното дело е гражданско такова, а предвид цената на паричната претенция, надхвърляща 5 000 лв., решението на въззивния съд по такова дело също би подлежало на касационно обжалване. Поради това и в случая не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 4 от ГПК и определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване.

Частните жалбоподатели са отправили искане за присъждане на разноски по делото, поради което и на същите следва да им се присъдят такива – заплатената ДТ в размер на 15 лв.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане178/20.03.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 314/17г. на ОС-Шумен И ВРЪЩА ДЕЛОТО на ШОС за изпълнение на даденото в евентуалност указание в разпореждане № 59/16.03.18г. на Председателя на І-то на ТК на ВКС.

ОСЪЖДА „К.Р. и Л.Р. Продажба имоти” ООД, ЕИК 127592762, гр. Шумен, кв. „Мътница”, ул. „Ангел Кънчеав”, № 13 да заплати Д.С.А., родена на ***г. в гр. Редхил, поданик на Кралство Великобритания и Ф.М.А., роден на *** г. в гр. Уикфорд, поданик на Кралство Великобритания, сумата от 15 /петнадесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: