О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№326

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на16.05.2019г. в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 207/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от И.В.Г., действаща лично и като майка и законна представителка на малолетния си син В.Г.Г. и от Н.Г.Г., действаща лично и със съгласието на майка си И.В.Г. – всички чрез процесуалния им представител адв. С.Г. от САК, срещу определение № 242/26.03.2019 год по гр.д. № 279/2018 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставено без уважение заявеното с молба вх.№ 1451/28.02.2019 год искане за отвод на съдия-докладчика Д. Д., и е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба.

Частната жалба е бланкетна, с искане въззивният съд да се произнесе относно нищожността, недопустимостта, неправилността и немотивираността на обжалваното определение. Доколкото същото в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането за отвод не подлежи на обжалване, настоящият състав приема, че частната жалба е насочена само срещу прекратителната част на определението.

Въпреки липсата на конкретни доводи, поради които частните жалбоподатели считат определението за нищожно, респ. недопустимо, съдът дължи служебно да се произнесе по този въпрос на осн. чл. 269 от ГПК. Обжалваното определение е постановено от законен състав в рамките на правомощията му, поради което не е нищожно, нито недопустимо.

При преценка на неговата законосъобразност, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от И.В.Г., действаща лично и като майка и законна представителка на малолетния си син В.Г.Г. и от Н.Г.Г., действаща лично и със съгласието на майка си И.В.Г. срещу М.П.М. и Б.В.К., с която се претендира осъждане на всеки от двамата ответници да заплатят на всеки от ищците обезщетение за морални вреди в размер на 175 000 лв, като исковете са предявени като частични от цялата претенция от 250 000 лв по отделно за всеки от ищците, мораторни лихви върху всяка от присъдените суми от датата на настъпване на правото на обезщетение - 28.10.2016 год до окончателното изплащане, както и законната лихва, считано от завеждането на иска.

Обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения, че първият ответник в качеството му на едноличен собственик на капитала на „А.-78“ ЕООД, а втората ответница – в качеството й на негов пълномощник, изтеглили от банковите сметки на дружеството суми в общ размер около 1 200 000 лв, които впоследствие не били връщани (възстановявани), с тях не са били закупувани ДМА, движими вещи или недвижими имоти на името на дружеството и не са били отчитани нито по банков път, нито на каса. По този начин ответниците са декапитализирали дружеството с цел да попречат на ищците да осъществят правата си по заповед за обезпечаване на бъдещ иск № 267/21.11.2017 год, издадена по ч.гр.д. № 465/2017 год на ДРС. Посочените действия на ответниците били извършени в периода от настъпване на смъртта на наследодателя на ищците (бивш работник в „А.-78“ ЕООД) в резултат на трудова злополука – 28.10.2016 год до датата на налагане на обезпечението по бъдещия иск с правно осн. чл. 200 от КТ – 22.11.2017 год. По тази причина двамата ответници, действайки синхронизирано и с посочената цел, нанесли вреда на ищците, изразяваща се в невъзможност да получат дължимите им обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на техния наследодател, настъпила при трудова злополука. В петитума на исковата молба е формулирано искане за присъждане на обезщетение за морални вреди, но обстоятелствената част на същата не се съдържат фактически твърдения в какво се изразяват тези вреди. Началния момент на претендираното вземане за обезщетение ищците свързват с датата на трудовата злополука, при която починал техния наследодател, като я сочат като дата на увреждането.

Отделно от това, в исковата молба се съдържат и твърдения, че изтеглените от ответниците суми от сметките на „А.-78“ ЕООД били прехвърлени на „А.-78“ ЕООД, в което двамата ответници са съдружници и съуправители, без да има основание за това. В резултат от тези действия представляваното от тях дружество „А. 78“ ЕООД се обогатило неоснователно за сметка на „А. 78“ЕООД – длъжник на ищците. Поради това, че до момента „А. 78“ ЕООД не е предприело действия срещу „А. 78“ ЕООД за връщане на даденото без основание, ищците са заявили, че упражнявайки правата му, предявяват иск с правно осн. чл. 134 от ЗЗД срещу Б.К. както в качеството му на бивш управител и едноличен собственик на капитала на „А. 78“ ЕООД, така и като физическо лице, а също и срещу М. М. – като пълномощник на дружеството и като физическо лице. Петитум по иска с правно осн. чл. 134 от ЗЗД не е формулиран. Не са посочени ответниците по него (с оглед разпоредбата на чл. 134 ал.2 от ЗЗД), нито цената на иска.

Поради констатирана нередовност на исковата молба, с разпореждане № 585/25.06.2018 год същата е оставена без движение с подробни указания. В изпълнение на указанията е постъпила молба вх.№ 4497/10.07.2018 год, в която е заявено самостоятелното участие на непълнолетната ищца, действаща със съгласието на майка си, както и потвърждаване от нейна страна на извършените до този момент процесуални действия. В молбата е посочено, че останалите нередовности са отстранени с отделна уточняваща молба, каквато обаче не е била приложена по делото. Поради това, с определение № 538/19.09.2018 год съдът върнал исковата молба. С определение № 8/09.01.2019 год по в.ч.гр.д. № 652/2018 год на Апелативен съд Варна определението е отменено с указания към първоинстанционния съд да даде възможност на страната да представи въпросната уточняваща молба.

След връщане на делото и в изпълнение на указанията, дадени с № 8/09.01.2019 год на Апелативен съд Варна, с разпореждане № 79/22.01.2019 год съдът указал на ищците да представят уточняващата молба, посочена, но неприложена към молба вх.№ 4497/10.07.2018 год. Тази молба не е представена и до момента, включително пред въззивния съд.

С отделно разпореждане № 118/01.02.2019 год съдът оставил исковата молба без движение, като отново дал подробни указания до ищците кои нередовности на исковата молба трябва да бъдат отстранени. В отговор на това разпореждане са постъпили две молби: първата под № 1135/15.02.2019 год съдържа искане за отвод на състава на съда, а във втората  - вх.№ 1451/28.02.2019 год е направен опит да се отговори на указанията на съда.

Посочено е, че са предявени частични искове в размер на 175 000 лв от общо 250 000 лв от всеки един от ищците за солидарното осъждане на двамата ответници, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми в размер на 31 000 лв за всеки от ищците, считано от датата на увреждането – 28.10.2016 год до предявяването на иска, както и законна лихва от този момент – 20.06.2018 год до окончателното изплащане на главниците.

Уточнили са, че увреждащите действия на ответниците се изразяват в това, че първият ответник като управител на дружеството-работодател е изтеглил суми от сметката на дружеството, а втората ответница е действала като негов пълномощник и също е теглила суми от сметката, които не са отчетени, с тях не е закупено имущество на дружеството и не са възстановени по сметките. За действията на втората ответница първият е бил длъжен да следи в качеството си на управител на „А. 78“ ЕООД, което обосновава солидарната им отговорност.

Въведени са нови твърдения, а именно: че двамата ответници – единият като едноличен собственик, а другият – като негов пълномощник, са сключвали сделки с „А. 78“ ЕООД, чрез които последното е получавало престации – имущество и пари от „А. 78“ ЕООД, в резултат от което последното е обедняло, а „А. 78“ ЕООД се е обогатило. Впоследствие печалбата на последното е била разпределена между ответниците в качеството им на съдружници в него. Предвид това, ищците са направили искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначалните, в лицето на „А. 78“ ЕООД.  В контекста на вече изложените твърдения за бездействие на кредитора „А. 78“ ЕООД да потърси даденото без основание на „А. 78“ ЕООД,  може да се приеме, че се предявява и иск с правно осн. чл. 134 от ЗЗД. Това е нов иск, различен от исковете с правно осн. чл. 45 от ЗЗД срещу първоначалните двама ответници, и той също трябва да бъде индивидуализиран както по основание (фактически твърдения), така и по размер и по отношение на страните. В петитумната част на исковата молба липсва конкретно искане срещу това дружество като ответник. Липсват твърдения за сключените между двете дружества сделки, какви права произтичат от тях по отношение на дружеството – длъжник, за реализирането на които то бездейства, и в какъв размер са тези имуществени права. Наред с това следва да се изтъкне, че по иска с правно осн. чл. 134 от ЗЗД задължително се призовава и длъжникът. В случая длъжник по вземането на ищците за обезщетение на осн. чл. 200 от КТ е дружеството работодател, а искане за неговото конституиране не е направено.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че въпреки усилията на съда да напъти страните, исковата молба е останала нередовна, а определението за нейното връщане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 242/26.03.2019 год по гр.д. № 279/2018 год на Окръжен съд Добрич, с което е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му чрез процесуалния представител на ищците.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.