Р Е Ш Е Н И Е

 

 77         / 02.06.2014 г.                                  гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                     Гражданско отделение

На 21 май                                                       2014 год.

В публично заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                         

Секретар: В.Т.

Прокурор: Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 208 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Варненският окръжен съд с решение № 91 от 31.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2180/2013 г. е:

1/ осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ  Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на В.Г.И. от гр. Девня сумата от 1 200 лева, ведно със законната лихва от 15.07.2011 г. представляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване честта и доброто име и страх от повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл. 342, ал. 1 НК и чл. 325, ал. 1 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда № 47/19.04.2010 г. по НОХД № 129/2010 г. на ВОС

2/ отхвърлил предявения от В.Г.И. срещу Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 200 лева до претендираното такова в размер на 25 000 лева.

Със същото решение в полза на ищеца са присъдени и обезщетение за имуществени вреди  и разноски по делото в размер на 87,94 лева. 

От постановеното решение, с което съдът се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са останали недоволни и двете страни.

В.Г.И. обжалва решението в частта му, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за разликата над 1 200 до 25 000 лева за неимуществени вреди е отхвърлен, като моли в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенцията му да бъде уважена изцяло с присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част, а именно нарушаване на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Прокуратурата на РБ – София чрез Окръжна прокуратура – Варна обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 лева, като счита, че в тази му част същото е неправилно. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на ново решение, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор само от В.И. срещу жалбата на прокуратурата, в който е  изразено становище за нейната неоснователност.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявени са съединени искове с правно основание чл. 2,  ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В. Г. И. претендира от Прокуратурата на РБ да му заплати сумите от :

1/ 25 000 лева, ведно със законната лихва от 15.072011 г., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – накърняване честта и доброто име, стрес и страх от осъждане по повдигнатите и поддържани обвинения за престъпления по чл. 342, ал. 1 и чл. 325, ал. 1 НК, които ищецът не е извършил и за които е оправдан с влязла в сила на 11.11.2010 г. присъда и

2/ 1200 лева, ведно със законната лихва от 15.07.2011 г., представляващи обезщетение за имуществени вредиразходи за адвокатска защита във воденото срещу него наказателното производство пред ВОС и ВАпС /по 600 лева за всяка инстанция/, приключило с оправдателна присъда.

Ответната страна чрез Варненска окр. прокуратура е направила в писмения си отговор /л. 16/ възражение относно родовата подсъдност на предявените искове, като е заявила и становище за тяхната неоснователност, респ. за завишеност на размера на исковите претенции предвид обстоятелството, че повдигнатите обвинения не са били за тежки умишлени престъпления, поради което и по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклоение – „подписка”, както и поради това, че наказателното производство е приключило в разумен срок.

По делото не се спори и се установява и от приложеното НОХД № 129/2010 г. на ВОС, че с постановление от 11.12.2009 г. на разследващия полицай по ДП № 316/2009 г. на РУ МВР Девня, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 342, ал. 1 НК и чл. 325, ал. 1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение "подписка", считано от 11.12.2009 год.

С присъда № 47/19.04.2010 г., постановена по НОХД № 129/2010 г. на ВОС ищецът е оправдан и по двете обвинения. Тази оправдателна присъда е протестирана пред ВАпС, а след решението за потвърждаването й, е протестирана и пред ВКС, с чието решение № 567/15.07.2011 г. оправдателната присъда по отношение на ищеца влиза в сила.

Следователно, от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че срещу В.Г.И. като обвинеяме и подсъдим неоснователно е било водено наказателно производство, продължило от 11.12.2009 г. до постановяване на решението от ВКС на РБ – 15.07.2011 г., с което окончателно е потвърдена оправдателната присъда спрямо него.   

При тази установена фактическа обстановка следва да се направи извод за наличието на формалните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите. Това е така, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти. ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

По отношение на установената от окръжния съд от събраните по делото гласни и писмени доказателства фактическа обстановка настоящият съдебен състав възприема изцяло изложените в решението му мотиви и на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК  препраща към тях. Според тях е доказано, че в резултат на започнатото срещу ищеца наказателно преследване и повдигнатото му и поддържано от органите на Прокуратура на РБ обвинение в извършване на две престъпления от общ характер, за които впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда, той е търпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди, изразяващи се в изживени психическо разстройство и страх от повдигнатите обвинения, които преодолял сравнително бързо и дори впоследствие започнал да иронизира случващото се с него.  Настоящият съдебен състав възприема изцяло и изложеното в мотивите към обжалваното решение относно общественото мнение, което въпреки воденото срещу ищеца наказателно дело не било променено, а доброто име и честта на ищеца са били само формално накърнени от повдигнатите обвинения.

          Настоящият съдебен състав приема, че размерът на присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди /1 200 лева/ е съобразен с всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу И. е за леки престъпления и е приключило в разумен срок /продължило е по-малко от 2 години/, като същото не му е причинило увреждания с трайни последици за психичното и физическото му състояние.

Решението на ВОС в частта му, с която на ищеца е присъдено и обезщетение за имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.

    Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 31.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2180/2013 г. на Варненския окръжен съд в частите му, с които предявеният на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от В.Г.И. от гр. Денвя срещу Прокуратурата на РБ-София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 1 200 лева ведно със законната лихва от 15.07.2011 г. и отхвърлен за разликата до пълния размер на претенцията от 25 000 лева.  

Решението в необжалваната част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

    2.