ОПРЕДЕЛЕНИЕ 281

гр. Варна,  11.05.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 208/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество чрез гл. инспектор в ТД на КОНПИ-Варна срещу определение № 972/10.04.2017г. по гр.д. 523/2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на ВОС за произнасяне по съществото на предявеното искане. Оспорва се решаващия извод на първоинстанционният съд за преждевременно предявяване на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ, обосноваващ неговата недопустимост. Поддържа се, че евентуално невръчване на съобщение до ответницата, че има право да се запознае с материалите и да направи възражения, тъй като изпратената покана за представяне на Декларация по чл. 57, ал. 1 от ЗОПДНПИ се е върнала в цялост с отбелязване, че не е потърсена, не обосновава извод за недопустимост на предявения иск. Счита се, че нормите на чл. 57 и чл. 60 от ЗОПДНПИ не са императивни и това следва от съпоставянето им с други норми на този закон, касаещи предявяването на иска за отнемане /арг. от чл. 61/, както и съществуващата възможност на ответника за пълна защита в съдебното производство с всички допустими средства, предоставени му от ГПК. Налице са всички предпоставки за предявяване на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ – уведомление от ОП-Пловдив, че ответницата е привлечена като обвиняема по ДП за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК /с конкретно посочени обективни и субективни елементи на престъпните състави/, които попадат в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ; въз основа на това уведомление на 21.12.13г. в ТД на КОНПИ-Варна е образувана проверка, в рамките на която е установено значително несъответствие в имуществото на лицето и същата е приключила с Решение от 30.11.16г. на КОНПИ за образуване на производство срещу ответницата и внасяне във ВОС на искане за налагане на обезпечителни мерки; последните са наложени под формата на запори и в законния 3-месечен срок КОНПИ е внесло във ВОС настоящия иск. Това предопределя извода, че искът не е преждевременно предявен и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.

Поради наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано на 01.03.17г. по искането на КОНПИ против С М П с постоянен адрес *** на осн. чл. 74 от ЗОПДНПИ за отнемане на паричната равностойност на подробно посочено незаконно придобито имущество, описано в 25 пункта, в общ размер на 1 829 012.87 лв. В обстоятелствената част на искането е посочено, че с писмо от 10.01.17г. е била отправена покана на постоянния адрес на ответницата за попълване и представяне на декларация по чл. 57, ал. 1 от ЗОПДНПИ, но същата се е върнала на 12.02.17г. в ТД на КОНПИ-Варна с отбелязване, че пратката не е била потърсена. Към 13.02.17г. в ТД на КОНПИ-Варна не са се били върнали обратните разписки на „Бул Пост” на „Български пощи” ЕАД – л. 58 от делото.

С определение № 703/14.03.17г. ВОС е оставил без движение производството по делото, задължавайки ищеца в 1-седмичен срок да обоснова допустимостта на искането с оглед твърдението, че няма доказателства за редовното връчване на поканата по чл. 57 от ЗОПДНПИ. С молба от 03.04.17г. ищецът е представил копие от изпратената на 10.01.17г. покана до ответницата и доказателства за връщането на пратката в цялост с отбелязване, че същата не е била потърсена от адресата.

В обжалваното определение ВОС е приел, че тъй като ищецът упражнява публична дейност, то същата следва да отговаря на изискванията, особено тези за правото на защита, вкл. и на това по чл. 57 от ЗОПДНПИ. Изпълнението на посочената норма и представянето на декларация и доказателства от проверяваното лице хипотетично би могло да доведе и до решение на КОНПИ за прекратяване на производството по преписката. Последното като действие не следва да се отлага в рамките на съдебното производство чрез десезиране на съда, тъй като би имало за последица задължението на ищеца да заплати направените от ответника разноски по прекратеното дело, което би станало с публични средства.

Настоящият състав на съда намира, че неизпълнението от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗОПДНПИ на задължението по чл. 57 и 58 от същия закон да поканят проверяваното лице и третите лица по чл. 64, 65 и 65 от този закон, да представят декларация за посочените обстоятелства, не е предпоставка за предявяване на искането по чл. 74 от ЗОПДНПИ.

            Това е така, защото производството по отнемане на незаконно придобито имущество се развива в състезателен съдебен процес, който се провежда по специалните правила на ЗОПДНПИ, а доколкото няма такива - по правилата на ГПК (чл. 80 от ЗОПДНПИ). Целта на извършването на предварителната проверка от КОНПИ е да се избегнат безсмислени съдебни спорове, тъй като нейните резултати ще подпомогнат Комисията при вземане на решение дали разполага с необходимите доказателства за успешно провеждане на граждански иск в съда. Условията и редът на проверката, включително и взаимодействието между държавните органи в рамките на предоставената им от законодателя компетентност, са уредени в самия закон. Изхождайки от нейното предназначение, следва да се приеме, че проверката в никакъв случай не може да доведе до накърняване на индивидуални имуществени права. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че представянето на имуществена декларация не е задължително за поканените. То не е във вреда, а е в интерес на засегнатите от проверката лица, защото може да обуслови решение на Комисията за прекратяване на производството по преписката, вместо за внасяне на иск в съда (чл. 62, ал. 2 от ЗОПДНПИ). В тази насока трябва да се има предвид, че според чл. 59 от ЗОПДНПИ от отказа да бъде представена декларация не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лице, съответно и на членовете на неговото семейство. Нещо повече, засегнатите лица, които са преценили, че им е по-изгодно да представят декларация, са освободени от наказателна отговорност за невярно деклариране (чл. 60, ал. 5 от ЗОПДНПИ) – така в т. ІІІ, т. 5 от мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., докладчик съдията Румен Ненков.

            Тези съображения обосновават извода, че неуспешните усилия /по обективни причини или при липсата на такива обективни причини/ на КОНПИ да връчат покана за предоставяне на декларация от проверяваното лице, не препятства съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Вярно е, че липсата на обективни причини за връчване на такава покана, които са довели до невъзможността за изразяване на становище чрез декларацията и представяне на доказателства от проверяваното лице /третите лица/ в рамките на извършваната от КОНПИ проверка, би имало значение за евентуална неоснователност на иска, ако при провеждане исковото производство се съберат доказателства за липсата на предпоставките за отнемане на имуществото, вкл. и с последиците на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /относно разпределението на разноските/ и с възможността за защита на нарушени права на ответника при наличието на предпоставките на чл. 2а от ЗОДОВ /така чл. 91 от ЗОПДНПИ/, но това не влияе върху допустимостта на иска.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 972/10.04.2017г. по гр.д. 523/2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: