Р Е Ш Е Н И Е

109

гр.Варна, 03.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:           ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                   МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№208/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби и пет частни жалби, както следва.

І/ Въззивна жалба вх.№4821/24.07.2017г., подадена от Й.Й.Н. чрез процесуалния й представител адв.Д.Д. против решение №155/ 12.06.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й.Ценова/в диспозитива на решението е допусната ОФГ при посочване фамилното име на страната като действителното такова е Н./, и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всичките със седалище гр.Добрич, на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№619/2013г. по описа на ВРС - в размери от по 217 лв., 219 лв., 220 лв. и 203, 33 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 2/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й. Ц. /допусната е идентична ОФГ като горепосочената/ и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2”ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1”ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД”, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всички със седалище в гр. Добрич, на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8355/2013г. по описа на ВРС в размери от по 47 лв., 49 лв., 50 лв. и 19,44 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 2.1/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби”АД, гр. Варна, че сключените между Й.Й. Ц. /допусната е идентична ОФГ като горепосочената/ и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД”, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всички със седалище в гр. Добрич, на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№8355/2013 г. по описа на ВРС в размери от по 47 лв., 49 лв., 50 лв. и 19,44 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - в решението при посочения диспозитив е допусната ОФГ, като същият преповтаря в цялост този по т.2 при липса на формирана подобна воля в мотивите; 3/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й. Ценова /допусната е идентична ОФГ като горепосочената/ и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД„ ,„ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всички със седалище в гр.Добрич, на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8303/2013 г. по описа на ВРС, в размери от по 31 лв., 32,20 лв., 11,15 лв. и 8,46 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 4/ е признато за установено по иска на „Енерго - Про Продажби”АД, гр. Варна, че сключените между Й.Й. Ц. /допусната е идентична ОФГ като горепосочената/, и всяко от дружествата „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД , „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, всички със седалище гр.Добрич, на 4.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 9530/2013г. по описа на ВРС - в размери от по 7,75 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 5/ е признато за установено по иска на „Енерго - Про Продажби”АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й.Ц. /допусната е идентична ОФГ като горепосочената/, и всяко от дружествата „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИ-СИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, всички със седалище гр. Добрич, на 6.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 4918/2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 7,50 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона-чл.57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 6/ Й.Й.Ц./допусната е идентична ОФГ като горепосочената/ е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 303лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, като се претендира да бъде обезсилено, евентуално се твърди, че е неправилно поради на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби” АД в депозирания чрез процесуалния й представител адв.Н.Б. отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната му от Й.Н. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Необжалвалите необходими другари на жалбоподателя Й.Й.Н. по предявените против нея искове, а именно дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД са служебно конституирани от въззивния съд като въззивници на осн. чл.265, ал.2 от ГПК с определение № 275/21.05.2018г. Същите поддържат становище за основателност на жалбата и молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с пр.осн. чл.26 от ЗЗД бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

ІІ/ Въззивна жалба вх.№4955/31.07.2017г., подадена от ЧСИ Й. И. Ц. чрез процесуалния му представител адв Д.Д., против решение №155/ 12.06.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД сумата от 74 064, 56лв., обезщетение за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно изпълнение - събиране от имуществото на длъжника - ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения-по три изпълнителни производства № 20147840400113; 20147840400114 и 20147840400115, ведно със законните лихви, считано от 25.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата; 2/ е осъден да заплати „Енерго-Про Продажби”АД сумата 8 125,62 лв., обезщетение за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно изпълнение-събиране от имуществото на длъжника-ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения - по две изпълнителни производства № 20147840400144 и 20147840400145, ведно със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателно изплащане на сумата; 3/ е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 436,38 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, като решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп”, гр.София на страната на Й. И.Ц. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, като се претендира да бъде обезсилено, евентуално се твърди, че е неправилно поради на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД в депозирания чрез процесуалния й представител адв.Н.Б. отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната му от Й.Ц. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Необжалвалите обикновени другари на въззивника Й. И. Ц., а именно дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1”ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, които са солидарно осъдени с него да заплатят на „Енерго-Про Продажби”АД горепосочените суми/без тези за съдебно-деловодни разноски/, с молби в срока и по реда на чл.265, ал.1 от ГПК са се присъединили към въззивната жалба, подадена от Й. И. Ц. Същите поддържат становище за основателност на жалбата и молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове за присъждане на обезщетения за вреди да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

ІІІ/ частна жалба вх.№5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго-Про Продажби”АД чрез процесуалния му представител адв.Н.Б. против определение №738/11.07. 2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частите му, с които е допълнено определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. за частично прекратяване на делото по главните искове като „Енерго-Про Продажби”АД е осъдено да заплати на адв.К.Т., пълномощник на ответника Й. И. Ц., сумата от 299,62лв., съставляваща адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, както и е осъдено да заплати на дружествата „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД суми от по 100 лв., съставляващи възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК на осн.чл.78, ал.4 от ГПК. В частната жалба се твърди, че определението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допълни определението от 11.05.2017 г. като на дружествата се присъди едно общо възнаграждение от 150 лв. съгласно принципа, предвиден в чл.9, ал.1 от НЗПП, както и се остави без уважение молбата за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.К.Т. Претендират се разноски.

Въззиваемите дружества „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всички чрез процесуалния си представител ю.к.Л.Ч. в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата поддържат становище за неоснователност на същата и молят определението в обжалваната му от „Енерго-Про Продажби”АД част да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Въззиваемият Й. И. Ц. в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата и моли определението в обжалваната му от „Енерго-Про Продажби”АД част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

ІV/ частна жалба вх.№5399/21.08.2017г., подадена от „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1”ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всички чрез процесуалния им представител ю.к.Л.Ч., против определение №738/11.07.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е допълнено определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. за частично прекратяване на делото по главните искове, в частта му, с която на дружествата не са присъдени претендираните разноски за разликата над присъдените по 100лв. до по 216,99 лв. за всяко от дружествата. В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допълни определението от 11.05.2017г. като на дружествата се присъдят разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК и за разликата над 100лв. до 216,99лв. за всяко. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата чрез процесуалния представител адв.Н. Б. поддържа становище за неоснователност на същата и моли определението в обжалваната му от дружествата част да бъде потвърдено, а евентуално, ако се приеме, че жалбата е основателна, то да се присъдят разноски в еднократен размер за всички дружества. Претендира разноски.

V/ частна жалба вх. № 7605/27.11.2017г., подадена от „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД и „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, всички чрез процесуалния им представител ю.к.Л.Ч., против определение №970/26.10.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от посочените дружества молба вх. № 4959/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентните искове чрез намаляването им до размерите от сбора на 109,38+52,78+142 по исковете за вреди и 167,27лв. по исковете за нищожност и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по главните искове чрез увеличаването им до размера от 425,95лв. /350лв.+75, 95лв./. В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от 20-те дружества молба с пр.осн. чл.248 от ГПК като решението в частта му относно разноските се измени като се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по иска за вреди до сумата, представляваща сбора на 109,38 лв.+52,78 лв.+142 лв., както и се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД до сумата от по 167,27лв., както и да се присъди на всяко от тези дружества още сумата от по 425, 95лв. /350лв.+75,95лв./, съобразно отхвърлената част от исковете за вреди. Претендират се разноски.

 Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата чрез процесуалния представител адв.Н. Б. поддържа становище за неоснователност на същата и моли определението в обжалваната му от посочените дружества част да бъде потвърдено, а евентуално, ако се приеме, че жалбата е основателна, то да се присъдят разноски в еднократен размер за всички дружества. Претендира разноски.

VІ/ частна жалба вх. № 7607/27.11.2017г., подадена от „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „ АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД всички чрез процесуалния им представител ю.к.Л.Ч., против определение №970/26.10. 2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от посочените дружества молба вх.№4958/31. 07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение №155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентите искове чрез намаляването им до размерите от 109,38+52,78+122лв. и 167,27лв. и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по главните искове чрез увеличаването им в размера от 549,86 лв. /350лв.+199,86лв./ и за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по инцидентните искове чрез увеличаването им размера от 590, 42лв./350лв.+240, 42лв./. В частната жалба се твърди, че определението в обжалва- ната му част е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от 10-те дружества молба с пр.осн. чл.248 от ГПК като решението в частта му относно разноските се измени като се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по иска за вреди до сумата от по 284,16лв., както и да се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД до сумата от по 167,27лв., както и да се присъди на всяко от дружества още сумата от по 1 140,28 лв. /350лв.+199,86 лв.+350 лв.+240, 42 лв./, съобразно отхвърлената част от исковете за вреди и отхвърлената част от исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД. Претендират се разноски.

 Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата чрез процесуалния представител адв.Н. Б. поддържа становище за неоснователност на същата и моли определението в обжалваната му от посочените дружества част да бъде потвърдено, а евентуално, ако се приеме, че жалбата е основателна, то да се присъдят разноски в еднократен размер за всички дружества. Претендира разноски.

VІІ/ частна жалба вх.№2105/29.03.2018г., подадена от Й.Й.Н. чрез процесуалния й представител адв.М.М. против определение №59/26.01.2018г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената Й.Й.Н. молба вх.№4823/24.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение №155/ 12.06.2017г. в частта й за осъждането на ищеца за разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката по отхвърлените инцидентни искове чрез увеличаването им със сумата от 5 700лв. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба от 24.07.2017г. по чл.248 от ГПК в частта й за присъдените разноски на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, като същите се увеличат с 5 700лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по жалбата чрез процесуалния представител адв.Н. Б. поддържа становище за неоснователност на същата и моли определението в обжалваната му от Й.Н. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 14.02.2014г., 23.04. 2014г., 28.05.2014г. и 27.09.2016г. ищецът „Енерго-Про Продажби”АД излага, че е бил длъжник по пет изпълнителни листа, издадени по влезли в сила съдебни решения, с които е осъден да заплати, както следва: 1/ по гр.д. № 619/13г. по описа на ВРС, ХХVІ състав в полза на „Добрички Хиподрум” ЕООД сумата от 19 697, 31лв.- главница и 6 100, 05лв. - разноски; 2/ по гр.д. № 8355/13г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав в полза на „Елитис-ЛР” ЕООД сумата от 4 382, 35лв. - главница и 583, 30лв. разноски; 3/ по гр.д.№8303/13г. по опис на ВРС, ХХVІ състав в полза на С. И. М. сумата от 1 897,29лв. - главница, сумата от 334,73лв. - разноски и сумата от 254лв. - разноски; 4/ по гр.д.№9530/13г. по описа на ВРС, ХХХІ състав в полза на А.Х.С.сумата от 155лв. - разноски; 5/ по гр.д.№4918/ 13г. по описа на ВРС, ХVІ състав в полза на М. Г. Г. сумата от 150лв. - разноски.

С уведомления, получени на 04.02.2014г., „Добрички Хиподрум”ЕООД, „Елитис-ЛР”ЕООД и С. И. М. уведомили „Енерго-Про Продажби”АД, че с договори от м.01.2014г. са прехвърлили горепосочените си вземания, за които са били издадени изпълнителни листи, на цесионера Й.Й.Н..С уведомления, получени на 07.02.2014г., А.Х. С. и М. Г. Г. уведомили „Енерго-Про Продажби”АД, че с договори от м.01.2014г. са прехвърлили горепосочените си вземания, за които са били издадени изпълнителни листи, на цесионера Й.Й.Н..

С уведомления, получени, съответно на 04.02.2014г., 05.02.2014г., 06.02.2014г. и 07.02.2014г. Й.Й.Н. е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД, че с по 30 договора за цесия от четирите посочени дати/общо 120 бр./ е цедирала придобитото вземане по гр.д.№619/13г. по описа на ВРС на дружествата „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, а именно на 04.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 217лв. /от главницата/, на 05.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 219лв. /от главницата/, на 06.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 220лв. /от главницата/ и на 07.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 203, 33лв./от разноските/.

С уведомления, получени, съответно на 04.02.2014г., 05.02.2014г., 06.02.2014г. и 07.02.2014г., Й.Й.Н. е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД, че с по 30 договора за цесия от четирите посочени дати/общо 120 бр./ е цедирала придобитото вземане по гр.д.№8355/13г. по описа на ВРС на същите дружества, а именно на 04.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 47лв./от главницата/, на 05.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 49лв. /от главницата/, на 06.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 50лв. /от главницата/ и на 07.02.2014г.  30 договора всеки за равна част от 19, 44лв./от разноските/.

С уведомления, получени, съответно на 04.02.2014г., 05.02.2014г., 06.02.2014г. и 07.02.2014г., Й.Й.Н. е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД, че с по 30 договора за цесия от четирите посочени дати/общо 120бр./ е цедирала придобитото вземане по гр.д.№8303/13г. по описа на ВРС на същите дружества, а именно на 04.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 31лв./от главницата/, на 05.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 32,20лв. /от главницата/, на 06.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 11,15лв. /от разноските/ и на 07.02.2014г. 30 договора всеки за равна част от 8, 46лв./от разноските/.

С уведомление, получено на 07.02.2014г., Й.Й.Н. е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД, че с 30 договора за цесия от 04.02.2014г. е цедирала придобитото вземане по гр.д.№9530/13г. по описа на ВРС на същите дружества, а именно всеки за равна част от 7, 75лв./от разноските/.

С уведомление, получено на 07.02.2014г., Й.Й.Н. е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД, че с 30 договора за цесия от 06.02.2014г. е цедирала придобитото вземане по гр.д.№4918/13г. по описа на ВРС на същите дружества, а именно всеки за равна част от 7, 50лв./от разноските/.

По едно от дружествата цесионери с притежаваните в оригинал изп.листи, изда -дени по горецитираните дела, и въз основа на сключен от него договор за цесия е образувало пред ЧСИ Й. И. Ц. съответно изп.д.№113/14г., изп.д. №115/14г., изп.д.№114/14г., изп.д.№145/14г. и изп.д.№144/14г.Впоследствие и в дните от 04.02.2014г. до 07.02.2014г. всяко от останалите дружества с всеки от неговите договори за цесия, а и първоначалното със следващите му договори, са се присъединили като взискатели по тези дела, като за всяко присъединяване ЧСИ Й.Ц. е начислил и събирал такса за присъединяване, както и претендираните от цесионерите юрисконсултски възнаграждения за образуване и водене на изп. производство.Това е довело до многократно увеличаване размера на дълга, като съгласно получените от дружеството ПДИ на 10.02.2014г. по изп.д.№113/14г. са дължими 18 000лв. разноски в изп. производство и 12 722, 64лв. такси, по изп.д. №115/14г. 18 000лв. разноски в изп. производство и 9 999, 24лв. такси, по изп.д. №114/14г. 18 000лв. разноски в изп. производство и 9 680, 64лв. такси, по изп.д. №145/14г. 3 000лв. разноски в изп. производство и 1 584, 48лв. такси и по изп.д. №144/14г. 3 000лв. разноски в изп. производство и 1 584лв. такси.Въз основа на наложения от ЧСИ запор върху банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк”АД всички посочени суми в ПДИ са преведени по сметката на ЧСИ Й.Ц.

Всички тридесет дружества цесионери имат едни и същи собственици на капитала – В. К.Ч. и К. В. Ш., един и същ управител – В. К.Ч., едно и също седалище и адрес на управление, и предмет на дейност, един и същ юрисконсулт - Л.К.Ч. и са образувани и регистрирани по едно и също време

Твърди, че сключените между тях и Й.Н. договори за цесия са нищожни като сключени в противоречие с установения в страната правов ред. Съгласно чл.57, ал.2 от КРБ не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, когато то накърнява права и законна интереси на други лица. Процесните договори за цесия имат за цел начисляването на повече разноски в изп.производства, което води до увреждане интересите на ищеца и съставляват злоупотреба с права от страна на цесионерите с тяхното законово право да търсят удовлетворение на цедираното им вземане. На осн. цитираната разпоредба от КРБ договорите за цесия са нищожни на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Договорите за цесия са нищожни и защото заобикалят установения в страната правов ред, а именно нормата на чл.57, ал.2 от КРБ, т.к. правата на даден субект се разпростират до правата на друг правен субект, без да ги нарушават, както и са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Договорите за цесия са нищожни и като такива с невъзможен предмет - сключени за предмет, който е неделим, т.к. материализираното в изпълнителен лист право на принудително изпълнение за определено вземане не би могло да се разделя впоследствие с оглед естеството на това право. Претендира да се прогласи нищожността на сключените между Й.Н. и „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД 420 бр. договори за цесии от 04.02.2014г., 05.04. 2014г., 06.02.2014г. и 07.02.2014г. като сключени в противоречие със закона, заобикалящи закона, в противоречие с добрите нрави и като такива с невъзможен предмет, като исковете са предявени в условие на евентуалност.

Твърди, че в резултат от образуването на 5-те изп.дела пред ЧСИ Й.Ц. въз основа на договорите за цесии и извършените действия по тях при злоупотреба с права ищецът е бил увреден общо със сумата от 95 571лв. /в горепосочените размери по всяко от делата/, представляваща сбор от начислените по изп.дела такси и разноски, впоследствие и събрани от длъжника. Увреждането му е пряк резултат от съвместните взаимнообусловени действия на ЧСИ и ФЛ, представители на дружествата цесионери, които са били добре организирани, последователни и извършени така, че да препятстват възможността ищецът да заплати доброволно задължението си към която и да било от страните.ЧСИ Й.Ц. образувал пред себе си делата в нарушение на правилата за местна подсъдност, предвидени в чл.427 от ГПК, т.к. всички дружества са със седалище в гр.Добрич, длъжникът със седалище в гр.Варна и няма трето задължено на длъжника лице със седалище в гр.София, като банката, до която са били изпратени запорни съобщения, не се явява такова лице.ЧСИ е начислил такси за присъединяване на всеки един цеси -онер по всеки от договор за цесия без наличието на хипотезата на чл.456 от ГПК за присъединяване на взискател, начислил е и други прости, и пропорционални такси, както и е събрал по исканията на цесионерите, приемайки ги за основателни, многократно юрисконсултско възнаграждение за образуване на делото и за воде -нето му, при очевидността за ЧСИ на преследваната от цесионерите цел по увреждането имуществото на длъжника. Същевременно е отказвал на длъжника по изп. дела да му предостави копия от материалите по изп.дела и така да организира защитата си, което е позволило на взискателите да разгърнат и утвърдят своята порочна практика. Без съвместната дейност на цесионерите с ЧСИ първите и не биха могли да упражнят при злоупотреба с права правото на принудително изпълнение по изп.листи и така да се увреди ищецът. Предвид изложеното поддържа, че ЧСИ и всяко от дружествата отговарят солидарно за съвместно извършените противоправни действия, с които на ищеца са причинени вреди, поради което претендира да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 95571лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до оконча - телното изплащане.

Ответницата Й.Й.Н. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва предявените против нея искове. Поддържа, че сключените от нея договори за цесия не са нищожни въз основа на твърдените от ищеца пороци.Те не са сключени в противоречие с императивна правна норма - прехвърлянето на дадено парично задължение на части не е в противоречие на такава правна норма, дори и за него да е бил издаден изпълнителен лист. Не са сключени при заобикаляне на закона - за да бъде налице заобикаляне на закона е необходимо да бъде установено, че със сключване на даден договор страните целят постигане на цел, различна от описаната в самия договор, която цел да противоречи на императивна правна норма.С договорите за цесия сам по себе си не е постигнат резултат, който да противоречи на императивна правна норма. Не са сключени и в противоречие с добрите нрави като вид морални норми, на които законът е предал правно значение.Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, като съществуват като общи принципи или произтичат от тях.Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговски правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.Всички сключени договори за цесия не излизат извън присъщата им функция-всички те са покупко-продажби и имат своята икономическа обосновка, която е допустима и респективно защитена от закона.Договорите имат и възможен предмет-всяко вземане е било признато със сила на присъдено нещо и всяко вземане не е било погасено преди сключване на договора за цесия. Всяко вземане по изп.лист е съществувало и е било ликвидно и изискуемо, а фактът на издаване на изп.лист касае единствено процесуалното право да се иска принудително изпълнение.С всеки един от договорите обаче е прехвърлено отделно материално право и ако ищецът длъжник бе платил доброволно след уведомлението за цесия, то това плащане щеше да бъде валидно извършено на субект, легитимиран да го получи и да има погасителен ефект.

 Ответниците „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „ АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД , „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД в депозираните в срока по чл.131 от ГПК отговори и в хода на производството оспорват предявените искове.Поддържат, че частична -та цесия, сключена след издаването на изп.лист за цедираното парично вземане, е сделка позволена от закона, доколкото липсва правна норма, която да забранява подобно прехвърляне. Издаването на изп.лист касае само процесуалното право на принудително изпълнение и не се отразява на самото материално право, което остава такова, каквото е установено със съдебното решение или в случая парично вземане, което е делимо и прехвърлимо, вкл. след приключване на производството пред съда и издаване на изп.лист, видно и от изричната уредба в нормата на чл.429 от ГПК. Обстоятелството, че частичната цесия може да утежни положението на длъжника, не може да се отрази на валидността на сделката, защото отговорността за разноски е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на длъжника/неизпълнението/.Валидността на една сделка не може да зависи от волята на длъжника, а именно, както е според тезата на ищеца, че, ако длъжникът по частична цесия на парично вземане плати доброволно, то сделката е валидна, но ако кредиторът пристъпи към съответните процесуални средства за защита на своето материално право, вкл. принудително изпълнение, то тогава валидният договор „става” нищожен. Не е налице и заобикаляне на закона, защото със сключване на договорите не е постигнат забранен от императивна правна норма материалноправен резултат. Оплакванията на ищеца касаят процесуални последици, които са настъпили след сключване на договорите, а обстоятелства, настъпили след сключването на договора, не могат да обусловят неговата начална нищожност. Не е налице заобикаляне нормата на чл.57, ал.2 от КРБ - кредиторовите действия са правомерни, предприети за събиране на признато от закона негово вземане. Не налице и противоречие с добрите нрави. Придобиването на част от вземане е правомерна сделка, имаща търговска цел-реализиране на печалба и не е несъвместима с обществения морал, като наред с горното и не би могло твърдяната нищожност да се преценява с оглед последващи сключването й действия. Предметът на договорите не е нито правно, нито фактически невъзможен. Договорите не са сключени при злоупотреба с материални права, нито придобитите по тях права са упражнени при злоупотреба с процесуални права.Всички действия на дружествата по изп.дела за удовлетворяване на вземанията им са правомерни.Не е осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.Начисляването на такси и разноски по изп.дела не са пряко следствие от действията на дружествата, а е опосредено от множеството действия на ЧСИ по същите.Не би могло, обаче да се ангажира солидарната им отговорност, т.к. ЧСИ отговаря за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а взискателят за вреди от материално незаконосъобразно принудително изпълнение.Не носят солидарна отговорност и самите дружества взискатели, а при евентуална нищожност на договорите отговорността на всеки е разделна за получените от него суми/делимата вреда/. Не е налице съизвършителство между ответниците, за да възникне солидарна отговорност. Ако и да е налице увреждане, то е опосредено от некомпетентната защита на длъжника в изп.производство, който не е упражнил ефективно правото си на жалба против постановлението за разноски. Налице е съпричиняване от длъжника и защото не е изпълнил доброволно съответните съдебни решения, както и защото с поведението си - начисляване на корекции по сметки въз основа на нищожни като неравноправни клаузи в общите му условия и претендиране на суми от потребителите по тях е допринесъл за възникване на вредата.

Ответникът ЧСИ Й. И. Ц. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва предявените искове при твърдения, идентични с тези на ответните дружества, като поддържа и, че при изпълнение на правомощията си по процесните изп.дела е действал изцяло в изпълнение на законните му задължения, вменени му от ЗЧСИ, ГПК и съответната подзаконова нормативна уредба, предвид което и не е налице процесуална незаконосъоб -разност на действията му - спазил е местната подсъдност, предвидена в нормата на чл.427 от ГПК, начислените такси по делата са в съответствие с ТТЗЧСИ, вкл. тази по т.11 от същата при конституиране на правоприемник по реда на чл.429, ал.1 от ГПК, за която е налице празнина в закона, която следва да се попълни чрез правоприлагане по аналогия.Начислил е на длъжника само авансираните от взискателите прости такси /24лв. за образуване на изп.дело, 24лв. за изпращане на ПДИ, 18лв. за налагане на запор и по 60лв. за всяко отделно конституиране на взискател въз основа на всеки отделен договор/ и таксата по т.26 от тарифата в указания от нея размер и включен ДДС. Разноските по изпълнението /юрисконсултско възнаграждение/ не са прекомерни, а в минималния установен от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер. С всяка отделна молба за конституиране на взискател по изп.дела се е добавял нов отделен предмет/ново притезателно право/, което е следвало да се удовлетворява по реда на изп.процес. По аргумент от чл.19, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.429, ал.1, пр.2 от ГПК и при условие, че е сезиран надлежно с молба от частен правоприемник на взискателя е бил длъжен да пристъпи към изпълнение на всяко ново вземане. По никое от делата не е налице възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Всички изпълнителни действия са извършени от ЧСИ въз основа на подадените отделни молби за тях от всеки конкретен взискател, поради което и ако и да са настъпили вреди, то те биха могли да бъдат следствие единствено от твърдяната липса на активна легитимация на взискателите /материално незаконосъобразно изпълнение/, но не и от процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ.

По искане на ответника ЧСИ Й. И. Ц., направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано от първоинстанционния съд като трето лице помагач на негова страна ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп”АД, с което ответникът е имал сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ” в периода на твърдяното причиняване на вреди.В депозирания отговор третото лице помагач поддържа становище за неоснователност на исковете.

В о.с.з. на 11.05.2017г. ищецът е оттеглил частично исковете си за обезщетение за причинени имуществени вреди и производството по тях е прекратено от първо -инстанционния съд с протоколно определение от посочената дата на осн. чл.232 от ГПК в частта за разликата над 87 138, 44лв. до 95 571лв., което е вляло в сила.

С влязло в сила решение в тази му част претенцията за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена за разликата над 82 190, 18лв. до 87 138, 44 лв.

С влязло в сила решение в тази му част са отхвърлени исковете с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2, чл.26, ал.2, пр.1 и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД против „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД и Й.Й.Н. за установяване нищожността на 10 бр. договори за цесия, сключени на 04.02.2014г., всеки за 7, 75лв. за вземането по гр.д.№9530/13г. по описа на ВРС и на 10 бр. договори за цесия, сключени на 06.02.2014г., всеки за 7, 50лв.  за вземането по гр.д.№4918/13г. по описа на ВРС.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

І/ По въззивна жалба вх.№4821/24.07.2017г.

Предявени са в условията на обективно евентуално и пасивно субективно исковете с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2, чл.26, ал.2, пр.1 и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

По твърденията на жалбоподателката за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба, а именно невнесена в пълен размер пред първо - инстанционния съд дължима пред него държавна такса.Предявени са и висящи пред настоящата инстанция 400 самостоятелни иска за нищожност на горепосоче -ните договори за цесия.Първоинстанционният съд е събрал държавна такса по пет иска, цената по всеки от които формирана от сумите по всеки от 5-те изпълни -телните листа.Цената на всеки отделен иск за нищожност на договор за цесия следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, а именно размера на вземането, предмет на всеки от тях, поради което и действително държавната такса пред ДОС е събрана в по-нисък размер/доколкото най-високата цена по отделен иск е 220лв., а останалите с в по-малък размер, то и за всеки иск се дължи отделна държавна такса в размер на 50лв./. Горното, обаче касае действията на ДОС, който може по реда на чл.77 от ГПК да досъбере дължимата пред него държавна такса, но не и редовността на исковата молба, след като е определена от първоинстанционния съд цена на исковете и според тази цена ищецът е задължен и е внесъл държавна такса.

При оспорване от ищеца действителността на процесните договори за цесия с твърдени множество пороци, водещи до тяхната нищожност, следва да разгледат основанията за нищожност, подредени служебно от съда според тежестта на порока: от най-тежкия, а именно свързаните с несъвместимостта с установения в страната правов ред - противоречие със закона и заобикаляне на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до липса на форма - в този см. Решение №97/08.02. 2013г. по т.д.№196/11г. по описа на ВКС, І т.о., решение №198/10.08.2015г. по гр.д. №5252/14г. по описа на ВКС, ІV гр.о., решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/16г. по описа на ВКС, ІV гр.о., решение №226/08.12.2016г. по гр.д.№1349/16г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. и др.

В настоящото производство при посочената поредност следва да се разгледат като главни исковете за прогласяване нищожността на договорите като сключени в противоречие със закона.Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че през м.01.2014г. Й.Й.Н. е сключила пет договора за цесия с лица, ищци по предявени против „Енерго-Про Продажби”АД в пет отделни производства искове, уважени към датите на договорите с пет влезли в сила съдебни решения и с издадени пет изпълнителни листи за вземанията по тях, съответно по гр.д.№619/13г., по гр.д.№8355/13г., по гр.д.№8303/13г., по гр.д.№9530/13г. и по гр.д. №4918/13г., всички по описа на ВРС, като цедентите са уведомили „Енерго-Про Продажби”АД за цесиите в периода 04.02.2014г.-07.02.2014г.В последствие също в периода 04.02.2014г.-07.02.2014г. Й.Н. е сключила процесните 400 договора за цесия с ответните дружества, с които им е прехвърлила срещу заплащане на продажна цена първото вземане със 120 бр. договора за цесия, второто със 120 бр. договора за цесия, третото със 120 бр. договора за цесия, четвъртото с 20 бр. договора за цесия и петото със 20 бр. договора за цесия, като е уведомила „Енерго-Про Продажби”АД за цесиите в периода 04.02.2014г.-07.02.2014г.

Твърди се, че процесните договори са нищожни като сключени в противоречие с установения в страната правов ред, конкретно противоречие с нормата на чл.57, ал.2 от КРБ, т.к. са сключени с цел начисляване на повече разноски в изпълни -телния процес, което неминуемо води до увреждане имуществото на „Енерго-Про Продажби”АД и съставлява злоупотреба от страна на цесионерите с тяхното законово право да търсят удовлетворение на цедираното им вземане.

Противоречието със закона като основание за нищожност на дадена сделка има обективен състав и представлява несъобразяването й с установени от закона/всеки действащ в РБ нормативен акт към момента на извършване на волеизявленията по сделката, независимо от йерархията и органа, който ги е издал, както и правни принципи/но за последните не безусловно, а при наличие на посочено в закона правило, което е израз на правния принцип/ правила, уредени чрез правните норми, като противоречието следва да бъде с повелителни /императивни/ норми от забранителен тип, за да попадне в обхвата на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. За да се квалифицира дадена сделка като нищожна на посоченото основание е необходимо тя да противоречи на хипотезата на правната норма, т.е. на уредените от нея факти, обстоятелства, предпоставки за действие и други изисквания, адресирани до правните субекти, а не към нейната диспозиция. Нормативно въведената чрез конкретно правило забрана следва да се отнася до извършването на самата сделка или пряко до нейното непосредствено правно действие, изразяващо се в пораждане на права и задължения за страните, като не може да се обоснове нищожност на сделката, ако забраната се отнася за друг, последващ резултат, който е косвен и може да се получи като последица от изпълнението на сделката, или необходимо е сделката да противоречи на повелителни правила, въвеждащи забрани, отнасящи се пряко до извършването на самата сделка или до нейните непосредствени прави последици, както и не следва законът да свързва нарушаването им с други гражданско-правни последици, които изключват нищожността. 

Съгласно нормата на чл.57, ал.1 от КРБ основните права на гражданите са неотменими, а съгласно чл.57, ал.2 от КРБ не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други лица.Разпоредбата е в глава втора от КРБ, уреждаща основните права и задължения на гражданите.Злоупотребата с право е институт, касаещ упражняването на права и изпълнението на задълженията. Упражняването от своя страна съставлява осъществяването на съдържанието на субективното право или на част от него чрез поведението на титуляра или на други лица, определени от него или от закона. Субективното право е възникналата от определен ЮФ и въз основа на правна норма възможност за определено лице, която е гарантирана и защитена от закона, да има определено поведение или да изисква от други лица спазването на определено поведение/или получаването на определен резултат, благо/ с цел задоволяване на негови законни интереси.На всяко субективно право съответства насрещно правно задължение, т.е. конкретната обвързаност на задължено лице/ лица спрямо титуляра на насрещното субективно право, също възникващо от норма и при проявление на определен ЮФ.Нормативните актове определят общо съдържанието на субективните права, но не конкретизират всяко отделно действие, в което може да изрази упражнението на субективните права, доколкото тези действия зависят от самия оправомощен, от обекта на правата и от конкретните цели.Приема се, че границата за упражняване на субективните права са от една страна чуждите права и законни интереси - чл.57, ал.2 от КРБ или този, който упражнява свое субективно право не следва да нарушава във връзка с това чуждите субективни права, да засяга чуждата правна сфера или законни интереси /състояния, от които се извлича облага, но не са предмет на субективни права-напр. владението/ и от друга интересите на обществото-чл.8, ал.2 от ЗЗД /свързани с националната сигурност, обществения ред, народното здраве, морала и др./. Злоупотребата с права съставлява неправомерно упражняване на субективни права, т.е. едно лице действа в границите на своето право/формално действието не противоречи на изрична правна норма/, но това действие е неправомерно, защото преминава посочените граници и от това произтича неговата неправомер -ност.Според обективната теория злоупотребата с право включва: упражняване на правото в противоречие със социалните му функции и против обществените инте -реси/засягат се чужди права и интереси/, а според субективната упражняват се единствено с цел да се увреди другата страна, а не да се задоволи оправдан инте -рес.Независимо коя от теориите се възприема, то правните последици от злоу -потребата с право не са уредени със специално правило, а се извеждат от нормите, регулиращи злоупотребата с права, и се свеждат до: отказ от търсената защита на субективното право, с което се злоупотребява; иск за преустановяване на наруше - нието; отговорност за вреди/ако са налице общите предпоставки на деликтната отговорност-чл.45 от ЗЗД/ или специалните правила - напр. при недобросъвестно упражняване на процесуалните права в гражданския процес-чл.3 от ГПК.

Договорът за цесия е договор, с който кредиторът на едно вземане /притеза -телно и относително субективно право/ или друго право, което има имуществен характер, го прехвърля на трето лице.Длъжникът по вземането не е страна по договора.Договорът е каузален.С договорите за цесия от м.01.2014г. Й.Н. е придобила вземанията на лицата по влезлите в сила съдебни осъдителни решения против „Енерго-про Продажби”АД, с които то е било осъдено да им заплати определени парични суми. Придобити са действителни прехвърлими права.С процесните договори е прехвърлила срещу продажна цена тези права на ответните дружества, но на части.Не съществува хипотеза на императивна правна норма, която да забранява прехвърлянето на част от дадено вземане чрез договор за цесия, дори и при факта, че частичната цесия може да затрудни длъжника при изпълнението или оспорването на задължението му.Не съществува подобна забрана за разпореждане и след издаден изпълнителен лист за вземането.Нормата на чл.429, ал.1 от ГПК изрично урежда правата на частните правоприемници на кредитора с вече издаден изпълнителен лист/т.е. на цесионерите по сключен с него договор за цесия/. Ако те са няколко поради прехвърляне на правата на части, по необходимост изпълнението, чрез което да се удовлетворят те, следва да се осъществи в един и същ изпълнителен процес, доколкото изпълнителният лист е само един и може се образува едно изп.дело, но това не е пречка всеки от тях да бъде конституиран като взискател по реда на чл.429, ал.1 от ГПК в това дело.Упражняване правото на разпореждане с вземане на части от страна на кредитора не накърнява чужди права и законни интереси, нито интересите на обществото, доколкото със самото упражняване, а именно извършване на разпореждане със сключване на договор за цесия не се преминават посочените граници и от това да произтича неговата неправомерност.Размерът на дълга на длъжника, независимо от броя цесии, остава един и същ, променя се само носителят на вземането, на когото след уведомяването си за цесията длъжникът може да изпълни.С оглед горното и съдът приема, че сключването на договори за цесия за прехвърляне на част от парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист, не съставлява сделка, която да противоречи на повелителна правна норма, която да ограничава в тази насока автономията на волята и свободата на договаряне, нито това разпореждане съставлява злоупотреба с право.Евентуалното упражняване на придобитите от цесионерите права по договорите при злоупотреба с право не води до нищожност на договорите за цесия на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, защото то касае и зависи от начина на последващо упражняване на вече придобитите права по сключените с Й.Н. договори.Нищожността е винаги изначална като противоречието със закона следва да е налице към момента на извършване на волеизявленията на страните, участници в сделката, или в случая не би могло да се приеме, че сделката би била действителна ако напр. цесионерите бяха дали възможност на длъжника да изпълни доброволно извън изп.процес и да стане нищожна, ако цесионерите евентуално злоупотребят с правата си в изп.процес.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид сбъдване пред настоящата инстанция на вътрешното процесуално условие, под което са предявени първите евентуални искове същите следва да бъдат разгледани от тази инстанция.

Твърди се нищожност поради заобикаляне на закона.

Прилагане нормата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД предполага винаги конкретна законова забрана/с характеристиките, посочени по-горе относно приложението на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, която се заобикаля.Фактическият състав включва извърш -ването поне на две сделки/ако е само една и нейните правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, всяка от които сама по себе си не противоречи на закона и не е нищожна поради противоречие със закона, постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки/под неправомерен резултат се има предвид не непосредствените правни последици, които само по себе си не са забранени, а последиците, които се реализират чрез тях/, участниците в сделките съзнават, че чрез извършването им постигат една цел, която законът им забранява.В настоящия случай се твърди от ищеца, че всеки отделен договор за цесия сам по себе си заобикаля закона, а именно нормата на чл.57, ал.2 от КРБ, т.к. накърнява законните права на длъжника по вземането.Както се изложи, заобикалянето на закона предпо- лага сключването поне на две действителни сделки, чрез които да се постигне забранен от закона резултат по съглашение между страните, предвид което и не би могло в настоящия случай всеки договор за цесия едновременно да е сключен в противоречие със закона и да го заобикаля.Ако се приеме, че всички договори за цесии са действителни, то в съвкупност сключването им не води до постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат, защото прехвърлянето и съответно придобиването на части от дадено парично вземане от множество правни субекти чрез договори за цесия не постига автоматично посочената от ищеца забранена цел, а тя може да бъде постигната едва при последващото упражняване на вече придобитите права по договорите за цесия.Предвид изложеното и съдът приема, че предявените евентуални искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Предвид сбъдване пред настоящата инстанция на вътрешното процесуално условие, под което са предявени следващите евентуални искове същите следва да бъдат разгледани.

Твърди се нищожност поради невъзможен предмет.

Налице е невъзможен предмет, когато обектът на правоотношението, т.е. благо- то, по повод на което се цели да възникнат правата и задълженията на страните по сделката, е фактически или правно невъзможно.Необходимо е невъзможността да е начална.Благото, по повод което са сключени процесните договори за цесии, не е нито фактически, нито правно невъзможно.Паричното вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е делимо.С факта на издаване на изпълнителен лист за дадено парично вземане нито правото на титуляра, нито насрещното му задължение стават неделими.Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която материализира правото на кредитора да търси принудително събиране на вече установеното си вземане, но с издаването му самото материално право не става неделимо.Титулярът продължава да може да се разпорежда със субективното си право, вкл. на части, като, ако е на части, всички частни правоприемници следва да упражнят правата си в един изп. процес/което е също правно и фактически възможно/, защото само един може да бъде образуван с издадения изп.лист.Този факт, обаче сам по себе си не води до неделимост на обекта на материалното правоотношение, по повод на което са сключени процесните договори за цесия, съответно и до невъзможност на техния предмет.Предвид изложеното и съдът приема, че предя -вените евентуални искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

 Предвид сбъдване пред настоящата инстанция на вътрешното процесуално условие, под което са предявени следващите евентуални искове същите следва да бъдат разгледани.

Твърди се нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Нищожни, съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, са договорите, които накърняват добрите нрави.Основанието за тази нищожност е обективно. Достатъчно е сключеният договор обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, вкл. съзнаването на нарушаването на тези правила.От своя страна тези правила имат неформален характер, бидейки неписани такива, но които наред с правните норми регулират обществените отношения. За да се осъществи фактичес -кият състав на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субек - ти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава.Всеки от процесните 400 договора за цесия е възмезден, сключен за цена малко по-ниска от размера на вземането, което се прехвърля с него.Всеки от тях е сключен с цел да се реализира търговска печалба, формално от разликата между стойността на която вземането се придобива и самото вземане, което се очаква да се получи при изпълнението на длъжника. Целта да се реализира печалба не е цел, която да може да се приеме за толкова укорима, че явно и грубо да нарушава правилата на добрите нрави, дори и ако целта е тази печалба да бъде над обичайната, стига, обаче да няма такава нееквивалентност на разменените престациите, че едната да е практически нулева, като последното в настоящия случай не е налице.По тези искове също важи изложеното по-горе относно момента, към който следва да се преценява нищожността на договорите.Предвид изложеното и съдът приема, че предявените евентуални искове с пр.осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която исковете за нищожност са уважени и вместо него постановено друго, с което тези искове се отхвърлят.Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която по тези искове са присъдени разноски на ищеца, а именно по 255лв. адв.възнаграждение за всеки от Й.Н. и 30-те дружества и по 48лв. разноски за държавна такса за всеки от Й.Н. и 30-те дружества.Това са частите от решението, с които Й.Н. е осъдена да заплати на дружеството сумата от 303лв.; с които 10-те дружества са осъдени да заплатят като разноски разликата над 376, 35лв. до 679, 35лв./т.е. 303лв./ и с която 20-те дружества са осъдени да заплатят като разноски разликата над 436, 48лв. до 739, 48лв./т.е. 303лв./.На осн.чл.78, ал.6 от ГПК и т.к. жалбоподателката Й.Н. е освободена от заплащане на държавна такса по въззивната й жалба следва „Енерго-Про Продажби”АД да бъде осъдено да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса, а именно сумата от 10 000лв., дължими по см. на ВАпС.На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на Й.Н. за сторените пред ВАпС разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди възнаграждение на адв.Д.Н.Д. съгласно представения договор за безплатна правна помощ от 28.06.2018г. в размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, определен съобразно общия материален интерес по тези искове, по всеки от които тя е ответник/33 553, 40лв./ или това е сумата от 1 536, 60лв. и същата сума като разноски за първа инстанция на адв.М. В. М. съгласно договор за безплатна правна помощ от 23.03.2017г. Останалите искания на Й.Н. за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, вкл. и по частни производства, касаят исковете за вреди.Дружествата „Аватар ъф джъстис” ООД и „Дефендър от фейт” ООД претендират всяко от тях разноски по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД, сторени пред настоящата инстанция, в размер от по 1 537лв., представляващи адв. възнаграждения съгласно представените от всяко дружество договор за правна защита и съдействие от 27.06.2018г. Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност, което съдът, с оглед материалния интерес по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД, предявени против всяко отделно дружество /не надвишаващ сумата от 1 125лв. сбор/ приема за основателно, предвид което и същото следва да се редуцира към минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/04г. на ВАдвС или сумата от 310лв.Всички останали 28 дружества претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение всяко от тях в размер от по 450 лв. за въззивното производство и по 126 000лв./изчислено като 420 иска х 300 лв. за всеки иск/ за първоинстан- ционното.С оглед материалния интерес по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД, предявени против всяко отделно дружество /ненадвишаващ сумата от 1 125лв. сбор/, съдът приема, че за всяко дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в размер от по 100лв. и в същия размер за първа инстанция за всички дружества. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размерите по Наредба №1/04г. на ВАдвС съдът приема за неоснователно. Към момента на приключване на устните състезания пред тази инстанция, съответно постановяване на решението от първоинстанционния съд, нормата на чл.78, ал.8 от ГПК е вече в редакцията си към ДВ, бр.8/17г., предвид което и възнаграждението не би могло да се определя по отменената към този момент редакция на закона.  

ІІ/ По въззивна жалба вх.№4955/31.07.2017г., подадена от ЧСИ Й. И. Ц., към която са се присъединили всички 30 дружества негови обикновени другари.

Възраженията за недопустимост на решението/идентични като тези в първата жалба/ касаят исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД, по които ЧСИ не е страна. Възраженията на дружествата са неоснователни по изложените по-горе съображения.

Предявени са искове с пр.осн.чл.49 и чл.45, вр. чл.441 от ГПК,  вр. чл.53 от ЗЗД

Въз основа на петте получени от Й.Ц. изпълнителни листи по сключените от нея през м.01.2014г. договори за цесия и след сключването на договорите за цесия с дружествата от 04.02.2014г. за част от вземанията по първите три от тях са образувани по молба на едно от дружествата, представлявано от юрисконсулта му, и с представен изпълнителен лист и неговия първи договор за цесия на 04.02.2014г. съответно изп.д.№113/14г., изп.д.№ 114/14г. и изп.д.№115/14г. и на 07.02.2014г. изп.д.№144/15г. и изп.д.№145/15г. по описа на ЧСИ Й.Ценов.Възражението на „Енерго-Про Продажби”АД за местна некомпетентност на ЧСИ са неоснователни с оглед действащата редакция на чл.427, ал.1, т.2 от ГПК към датите на образуване на делата.

По първите три дела във всеки от дните 04.02.2014г.-07.02.2014г. всяко от останалите 29 дружества, представлявано от юрисконсулта си, както и първото, е представяло поетапно сключените от него в този период договори за цесия и уведомленията до длъжника и е искало да бъде конституирано като взискател в изп.производство на осн. чл.429, ал.1 от ГПК по всеки отделен договор за цесия и е претендирало събирането на дължимата му главница, законна лихва, сторените от него разноски в изп.дело и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, от които 100лв. по чл.10, т.1 от Наредба №1/04г. на ВАдвС/в действащата редакция към м.02. 2014г./ и 50лв. по чл.10, т.2 от същата наредба.По всяка една молба ЧСИ се е произнасял в същия ден като е конституирал по всяка молителя като взискател, посочвал е, че е дължима обикновена такса в размер на 50лв./като такса по т.11 от ТТРЗЧСИ/, както и е посочвал, че следва да се включи в сумите за събиране и сумата от по 150лв. по всяка молба като юрисконсултско възнаграждение.По четвъртото и петото изп.дело са били представяни в деня на образуване всеки от следващите 19 бр. договори за цесия с идентични като горепосочените искания от дружествата и идентични последвали действия по молбите на ЧСИ.

Всички 30 дружества имат едни и същи собственици на капитала-В. К.Ч. и К. В. Ш., един и същ управител В. К.Ч., както и едни и същи юрисконсулти Л.К.Ч. и К. В. Ш., първият подавал молбите по първите три изп.дела, втората по останалите две изп.дела.

Всички изп.дела са заведени и съответно последващите горепосочени молби по тях представени в деня, в който на длъжника е съобщавано от цедента за всеки от поредните договори за цесии.Чрез наложените от ЧСИ запори по молбите на взискателите до 20.02.2014г./в срока за доброволно изпълнение/ са събрани от длъжника, видно от заключенията на изслушаните пред първоинстанционния и пред настоящия съд ССЕ на в.л.Д.Д., всички посочени в ПДИ суми, включващи дължимите главници, законна лихва, такси и разноски по изп.дела.Заради начисляването по всяка от отделните молби на юрисконсултско възнаграждение в размер от по 150лв. и такси по т.11 от ТТРЗЧСИ в размер от по 60лв./с ДДС/ размерът на дълга по всяко от делата многократно надвишава размерът на вземането по изп. листи.Подобно упражняване права на цесионерите взискатели съдът приема за злоупотреба с права предвид следното.Всеки от тях е можел да събере доброволно вземането си от „Енерго-Про Продажби”АД - един свръхплатежоспособен длъжник стига да му бе дадена възможност за това след уведомяване му за цесиите и съответно узнаване от страна на длъжника за новите кредитори, на които следва да изпълни.Целенасочено такава възможност не му е давана, а в деня на цесиите, съответно придобиването на качеството кредитор от ответните дружествата, първите пет цедента ищци по цитираните дела по описа на ВРС са уведомявали „Енерго-Про Продажби”АД за техните цесии, в същия ден Й.Н. го е уведомявала за сключените от нея цесии и в същия ден дружествата цесионери са образували изп. дела и са искали налагане на запори, така и в следващите дни при последващите договори и новите уведомления са подавани последващите молби за конституиране на взискател.Всичко изложено е извършено едновременно един -ствено с цел да могат да се претендират разноски по изп.дела, многократно надвишаващи размера на дълга.Формално взискателите са действали в границите на своето право на принудително удовлетворяване на вземанията им, но тези действия са неправомерни, защото целят накърняване на чуждите права.Наред с горното по всяка последваща молба се е претендирало възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, т.е. за образуване на изп.дело при положение, че то е било вече образувано.По всяка молба ЧСИ е начислявал такса по т.11 от ТТРЗЧСИ при положение, че не е налице молба за присъединяване на кредитор по реда на чл.456 от ГПК и такава такса не е дължима.Независимо от горното следва да бъде посочено, че таксата по т.11 е от вида на обикновените авансовите такси, дължими първоначално от взискателя.Тези такси не са били заплащани при подаване на молбите авансово от взискателите, въпреки, че ЧСИ е издавал по делата сметки от съответните дати.Видно от всяка от тях е, че е посочена сумата като платена по сметка с платежно, без посочване на номер на платежното и без налични такива платежни по делата, вкл. вещото лице по ССЕ не е установило подобно плащане по б. път.Подобни суми, съгласно ССЕ, ЧСИ не е и получавал от общата събрана сума по делата, т.е. сумата е начислявана, за да може да бъде събирана от длъжника неправомерно и след събирането й е била изплащана от ЧСИ на взискателите, без да бъде установено, че фактически те са направили подобен разход за разноски.Така и с други обикновени такси, като единствените получени от ЧСИ такси по изп. дела според ССЕ са пропорционалните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ /последните са и извън обема на присъдените с обжалваната част от решение суми/.Други такси, без да са фактически заплащани от взискателите, са били събрани от длъжника и преведени по тяхно общо искане по посочените от тях банкови сметки на две дружества, трети за изп. процес.Умишлените действията на лицата, представляващи дружествата взискатели, явяващи се злоупотреба с права и като такива противоправни, и действията на ЧСИ по тяхното умишлено зачитане и същевременно предоставяне възможността да се упражнят именно по този неправомерен начин чрез ръководения от ЧСИ изпълнителен процес, са взаимнообусловени и съвместно са причинили имуществени вреди по всяко от изп.дело на „Енерго-Про Продажби”АД, като без тяхната съвместност не би могло да се достигне до този резултат.Съпричинителите на вредата отговарят солидарно за същата пред пострадалия, независимо от това кой от тях в каква степен е допринесъл за настъпването й, т.к. степента на вината на всеки от съизвършителите при решаване въпроса за гражданската отговорност е ирелевантен.Солидарната отговорност за причинени от неколцина вреди се поражда с факта на виновното съпричиняване на тези вреди от тях.Достатъчно е да се констатира, че някой е допринесъл в някаква степен за даден вредоносен резултат, за да възникне неговата солидарна отговор - ност за този резултат, съвместно с другите съпричинители, независимо от формата на съпричиняване /съизвършителство, помагачество или друга/.Личната полза от облагата, резултат от непозволеното увреждане, също е без значение за отговорността на причинителите на вредата, т.е. какъв е размерът на ползваната от всеки един от тях облага.Вътрешните отношения между съизвършителите, ако те са допринесли в различна степен, се уреждат по реда на регреса.По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основателни за размерите, установени от ССЕ, до които са присъдени с обжалваната част от решението. Възраженията за съпричиняване от пострадалия са неоснователни.Сумите, цедирани с договорите за цесии, произтичат от начисляване на корекции по сметки въз основа на нищожни като неравноправни клаузи в общите условия на „Енерго-Про Продажби” АД, които потребителите са заплатили.Този факт е довел до осъждане на дружеството да им ги възстанови с влязло в сила съдебно решение, но няма последващи негови действия, които да се съпричинили именно процесните вреди от водения изп. процес.Неоснователно е и възражението, че увреждането е опосредено от некомпетентната защита на длъжника в изп.производство, който не е упражнил ефективно правото си на жалба против постановлението за разноски. Дали и с какъв резултат длъжникът е упражнил правата си по чл.435 и сл. от ГПК е без значение при разглеждане въпроса за причинени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност, без да е обвързан с това дали действията на СИ са обжалвани и какво е решението на съда, доколкото с диспозитива на решението по чл.437 от ГПК съдът се произнася по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяна на обжалваните действия, но не и по отношение на процесуалната им законосъобразност, което е само преюдициален въпрос, а по отношение обстоятелствата от значение за деликтната отговорност СПН не се формира.

По изложените съображения съдът приема, че решението в обжалваната му от ЧСИ част и присъединилите се към жалбата негови обикновени другари, следва да бъде потвърдено.Така и в частите им, с които тези ответници са осъдени да заплатят разноски на ищеца по тези искове, а именно ЧСИ сумата от 436, 38лв., всяко от 10-те дружества сумата от по 376, 35лв. и всяко от 20-те дружества сумата от по 436, 48лв.”Енеро-Про Продажби”АД претендира разноски пред настоящата инстанция по подадената от ЧСИ жалба в размер от 8 148лв., представляващо адв. възнаграждение с включен ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие №11641/27.09.2017г.Направено е възражение за прекомерност от насрещните страни.С оглед материалния интерес по тези искове в частите им, разглеждани от настоящата инстанция, а именно за сумата от 82 190, 18лв., минималното възнаграждение възлиза на 2 995, 70лв. и с включен ДДС сумата от 3 594, 85лв.С оглед този минимален размер съдът приема, че възнаграждението се явява прекомерно и следва с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя заседания пред настоящата инстанция да бъде редуцирано до 4 500лв.На дружество следва да бъде присъдена и сумата от 750лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по изслушаната пред настоящата инстанция ССЕ или общо е дължима сумата от 5 250лв., от които 30-те дружества, взискатели по изп.д.№113/14г., изп.д.№114/14г. и изп.д.№115/14г., и ЧСИ дължат сумата от 4 730, 96лв., а 20-те дружества взискатели по изп.д.№144/14г. и изп.д.№145/14г., и ЧСИ дължат сумата от 5 19, 03лв.

ІІІ/ По частна жалба вх.№5079/03.08.2017г., подадена от „Енерго-Про Продажби” АД против определение №738/11.07.2017г.. постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частите му, с които е допълнено по реда на чл.248 от ГПК определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. за частично прекратяване на делото по главните искове като „Енерго-Про Продажби”АД е осъдено да заплати на адв.К.Тодоров, пълномощник на ответника Йордан Иванов Ценов, сумата от 299, 62лв., съставляваща адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, както и е осъдено да заплати на всяко от 30-те ответни дружества суми от по 100лв., съставляващо възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК на осн.чл.78, ал.4 от ГПК.

В о.с.з. на 11.05.2017г. първоинстанционният съд е прекратил частично произ -водството по предявените искове за присъждане на обезщетения за вреди за разликата над 87 138, 44лв. до претендирания размер от 95 571лв. /или сумата от 8 432, 56лв./ поради оттеглянето им в тази част.В срока по чл.248 от ГПК с молба от 26.05.2017г. ЧСИ Й.Ц. е отправил искане до първоинстанционния съд за изме -нение на прекратителното определение в частта му относно разноските чрез присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК в размер на 299, 62лв., представляващи адв.възнаграждение, претендирано по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съобразно представен договор за правна защита и съдействие с адв.К.Тодоров от 15.09.2016г. и списък с разноски, представени с молба от 19.09.2016г.Размерът е определен като 8, 82%/размера на прекратената част/ от възнаграждението в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 01/04г. на ВАдвС по тези искове според цената им от 95 571лв. или 3 397, 13лв., а съответният процент е в размер на 299, 62лв., който и е присъден с обжалваното определение.Поддържа се в частната жалба, че неправилно сумата е присъдена, т.к. процесуалният представител на ответника не е осъществявал правни действия за претендирания размер, т.к. същият не се е явил в нито едно от проведените о.с.з.Адв.К.Т. е бил надлежно упълномощен от страната и е подавал писмени молби по делото, вкл. със становища по исковете. Същият не се е явявал в о.с.з., но горното не води до извод, че не е осъществявал процесуално представителство, предвид което и съдът приема възраженията за неоснователни.На осн. чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват съразмерни с прекратената част от производството разноски в посочения размер.

В срока по чл.248 от ГПК с молби от 08.06.2017г. всяко от 30-те ответни дружества е отправило искане до първоинстанционния съд за изменение на прекратителното определение в частта му относно разноските чрез присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК в размер на 565, 58лв. - 8, 82% от 6 412, 43лв.В общата сума е включено освен юрисконсултско възнаграждение/299, 62лв., изчислено по горепосочения начин/ и претендирани разноски по частни производства /три от общо четирите пункта по списъка/.С определението си от 11.07.2017г. ДОС е приел за основателно само искането досежно юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.25 от НЗПП, а именно по 100лв. за всяко от дружествата, който размер е приел, че е съобразен с обстоятелството, че представителството се осъществява от един и съд юрисконсулт при наличието на множество общи факти и еднаквост на защитата в процеса, но това не е основание за прилагане по аналогия на чл.9, ал.1 или ал.2 от НЗПП и определяне на едно вместо 30 възнаграждения.Съдът приема, че направените в частната жалба възражения против горния извод на съда частично са основателни.На осн. чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се дължи юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда, но не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП, т.е. размерът, предвиден в НЗПП.В случая максималното възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП според първоначалната цена на тези искове, възлиза на 450лв. и съразмерно на прекратената част от 8, 82% е 39, 60лв., т.е. това е максималният размер, който би могъл да се присъди на всяко едно дружество. В случая, обаче един и същ юрисконсулт е представлявал 30-те дружества с подавани абсолютни идентични молби за всяко от тях, поради което и няма основания за присъждане на максимален размер/39, 60лв./ на всяко от дружества. По аналогия не може да намери приложение нормата на чл.9, ал.1 от НЗПП, т.к. тя касае заплащане при предоставяне на правна помощ извън хипотезите на проце -суално представителство, а съответно нормата на чл.25 от НЗПП е в раздела, уреждащ заплащането при предоставена правна помощ в хипотеза на процесуално представителство по дела/в обратния смисъл Определение №599/23.11.2017г. по ч.т.д.№1794/17г. по описа на ВКС, І т.о./.Нормата на чл.9, ал.2 от НЗПП касае хипотезите на процесуално представителство на повече от едно лице, когато може да се поиска увеличение на възнаграждението за всяко допълнително лице с до 50 на сто от максималния предвиден размер.По аналогия с посочената норма и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 30лв. за едно дружество и по ½ от тази сума за всяко от останалите 29 или общо следва да им се присъди сумата от 465лв.Определението на ДОС в частта му, с която на дружествата е присъдена сумата от по 100лв. на всяко следва да бъде отменено за разликата над по 15, 50лв. до 100лв. за всяко и в тази част молбите отхвърлени.В останалата му обжалвана от „Енерго-Про Продажби”АД част определението следва да бъде потвърдено.Жалбоподателят претендира разноски в размер на 240лв., представляващи адв.възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие №11161/19.07.2017г., което е в минимален размер с включен ДДС/§2а от ДР на Наредба №1/04г. на ВАдвС и т.к. адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС съгласно публичната информация от официалната интернет страница на НАП/.Съразмерната част, касаеща възнагражденията на дружествата за обжалва -ния размер /2 850лв./, е 217лв. и от тях следва съобразно основателната част от жалбата да се присъдят 182лв. за адв.възнаграждение+11,25лв. от държавната такса или общо сумата от 193,25лв.Предвид неоснователната част от жалбата, касаеща разноските, присъдени на ЧСИ Й.Ц., на последния се следват разноски.Претендира такива в размер на 200лв., които следва да се присъдят по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на осъществилия безплатно представителство съгласно договор от 23.06.2018г. адв.Д.Н.Д. от АК-Благоевград по подаване на отговор на частната жалба.Претендираното възнаграждение е в минимален размер и следва да бъде присъдено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.Предвид частичната неоснователността на частната жалба на ищеца, касаеща разноските на 30-те дружества по прекратената част от исковете /в размера от 10%/, и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК им се следват разноски-10% от 50лв. /чл.25а, ал.2 и ал.3 от НЗПП/ или по 5лв. за всяко, общо 150лв.

ІV/ По частна жалба вх.№5399/21.08.2017г., подадена от 30-те дружества против определение №738/11.07.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е допълнено определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. за частично прекратяване на делото по главните искове, в частта му, с която на дружествата не са присъдени претендираните разноски за разликата над присъдените по 100лв. до 216, 99лв./допусната е ОФГ в диспозитива на определението, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за частично оставяне без уважение на молбата на дружествата за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК за разликата над 100лв./за юрисконсултско възнаграждение, дължимо по делото/ до 565, 58лв./останала част от юрисконсултско възнаграждение и такси по частни производства/, като определението се обжалва само до сумата от 216, 99лв.Жалбоподателите поддържат, че неоснователно първоинстанционният съд не е присъдил на всяко от дружествата съразмерно на прекратената част от исковете разноски, сторени по частни производства, а именно по ч.гр.д.№95/15г. по описа на ВАпС, по ч.гр.д.№143/16г. по описа на ВКС, по ч.гр.д.№527/14г. по описа на ВАпС и по ч.гр.д.№4300/15г. по описа на ВКС.

 Производството по ч.гр.д.№94/15г. по описа на ВАпС е образувано по подадената от „Енерго-Про Продажби”АД частна жалба против определение №790/27.10. 2014г. по описа на ДОС, с което производството е било прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС поради приетата цена на исковете за вреди.Това определение е отменено с определение №164/26.02.2015г. и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.Предвид основателността на частната жалба и разноски на ответната страна по нея, т.е. на дружества, не се следват.

Производството по ч.гр.д.№143/16г. по описа на ВКС е било образувано по подадена от „Енерго-Про Продажби”АД частна жалба против определение №382/ 04.06.2015г., постановено по ч.гр.д.№94/15г. по описа на ВАпС, с което по реда на чл.248 от ГПК и по искане на 30-те дружества е изменено в частта му относно разноските определение №164/26.02.2015г. като е оставено без уважение искането на „Енерго-Про Продажби”АД за присъждане на разноски. С определение №34/26. 01.2016г. по ч.гр.д.№143/16г. по описа на ВКС частната жалба е намерена за неос -нователна и е потвърдено определение №382/04.06.2015г., постановено по ч.гр.д. №94/15г. по описа на ВАпС.По ч.гр.д. №143/16г. по описа на ВКС всяко от дружествата с подадения отговор по жалбата е претендирало юрисконсултско възнаграждение в размер от по 200лв. според действащата редакция на чл.78, ал.8 от ГПК към датата на приключване на частното производство.Производството по ч.гр.д. № 94/15г. /по повод на което  е образувано ч.гр.д.№143/16г./ е приключило с краен по същество неблагоприятен за дружествата резултат, предвид което съдът приема, че същите нямат право разноски по него и развилите се въз основа на него дела.

Производството по ч.гр.д.№527/14г. по описа на ВАпС е образувано по подадената от „Енерго-Про Продажби”АД частна жалба против определение №263/11. 06.2014г. по т.д.№27/14г. по описа на ДОС, с което е било разделено производството по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД от това по исковете за вреди, производството по първите прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС предвид цената им, а по вторите е прекратено и постановено да бъдат образувани в гр.д. и да бъдат разглеждани от ДОС по общия съдопроизводствен ред, т.к. не представляват търговски спор.С определение №644/02.10.2014г. по ч.т.д.№527/14г. по описа на ВАпС определение №263/11.06.2014г. е потвърдено само в частта му, с която е прието, че исковете за вреди подлежат на разглеждане по общия съдопризводствен ред, а в останалата част е отменено и делото върнато за разглеждане в общо производство на исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД и на исковете за вреди.По същество частната жалба е намерена за основателна и делото е върнато на ДОС за общо гледане на всички искове в едно производство, каквото е било искането на ищеца, поради което на ответниците по частната жалба не се следват разноски в подадените отговори по частната жалба, а именно в размер от по 1 467, 92лв., така и съразмерно на прекратената част.С молби по чл.248 от ГПК всички ответни дружества са поискали да бъде изменено определение №263/11.06.2014г. като им се присъдят разноски от по 377, 46лв.С определение №217/21.03.2015г., постановено по в.т.д.№527/14г. по описа на ВАпС молбите им са оставени без уважение, т.к. те следва да се претендират с оглед крайния резултат по делото.

Производството по ч.гр.д.№4300/15г. по описа на ВКС е образувано по подадените от 30-те дружества частни жалби против определение №217/21.03.2015г., постановено по в.т.д.№527/14г. по описа на ВАпС.С определение 529/29.09.2015г., постановено по ч.гр.д.№4300/15г. по описа на ВКС обжалваното определение на ВАпС е потвърдено.С оглед неоснователността на частните жалби на жалбоподателите по тях разноски не се следват, вкл. и при окончателното разрешаване на спора, вкл. и относно прекратената част от него.

Предвид изложеното съдът приема, че частната жалба е неоснователна, като определението на ДОС от 11.07.2017г. в обжалваната му от дружествата част следва да бъде потвърдено.Насрещната страна по жалба претендира разноски в размер от 240лв. по договор за правна защита и съдействие №11975/10.11.2017г., представляващи адв. възнаграждение в минимален размер с ДДС, които разноски следва да й бъдат присъдени.

V/ частна жалба вх.№7605/27.11.2017г., подадена от „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1”ООД„ ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД , „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, всички чрез процесуалния им представител ю.к.Л.Ч., против определение № 970/26.10.2017г., постановено по гр.д. № 671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от посочените дружества молба вх. № 4959/31.07.2017 г. за изменение на постановеното по делото решение № 155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентните искове чрез намаляването им до размерите от 109,38лв.+52,78лв.+142лв. по исковете за вреди и 167,27лв. по исковете за нищожност и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по главните искове чрез увеличаването им в размера от 425,95 лв. /350лв.+75, 95лв./.

С молба вх. № 4959/31.07.2017г. посочените 20 дружества са поискали да бъде изменено първоинстанционното решение по отношение на присъдените на ищеца разноски по иска за вреди в частта им за адв.възнаграждение поради прекомерност, като се претендира, че същото следва да бъде намалено до размера от 3 500 лв. /без ДДС/, от него всяко от дружества да дължи 1/32 или сумата от 109, 38 лв. Възразява се относно присъдените на ищеца суми за адв.възнаграждения по ч.гр.д.№94/15г. и ч.гр.д.№143/16г., като се претендира същите да бъдат намалени до размерите без ДДС, поради липсата на доказателства за регистрация по ЗДДС. От тях и от това по ч.т.д.№100/14г. съразмерно с уважената против тези дружества част от исковете/ 94,3%/ се счита, че се дължи от всяко от тях сумата от 58,55лв. или общо 167, 93лв.Възразява се против посочения общ сбор от разноски, сторени от ищеца за д.т. и събиране на доказателства по тези искове, а именно 4 882, 84лв. вместо 4 826, 99лв.За последната дружествата отговарят до размера от 94, 3% или общо сумата от 4 551, 85лв., съответно всяко от тях за 1/32 или 142, 25лв. Претендира се и увеличаване размера на разноските, присъдени на дружествата за юрисконсултско възнаграждение по исковете за вреди с по още 350лв. за всяко над присъдените по 100лв. Претендира се присъждане на разноски на дружествата, сторени в частните производства, касаещи исковете за вреди, или за отхвърлените 5, 7% по 64, 55лв. от възнаграждението по ч.гр.д.№94/15г./общо 1 132, 38лв./ и по 11, 40лв. от възнаграждението по ч.гр.д.№143/16г., общо сумата от 75, 95лв. за всяко. Възразява се за прекомерност на присъденото на ищеца възнаграждение по исковете за нищожност.Твърди се, че същото следва да се редуцира до 3 900лв., след това от този размер са дължими 400/420 или 3 714, 19лв., а от тях всяко от 20-те дружества да отговаря до размера от 119, 29лв.След прибавяне на сумата от 48лв., представляваща д.т., общо всяко от дружества дължи 167, 27лв. като разноски по исковете за нищожност, до който размер претендира разноските на ищеца да бъдат намалени.

С обжалваното определение молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е намерена за неоснователна.В частната жалба са изложени идентични становища като тези в цитираната молба.По исковете за вреди: 1/ възражението на дружествата, че неправилно е начисляван ДДС върху претендираните от „Енерго-Про Продажби”АД адв.възнаграждения съдът приема за неоснователно по изложените по-горе съображения.Претендираното възнаграждение в основното производство възлиза на 7 926, 50лв. с ДДС и от него ДОС съразмерно/спрямо първоначалния размер 95 571лв. и уважената част 82 190, 18лв./ е присъдил като цяло 6 817лв., от които 6 143лв. /по 198лв. ЧСИ и 30-те дружества/ и още 674лв./по 31лв. ЧСИ и 20-те дружества/.Така присъденото възнаграждение не надвишава двукратния минима -лен размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС с включен ДДС/7 189, 69лв./, спрямо присъдената сума от 82 190, 18лв., дори без включване на възнаграждение по чл.7, ал.2, т.8 от цитираната наредба, предвид което и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът, приема възраже -нието за прекомерност за неоснователно; 2/ неоснователно по гореизложените съображения е и възражението за неправилно включен ДДС при присъждане възнагражденията на „Енерго-Про Продажби”АД по частните производства, касаещи исковете за вреди, както и за неправилно изчисляване на съразмерните разноски по тях поради несъобразяване на отхвърлената част от исковете.От общата сума от 2254, 52лв. /1360+240+654, 52/последното редуцираното от ДОС поради прекомерност възнаграждение по ч.т.д.№100/14г.// е присъдена съразмерно при горепосочената пропорция /95 571/82 190, 18/ като цяло сумата от 1 939лв., от които 1 747лв. /по 56, 36лв. ЧСИ и 30-те дружества/ и още 192лв./по 9, 12лв. ЧСИ и 20-те дружества/; 3/ спрямо материалния интерес на отхвърлената част от исковете за вреди глобално - разликата над 82 190, 18лв. до 87 138, 44лв. присъденото юрисконсултско възнаграждение от по 100лв. на всяко дружество не е ниско, вкл. и при съобразяване на факта, че при частично уважаване, съответно отхвърляне на претенцията, юрисконсултското възнаграждение следва да се определя съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част, и в случая, ако се определи максималното възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК от 450лв. за всяко от дружест -вата съразмерна на горепосочената отхвърлена част/5, 68%/ от исковете е сума много по-ниска от 100лв./25, 56лв./.Предвид изложеното и искането за увеличаване на възнаграждението от 100лв. на 450лв. и съответно присъждане на още 350лв. съдът приема за неоснователно; 4/ неоснователно е искането за присъждане на разноски на дружествата за ч.гр.д.№94/15г. по описа на ВАпС, приключило с неблагоприятен за тях резултат, така и по изложените по-горе съображения относно производството по ч.гр.д.№143/16г. по описа на ВКС.По исковете за нищожност: присъдените на ищеца разноски за адв.възнаграждение спрямо материалния интерес по исковете за нищожност не надвишават двукратния минимален размер с включен ДДС, отчетена е фактическата и правна сложност на делото, както и възнаграждението е редуцирано до размера, съответен на уважената част от тези искове.По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба се явява неоснователна.

VІ/ частна жалба вх.№7607/27.11.2017г., подадена от „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД всички чрез процесуалния им представител ю.к.Л.Ч., против определение №970/26.10. 2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от посочените дружества молба вх.№4958/31.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение №155/12.06.2017г. в частта му за осъждането им за разноски по главните и инцидентите искове чрез намаляването им до размерите от 290,37лв. и 167,27лв. и в частта на осъждането на ищеца за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по главните искове чрез увеличаването им в размера от 549, 86лв./350лв.+199, 86лв./ и за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК по инцидентните искове чрез увеличаването им размера от 590,42лв. /350лв.+240,42лв./. В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от 10-те дружества молба с пр.осн. чл.248 от ГПК като решението в частта му относно разноските се измени като се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по иска за вреди до сумата от по 284,16лв., както и да се намали размерът на разноските в тежест на всяко от горепосочените дружества по исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД до сумата от по 167, 27лв., както и да се присъди на всяко от дружества още сумата от по 1 140, 28лв./350лв.+199, 86лв.+350лв.+240, 42лв./, съобразно отхвърлената част от исковете за вреди и отхвърлената част от исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД.Претендират се разноски.

С молба вх.№4958/31.07.2017г. посочените 10 дружества са поискали да бъде изменено първоинстанционното решение по отношение на присъдените на ищеца разноски по иска за вреди в частта им за адв.възнаграждение поради прекомерност, като се претендира, че същото следва да бъде намалено до размера от 3 500лв./без ДДС/, от него всяко от дружества да дължи 1/32 или сумата от 109, 38лв.Възразява се относно присъдените на ищеца суми за адв.възнаграждения по ч.гр.д.№94/15г. и ч.гр.д.№143/16г., като се претендира същите да бъдат намалени до размерите без ДДС, поради липсата на доказателства за регистрация по ЗДДС. От тях и от това по ч.т.д.№100/14г. съразмерно с уважената против тези дружества част от исковете/85%/ се счита, че се дължи от всяко от тях сумата от 52, 78лв. или общо 162, 15лв.Възразява се против посочения общия сбор от разноски, сторени от ищеца за д.т. и събиране на доказателства по тези искове, а именно 4 882, 84лв. вместо 4 826, 99лв.За последната дружествата отговарят до размера от 85% или общо сумата от 4 102, 94лв., съответно всяко от тях за 1/32 или 128, 22лв. Претендира се и увеличаване размера на разноските, присъдени на дружествата за юрис -консултско възнаграждение по исковете за вреди с по още 350лв. за всяко над присъдените по 100лв.Претендира се присъждане на разноски на дружествата, сторени в частните производства, касаещи исковете за вреди, или за отхвърлените 15% по 169, 86лв. от възнаграждението по ч.гр.д.№94/15г./общо 1 132, 38лв./ и по 30лв. от възнаграждението по ч.гр.д.№143/16г., общо сумата от 199, 86лв. за всяко. Възразява се за прекомерност на присъденото на ищеца възнаграждение по исковете за нищожност.Твърди се, че същото следва да се редуцира до 3 900лв., след това от този размер са дължими 400/420 или 3 714, 19лв., а от тях всяко от 10-те дружества да отговаря до размера от 119, 29лв.След прибавяне на сумата от 48лв., представляваща д.т., общо всяко от дружества дължи 167, 27лв. като разноски по исковете за нищожност, до който размер се претендира разноските на ищеца да бъдат намалени.Претендират за всеки от двата отхвърлени искове за нищожност на всяко дружество освен присъдените 100лв. да се присъдят още по 800лв./2х450-100/.Претендират да им се присъдят сторените разноски по в.ч.т.д. №527/14г./сторени по 1 476, 92лв. за всеки/ и по ч.гр.д.№4300/15г./сторени по 215/ или общо 1 682, 90лв. и от тях съразмерно 1/7 част от тази сума или за всяко по 240, 42лв.  

С обжалваното определение молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е намерена за неоснователна.В частната жалба са изложени идентични становища като тези в цитираната молба, с изключение на сумата от 800лв., за която определението се обжалва до размера от 350лв. и съответно се претендира присъждането на 350лв. По исковете за вреди: 1/ възражението на дружествата, че неправилно е начис - ляван ДДС върху претендираните от „Енерго-Про Продажби”АД адв.възнагражде -ния съдът приема за неоснователно по изложените по-горе съображения. Претендираното възнаграждение в основното производство възлиза на 7 926, 50лв. и от него ДОС съразмерно/спрямо първоначалния размер 95 571лв. и уважената част 82 190, 18лв./ е присъдил като цяло 6 817лв., от които 6 143лв. /по 198лв. ЧСИ и 30-те дружества/ и още 674лв./по 31лв. ЧСИ и 20-те дружества/.Така присъденото възнаграждение не надвишава двукратния минимален размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 и т.8 от Наредба №1/04г. на ВАдвС с включен ДДС, предвид което и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът, приема възражението за прекомерност за неоснователно; 2/ неоснователно по гореизложените съображения е и възражението за неправилно включен ДДС при присъждане възнагражденията на „Енерго-Про Продажби” АД по частните производства, касаещи исковете за вреди, както и за неправилно изчисляване на съразмерните разноски по тях поради несъобразяване на отхвърлената част от исковете.От общата сума от 2254, 52лв. /1360+240+654, 52/последното редуцираното от ДОС поради прекомерност възнаграждение по ч.т.д.№100/14г.// е присъдена съразмерно при горепосочената пропорция /95 571/82 190, 18/ като цяло сумата от 1 939лв., от които 1 747лв. /по 56, 36лв. за ЧСИ и 30-те дружества/ и още 192лв./по 9, 12лв. за ЧСИ и 20-те дружества/ или съобразено е, че срещу 10-те дружества частни жалбоподатели искът е уважен в по-малък размер; 3/ спрямо материалния интерес на отхвърлената част от исковете за вреди глобално - разликата над 82 190, 18лв. до 87 138, 44лв. присъденото юрисконсултско възнаграждение от по 100лв. на всяко от 30-те дружества не е ниско, вкл. и при съобразяване на факта, че при частично уважаване, съответно отхвърляне на претенцията, юрисконсултското възнаграждение следва да се определя съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част и в случая, ако се определи максималното възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК от 450лв. за всяко от дружествата съразмерна на горепосочената отхвърлена част/5, 68%/ от исковете е сума много по-ниска от 100лв./25, 56лв./.Отделно 10-те дружества, спрямо които искът е уважен в по-нисък размер/74 064, 56лв./, имат отделно присъдени още по 100лв. за отхвърлянето на исковете по отношение на тях за вреди за разликата над 74 064, 56лв. до 82 190, 18лв./сумата от 8 125, 62лв./ при дължими им в по-нисък размер с оглед посоченото съотношение, при което сумите за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъждат при частично уважаване, съответно отхвърляне на претенциите.Предвид изложеното и искането за увеличаване на възнаграждението с още 350лв. съдът приема за неоснователно; 4/ неоснователно е искането за присъждане на разноски на дружествата за ч.гр.д.№94/15г. по описа на ВАпС, приключило с неблагоприятен за тях резултат, както и по изложените по-горе съображения за разноските по ч.гр.д.№143/16г. по описа на ВКС.По исковете за нищожност: присъдените на ищеца разноски за адв. възнаграждение спрямо материалния интерес по исковете за нищожност не надвишават двукратния минимален размер с включен ДДС, отчетена е фактическата и правна сложност на делото, както и възнаграждението е редуцирано до размера, съответен на уважената част от тези искове.За отхвърлените против тези дружества 20 иска по чл.26 от ЗЗД с общ по тях материален интерес от 152, 50лв. от ДОС са им присъдени по 100лв. възнаграждение за всяко дружество.При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът с оглед цената на отхвърлените искове против всяко от тези дружества, а именно 15, 25лв., намира искането за увелича -ване на възнаграждението за неоснователно.На дружествата жалбоподатели не се следват разноски, сторени по ч.гр.д.№527/14г. и чл.гр.д.№4300/15г. по изложените по-горе съображения.По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба се явява неоснователна.

Частните жалби на дружествата по пункт V и VІ са неоснователни, предвид което и разноски на жалбоподателите по тях не се следват.Съобразно крайния резултат в настоящото производство по тази част от исковете с пр. осн. чл.26 от ЗЗД и по тази част от исковете за вреди, разглеждани от ВАпС, и при съобразяване на влязлата в сила част от решението на ДОС по останалата част от исковете, и доколкото двете частни жалби касаят разноски по всеки от тези отделни пунктове, съдът приема, че насрещната страна предвид неоснователността на исковете с пр.осн. чл.26 от ЗЗД няма право на разноски по частната жалба в пълен размер, а до ½ или това сумата от 120лв. по двата договора за правна защита и съдействие от 22.12.2017г. или общо се следва сумата от 240лв.

VІІ/ По частна жалба вх.№2105/29.03.2018г., подадена от Й.Й.Н. чрез процесуалния й представител адв.М.М. против определение №59/26.01.2018г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената Й.Й.Н. молба вх.№4823/24.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение №155/ 12.06.2017г. в частта му за осъждането на ищеца за разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката по отхвърлените инцидентни искове чрез увеличаването им със сумата от 5 700лв.С цитираната молба Й.Н. е поискала и да бъде изменено решението в частта му относно разноските досежно присъдените й по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в полза на адв.М.М. такива по отхвърлените искове с пр.осн. чл.26 от ЗЗД.С решението са присъдени 300лв. при материален интерес на отхвърлената претенция 152, 50лв.Поддържа, че при 20 иска и дължимо за всеки възнаграждение от 300лв. общо дължимото е в размер на 20х300 или 6 000лв, предвид което се претендира да се присъди разликата над 300лв. до 6 000лв. или 5 700лв.С обжалваното определение молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК в тази й част е намерена за неоснователна.В частната жалба са изложени идентични становища като тези в цитираната молба досежно посоченото възнаграждение.Съдът приема, че възнаграждението в размер на 300лв. е определено в съответствие с минималния предви- ден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер спрямо материалния интерес по отхвърлените искове - 152,50 лв. Нормата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба предвижда възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно, т.е. следва да се отчете и вида на исковете.В настоящия случай всички 20 бр. отхвърлени иска по чл.26 от ЗЗД с общ материален интерес по тях от 152, 50лв. са идентични като вид, с оказана идентична защита от ответницата по тях без разграничение и няма основание за всеки иск с цена от 7, 50лв. и 7, 75лв. поотделно да се присъжда възнаграждение от по 300 лв.

По изложените съображения съдът приема, че подадената частна жалба се явява неоснователна.Определението на ДОС в обжалваната му от Й.Н. част следва да бъде потвърдено. Насрещната страна по жалба претендира разноски в размер от 240лв. по договор за правна защита и съдействие №13430/16.04.2018г., представляващи адв. възнаграждение в минимален размер, които разноски следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №155/12.06.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: І/ 1/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й.Ц./в диспозитива на решението е допусната ОФГ при посочване фамилното име на страната като действителното такова е Н./, и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всичките със седалище гр.Добрич, на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 619/2013г. по описа на ВРС - в размери от по 217лв., 219лв., 220 лв. и 203, 33 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 2/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й.Н. и всяко от горепосочените дружества на 4.02.2014 г., 5.02.2014г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №8355/2013г. по описа на ДРС в размери от по 47 лв., 49 лв., 50 лв. и 19, 44 лв., в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право ) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 3/ е признато за установено по иска на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, че сключените между Й.Й.Н. и всяко от горепосочените дружества на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8303/2013 г. по описа на ВРС, в размери от по 31 лв., 32,20 лв., 11,15 лв. и 8,46 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; ІІ/ 1/ е признато за установено по иска на „Енерго - Про Продажби” АД, гр. Варна, че сключените между Й.Й.Н. и всяко от дружествата „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД„ ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2”ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, всички със седалище гр.Добрич, на 4.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 9530/2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 7, 75 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл.57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; 2/ е признато за установено по иска на „Енерго - Про Продажби”АД, гр. Варна, че сключените между Й.Й.Н. и всяко от горепосочените дружества на 6.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №4918/ 2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 7, 50 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл.57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; ІІІ/ 1/ Й.Й.Н. е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 303 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски; 2/ АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ ” ООД „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, са осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД, град Варна всяко сумите от по, представляващи разликата над 376,35лв. до 679,35лв., сторени по делото разноски; 3/ „ БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1”ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД„ ЮНИК ФИНАНС 1” ООД , „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИ-СИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2”ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД са осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД, сумите от по, представляващи разликата над 436,48 до 739,48 лв., сторени по делото разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна против Й.Й.Н. и всяко от дружествата: „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „ АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, всичките със седалище гр.Добрич, искове за признаване за установено, че сключените: 1/ на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца-предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 619/2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 217лв., 219лв., 220 лв. и 203,33 лв., както и 2/ сключените на 4.02.2014 г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №8355/2013г. по описа на ВРС в размери от по 47 лв., 49 лв., 50 лв. и 19, 44 лв., както и 3/ сключените на 4.02.2014г., 5.02.2014 г., 6.02.2014 г. и 7.02.2014 г. общо 120 броя договори за прехвърляне на равни части от вземания срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№8303/2013 г. по описа на ВРС, в размери от по 31 лв., 32, 20 лв., 11,15 лв. и 8, 46 лв. в полза на всяко от посочените дружества, са нищожни: като сключени в противоречие със закона - чл. 57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право), на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; са нищожни като сключени при заобикаляне на закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД; са нищожни като сключени при невъзможен предмет на осн. чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; са нищожни като накърняващи добрите нрави, на осн. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна против Й.Й.Н. и всяко от дружествата„БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, всички със седалище гр.Добрич, искове за признаване за установено, че: 1/ сключените на 4.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 9530/2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 7, 75 лв. в полза на всяко от посочените дружества, както и 2/ сключените на 6.02.2014г. 20 договори за прехвърляне на равни части от вземане срещу ищеца - предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №4918/2013 г. по описа на ВРС - в размери от по 7, 50 лв. в полза на всяко от посочените дружества са нищожни като сключени в противоречие със закона - чл.57, ал.2 от Конституцията (при злоупотреба с право) на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД; са нищожни като сключени при заобикаляне на закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД; са нищожни като сключени при невъзможен предмет на осн. чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; са нищожни като накърняващи добрите нрави, на осн. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по см. на Апелативен съд-Варна сумата от 10 000лв., представляваща дължима за въззивното производство държавна такса по посочените искове, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 да заплати на адв. Д.Н.Д., АК-Благоевград /като процесуален представител на Й.Й.Н. пред въззивна инстанция/ сумата от 1 536, 60лв. на осн. 38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 да заплати на адв. М. В. М., АК-София /като процесуален представител на Й. Й. Н. пред първа инстанция/ сумата от 1 536, 60лв. на осн. 38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 да заплати на „Аватар ъф джъстис”ООД, гр.Добрич и на „Дефендър от фейт”ООД, гр.Добрич на всеки сумата по от 410лв., представляваща разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5, вр. ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 да заплати на „ ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ”ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1”ООД, „РОС ВЕН ДИНГ 2” ООД, всички със седалище гр.Добрич, на всеки сумата от по 200лв. разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №155/12.06.2017г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: І/ 1/ ЧСИ Й. И. Ц. и „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, са осъдени солидарно да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 74 064, 56 лв., обезщетение за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално незаконосъобразно изпълнение - събиране от имуществото на длъжника - ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения - по три изп. производства №20147840400113; №0147840400114 и №2014784040015, ведно със законните лихви, считано от 25.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата; 2/ ЧСИ Й. И. Ц. и „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД са осъдени солидарно да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 8 125, 62лв., обезщетение за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално незаконосъобразно изпълнение-събиране от имуществото на длъжника - ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения - по две изп.производства № 20147840400144 и 20147840400145, ведно със законните лихви, считано от 25.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата; ІІ/ 1/ ЧСИ Й. И. Ц. е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД сумата от 436, 38лв., представляваща съдебно-деловодни разноски; 2/ АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, са осъдени да заплатят на „Енерго - Про Продажби ”АД, гр.Варна сумите от по 376, 35лв., сторени по делото разноски ; 3/ „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД„ ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД са осъдени да заплатят на „Енерго - Про Продажби” АД, сумите от по 436, 48лв. сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА ЧСИ Й. И. Ц. и „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2”ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1”ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1”ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД да заплатят на „Енерго - Про Продажби”АД сумата от 4 730,96лв., както и ОСЪЖДА ЧСИ Й. И. Ц. и „ БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИ-НАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД да заплатят на „Енерго - Про Продажби ” АД сумата от 519, 03лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, строени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 738/11.07.2017г. постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частите му, с които е допълнено по реда на чл.248 от ГПК определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. като „Енерго-Про Продажби”АД е осъдено да заплати на всяко от 30-те ответни дружества, суми от по, представляващи разликата над 15, 50лв. до 100лв., съставляващо възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД от 08.06.2017г. за допълване по реда на чл.248 от ГПК на определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. за частично прекратяване на делото по главните искове, чрез присъждане на юриконсултско възнаграждение за разликата над 15, 50лв. до 100лв. за всяко дружество.

ПОТВЪРЖДАВА определение №738/11.07.2017г., постановено по гр.д.№ 671/14г. по описа на ДОС, в частите му, с които: 1/ е допълнено по реда на чл.248 от ГПК определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. по гр.д.№ 671/14г. по описа на ДОС като „Енерго-Про Продажби”АД е осъдено да заплати на адв.К.Т., пълномощник на ответника Й. И. Ц., сумата от 299, 62лв., съставляваща адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК и „Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на всяко от 30-те ответни дружества суми за разликата над 5лв. до 15, 50лв., съставляващи възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК; 2/ е оставена без уважение молбата на горепосочените 30 дружества за допълване на определение от съдебно заседание на 11.05.2017г. чрез присъждане на разноски за разликата над 100лв. до 216, 99лв./в диспозитива на определението е допусната ОФГ, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за отхвърляне молбите на дружествата в тази им част/.

ПОТВЪРЖДАВА определение №970/26.10.2017г., постановено по гр.д.№671/ 14г. по описа на ДОС, в обжалваните му части, с които са оставени без уважение молба вх.№4958/31.07.2017г. и молба вх.№4959/31.07.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА определение №59/26.01.2018г., постановено по гр.д.№671/14г. по описа на ДОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената Й.Й.Н. молба вх.№4823/24.07.2017г. за изменение на постановеното по делото решение №155/12.06.2017г. в частта му за осъждането на ищеца за разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката по отхвърлените инцидентни искове чрез увеличаването им със сумата от 5 700лв.

ОСЪЖДА „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД; „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД; „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2” ООД и „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД да заплатят на „Енерго-Про Продажби”АД общо сумата 408,83 лв., представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД общо сумата 264,62 лв., представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД да заплати на „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД, „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД, „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ”ООД, „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ ”ООД, „РЕБЪЛ АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, „АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД, „БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1” ООД, „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2”, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, ООД, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1” ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД общо сумата от 150 лв., представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 да заплати на адв. Д. Н.Д., АК-Благоевград /като процесуален представител на Й. И. Ц. пред въззивна инстанция/ сумата от 200лв. на осн. 38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Й.Й.Н., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691 сумата от 240лв., представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп” АД, гр.София на страната на ЧСИ Й. И. Ц.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: