ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

274

 

Гр.Варна, 20….04.2016  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 2004.2016 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                             Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, в.ч.гр.д. № 209 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на К.Ж.К., подадена чрез адв. В. С против определение № 461/18.02.2016 г., постановено по гр.д. № 864/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса за разглеждане на въззивната й жалба вх.№ 1363/18.01.2016 г. против постановеното по същото дело решение № 2114/18.12.2015 г.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради незаконосъобразност и необоснованост на същия, като е молила за отмяната му с уважаване на молбата й за освобождаване от заплащане на държавната такса за въззивното обжалване.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв.

Жалбоподателката е в трудоспособна възраст (на 42 години), работи и реализира трудов доход от 386 лв. месечно, като липсват данни по делото, включително и поради заболяванията й от хипертония, астма и ринит (по документи за стар период отпреди две години), да е възпрепятствана да реализира от труда си по-висок доход. Тя е разведена и живее с петгодишното си дете в собствено жилище в гр.Варна, находящо се недалеч от централната част на града в предпочитан за живеене квартал и върху което, според декларацията й, не са наложени възбрани и няма ипотеки. Декларирала е пред съда притежание на идеални части от скъпи недвижими имоти, включително и такива в землището на квартал В. на гр.Варна (1/2 ид. част от 500 кв.м.), къща и двор в с.Оброчище, община Балчик (1/2 ид.част), както и ниви в с. И. (1/4 ид.част от 6 0616 кв.м. и 1/3 ид. част от 12 027 кв.м.), в с. Генерал Канатарджиево ( ½ ид.част от  607кв.м. и 1 351 кв.м.),  в землището на кв. В., Варна (1/2 ид.част от 2 000 кв.м.) и овощна градина  в землището на с.Рогачево (1/2 ид.част от 5 015 кв.м.), за които е поддържала в молбата си, че са възбранени, а за имота от 12 027 кв.м. в с. Игнатиево, че е ипотекиран за обезпечаване на теглен кредит от 65 000 лв. през 2013 г. Молителката е едноличен собственик на капитала на „Варна П” ЕООД, притежава половината от капитала на „Варна П” ООД и е управител и съдружник в „Д” ООД, но е декларирала, че дяловете й са запорирани и че не получава доходи от дружествата.

Действително, както сочи и в настоящата жалба жалбоподателката, при наложените възбрани и ипотека, възможността да осребри имотите си, макар да е възможна, е на практика неприложима. Това, обаче не означава, че тези имоти не могат да бъдат източник на доходи от отдаването им под наем, респ. аренда. Възможността за такива доходи зависи от волята на страната, като неполагането на усилие в тази насока, не може да бъде разглеждано като обективна невъзможност за реализирането на средства от тях. Освен това, притежаваното недвижимо имущество е значително и част от имотите са в привлекателни вилни райони, в близост до морето, като мястото в кв. Виница на гр.Варна и къщата в с. Р, общ.Балчик или са земеделски земи (в близост до гр.Варна) и овощна градина (до с.Оброчище), също в предпочитани райони, които лесно могат да бъдат отдадени под аренда със сигурен доход. Декларацията, че доходи не се получават, не означава, че не са налице реални потенциални възможности за това, поради което при анализа на имущественото състояние на молителката тези възможности следва да бъдат съобразени и отчетени. В тази насока, неоснователни са оплакванията й в частната жалба, че окръжният съд не е съобразил, че реално от имотите не се получават средства. Следва да бъде посочено, че макар да е твърдяла и декларирала наличието на възбрани върху всички имоти, този факт за имотите в община Балчик не е бил установен от нея, като в тази насока е била и констатацията на окръжния съд, срещу която оплаквания в настоящата жалба не са наведени. Оплакванията по отношение на имотите в община Балчик са свързани с притежанието им в съсобственост с ищеца по делото и невъзможността за постигане на съгласие за продажбата им – обстоятелство без значение за преценката на имущественото й състояние с оглед заплащането на таксите за въззивното производство. Освен отчетеното по-горе, следва да се има предвид, че възможност от реализиране на средства, жалбоподателката има и от търговската дейност на дружествата, в които участва, като липсват данни  дейността им да е преустановена. Следва да бъде отчетена и възможността на молителката да реализира и по-високи доходи от труд при желание за това, както и обстоятелството, че семейството й е двучленно и живее в собствено жилище в хубав квартал на гр.Варна, без данни да има задължения за заплащането му. Освен това, според декларираното от нея, е похарчила сумата от 65 000 лв. (от изтеглен кредит през декември 2013 г.) за около две години и половина, поради което съображенията в жалбата досежно влошаване на имущественото й състояние към настоящия момент (предвид заплатения адвокатски хонорар по делото от 3 000 евро в предходен период) не могат да бъдат ценени в насока на извода за наличие предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Предвид изложените съображения за наличието на възможности у молителката да заплати държавната такса и предвид социалните съображения на законодателя за подпомагане на материално затруднени страни по делата, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на дължимата за въззивното производство държавна такса.

Като е постановил идентичен резултат, окръжният съд е процедирал правилно и обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба пороци. Затова то следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 461/18.02.2016 г., постановено по гр.д. № 864/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: