Р Е Ш Е Н И Е № 19

гр. Варна,  13.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 21 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София против решение № 377/06.11.14г. по гр.д. № 141/14г. на ОС-Добрич, с което са отхвърлени исковете му срещу „Еко патент Инвест” ЕАД в ликвидация, гр. Добрич, с ЕИК 124140200 за установяване за нищожно вписването на заличаване на договорна ипотека върху недвижими имоти: масивна сграда с площ от 261 кв.м., пристройка от 49 кв.м. и полумасивна сграда от 64 кв.м., както и цех за разфасовка на препарати за растителна защита на два етажа със застроена площ от 237 кв.м., построени в имот №000017, находящ се в землището на с. Стефаново, общ.Добричка, извън строителните граници на населеното място, обект „Селскостопанско летище”, представляващ прилежаща земя застроена и незастроена в размер на 125260 кв.м., с № 46, т. І, вх. рег.№ 1333/29.01.2004г. на СВ-Добрич, учредена в полза на ищеца, и евентуално - за установяване недопустимост на вписването. В жалбата се излага, че решението е неправилно и противоречащо на закона – на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, който указва, че заличаване на ипотека се извършва само при представяне на нотариално заверено съгласие на кредитора или на основание влязло в законна сила решение. Без да се оспорва, че в предвидения от закона 10-годишен срок кредиторът не е подновил вписването на ипотеката, се счита че разпоредбата на чл. 22 от ПВп противоречи на горната норма на закона и на осн. чл. 7, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗНА – следва да се приложи закона. Освен това се поддържа, че чл. 22 от ПВп противоречи и на нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗЗД, защото отнема правото на страните да впишат отново ипотеката. Отделно от това се излага, че ликвидаторът на ответното дружество не е имал право да иска заличаването на ипотеката, тъй като такова правомощие не му е предоставено нито с нормата на § 5 от ЗТР, нито с нормите на ТЗ, уреждащи ликвидационното производство. Сочи се на нарушение и на чл. 267 от ТЗ, тъй като ищецът не е бил поканен от ликвидатора да предяви вземането си. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с искането за заличаване на вписването (отбелязването), направено на 30.01.14г. от СВ-Добрич, с което е заличена договорната ипотека, учредена в полза на ищеца, както и присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕКО ПАТЕНТ ИНВЕСТ” ЕАД-в ликвидация, гр. Добрич, но в с.з. ликвидаторът изразява становище за нейната неоснователност Поддържа се, че нормата на чл. 22 от ПВп е специална спрямо общата норма на чл. 179, ал. 2 от ЗЗД, тъй като урежда предвидената в чл. 172 от ЗЗД хипотеза.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, гр. София против „ЕКО ПАТЕНТ ИНВЕСТБ ЕАД”- в ликвидация, гр. Дорич като са били наведени следните твърдения: При справка в имотния регистър към СВ-Добрич по партидата на подробно описан недвижим имот е било установено, че по искане на ответника е била заличена договорна ипотека № 46, т. І, вх. рег. № 1333/29.01.04г. на СВ-Добрич, учредена в полза на ищеца за обезпечаване на задължения на „Агрокомерс-Добрич” АД по банков кредит върху имот, принадлежал към датата на учредяването на ипотеката, на кредитополучателя „Агрокомерс-Добрич” АД. Ипотеката е била заличена на осн. чл. 22 от ПВп и въз основа на молба от 30.01.14г., в която ответникът е поискал заличаването поради изтичане на 10 години от датата на вписването и тъй като последното не е подновено. Счита се, че извършеното от съдията по вписванията заличаване на ипотеката по молба на ответника-собственик на имотите е нищожно, тъй като противоречи на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, изброяващ изчерпателно основанията за заличаване на ипотека. Нормата на чл. 22 от ПВп противоречи на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД, поради което и не следва да се прилага по арг. от чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗНА. Нормата на чл. 22 от ПВп се счита и за противоречаща на чл. 172, ал. 3 от ЗЗД, тъй като отнема правото на двете страни, особено на кредитора, да впише отново ипотеката. Не се оспорва ,че кредиторът в случая е пропуснал срока за подновяване на вписването на ипотеката. В условията на евентуалност се поддържа, че заличаването на вписването на ипотеката е недопустимо, тъй като молителят не е имал правно основание да иска заличаването поради изложените по-горе обстоятелства. Отделно от това ответникът не е бил пререгистриран в срок до 31.12.11г. и на осн. § 5 от ПЗР на ЗТР се счита за заличен от 01.01.12г. Отделно от това в започналото производство по пререгистрация и ликвидация на ответното дружество на осн. §5а-§5в от ПЗР на ЗТР, е определен краен срок до 09.04.14г. На ликвидатора в това производство не е дадено правото да иска заличаване на ипотеки. Освен горнотоа, въпреки нормата на чл. 267 от ТЗ ликвидаторът на ответното дружество не е поканил „Банка ДСК” ЕАД да предяви вземането си, нито писмено, нито в търговския регистър. Отправените искове са били да се прогласи нищожността, евентуално недопустимостта на вписването, както и да се постанови заличаване на вписването (отбелязването) на заличаването на ипотеката.

            В предвидения срок е било депозиран отговор на исковата молба, с който ответното дружество чрез ликвидатора си е оспорило исковете като недопустими /поради насочването на исковете против несъществуващ правен субект и поради прехвърлянето на недвижимия имот на 26.03.14г. на трето лице/, евентуално като неоснователни /при идентичност на твърденията, които съставляват и оспорванията на въззивната жалба пред настоящата инстанция/.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            От изисканата от СВ-Добрич и приобщена като доказателства по делото преписка във връзка с процесното отбелязване се установява следното: с НА № 77, т. І, рег. № 716, дело № 51/03.12.2004г. на нотариус В. Томов, рег. № 158 на НК, с район на действие – РС-Добрич, е учредена в полза на ищеца договорна ипотека от „АГРОКОМЕРС-ДОБРИЧ” АД, гр. Добрич за обезпечаване вземането на банката по банков кредит, предоставен на посоченото дружество в размер на 300 000лв., върху следните свои недвижими имоти: масивна сграда с площ от 261 кв.м., пристройка от 49 кв.м. и полумасивна сграда от 64 кв.м., както и цех за разфасовка на препарати за растителна защита на два етажа със застроена площ от 237 кв.м., построени в имот №000017, находящ се в землището на с. Стефаново, общ.Добричка, извън строителните граници на населеното място, обект „Селскостопанско летище”, представляващ прилежаща земя застроена и незастроена в размер на 125260 кв.м. Този ипотечен договор е вписан под № 46, т. І, дело № 329, вх. рег.№ 1333/29.01.2004г. на СВ-Добрич.

            С НА № 100, т. І, рег. № 605, дело № 71/13.05.2005г. на нотариус Юл. Демирева-Кадикянова, рег. № 519 на НК, с район на действие – РС-Добрич е оформен договор за покупко-продажба, с който „АГРОКОМЕРС-ДОБРИЧ” АД, гр. Добрич е продало на „ЕКО ПАТЕНТ ИНВЕСТ” ЕАД, гр. Добрич горните имоти за сумата от 1000лв.

            С депозирана от ответното дружество до СВ-Добрич молба вх. № 978 от 30.01.14г. съдията по вписванията е бил сезиран с искане за заличаване на описаната по-горе ипотека, основавайки се на горните обстоятелства, както и на нормата на чл. 22 от ПВп, поради изтичане на 10 години от датата на вписването и липсата на подновяване на вписването на ипотеката. Съдията по вписванията е уважил молбата на същата дата 30.01.14г., разпореждайки да се заличи вписването на посочената ипотека, което е станало с отбелязване по партидите на имотите с акт № 76, т. І /л. 12, 18, 24 и 30 от делото на ДОС/.

               От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            Относно родовата подсъдност на установителните искове по чл. 90 от ЗКИР /за установяване недопустимост или недействителност на вписването, както и за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство в имотния регистър/ се приема в теорията /”Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, София, 2012г. стр. 133/ и съдебната практика /цитираното в посочения труд Определение № 282/29.04.11г. по т.д. № 29/10г., ІІ т.о. на ВКС/, че са подсъдни на районен съд, тъй като нормата на чл. 104, т. 5 от ГПК се отнася само за споровете по чл. 595 и чл. 604 от ГПК, касаещи вписвания в регистри за ЮЛ, водени в окръжния съд. Въпреки това обаче, то на осн. чл. 270, ал. 4 от ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

            Относно предмета на делото и по въпроса относно допустимостта на обжалваното решение.

            Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран с два от трите уредени в нормата на чл. 90 от ЗКИР установителни иска, а именно: да се установи недействителността на вписването (отбелязването) на заличаване на описаната договорна ипотека, учредена в полза на ищеца /независимо от използвания от ищеца термин „нищожност”, тъй като вложения в съдържанието от него смисъл съответства на терминологията на закона за определяне на основанието като недействителност на вписването/ - защото не е налице хипотеза, даваща основание за заличаване на ипотеката и в условията на евентуалност - да се установи недопустимост на извършеното вписване на заличаване на ипотеката (освен поради твърденията, обосноваващи горния иск, но и тъй като искането не изхожда от съществуващ правен субект, евентуално, защото ликвидатора не е имал такова правомощие да иска заличаването, респ. защото обезпеченият кредитор не е бил поканен да предяви вземането си). И тъй като самостоятелен иск по чл. 88 от ЗКИР за оспорване на вписване, т.е. за отмяна, респ. заличаване на вписване, няма, то искането по чл. 88 от ЗКИР е евентуална последица от успешно проведеното чрез исковете по чл. 90 от ЗКИР оспорване на вписването /така и съдия Бонка Дечева в статията „Исковете по чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР”, сп. „Собственост и право”, бр. 2/2012г., стр. 41-44/.

            Следователно, така предявените два установителни иска по чл. 90 от ЗКИР и отправеното във връзка с евентуалното им уважаване искане по чл. 88 от ЗКИР са допустими, вкл. и защото за ищеца е налице правен интерес за предявяването им (с процесното вписване /отбелязване/ на заличаването са засегнати права, които той не може да реализира – правото на предпочтително удовлетворение от процесния имот съгласно реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД и съобразно момента на вписването на ипотеките). Освен това исковете са насочени против надлежен ответник – правния субект, по чието искане и в чиято полза е допуснато вписването, тъй като предмет на исковете е самото вписване /дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, действали към момента на извършването му относно териториалната и предметна компетентност, процесуалните и материални изисквания и вписаният акт да удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство – така и в цитираната по-горе статия/, а не наличието или липсата на ипотечни права.

            Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:

            Вписването на ипотека /било, учредена чрез договор, законна такава или ипотека като обезпечение пред съд/, поражда действие от момента на вписването. Последното има конститутивно /чл. 166 от ЗЗД/ и оповестително действие /по арг. от чл. 8 от ЗКИР/, както и създава противопоставимост спрямо трети лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния кредитор /чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/. Действието на вписването обаче е ограничено в нормативно определен срок – 10 години от деня на извършването му /чл. 172, ал. 1 от ЗЗД/. За да бъде продължено това действие и при наличност на обезпеченото с ипотеката вземане /същото да не е погасено/, вписването може да се поднови преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново, но в този случай тя има ред от новото вписване /чл. 172, ал. 2 от ЗЗД/. Това вписване има значението на ново такова и не може да се противопостави на извършените преди това вписвания.

            Заличаването на ипотеката може да се извърши в четири уредени от ЗЗД случая – при писмено съгласие на кредитора; въз основа на влязло в сила съдебно решение /двете хипотези уредени в чл. 179, ал. 1 от ЗЗД/; при извършена публична продан на ипотекирания имот /чл. 175, ал. 1 от ЗЗД/ и когато са изтекли 10 години от датата на вписването, без то да е подновено. Последната хипотеза се извежда при тълкуване именно на цитираните по-горе норми на чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД - изтичането на 10 годишния срок и неподновяването на вписването преди този момент, не засяга ипотечното право в отношенията на ипотекарния кредитор и собственика на имота, поради което е налице възможността за ново вписване, но пък същевременно означава и възможност за нейното заличаване по инициатива на заинтересуваните лица поради изтичане на законово определения срок. Поради тази причина и нормата на чл. 22 от ПВп представлява регламентация на процедурата за реализиране на уредената със закона хипотеза за заличаване на ипотеката, допълвайки само, че заличаването става по молба на заинтересувания и без представяне на доказателства. Следователно тази норма от подзаконовия нормативен акт не противоречи на нито една от нормите на чл. 172, ал. 1-3 от ЗЗД /като третата алинея определя реда за подновяване, респективно вписване наново на ипотеката, които хипотези са уредени в първите две алинеи/. По тази причина и извършеното в настоящия казус заличаване на ипотеката, при безспорност на обстоятелството, че към 30.01.14г. е бил изтекъл 10-годишния срок от вписването й, не е недействително, евентуално – недопустимо на това основание.

            Заличаването на ипотеката не се явява и недопустимо и на останалите релевирани от ищеца основания, тъй като молбата е подадена от правен субект /до заличаването на търговското дружество от търговския регистър същото притежава правосубектност/ чрез надлежния му представител в лицето на назначения му ликвидатор /чл. 269 от ТЗ/, който правен субект е заинтересуваното лице /собственика на ипотекирания имот/. Молбата е подадена до съдията по вписванията към СВ-Добрич, който е териториално компетентния орган и същият се е произнесъл в рамките на своята предметна компетентност.

            Само горното е достатъчно за да обоснове формирания извод за неоснователност на предявения иск за установяване недопустимост на вписването, но за пълнота на изложението следва да се отбележи още, че ответното дружество не е длъжник на ищцовата банка, а негов имот обезпечава вземането на банката към кредитополучателя – трето за спора лице. Поради което и не е било налице задължението на ликвидатора да отправя покана до банката за предявяване на вземането си на осн. чл. 267 от ТЗ. Но дори и да беше длъжник на банката, то действието по заличаване на ипотеката също не представлява нарушение на чл. 267 от ТЗ, тъй като е обусловено от бездействието на кредитора.

Предприетото от ликвидатора действие не е нарушение на задълженията му и по чл. 268 от ТЗ, тъй като, както се посочи банката не е кредитор на дружеството в ликвидация, а от друга страна заличаването на ипотеката е в полза на самото дружество, което ще може по-пълно да удовлетвори своите кредитори, позовавайки се на нормативната хипотеза, отнемаща привилегията на чуждия кредитор при насочване на изпълнението върху недвижимия имот.

            Поради идентичността на правните изводи в настоящото и в обжалваното решение, последното следва да се потвърди като само за прецизност се възпроизведе диспозитив с квалификация и правно основание, съответстващи на терминологията на закона относно предявените искове.

            При липсата на отправено от въззиваемата страна искане и с оглед на изхода по настоящото дело, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 377/06.11.14г. по гр.д. № 141/14г. на ОС-Добрич, с което са отхвърлени исковете на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616 гр.София, ул.”Московска” 19 срещуЕко патент Инвест ЕАД в ликвидация с ЕИК 124140200 за установяване недействителността на вписването, съставляващо заличаване на договорна ипотека по молба № 978/30.01.2014г., която ипотека е била учредена в полза „Банка ДСК” ЕАД и вписана под 46 т. І, дело № 329, вх. рег. № 1333/29.01.2004г на СВ Добрич, върху следните недвижими имоти: масивна сграда с площ от 261 кв.м., пристройка от 49 кв.м. и полумасивна сграда от 64 кв.м., както и цех за разфасофка на препарати за растителна защита на два етажа със застроена площ от 237 кв.м., построени в имот №000017, находящи се в землището на с. Стефаново, общ. Добричка, извън строителните граници на населеното място обект „Селскостопанско летище, представляващ прилежаща земя застроена и незастроена в размер на 125 260 кв. м.; и евентуално за установяване недопустимост на горното вписване, на осн. 90, ал. 1 от ЗКИР.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: