Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

26/26.02.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.02.2016год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 21/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, образувано по 2 въззивни жалби:

Първата въззивна жалба е подадена от А.Б.Б., чрез процесуалния му представител адв. П.У. *** срещу решение № 1833/05.11.2015 год. по гр.д. № 1897/2015 год. на Окръжен съд гр. Варна в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 37 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно поддържано обвинение в престъпление, за което е бил оправдан. Изложените от жалбоподателя съображения са относно нарушаването на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, като съдът не е преценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства относно вида и характера на претърпените вреди. Твърди се, че присъденият размер е неправилно определен и се моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и с новото си решение по същество да уважи иска в пълен размер.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ.

Втората въззивна жалба е подадена от Прокуратурата на РБ, действаща чрез Окръжна прокуратура гр. Варна, срещу същото решение в осъдителната му част за сумата 37 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Поддържат се аргументи, че предявените искове са изцяло неоснователни, а в условие на алтернативност, че са частично основателни до размер на сумата от 3 000 лв. Моли за постановяване на решение в този смисъл.

В постъпилия отговор от А.Б., чрез процесуалния му представител адв. У., по същество се оспорват твърденията на Прокуратурата на РБ, като се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 140/2007 год на ОД на МВР по обвинение в престъпление по чл. 257 ал.1 (отм) вр. чл. 255 ал.1 (отм) от НК, по което му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000 лв, изменена на „подписка” с определение от 08.03.2011 год от Окръжен съд Варна. С разпореждане от 29.06.2011 год по НОХД № 1010/2011 год на ВОС съдебното производство било прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 01.03.2012 год срещу него било повдигнато ново обвинение по чл. 257 ал.1 вр. чл 255 ал.1 и 2, вр. чл. 26 ал.1 от НК (отм). По образуваното НОХД № 415/2012 год на ВОС била постановена оправдателна присъда по повдигнатите обвинения, потвърдена с решение по ВНОХД № 122/2013 год на Апелативен съд Варна. Решението е влязло в сила на 11.03.2014 год.

Междувременно срещу „Агро-инвест” ООД, управлявано от ищеца е бил издаден ДРА № 356/21.06.2002 год , с който в резултат на отказано право на данъчен кредит на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения в размер на 630 035 лв, от които 478 870 лв главница и 155 165 лв - лихви. След обжалване на този акт, с влязло в сила решение № 8896/21.07.2008 год на Върховния административен съд ревизионният акт е бил отменен за обща сума в размер на 36 815 лв и потвърден в останалата част.

От показанията на свидетелката К. се установява, че неприятностите и притесненията на ищеца са започнали именно във връзка с административното производство за укрити данъци срещу фирмата му. Същото потвърждава и синът на ищеца – свидетелят Б. Б., който макар и да е бил непълнолетен по онова време е знаел, че делото е било във връзка с фирмата и дейността й. По-късно, когато за същите деяния били повдигнати обвинения срещу ищеца, той станал още по-раздразнителен, напрегнат, изпитвал притеснения, че ако влезе в затвора няма да може да се грижи за семейството си. Опасявал се, че някой иска да му вземе бизнеса. Здравословното му състояние се влошило, получил хипертония.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Елементите от фактическия състав са незаконосъобразността на акта, установяване на конкретно претърпените вреди, както и причинната връзка между тях. В хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 от закона Прокуратурата на РБ е органът, който след преценка относно съставомерността на деянието, правната му квалификация и анализ на доказателствата внася обвинителен акт в съда и поддържа обвинението. Поради това и тя е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Вземането за обезщетение възниква с влизане в сила на оправдателната присъда.

При определяне размера на дължимото обезщетение на осн. чл. 52 от ЗЗД съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства както по отношение вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, така и доколко те са в причинна връзка с незаконното обвинение. 

Безспорно е установено, че с влязла в сила присъда ищецът е оправдан по обвиненията в извършване на данъчни престъпления. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство му е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”, заменена впоследствие с „подписка”. Наказателното производство е приключило в разумен срок - от 21.02.2011 год, когато за първи път му е било повдигнато обвинение до 11.03.2014 год, когато е влязла в сила оправдателната присъда.

Инкриминираните деяния са извършени във връзка с търговската дейност на ищеца, но твърденията му, че незаконното обвинение е подронило неговия авторитет пред бизнес-партньорите му не са доказани. Напротив, в исковата молба ищецът сам твърди, а и от представените писмени доказателства – отчети за приходите и разходите и баланси на управляваното от него дружество „Ник-сот груп” ЕООД за 2011, 2012 и 2013 год, се установява, че бизнесът му се е разраствал през посочените години, а през 2012 год е стартирало ново предприятие за преработка на слънчоглед. Това показва, че наказателното производство не го е дискредитирало пред деловите му партньори и не се е отразило негативно върху търговските му отношения с тях.

Субективните му преживявания на гняв, срам и неудобство не са свързани само и единствено с действията на прокуратурата. Това се установява и от гласните доказателства – и двамата разпитани свидетели са заявили, че проявите на раздразнителност и нервност на ищеца са били свързани с делата срещу фирмата му. Те са възникнали по-рано, по повод данъчния ревизонен акт, с който на управляваното от него дружество е бил отказан данъчен кредит в размер на 630 035 лв. Актът е бил отменен само за сумата от 36 815 лв, а е потвърден за останалата част, представляваща начислени допълнителни данъчни задължения.

Страховете на ищеца, че може да претърпи финансови загуби и няма да бъде в състояние да се грижи за семейството и бизнеса си, не се дължат на незаконното обвинение. Тези опасения са се сбъднали с влизане в сила на решението по административното производство, с което безспорно са установени неплатени данъчни задължения в значителен размер.

Въпреки, че прокуратурата не е успяла в хода на наказателното производство да докаже престъпния характер на деянията, те съставляват нарушение на данъчните закони, за което ищецът е бил санкциониран по административен ред. Това обстоятелство не дава основание за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ, каквото възражение е направила прокуратурата, но следва да се цени с оглед определяне вида и степента на неимуществените вреди и причинната връзка между тях и незаконно поддържаното обвинение.

Безспорно е, че воденото наказателно производство също е допринесло за негативните последици, но претърпените във връзка с него неимуществни вреди не се отличават с голям интензитет. С изключение на обстоятелството, че по думите на свидетелката Койчева, а така също и на свидетеля Б., откакто започнали делата срещу ищеца той станал неспокоен и напрегнат, не се установява настъпването на по-значителни вреди. Не е установено от кога датират оплакванията му от високо кравно налягане – липсва медицинска документация за това. Наложената в хода на наказателното производство мярка за неотклонение  „подписка” е най-леката, предвидена в закона и не е ограничила съществено правата му, включително и възможността да ръководи бизнеса си. Общественото му положение не е високопоставено до степен, че незаконното обвинение да е станало достояние на широк кръг от хора и да е подронило авторитета и доброто му име. От данните за разширяването на търговската дейност на ищеца е очевидно, че въпреки това той се е ползвал с доверието на контрагентите си. Не са разстроени и семейните отношения, напротив ищецът се е радвал на подкрепа от близките си. От показанията на свидетелката Койчева се установява, че след постановяване на оправдателната присъда психическото напрежение е напълно преодоляно към настоящия момент, без да предизвиква трайни последствия.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че искът е основателен и доказан до размер на 3000 лв, като за останалата част липсва причинна връзка с поведението на прокуратурата.

При този изход на спора разноски в полза на ищеца не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1833/05.11.2015 год. по гр.д. № 1897/2015 год. на Окръжен съд гр. Варна в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А.Б.Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 3000 лв до присъдения размер от 37 000 лв и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Б. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 3000 лв до 37000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в повишена тревожност и затвореност поради страх от несправедливо осъждане, гняв и срам поради повдигнато обвинение, вътрешно неудобство пред търговски партньори поради уронване честта и достойнството му, притеснения за материални загуби в личен и бизнес аспект, здравословни проблеми, изразяващи се в повишено кръвно налягане и нарушения на съня, в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, повдигнато по ДП № 140/2007 на ОД на МВР-Варна, по което бил оправдан с присъда по НОХД № 415/2012 на ВОС, потвърдена с решение № 21/17.02.2014 на Апелативен съд Варна

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната част в размер на 3000 лв - обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, настъпили в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, повдигнато по ДП № 140/2007 на ОД на МВР-Варна, по което бил оправдан с присъда по НОХД № 415/2012 на ВОС, потвърдена с решение № 21/17.02.2014 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.03.2014 год до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението и в останалата отхвърлителна част за разликата над 37 000 лв до 100 000 лв като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)