ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

253

 

Гр.Варна, 28.04.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 28.04.2014 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

           Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 211 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 211/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на „Юробанк България” АД, подадена чрез адв. В. против определение от 13.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 51 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действията на ЧСИ А. Т. с район на действие окръжен съд Шумен по изп.д. № 20128770400055, а именно: постановление за възлагане на недвижим имот  от 17.09.2013 г.; действията по осъществяване на описа на изнесения на публична продан имот; действията по провеждане на публична продан и по издаване на постановлението за възлагане и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно  - незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Навел е оплакване, че окръжният съд формално и едностранчиво разгледал обстоятелствата по делото и се позовал на разпоредбата на чл.435 от ГПК, без да вземе предвид, че се обжалвало постановлението за възлагане като един порочен и недействителен акт на съдебния изпълнител. Останалите съображения в жалбата касаят по същество действията на съдебния изпълнител и са идентични с изложените в жалбата до окръжния съд.

Въззиваемият „Колор Профи Център” ООД е подал писмен отговор на жалбата,  оспорил е същата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното определение.

„Най Ком” ЕООД не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване определението на окръжния съд като неизгодно за нея и е редовна. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е ипотекарен кредитор и поради насочване на изпълнението срещу ипотекирания имот, той се смята за присъединен взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 459, ал.2 вр. ал.1 ГПК.

Според разпоредбата на чл.457 от ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Това включва и правото му да обжалва действията на съдебния изпълнител в предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение, а според чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта,  и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи  задатък, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно  или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В настоящия казус, жалбата на ипотекарния кредитор /като присъединен по право взискател/ срещу действията на съдебния изпълнител по извършване на  опис на ипотекирания недвижим имот, по провеждане на публична продан и възлагане на имота с издаване на постановление за това, основана на липсата на своевременно уведомяване за правото му да участва в изпълнителното производство, не покрива нито една от посочените хипотези. Затова, тя се явява недопустима и правилно не е била разгледана по същество от окръжния съд.

В случая, окръжният съд е приложил правилно закона /разпоредбата на  чл.435 от ГПК/ и оплакванията в жалбата за „формален подход” поради това, че постановлението възлагане било „недействително”, не могат да бъдат споделени, защото Гражданският процесуален кодекс, обнародван ДВ бр. 59/2007 г. предвиди изричен списък на действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани, вместо действащата дотогава уредба даваща възможност за обжалване на всички видове незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител  и откази да се извърши искано изпълнително действие. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител бе въведен „ексклузивен” подход. Този принцип е установен в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях. Обжалването на непредвидените в закона действия на съдебния изпълнител, на непосочени основания или от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение на окръжния съд не страда от посочените в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение /без номер/ от 13.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 51 по описа за 2014 г. на Шуменския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: