ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

304

 

гр.Варна, 22.05.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение,22 май 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 211 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.О.П., подадена чрез адв. И.А. ***, против определение № 974/10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 384/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковете.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, Д.О.П. е предявила срещу Р. Д. П. искове: - за приемане за установено, че решение, постановено по гр.д. № 83/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по иск на Р. Д. П. е развален,  сключеният на 14.02.2007 г. между Р. П. като продавач и Д. П. като купувач, договор за покупко-продажба на имот в гр.Варна, не е произвело действие спрямо Д. О.П., основан на твърдения, че разписката за получаване на съобщението по чл.131 ГПК по същото дело е неистински документ – неавтентичен, защото не бил подписан от Д. П. и неверен в частта на удостоверяването на личното й получаване, както и поради това, че становище от 14.06.2011 г. с признание на иска също е неавтентичен документ – неподписан от ищцата; - за признаване за установено, че Д. П. притежава правото на собственост върху същия имот.

Ищцата е твърдяла, че е била страна в производството по делото, но е била лишена от възможността да участва в него, защото не е получавала пратеното й съобщение по чл. 131 от ГПК, в което било удостоверено личното получаване от адресата, но подписът не бил нейния, както и че решението било основано на неавтентичното признание на иска.

Като ответник - страна в производството по гр.д. № 83/2011 г. на ВОС, ищцата е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по конститутивния иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Срещу обвързващата сила на решението тя не може да се брани с иск по чл. 124 от ГПК за установяване, че решението не е произвело действие спрямо нея. Такъв иск е недопустим. Защитата си срещу обвързващата сила на решението, при наличните твърдения за неистинност – неавтентичност на съобщението по чл.131 от ГПК в частта на подписа му и за невярност на удостоверяването за личното му връчване на адресата и поради това за лишаването й от възможността да участва в производството, ищцата може да осъществи в производство по молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, след успешно проведено производство и въз основа на решение по иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за неистинност на съобщението (призовката). Доколкото се касае до неистинско съобщение (призовка), искът би бил допустим, защото документът е съставен за процеса и решението не се основава на него. С молба за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, ищцата може да се защити и след успешно проведено производство по чл. 124, ал.5 от ГПК, предвид изтеклата давност за наказателното преследване, за установяване на престъпно обстоятелство във връзка с използвания по делото неистински (неавтентичен) документ за признание на иска.

Вторият иск за признаване на правото на собственост на ищцата върху имота, предмет на разваления договор за продажба е обусловен от евентуалното уважаване на първия и поради това също е недопустим.

С оглед изложените мотиви, наведените в настоящата жалба оплаквания са неоснователни, като без значение са изтъкнатите от жалбоподателката съображения за евентуални затруднения по доказване на иск по чл. 124, ал.5 от ГПК, а и освен това не е необходимо деецът да бъде идентифициран. В този смисъл са и мотивите на окръжния съд в обжалвания съдебен акт.

Като е приел, че исковете са недопустими и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  определение № 974/10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 384/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на преписа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: