Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

80/03.07.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.06.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 211/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД (в несъстоятелност), представлявано от Д.З.М.-И. в качеството й на синдик, срещу решение № 39/09.01.2018 год по гр.д. № 1300/2017 год на Окръжен съд Варна, с което е уважен предявения от „Камеко“ АД отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот в с.Самотино, община Бяла, Варненска обл., представляващ УПИ № XIII-16072,16075 в кв.116 по подробния устройствен план – план за регулация на Зона за отдих „Бяла север“, гр.Бяла и поземлен имот с идентификатор 65259.16.116 в м. Кара дере по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1 от 25.01.2016 год на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9862 кв.м. при граници: север - 65259.16.124, изток - 65259.16.124, юг- 65259.16.117, запад - 65259.16.113, 65259.16.112, 65259.16.111, както и в осъдителната част за разноските. В жалбата са развити подробни съображения за недопустимост на иска с оглед приложението на чл. 637 ал.6 т.1 от ТЗ, съгласно който след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо ожбразуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за защита правата на трети лица, които са собственици на вещи от масата на несъстоятелността. Такава защита ищецът би могъл да получи единствено чрез положителен установителен иск за собственост, какъвто не е предявен. На второ място се поддържа възражението за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като спорният имот не е идентичен с имота, притежаван от ответника. За да приеме, че такава идентичност е налице съдът е зачел мотивите на решението по друго дело, разгледано от Административен съд Варна по жалба срещу заповед на кмета на Община Бяла за одобряване на изменение на ПУП-план за регулация на ЗВКО „Бяла-север“. Приемайки това, съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 302 от ГПК, според която решенията на административните съдилища са задължителни за гражданския съд, но само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Наред с това са изложени и доводи по същество срещу изводите на съда за липса на транслативен ефект на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 128/2009 год поради това, че праводателят не е бил собственик. Оспорва се решението и в частта, с която е прието за неоснователно възражението за придобиване на имота по давност. По изложените доводи въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и му бъдат присъдени направените разноски за двене инстанции.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е отрицателният установителен иск, предявен от „Камеко“ АД София срещу Професионален футболен клуб „ЦСКА“ АД (в несъстоятелност), за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ XVII-17100,17110 в кв. 116, местност Кара дере в землището на с. Самотино, общ. Бяла с площ 9864 кв.м., идентичен с УПИ XIII-16072,16075 в кв.116  по ПУП-ПЗР на Зона за отдих „Бяла-Север“, който по актуална скица представлява имот с идентификатор 65259.16.116 в местност Кара дере с площ от 9862 кв.м.

Правният интерес от водене на установителния иск е обусловен от обстоятелството, че този имот е включен в масата на несъстоятелността на ответното дружество по т.д. № 6292/2013 год на СГС и е обявен от синдика за продажба чрез търг.

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. От тази обща забрана, продиктувана от естеството на производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение, са предвидени няколко изключения. От значение за настоящия спор е хипотезата, визирана в чл. 637 ал.6 т.1 от ТЗ, според която е допустимо успоредно с производството по несъстоятелност да се водят искове за защита правата на третите лица, които са собственици на вещи от масата на несъстоятелността. Общата формулировка на разпоредбата дава основание да се приеме, че за защита на собствеността си третото лице може да се възползва от всички, предоставени му от закона способи, включително чрез отрицателен установителен иск. Целта на този иск е да се отрече правото на собственост на длъжника върху спорния имот и по този начин той да се изключи от масата на несъстоятелността и да се попречи на удовлетворяването на кредиторите от стойността му.

Третото лице не може да упражни правата си в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 от ТЗ именно защото той няма качеството кредитор, а още по-малко синдикът е този, който може да даде защита на претендираното право. То може да бъда само съдебно установено или отречено.

Поради това предявеният отрицателен установителен иск за собственост успоредно с производството по несъстоятелност е допустим.

По същество той е основателен с оглед събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

Ищецът е придобил право на собственост чрез възмездни сделки върху следните недвижими имоти: имот № 016072 с площ от 3,650 дка и имот № 016075 с площ от 7,300 дка в землището на с.Самотино, общ.Бяла, местността Кара дере. За тези два имота с ПУП, одобрен с решение № 26-311/10.02.2005 год на ОбС гр.Бяла е отреден УПИ XIII-16072,16075 в местността „Кара дере“, а впоследствие са включени в регулация и обединени в общ поземлен имот с идентификатор 65259.16.116 с площ от 9862 кв.м.

Праводателят на ответника – „Бяла Бийч Тур“ АД е придобил чрез сключени договори за покупко-продажба, съответно – нот.акт № 62/2007 и нот.акт № 63/2007 год правото на собственост върху поземлени имоти № 17100 с площ 8896 км. и 17110 с площ 2999 кв.м. в масив 17, местност „Полихорава“.

За тези имоти със заповед № 92/05.03.2007 на кмета на Община Бяла, последвана от заповед № 118-А/22.03.2007 год е отреден УПИ XVII-17100,17110 в кв.116 местност „Кара дере“ с площ от 9864 кв.м. Този имот е предмет на договора за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 128/2009 год, с който ответното дружество се легитимира като собственик.

Посочената заповед на кмета на Община Бяла е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 11/06.01.2015 год по адм.д. № 1653/2014 год на Административен съд Варна. По това дело безспорно е установена идентичността между УПИ XIII-16072,16075, собственост на ищеца и УПИ XVII-17100,17110, предмет на сключения договор за покупко-продажба нот.акт № 128/2009 год между „Бяла Бийч Тур“ АД и  ответника, а идентификаторите им неправилно са били разменени с нищожната заповед на кмета на Община Бяла. В производството по оспорването й, образувано по жалба от „Камеко“ АД, като заинтересована страна е конституиран ответникът „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД, поради което постановеното решение има сила на присъдено нещо в отношенията между тях и тя следва да бъде зачетена при разглеждане на настоящия гражданско-правен спор.

С оглед горното следва да се приеме, че ответникът не е придобил собствеността на имота по силата на нот.акт № 128/2009 год, защото праводателят му не е бил собственик. Неоснователно е възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност, защото не е доказано, че е упражнявал владение върху имота.  

От изложеното безспорно се установява, че ответникът не е собственик на процесния имот, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/09.01.2018 год по гр.д. № 1300/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)