Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

99

 

гр.Варна,  18.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на десети юни, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор Иван Тодоров,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 212/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от представляващия Прокуратурата на РБ срещу решение № 588/27.03.2015 г. по гр.д.№ 2503/14 г. на Окръжен съд-Варна – VІ състав В ЧАСТТА му, с която е уважен иска, предявен от Т.В.Д. с правно основание чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лева – неимуществени вреди от изпълнение на наложено й наказание „лишаване от свобода” над определения с присъдите срок. С въззивната жалба и допълнението към нея се навеждат твърдения за недопустимост на постановеното решение, поради предявяване на иска срещу ненадлежна страна; в условията на евентуалност се поддържа неправилност на решението поради нарушение на закона. Исканията са за обезсилване, евентуално за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне изцяло на иска.

В подаден писмен отговор въззиваемата оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решение в обжалваната му част.

Поради липса на подадената жалба, в отхвърлителната му част за разликата от 5000 лева до предявения размер от 50000 лева, решението е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, образувано по иск, предявен от Т.В. Д. Н., ЕГН ********** *** против държавата, чрез Прокуратурата на РБ, за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения срок. Пред настоящата инстанция спорът е висящ по претенцията в размер на 5000 лева.

Оспорвайки изцяло предявения иск, ответникът излага, че искът е недопустим, алтернативно - че е неоснователен. Пред настоящата инстанция се поддържа искане за обезсилване, респ. отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на иска като неоснователен и недоказан.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с присъда № 179/05.09.2013 год., по НОХД № 2231/2013 год. на Районен съд - Бургас, ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по смисъла на чл.210 ал.1 т.3 вр. чл.209 ал.1 в вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено за периода от 09.06.2001 год. до 10.07.2001 год., за което й е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим. С присъдата е зачетено „задържането под стража”, считано от 05.11.2012 год. до 26.03.2013 год., като е приспаднато наказанието „лишаване от свобода” по НОХД № 3459/2011 год. на Районен съд - Бургас от 09.06.2012 год. до 05.11.2012 год. Присъдата е изменена с Решение № 190/16.07.2014 год. по ВНД № 483/2014 год. на Окръжен съд - Бургас.

С присъда № 31/13.01.2012 год. по НОХД № 3459/2011 год. на Районен съд - Бургас, ищцата е призната за виновна за извършено престъпление чл.210 ал.1 т.3 вр. чл.209 ал.1 в вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено за периода от 09.06.2001 год. до 10.07.2001 год., за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер 4 години, при първоначален строг режим, отменена по реда на възобновяването  с решение № 482/05.11.2012 год. на НД № 1499/2012 год. на ВКС І-во н.о.

С присъда № 589/29.11.2007 год. по НОХД № 3274/2007 год. на Районен съд - Варна, ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.1 пр.1 и т.2 вр. чл.209 ал.1 в вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено за периода от м. април на 2001 год. до 08.09.2001 год. и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, при първоначален „общ” режим и за престъпление по чл.209 ал.1 в вр. чл.209 ал.1 в вр. чл.26 ал.1 от НК извършено за периода от м. април 2001 год. до 14.05.2003 год. за което й е наложено наказание „Пробация” за срок от шест месеца. На основание чл.23 от НК съдът е определил едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режи. Присъдата е влязла в сила на 15.12.2007 год.

С определение № 564/08.05.2014 год. по НЧД № 1673/2014 год. на Районен съд Бургас, е определено едно общо наказание измежду наложените й наказания с цитираните присъди, като й е наложено най - тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца. С този съдебен акт определеното общо наказание е увеличено с 5 месеца и 15 дни – на 1 година, 4 месеца и 15 дни.

Приспаднато е времето, през което ищцата е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 3274/2007 г. на РС-гр.Варна, за времето от 24.10.2005 год. до 26.01.2007 год.,задържането под стража” по НОХД №2231/2013 год. на РС-гр.Бургас, за времето от 05.11.2012 год. до 26.03.2013 год., както и времето от 09.06.2012 год. до 05.11.2012 год., през което е търпяла наказание по НОХД №3459/2011 год. на РС-гр.Бургас до размера на наложеното след увеличението общо наказание от една година четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода.

С присъда по НОХД № 1540/2011г. на РС - София, изменена с решение по ВНОХД № 2470/2013 год. на СГС ищцата е призната за виновна за извършено престъпление чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, за периода от 10.12.2001 год. до 18.12.2001 год., като й е наложено наказание пробация, със следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. С присъдата на осн.чл.25,ал.1,вр.с чл.23,ал.1, от НК на ищцата й е определено едно общо наказание по НОХД 3247/07 год. на ВРС, „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, като й е определено общо наказание от 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. С тази присъда е зачетено изтърпяното наказание по всяка от включените в групата присъди до момента, както и времето през което е била с мярка за неотклонение "задържане под стража.

По делото е приложена справка от Министерство на правосъдието – София, от която е видно, че ищцата е постъпила в Затвора гр. Сливен на 03.04.2006 год. с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и е освободена на 26.01.2007 год.

В Затвора гр.Сливен е постъпила отново на 12.06.2012 год., с начало 09.06.2012 год. за изтърпяване на наказание четири години „Лишаване от свобода” по НОХД № 3459/2011 год. на РС-Бургас, с предварителен арест от 24.10.2005 год. до 26.01.2007 год., след което е задържана под стража по ДП № 229/2002 год. на ОД-МВР Бургас, освободена на 26.03.2013 год.

Общото наложено на ищцата с присъдите наказание, увеличено по предвидения в НК реда е в размер на една година, четири месеца и 15 дни.

Приравнено в дни е в размер на 500 дни.

За периода от 24.10.2005 год. до 26.01.2007 год. ищцата е изтърпяла наказание лишаване от свобода в размер на 460 дни.

Отново е постъпила в затвора на 12.06.2012 год., с начало на наказанието 09.06.2012 год., освободена на 26.03.2013 год., като е изтърпяла общо 291 дни.

Налице е разлика между наложеното, с приспадане наказание „лишаване от свобода” по цитираните по-горе присъди и реално изтърпяното от ищцата в размер на 251 дни над законово определеното наказание.

По делото са представени писмени доказателства за заболявания на ищцата.

Представена е епикриза от 19.02.2013 год. от МБАЛ ”Д.р Иван Селимински” с диагноза „Десцензус вагине.Цистоцеле.” и проведено оперативно лечение. На 02.06.2006 год. ищцата е била лекувана на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода с диагноза: „Статус пост пиелонефритис акута ет ст.пост пластика м. тимпани синистра.”

Тези писмени доказателства са безспорни относно заболяванията на ищцата и проведеното лечение при пребиваването й в затвора Сливен.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи, довели до постановяване на решение при нарушение на материалния закон.

Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на РБ. В хода на производството пред първоинстанционния съд, ищцата не е конкретизирала кои действия или бездействия на органи на прокуратурата са станали причина за задържането й над срока, определен с решение № 190/16.07.2014 г. по ВЧНД № 483/14 г. на Окръжен съд - Бургас. Не са представени доказателства относно неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл.5, ал.1 от ЗИНЗС – за упражняване на надзор за законност при изпълнение на наказанията съгласно ЗСВ.

От доказателствата по делото се установява, че задържането на страната в периодите 24.10.2005 г. – 26.01.2007 г. и 12.06.2012 г. – 26.03.2013 г. е било в съответствие с разпоредбите на НПК, в изпълнение на влезли в сила съдебни актове.

Като причина за надлежаване на определените назания „лишаване от свобода” не е посочено конкретно действие или бездействие от страна на прокуратурата. Това надлежаване е настъпило в резултат от възобновяването на НОХД № 3459/11 г. на РС – Бургас и отмяната на наложената присъда в размер на 4 години „лишаване от свобода”, заменена с „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца. След влизането в сила на определение по ЧНД № 1673/2014 г. на РС Бургас, с постановление от 26.08.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас е постановено непривеждане в изпълнение определеното общо назание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, четири месеца и петнадесет дни. Обективно липсват действия или бездействия от страна на прокуратурата, довели до надлежаване на наложените й с присъдите наказания „лишаване от свобода”.

Прокуратурата е изпълнила задължението си да упражнява надзор за спозване на законност при изпълнение на наказанията.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконните действия или бездействия и претърпените вреди. При липса на доказателства, установяващи незаконосъобразни действия на прокуратурата, предявяеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по същество на спора, с което искът по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лева бъде отхърлен.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯВА № 588/27.03.2015 г. по гр.д.№ 2503/14 г. на Окръжен съд-Варна – VІ състав В ЧАСТТА му, с която е уважен иска, предявен от Т.В.Д. с правно основание чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лева – неимуществени вреди от изпълнение на наложено й наказание „лишаване от свобода” над определения срок и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Т.В.Д. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лева – неимуществени вреди от изпълнение на наложено й наказание „лишаване от свобода” над определения срок.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решунието може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.