О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

261

 

14.04.2016 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 14. април 2016 г., две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 212 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 248, ал.3 ГПК и чл. 274, ал.2 ГПК (в редакцията след изменението, обн. ДВ, бр.50/03.07.2015г.).

Образувано е по частна жалба на А.П.П. и И.М.П., подадена чрез адв. М.Д. ***, против определение № 349 от 04.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 505/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл. 248  от ГПК е допълнено решение № 1163/12.06.2015 г. по в.гр.д. № 505/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските, като молителите са осъдени да заплатят на И.Г.С. сумата от 450 лв. съдебно-деловодно разноски, сторени по в.гр.д. № 505/2015 г.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като са молили за отмяната му с отхвърляне на молбата по чл.248 от ГПК и присъждане на разноските за настоящото производство.

И.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за недопустимостта, евентуално - за неоснователността й, като е молил за  потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските за настоящото производство.

Ж.Б.Б. не е подал отговор на частната жалба.

Доколкото настоящата жалба е по реда на чл. 274, ал.2 вр. с чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК, тя не е касационна такава и разглеждането й не е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 280 от ГПК не намира приложение, поради което и съображенията на И.С. за липсата на предпоставките за допускане до касационно обжалване са неотносими в случая.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и е насочено срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение, окръжният съд се е произнесъл по молба вх. № 1969/22.06.2015 г., подадена от И.Г.С. по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по в.гр.д. № 505/2015 г. по описа на ВОС решение № 1163/12.06.2015 г., в частта му за разноските, като е осъдил настоящите жалбоподатели да заплатят такива на молителя в размер на сумата от 450 лв.

И.Г.С. е бил конституиран като ответник по предявения от А.П.П. и И.М.П. иск по чл. 124 от ГПК и по подадената от тях въззивна жалба с определение от 24.10.2013 г. по въззивно гр.д. № 2811/2013 г. на ВОС. В хода на това производство, ответникът С. е упълномощил адвокат Б.Д. да го представлява по делото и чрез нея, на  20.12.2013 г., е подал отговор на исковата молба, а на 12.03.2014 г. и молба с вх.№ 7558 за присъждане на разноските по делото в размер на сумата от 450 лв. Към последната е приложил списък по чл.80 от ГПК, пълномощно на И. А. с права да го представлява и документ, подписан от Ивелина Атанасова и адв. Б.Д. за предаването от пълномощника И. А. и съответно получаването от адвокат Б.Д. на сумата от 450 лв., представляваща дължимото й от С. възнаграждение за изготвяне отговора по исковата молба и жалбата на ищците. Молбата на ответника С. с искането за разноските е била докладвана на 26.03.2014 г., в последното съдебно заседание по в.гр.д. № 2811/2013 г. на ВОС, в което пълномощникът на ищците А.П.П. и И.М.П. не е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Доколкото съдът е следвало да се произнесе по разноските на страните за всички съдебни инстанции с оглед крайния резултат от материалноправния спор, молбата на И.Г.С. от 12.03.2014 г. е подлежала на разглеждане при постановяване на решение № 1163 от 12.06.2015 г. по в.гр.д. № 505/2015 г. по описа на ВОС, с което е било потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 124 от ГПК. Това е така, тъй като с постановеното преди това решение 510/02.04.2014 г. по в.гр.д. № 2811/2013 г. на ВОС е било обезсилено решението на районния съд и делото – върнато за ново разглеждане, а с решение № 5/05.02.2015 г. по гр.д. № 3905/2014 г. на ВКС е било отменено въззивното решение и делото – върнато за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд, като и при двете произнасяния съдът не е имал задължение да разглежда исканията на страните за разноските.

 Именно, защото окръжният съд е дължал произнасяне по отговорността за разноските по делото едва с решението от 12.06.2015 г., молбата на И.С. по чл. 248 от ГПК с вх. № 1962 от 22.06.2015 г. не е била просрочена, а депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и допустима, като въпросът за допустимостта й е разрешен с определение № №3 от 05.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4988/2015 г. на ВКС, IV г.о. Предвид това, неоснователни са оплакванията на настоящите жалбоподатели за недопустимост на молбата по чл. 248 от ГПК.

Независимо, че в новото въззивно производство И.С. не е участвал (с оглед указанията на касационната инстанция за надлежните ответници при връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане), той има правото да му бъдат присъдени разноски в хипотезата на чл. 78, ал.4 от ГПК, т.е. при прекратяване на делото спрямо него. Както бе посочено, той е представил доказателства за упълномощаване на адвокат Б.Д. (л.90 от в.гр.д. № 2811/2013 г. по описа на ВОС) за процесуално представителство по делото, както и такива за договаряне и заплащане на възнаграждение от 450 лв. за изготвяне на отговора на исковата молба и жалбата (л.118 от в.гр.д. № 2811/2013 г.), поради което са налице и предпоставките за осъждането на ищците – настоящи жалбоподатели за разноските на И.С. по прекратеното спрямо него дело. Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар не е било заявено своевременно в съдебното заседание от 26.03.2014 г., в което молбата за присъждането им е била докладвана, поради което това възражение, като преклудирано, не следва да бъде разглеждано. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за липсата на надлежно упълномощаване на адвоката от ответника и за липсата на документ за плащането по образец, като за доказване на представителната власт е приложено пълномощно, а за плащането – разписка съдържаща писмено признание на адвоката за получаване на сумата, като за действителността на упълномощаването и за доказване на плащането законодателят не е предвид специална форма по образец.

В този смисъл, като е уважил молбата на И.С. по чл. 248 от ГПК и е допуснал изменението на решението в частта на разноските, присъждайки такива, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и като правилен той следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от настоящото производство, на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски – заплатено, съгласно приложената разписка с признание за получаване на сумата от адвокат Б.Д. –Петрова, адвокатско възнаграждение от 300 лв.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 04.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 505/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН ********** и И.М.П. с ЕГН **********,*** да заплатят на И.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.