Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  90/19.06.2014 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                        ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 213 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Ж.А. ***, срещу решение № 514/06.12.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 127/2010 година, с което е осъден да заплати на Т.Т.А. от гр.Добрич сумата 14469.95 евро, като не възстановена част от общо 46600.00 евро-продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от 09.02.2010 година до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 2950.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени в обжалваната част и да отхвърли иска, като  присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Т.Т.А. е оспорил въззивната жалба  и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушение - не са уважени доказателствените искания за  разкриване банковата тайна относно кредитното досие на въззиваемия А., а по тази причина не е установено, че процесната сума  от 14469.95 евро е била върната и неправилно е приложен института на силата на присъдено нещо (СПН) за предходен съдебен процес между страните, както и поради нарушение на материалния закон - без обаче да се развият конкретни доводи за това.

Апелативната инстанция не може да сподели тези оплаквания, тъй-като те са неоснователни.

От една страна, още с насрочване на делото за открито съдебно заседание, въззивният съд е уважил доказателственото искане на въззивника и е възложил допълнителна задача на назначената от ДОС счетоводна експертиза, която след проверка на цялото кредитно досие на въззиваемия в ТБ”ОББ” клон гр.Добрич да установи дали процесната сума е възстановена от сметка на въззивника по сметка на въззиваемия. От заключението на вещото лице, което не е  оспорено и на което съдът дава кредит на доверие, се установява, че няма обратен превод на процесната сума от сметка на въззивника по сметка на въззиваемия на дата 27.06.2007 година. При това положение твърдението на въззивника, че е върнал сумата, остана недоказано.

От друга страна, в обжалваното решение ДОС се е позовал на влязлото в сила решение № 31/10.02.2012 година на същия съд, постановено по в.гр.д.№ 698/2011 година, по което се е формирала СПН по предявения от настоящия въззиваем А. и уважен срещу въззивника А. частичен (насрещен) иск  само за 10000.00 евро, като част от цялото вземане в размер на 46600.00 евро, в резултат на реституция от обявяване на сделката за продажба на апартамент и гараж с административен адрес гр.Добрич, ж.к-с „Добротица”, бл.32, вх.”В” за нищожна. Това позоваване е в смисъл, че доколкото не е установено друго при разглеждането на настоящият иск, то решението по частичния иск има доказателствено значение, а не обвързва съда със СПН. Съобразявайки това ДОС и ВАпС са събирали допустими и относими доказателства, а не са зачели априори решението по частичния иск. Както е известно  правната доктрина  приема в такива случаи, че в отношенията помежду си същите страни по настоящето дело  са обвързани от установеното по частичния иск, т.е. че дължима (невърната) в случая е сумата 24469.95 лева, от която е част уважения частичен иск за 10000.00 евро. В този смисъл ако частичния иск беше отхвърлен, то страните биха били обвързани от отрицателния резултат за цялото вземане, а не само за частичния иск.

Оплакванията, че липсват мотиви в обжалваното решение и че е нарушен материалния закон също са неоснователни и не могат да бъдат споделени, още повече, че те въобще не са мотивирани.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

В отхвърлителната му част, за разликата от 14469.95 евро до пълния размер на иска от 20893.14 евро, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй-като въззивникът е освободен от заплащане на такси и разноски с нарочен акт на ДОС.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 514/06.12.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 127/2010 година в частта, в която Д.Ж.А. ***, ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.Т.А. от гр.Добрич, ЕГН ********** сумата 14469.95 евро, ведно със законната лихва от 09.02.2010 година до окончателното изплащане на главницата и съдебни разноски в размер на 2950.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.