Р Е Ш Е Н И Е № 112

гр. Варна,  01.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т. и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 213 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на КОНПИ-гр. София срещу решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която са били отхвърлени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците М.Д.С., В.А.С. и Д.М.С.. Съобразно уточнението, извършено с молба от 10.12.15г. пред ШОС, не е предмет на обжалване решението, с което е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане на наличността на спестовен влог в банка „Пиреос България” АД, с титуляр на влога М.С.. Изложено е в жалбата, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и неоснователно, поради което се иска да бъде отменено и да се уважи изцяло иска за отнемане на имущество, подробно описано в мотивираното искане. Счита се, че са налице допуснати грешки при възприемане на фактическата обстановка по делото, които са предопределили и погрешни правни изводи на съда. Сочи се, че Комисията не е претендирала за отнемане в полза на държавата на суми, съставляващи пазарните стойности на процесните недвижими имоти към момента на придобиването им, а на сумите, получени от продажбата на недвижимите имоти, но които суми са по пазарните стойности към датата на отчуждаването на имотите, и които са следствие от проследена трансформация на имущество. Именно поради тази трансформация, описана подробно в мотивираното искане, за отнемане се претендират част от пазарните стойности на отчуждените имоти към момента на това отчуждаване /които не са били трансформирани/, на осн. чл. 4, ал. 2 и чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./. Претендират се за отнемане суми, получени от продажбата на недвижимите имоти, т.е. пазарните им стойности към момента на отчуждаването им, но част от тях – след проследена трансформация на имущество. Така например за имота в гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски”, № 10 пазарната стойност от продажбата му е 41 000лв., но нетрансформираната и претендирана сума за отнемане е 29 949.72лв. Вещото лице е посочило, че частта от пазарната продажна цена от 41 400 лв. на този имот, която не е трансформирана, е 30 326.68 лв. Поради това и уважената от съда претенция в тази насока само за сумата от 27 000лв. е абсолютно грешна и неточна. По същия начин е допусната грешка и по отношение на претенцията за отнемане на нетрансформираната част от продажната цена за имота в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, № 150 – претенцията на Комисията е била за сумата от 94 002.62лв. /при продажна пазарна цена от 101 400 лв./, а съдът е уважил за 54 000лв. /при посочена от вещото лице пазарна продажна цена от 101 700лв. и нетрансформирана част от последната в размер на 94 920.50лв./. Поддържа се, че доказаната чрез заключението на СИЕ претенция на Комисията досежно сумите от продажбите на имоти, е общо в размер на 146 827.26лв. /1045.94 МРЗ/, а не в уважения от съда размер от 102 289лв. Претендира се решението в тази му отхвърлителна част да бъде отменено и да се уважат предявените претенции в посочения размер.

            На следващо място се поддържа, че с решението си ШОС неправилно е отхвърлил част от искането на Комисията за отнемане на суми от заеми, предоставени от ответника М.С. на трети лица, уважавайки претенцията в общ размер от 116 320.80лв., каквато е посочена в исковата молба. Установената и доказана според въззивника обща сума след проследяване на трансформацията на паричните средства от заеми, възлизаща на общ размер от 122 781.37лв. /813.96 МРЗ/. Поддържа се, че в хода на съдебното дирене и приетите по делото експертизи, претенцията на Комисията е била променена от 116 320.80лв. на 122 781.37лв. При това положение съдът е следвало да отнеме в полза на държавата обща сума в размер на 269 608.63лв., представляваща сбор между сумата от 146 827.26лв. и 122 781.37лв., а не сума в общ размер на 218 609лв., както е приел ШОС.

            Обжалва се и решението в частта, с която е отхвърлен иска на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответника Д.М.С. на недвижим имот, представляващ ап. № 20 в гр. Шумен, ж.к. „Херсон”, бл. 6, ет. 5, който е придобит чрез дарение от родителите му с НА от 10.06.2003г. Оспорва се приетото от фактическа страна от ШОС, че имотът е бил придобит от родителите на ответника Д. С., които са му го прехвърлили по-късно чрез дарение, тъй като имотът е бил придобит от ответника М. С. след развода му с В. С. и е дарен само от него на сина му Д. С.. Имотът е придобит от ответника М. С. през периода на престъпната дейност, при липсата на законни източници на доходи и е безвъзмездно прехвърлен на сина му, за когото важи презумпцията на чл. 8, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, която не е оборена от ответника. Акцентира се на факта, че бащата и синът са регистрирани и живеят от години на един и същи адрес, което следва да обоснове извода, че синът е знаел с какво точно се занимава баща му през проверявания период. Претендира се решението и в тази част да бъде отменено и да се уважи искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на този имот. Претендира се отмяна на решението на ШОС в частта, с която са отхвърлени исковете на Комисията, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и да се уважат предявените претенции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител на Комисията, който претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата единствено от Д. М. С. чрез адв. Ж. Ж., с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението на ШОС, с което е отхвърлено искането на Комисията за отнемане от ответника Д. С. на описания недвижим имот е законосъобразно. Споделят се изцяло изводите на съда, че Д. С. не е знаел за произхода на средствата, с които е придобит имота – с баща си са живеели разделено, М. С. е извършвал дейността си като „заложна къща” извън жилищния имот; Д. С. от 2006-2010г. е бил студент и живее в гр. Благоевград, а след това и понастоящем живее и работи в гр. София; научил е за извършеното от баща му престъпление едва през 2013г., когато му е връчено мотивираното искане на Комисията. Поддържа се още, че ответникът М. С. към момента на придобиване на процесния имот е разполагал със законен източник на средства, което се подкрепя и от заключението на СИЕ – към края на 2002г. е притежавал сума от 24 109.92лв. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. В определения от съда срок въззиваемият Д.С. е депозирал чрез адв. Ж. писмена защита, в която подробно е развито становището, изложено с отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноските по делото.

            Останалите въззиваеми М.Д.С. и В.А.С. не са депозирали отговори на въззивната жалба, подадена от Комисията. В с.з. адв Ж. в качеството на техен процесуален представител оспорва въззивната жалба, считайки че правилно ШОС е редуцирал подлежащите на отнемане суми до посочения в решението размер, споделяйки изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви.

                Въззивната жалба с вх. № 3764/15.07.15г. против решение № 130/05.06.15г. постановено по делото, подадена от В.А.С., е върната с разпореждане № 57/18.01.2016г. на съдията-докладчик по първоинстанционното дело, което е потвърдено с определение № 105/08.02.16г. по в.ч. гр.д. № 82/16г. на ВАпС, влязло в сила на 08.03.16г. поради необжалавнето му.

                Поради липсата на произнасяне от ШОС по молбата на Комисията за поправка на очевидни фактически грешки в обжалваното решение и изпълнявайки указанията на ВКС за въззивно разглеждане на делото /в мотивите на определение № 239/17.05.16г. по ч.гр.д. № 1685/16г., ІV г.о на ВКС/, настоящият съд обяви на страните, че предмет на въззивното дело е въззивна жалба на КОНПИ-гр. София срещу решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която са били отхвърлени исковете на Комисията за отнемане от ответника М.Д.С. на сумата от 2949.72лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 27 000лв. за ап. № 1, ет. 1 в гр. Търговище, ул. „Бенковски”, № 10 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на имота в размер на 29 949.72 лв., както и претенцията за отнемане на сумата от 40 002.62 лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 54 000лв. за ап. № 1 в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, № 150 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на имота в размер на 94 002.62 лв., на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./; както и решението в частта, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответника Д.М.С. на недвижим имот, представляващ ап. № 20 в гр. Шумен, ж.к. „Херсон”, бл. 6, ет. 5, който е придобит чрез дарение от родителите му с НА от 10.06.2003г., на осн. чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

            Поради липсата на отхвърлителен диспозитив в обжалваното решение за част от искането на Комисията за отнемане на суми от заеми, предоставени от ответника М.С. на трети лица /и липсата на поправка на ОФГ в решението/, за разликата над уважената претенция в общ размер от 116 320.80лв. /макар и този диспозитив да е вътрешно противоречив, тъй като сбора от посочените в общо 20 пункта суми е 116 316.05лв./, и посочената от въззивника в жалбата обща сума след проследяване на трансформацията на паричните средства от заеми в общ размер на 122 781.37лв., то и това оплакване във въззивната жалба на Комисията няма да бъде разгледано от въззивната инстанция, тъй като липсва предмет на обжалването /именно отхвърлителен диспозитив на ШОС за разликата над 116 320.80лв. (или 116 316.05лв.) до 122 781.37лв./.

Срещу така обявения предмет на въззивното дело страните не са изразили възражения.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивната жалба, поради което се претендира същата да бъде уважена.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон /КУИППД сега КОНПИ е била уведомена и е образувала проверката през 2011г. - преди влизането в сила на действащия ЗОПДНПИ/.

Ответникът М.Д.С. е признат за виновен с одобреното с Определение от 05.07.2012 г. по НОХД № 337/2012 г. по описа на ШОС (т. І, л. 78-83 от делото на ШОС) споразумение, че през периода 1999г. до края на 2008г. в гр. Шумен, без съответното разрешение в съучастие като извършител с В. Д. Т. – извършител и И. Д. С. – помагач, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгл. чл. 1, ал. 4, т. 1 от ЗБ (отм.), уведомяване на БНБ, съгл. чл. 3 от ЗКИ, а именно – предоставил в съучастие с В. Д. Т. парични средства срещу оформяне и подписване на 178 бр. договорни ипотеки в полза на себе си, на В. Д. Т. и на И. Д. С. за обща договорена сума в размер на 756 219.80 лв., като с дейността си получил значителни неправомерни доходи, а именно сума в размер на 90 502.00 лв. – престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 от НК, във вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.26 от НК. Деянието е извършено виновно при пряк умисъл. На основание чл. 252, ал.2, пр.2 от НК, във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.26 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание се отлага за срок от пет години. На осн. чл. 53, ал. 1 от НК веществените доказателства, представляващи сума в размер на 2250лв. е отнета в полза на държавата.

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КОНПИ (при наличието на предварително приети от КОНПИ /по-натакък, наричана Комисията/ Решение № 190/19.06.2013г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ответника М. Д С. и Решение № 253/17.07.2013г. /том І, л. 40- 71 от делото на ШОС/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Шумен за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците, то следва да се приеме, че мотивираното искане е допустимо.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв. /400 МРЗ/, определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, ответникът М.Д.С. е признат за виновен с одобреното споразумение в сила от 05.07.2012г., което има значението на влязла в сила присъда. Същата на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта й относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като размера на получените неправомерни доходи от извършването на банкови сделки без съответното разрешение е част от квалифицирания престъпен състав /чл. 252, ал. 2, пр. 2 от НК/, то следва да се приеме, че гражданския съд е обвързан и от установения от наказателния съд размер на получените неправомерни доходи, възлизащи общо на 90 502.00 лв.

            И тъй като в петитума на мотивираното искане се претендира отнемане в полза на държавата и на сумите, представляващи предоставени от М.С. заеми по 178 договорни ипотеки /описани подробно в диспозитива на одобреното споразумение по наказателното дело/, като е съобразена и проследена съответната им трансформация /описани вече в 20 пункта в петитума на искането/, то само на това основание следва да се приеме, че придобитото от ответника М. С. е на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 от ДР на приложимия закон. Отделно от това се претендира и за отнемане на друго имущество - стойност на отчуждени недвижими имоти, както и на недвижим имот, което също надхвърля стойността от 60 000лв. Още повече, че поради липсата на въззивна жалба от М.С. срещу първоинстанционното решение, то по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че същият е придобил имущество на значителна стойност, за което е постановено и отнемане в полза на държавата на имущество на стойност в общ размер на 218 609.80лв.

Проверявания период е от 01.01.1999г. до 31.12.2012г. /съобразно уточнението, направено от представителя на КОНПИ в с.з. на 25.09.2014г. – т. ІІІ, л. 950/ и е в рамките на този по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

Преди да се извърши обсъждането по същество на събрания по делото доказателствен материал и да формулира крайните си правни изводи в рамките на предмета на въззивната проверка, съдът намира за нужно да изложи предварително становището си по следните въпроси относно някои от фактите и тяхното значение за предмета на делото, както и значението на определени доказателства, а именно:

Ø      Безспорно е, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 16.11.1990г. ответникът М.Д.С. е встъпил в граждански брак с ответницата В.А.С.. Те имат син - Д.М.С., роден на ***г. /т. І, л. 90-91/. В.С. има още две деца от друг мъж – дъщеря В. и дъщеря Ж., които обаче към началото на проверявания период са били пълнолетни /т. І, л. 87/. Гражданския брак между М. и В. Стоеви е прекратен, считано от 05.11.2001г. с решение по гр.д. № 610 на РС-Нови Пазар, като упражняването на родителските права по отношение на детето Д. е предоставено на майката В.С.. В мотивите на решението е посочено, че майката и детето ще живеят в жилище, собственост на Д. *** /т. ІV, л. 1300-1301/. Горните обстоятелства имат значение при изследване наличието на хипотезата на чл. 8 от ЗОПДИППД /отм./, както и при преценка на събраните доказателства относно защитната теза на въззиваемия Д.С. в настоящото производство. Освен това те имат значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди.

Ø      Поради оспорването от страна на Комисията на цените към момента на придобиването на имотите /така в самото мотивирано искане и в поддържаното в рамките на целия процес становище от ищеца/, съдът ще приема за стойности на придобитите от ответниците недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответниците/. Изключение от горното е налице само, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта. Изключение ще е и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответникът е продавал/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самият той не докаже, че цената е била симулативна /тъй като ответникът е участвал в тези сделки/. Пазарната стойност на имотите към момента на продажбата им ще е тази, която следва да се приеме, че е получена от ответника /а не вписаната в разпоредителната сделка/, когато се претендира отнемане на паричната равностойност в хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

Ø      Поради необжалването на първоинстанционното решение от ответниците М. и В. Стоеви, то същото е влязло в сила в частта, с която от двамата на осн. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ е отнета обща сума от 102 289 лв., представляваща сбор от пазарните стойности на описаните 5 недвижими имота, както и сумата от 116 320.80лв., представляващи сумите, предоставени/върнати парични заеми на/от трети физически лица, след проследената трансформация на имуществото, описани в 20 пункта в диспозитива на първоинстанционното решение и касаещи периода от 25.06.1999г. до 27.10.2010г./. При това положение следва да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по въпроса, че това имущество е придобито от престъпната дейност, за която е бил осъден с влязла в сила присъда /одобреното от наказателния съд споразумение/ М.Д.С., тъй като за проверявания период тези ответници са нямали достатъчно доходи с установен законен източник на средствата.

            По въззивната жалба на КОНПИ, касаеща искането по чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

            Видно от обстоятелствената част на мотивираното искане, в която е изложен начина на проследяване на трансформация на имущество, придобито и отчуждено от проверяваното лице М. С. и бившата му съпруга В. С. /т. І, л. 22/, че Комисията е посочила, че нетрансформираната част от получената от продажбата на ап. № 1 в гр. София ул. „Г.С. Раковски”, № 150 сума от 101 400лв., е в размер на 94 002.62лв., която следва да бъде включена в петитума на искането за отнемане в полза на държавата. По същия начин е посочено, че нетрансформираната част от получената от продажбата на ап. № 1 в гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски”, № 10 сума от 41 000лв., е в размер на 29 949.72лв., която следва да бъде включена в петитума на искането за отнемане в полза на държавата. В петитума на искането, който не е изменян от ищеца в хода на производството пред ШОС, се претендира именно сумата от 29 949.72лв., получена от продажбата на описания имот в гр. Търговище и сумата от 94 002.62лв., получена от продажбата на описания имот в гр. София /т. І, л. 29/.

            От представеното заверено копие на НА № 137, т. ІІ, рег. № 3275, дело № 255/18.07.2003г. на нотариус К. Г. – гр. Търговище, рег. № 317 на НК се установява, че М. Д. С. е закупил от Л. Г. К. и М. Е. К. ап. № 1 в гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски”, № 10, ет. 1 за сумата от 12 000лв. Същият този имот ответникът С. е продал на С. Б. Д. с договор за продажба, оформен в НА № 16, т. VІІІ, рег. № 2957, дело № 138/30.03.2005г. на нотариус К. Г. – гр. Търговище, рег. № 317 на НК, за сумата от 40 000лв., от която 8 000лв. са платени по предварителен договор от 11.03.05г. и 32 000лв. ще бъдат изплатени чрез кредит от Банка ДСК. /т. І, л. 230-233/.

            От заключението на СТЕ, изслушано пред ШОС се установява, че пазарната стойност на този имот към датата на отчуждаването му 30.03.05г. е била 41 400лв. /т. ІІІ, л. 980/.

            Видно от заверено копие на решение от 01.10.2004г., постановено по гр.д. № 4637/2004г. на СРС, 40 с-в, че на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 15.04.03г., сключен между М.С. като купувач и Л. Г. К. и М. Е. К. като продавачи, по отношение на недвижим имот, представляващ ап. № 1 в гр. София ул. „Г.С. Раковски”, № 150, за сумата от 54 000 лв. Решението е влязло в сила на 24.11.04г. Този имот ответникът С. е продал на П. С. П. с договор за продажба, оформен в НА № 51, т. І, рег. № 358, дело № 42/01.03.2005г. на нотариус С. М. – гр. София, рег. № 50 на НК, за сумата от 52 000 евро, от която 10 400 евро са платени при продажбата, а остатъка ще бъде изплатен чрез кредит /т. І, л. 238-244/.

            От заключението на СТЕ, изслушано пред ШОС се установява, че пазарната стойност на този имот към датата на отчуждаването му 01.03.05г. е била 101 700лв. /т. ІІІ, л. 981/.

            След като по делото е установено с влязло в сила решение, че са налице предпоставките на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ и въззивното производство има за предмет подадената само от Комисията въззивна жалба, единствено досежно разликите в претендираните и присъдени с обжалваното решение получени от М.С. продажни стойности за посочените два имота, то изхождайки от претенцията на Комисията за отнемане на нетрансформираните части от получените от ответника пазарни продажни цени за посочените два имота /последните установени чрез заключението на вещото лице по СТЕ/, то и въззивната жалба е основателна и следва да се уважи. Решението на ШОС следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане от ответника М.Д.С. /по тези претенции ответник не е В.А.С. – виж петитума на искането на Комисията/ на сумата от 2949.72лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 27 000лв. за ап. № 1, ет. 1 в гр. Търговище, ул. „Бенковски”, № 10 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на имота в размер на 29 949.72 лв., както и искането на Комисията за отнемане на сумата от 40 002.62 лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 54 000лв. за ап. № 1 в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, № 150 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на имота в размер на 94 002.62 лв., на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, и исканията следва да се уважат за посочените разлики.

            По въззивната жалба на КОНПИ, касаеща искането по чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

            В настоящия казус се установи, че М. Д. С. е осъден именно за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 3, ал.1, т. 15 от ЗОПДИППД /отм./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона – сума, надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което пък е налице сила на пресъдено нещо по настоящото дело.

            Преценката дали имуществото е на значителна стойност се прави на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата /чл. 6, чл.7, чл.8 от Закона/ или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката /чл.4, ал.2 от Закона/, преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. В този смисъл в общата стойност на имуществото на проверявания се включва и това по чл. 8 и 9 от ЗОПДИППД /отм/, като преценката за значителна стойност на същото се прави общо на база цялото имущество. В този смисъл възраженията на въззиваемия Д.С., че окръжният съд неправилно е преценявал стойността на имуществото, претендирано за отнемане от същия, като част от цялото имущество, а не отделно /само стойността на ап. № 20 в гр. Шумен, ж.к. „Херсон”, бл. 6, ет. 5/, не следва да бъдат споделени.

            Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.

            Процесния имот е закупен от ответника М.С. на 20.12.2002г. с НА № 53, т. ІХ, рег. № 9406, дело № 1149 на нотариус А. А. – гр. Шумен, рег. № 019 на НК за сумата от 13 920лв. С НА № 151, т. ІV, рег. № 5183, дело № 547/10.06.2003г. на нотариус Св. Стоилов – гр. Шумен, рег. № 024 на НК М.С. е дарил имота на сина си Д. М. С., като дарителят е запазил вещното право на ползване пожизнено. Ответникът Д.С. към момента на дарението е бил на 16 навършени години и е действал със съгласието на баща си М.С..

            Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания на ищеца да ангажира доказателства за стойността на всеки от имотите към момента на тяхното придобиване, тъй като експерта по СТЕ не е посочил такава стойност за този процесен имот /посочил е пазарна стойност на имота към настоящия момент – т. ІІІ, л. 980/ - протоколно определение от 25.11.14г. – т. ІІІ, л. 1031 на гърба, Комисията не е поискала и представила доказателства в тази насока. При това положение следва да се приеме, че имотът е бил закупен на цената, вписана в нотариалния акт.

            Ответникът Д. С. е поддържал още в отговора на исковата молба, че имотът не е придобит с парични средства от престъпната дейност на баща му, а последният пък с молба от 05.02.15г. /т. ІІІ, л. 1071-1073/ е уточнил, че процесния имот е закупен със суми, получени в заем през 2002г. от П. И. К. /в размер на 6 200лв./ и от Ж. Й. И. /в размер на 5 600лв./, както със сумата от 2 600 евро по кредитно авизо от м. 06.02г., както и със сумата, придобита от продажбата на наследствения му имот в с. Върбак, получена изцяло от С. съгласно споразумение с другите наследници от 26.05.2001г.

            По делото са приети като доказателства представените от ответника М. С. копия на документи, представляващи част от събраните като доказателства по административното производство по проведена данъчна ревизия на М. Д. С., завършила с издаването на РА № 543/22.06.06г.на ТД на НАП-Шумен, в която за ревизираните отчетни периоди 2001г., 2002г., 2003г. и 2004г. му е определен патентен данък общо в размер на 130 433.61лв. и лихви за забава в рамер на 53 563.75лв. за дейността му като заложна къща /този РА е потвърден с решение от 30.08.06г. на съответния компетентен административен орган, а жалбата на М. С. против последното решение е отхвърлена с решение от 01.04.08г. на ВОС по адм.д. № 2087/06г., последното оставено в сила с решение № 11301/28.10.08г. по адм.д. № 6474/08г. на ВАС, І отделение – цялото адм. дело е на корицата към т. ІІІ/.

            С договор за заем от 31.10.2002г. С. е получил от К. безлихвен заем от 5 200лв. със срок на връщане на 4 вноски за 1 година, както следва: до 3 месеца – 300лв., до 6 месеца – 1300лв., до 9 месеца – 1300лв и последната част от 1300лв. – до 31.10.03г. /л. 1107 - гърба/. Допълнено е върху договора, че на 14.12.02г. М. С. е получил от заемодателя още и сумата от 1 000лв. Не е посочено как е следвало да се върне последната сума, но в обяснението си пред данъчните органи К. е посочил, че заема от общо 6 200лв. му е върнат в срока по чл. 4 от договора /л. 1107/. Заемодателят К. е представил пред данъчния орган при насрещната проверка договори за „Прокредит Динамо” от 24.10.02г. и от 14.12.02г., сключени от него с „Прокредит банк” АД за сумата от 6 000лв. и от 1 000лв. /т. ІІІ, л. 1116-1117/.

            На 10.11.02г. е издаден запис на заповед от М. С. в полза на Ж. Й. И. за сумата от 5 600лв. с падеж 10.11.04г., за който е посочено, че обезпечава заем на паричната сума, дадена на С. на 10.11.04г. /т. ІІІ, л. 1097-гръб и отговора на л. 1089/. На 20.08.02г. Жанета Й. И. е сключила договор за текущо потребление с „Банка ДСК” АД за сумата от 6 000лв. /л. 1093-1094/.

            Посочените по-горе заеми са декларирани в данъчни декларации от ответника М. С., подадени едва на 15.05.2006г. във връзка с данъчната му ревизия /т. ІІ, л. 788-793/.

            На 12.06.02г. е получен превод в полза на М. С. по сметката му в „Булбанк” АД, кл. Шумен на сумата от 2 600 евро по кредитно авизо по нареждане на И. Х. чрез шведска банка. Не е записано основание за плащането. В отговора на исковата молба на М. С. е поддържал, че това е сума, получена във връзка с труд, полаган в Кралство Швеция за периода от 1997-1998г. /т. ІІ, л. 765/.  Доказателства за полагането на труд в Кралство Швеция от М. С. за посочения период не са представени, а и не е логично за полаган труд до 1998г. да му се заплаща възнаграждението едва през 2002г.

            Видно от КНА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 28, т. ІІІ, дело № 1339/11.07.1991г. на нотариус при ШРС, че родителите на М.С. – Д. и М. А. /виж удостоверение за наследници на Д. С. А. на л. 1026/, са признати за собственици на посоченото основание върху описан недвижим имот в с. Върбак /т. І, л. 249/. С НА № 133, т. ІІ, рег. № 3380, дело № 272/25.04.2001г. на нотариус Св. С. – гр. Шумен, рег. № 024 на НК М.С. и неговите племеннички М. К. и Д. Д. /дъщери на починалия му брат Б. С./ са продали имота в с. Върбак за сумата от 3 000лв., от която са били платени 500лв. при сключване на сделката, а остатъка е следвало да се плати след 1 година от датата на сделката. Ответникът М. С. е поддържал, че получената продажна цена за този имот е 13 000лв., която е получил изцяло единствено той по споразумение с племенничките си, отстътпили му общо припадащата им се част от 6 500лв. В тази насока е представено споразумение, датирано от 26.05.01г., подписано от съсобствениците на имота /т. ІІІ, л. 1027/. Като свидетел по делото е разпитана и Д. Б. Д. /протокол от с.з. от 26.02.15г./, която сочи, че те със сестра си са отстъпили припадащата им се част от продажната цена на наследствения имот в с. Върбак в полза на чичо си М. и затова са подписали споразумението.

            Съдът намира, че дори и да се приеме, че ответникът М. С. е получил от посочените две физически лица в заем посочените парични суми по безлихвени заеми /и тези лица са имали установен източник на средствата от банкови кредити/ в общ размер на общо 11 800лв., към които да е прибавена и сумата от 3 000 лв. /това е продажната цена на имота в с. Върбак и симулация на цената на сделката не е разкрита по настоящото дело чрез посоченото споразумение и свидетелски показания на продавачите/, то не следва да се приема, че заплащането на покупната цена на процесния имот в размер на 13 920лв. е станало изцяло със средства със законен източник.

            Това е така, защото тези заеми е следвало да се връщат през следващите години /обхванати и от проверявания период/, през които ответникът М. С. е извършвал престъпната си дейност и при липсата на доказателства за доходи със законен източник, които да са му позволили връщането на тези и последващо получени и декларирани безлихвени заеми от други физически лица. Съобразно заключението на първоначалната СИЕ, което настоящият състав на съда кредитира /т. ІІІ, л. 997-998/, ответникът М. С. за финансовата 2001г. има декларирани приходи от получена рента на земеделска земя в размер на 208.04лв., а за 2002г. – 76лв. Не представляват доказателства, установяващи получени доходи от ответника М. С. и 64 бр. квитанции от „Еврофутбол”, тъй като същите не установяват, че именно на ответника през 2004г. са изплатени посочените парични суми като печалби. Съвсем вероятно е тези талони да удостоверяват изплатени печалби за посочените дати на спечелили лица, а не конкретно, че парите са изплатени на М. С.. При това положение и при липсата на законен източник на средства не само към момента на юридическото придобиване на процесния имот, а и към момента на евентуално връщане на получени безлихвени кредити от посочените физически лица, следва да се приеме, че ответникът М. С. е вложил средствата, придобити чрез извършваната престъпна дейност за периода от 1999г. до 2008г., поради което е налице косвена връзка между престъпното деяния и това конкретно имущество /така и в мотивите на ТР № 7/2013г., постановено на 30.06.2014г. по т.д. № 7/13г. на ОСГК, в които се сочи, че при преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр. в обхвата на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, заплатено с кредити, заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност./.

            Именно и поради изложеното по-горе съдът при формиране на правните си изводи по предявения иск, не приема заключението по допълнителната СИЕ, в което е посочено, че в началото на м. 12.2002г. ответникът М. С. е притежавал сумата от 24 109.92лв., с която е заплатил покупната цена за процесния имот на 20.12.02г. и в края на месеца е останал с наличност от 13 578.54лв. /таблица-приложение № 1, т. ІІІ, л. 1209 и изявлението на експерта в с.з. на 07.05.15г. – л. 1220/, за да се обоснове извод, че процесния апартамент не е придобит със средствата от престъпната дейност на М. С..

            Безспорно ап. № 20 в гр. Шумен, ж.к. „Херсон”, бл. 6, ет. 5 е дарен от проверяваното лице на неговия син Д.С. и са налице условията на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. Изискването на закона, за да се отнеме това имущество в полза на държавата, е и приобретателят да е знаел, че придобиването е от престъпната дейност /чл. 8, ал. 1/. В ал. 2 на чл. 8 е въведена оборимата презумпция, че знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното. За да въведе тази призумпция законодателят е изхождал от близката роднинска връзка между проверяваното лице и приобретателите. Тази презумпция на чл. 8, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ обръща тежестта на доказване – тя е за ответниците, които трябва да проведат доказване, че към датата, на която са придобили имота, не са знаели или не биха могли да знаят за извършеното престъпление от прехвърлителя и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото, предмет на сделката /отново от мотивите на цитираното ТР № 7/13г. на ОСГК на ВКС/.

            Вярно е, че в случая Д. С. е бил на 16 години, когато му е подарен имота от баща му и родителите му са били разведени една година преди това. По делото не са събрани доказателства дали М. и В. С. са били във фактическа раздяла и от кой момент преди прекратяването на брака /това не е изследвано по същество и в решението за развода, тъй като бракът е прекратен при условията на чл. 100, ал. 1 от СК /отм.//. Няма доказателства по делото и бащата и синът да не са поддържали близки отношения към посочения момент, както и бащата да е живял с друга жена. Вярно е, че упражняването на родителските права по отношение на Д. е предоставено на майката В.С., но е вярно, че при изповядване на сделката през 2003г. попечителско съдействие е оказал бащата, а не майката. В последващия период и бащата и синът са адресно регистрирани на адреса на процесния имот /т. І, л. 86 и л. 88/. Независимо, че престъпната дейност от М. С. /сключването по занятие на банкови сделки/ е извършвана под формата на дейността на заложна къща, ответникът Д. С., чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, които да оборят въведената презумпция за знание, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. В тази насока следва да се добави, че недобросъвестността по чл. 8, ал. 1 от приложимия закон трябва да се изследва към момента на прехвърлянето, но законодателят не изисква знанието да е за наличието на конкретно престъпление, за което прехвърлителят е бил по-късно осъден. Обратното би означавало, че законодателят изисква приобретателят да е знаел към момента на прехвърлянето, че прехвърлителят е престъпник, извършил конкретно престъпление, за което в по-късен момент е осъден. Знанието в конкретния случай е за онези факти и обстоятелства, които са част от престъпния състав на престъплението, за което по-късно прехвърлителят е бил осъден с влязла в сила присъда. А в случая М.С. е давал парични кредити, обезпечавани и с ипотеки, срещу заплащането на лихви, за което не се събраха доказателства синът му Д. С. да не е знаел.

            Въззивната жалба е основателна и решението в обжалваната му част следва да се отмени и предявеното искане за отнемане в полза на държавата на този апартамент следва да се уважи.

По разноските.

Предвид изхода на настоящото производство, разноски в полза на въззиваемия Д. С. не следва да се присъждат.

На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на Комисията следва да се присъдят направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Уважената въззивна жалба има за предмет първоинстанционното решение за отнемане на имущества, както следва: по жалбата на Комисията против отхвърлянето на иска против М.С., материалния интерес е 42 952.34лв., поради което същият следва да бъде осъден да заплати на Комисията сумата от 1818.57лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС; по жалбата на Комисията против отхвърлянето на иска против Д. С., материалния интерес е 48 800лв. /пазарната цена на имота към настоящия момент по заключението на СТЕ/, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на Комисията сумата от 1994лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която са били отхвърлени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от ответника М.Д.С. на сумата от 2949.72лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 27 000лв. за ап. № 1, ет. 1 в гр. Търговище, ул. „Бенковски”, № 10 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на имота в размер на 29 949.72 лв., както и искането на Комисията за отнемане на сумата от 40 002.62 лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 54 000лв. за ап. № 1 в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, № 150 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на този имот в размер на 94 002.62лв., на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ , И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от М.Д.С., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ сумата от 2949.72лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 27 000лв. за ап. № 1, ет. 1 в гр. Търговище, ул. „Бенковски”, № 10 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на този имот в размер на 29 949.72 лв., както и сумата от 40 002.62 лв., представляваща разликата между отнетата стойност от 54 000лв. за ап. № 1 в гр. София, ул. „Г. С. Раковски”, № 150 и претендираната за отнемане пазарна стойност при отчуждаването на този имот в размер на 94 002.62 лв.

            ОТМЕНЯ решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София за отнемане в полза на Държавата от Д.М.С. на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на притежаваното от него имущество, представляващо апартамент № 20, находящ се в гр. Шумен, ж.к. "Херсон" блок 6, ет. 5, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и две тераси със ЗП 64,51 кв.м, ведно с избено помещение № 20 със ЗП 5,77 кв.м, както и 2,761 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, при граници за апартамента: от север и запад - тревна площ; от юг - коридор и стълбище; от изток - ап. № 21; отгоре - ап. № 25 и отдолу- ап. № 15, който имот ответникът е придобил от баща си М.Д.С., чрез дарение с нотариален акт № 131, т.ІV, рег.№ 5183, нот.д. № 347 от 10.VІ.2003г. на нотариус Св. С. – гр. Шумен, рег. № 024 на НК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от Д.М.С., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на притежаваното от него имущество, представляващо апартамент № 20, находящ се в гр. Шумен, ж.к. "Херсон" блок 6, ет. 5, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и две тераси със ЗП 64,51 кв.м, ведно с избено помещение № 20 със ЗП 5,77 кв.м, както и 2,761 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, при граници за апартамента: от север и запад - тревна площ; от юг - коридор и стълбище; от изток - ап. № 21; отгоре - ап. № 25 и отдолу- ап. № 15, който имот ответникът е придобил от баща си М.Д.С., чрез дарение с нотариален акт № 131, т.ІV, рег.№ 5183, нот.д. № 347 от 10.VІ.2003г. на нотариус Св. Стоилов – гр. Шумен, рег. № 024 на НК.

            В останалите му части решението като необжалвано е влязло в сила.

            ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3 сумата от 1818.57 /хиляда осемстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

            ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3 сумата от 1994 /хиляда деветстотин деветдесет и четири/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: