ОПРЕДЕЛЕНИЕ №252

гр. Варна,12.04.2016.2016г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 213/16г., намира следното:

            Настоящото производство е образувано за четвърти пореден път /след прекратяването на в.гр.д. № 572/15г., в.гр.д. № 81/16г. и в.гр.д. № 138/16г. по описа на ВАпС/ по въззивна жалба на КОНПИ-гр. София срещу решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Комисията за отнемане на суми, получени от продажбата на недвижими имоти до пълния предявен размер, както и искането за отнемане в полза на държавата на подробно описан недвижим имот в гр. Шумен, собственост на ответника Д.С. /съобразно уточнението, извършено с молба от 10.12.15г. пред ШОС, не е предмет на обжалване решението, с което е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане на наличността на спестовен влог в банка „Пиреос България” АД, с титуляр на влога М.С./.

            По първото образувано в.гр.д. № 572/15г., след като е констатирал, че в мотивите на обжалваното решение е формиран извод до какъв размер е основателно искането на Комисията и до какъв размер следва да се отхвърли, но в диспозитива не е посочен размера, до който се отхвърля предявения иск, както и че в диспозитива на съдебния акт е посочено, че се отнема в полза на Държавата на сума в размер на общо 116 320.80лв., представляваща сбор от суми от предоставени/върнати парични заеми на/от трети ФЛ и включват отделно посочени стойности, описани в 20 пункта, но сборът на сумите, описани в тези 20 пункта не е равен на сумата от 116 320.80лв. /а на 116 316.05лв./, въззивният съд е приел, че въззивното производство следва да се прекрати и делото да се върне на ШОС, който да  прецени дали е налице допусната ОФГ, тъй като последното има значение за размера на уважената част, което пък ще определи и размер на отхвърлените части, респ. предмета на въззивното обжалване от Комисията.

            Наред с горното въззивният съд е констатирал, че в жалбата на КОНПИ е посочено, че при присъждане на съдебно-деловодните разноски в размер на 1621лв. е налице грешка в изчисляването, тъй като тази сума не кореспондира с представения списък по чл. 80 от ГПК, както и оплакването, че ШОС е пропуснал да се произнесе и по поискано юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е квалифицирал това оплакване като искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските, по което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил обжалваното решение. Поради това и е постановено определение № 770/10.11.15г. по в.гр.д. № 572/15г. на ВАпС и делото е върнато на ШОС за преценка наличието на ОФГ и отстраняването им, за преценка наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК и съответно произнасяне.

С разпореждане № 107/02.02.16г. съдията-докладчик по първоинстанционното дело е изложил преценката си, че липсва ОФГ, а такава може да се поправи или служебно от съда или по молба на страните по делото. Такава молба за поправка на ОФГ не е била постъпвала от страна по делото, а служебната преценка на ШОС е, че липсва ОФГ. Прието е още, че оплакването на Комисията във въззивната жалба срещу решението в частта за разноските е част от самата въззивната жалба и при липсата на депозирано искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските, което да било отправено до ШОС по реда и в срока по чл. 248 от ГПК, то и евентуално произнасяне на ШОС би било недопустимо. Диспозитива на това разпореждане е единствено делото да се изпрати на ВАпС, ведно с въззивните жалби на Комисията и отговора на насрещна страна. Липсва произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

            Новообразуваното въззивно гр.д. № 81/16г. на ВАпС е оставено без движение с определение № 104/08.02.16г. като на въззивника КОНПИ е дадена възможност да уточни дали след като във въззивната му жалба са наведени оплаквания, че при присъждане на съдебно-деловодните разноски в размер на 1621лв. е налице грешка в изчисляването, тъй като тази сума не кореспондира с представения списък по чл. 80 от ГПК, а освен това се твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе и по поискано юрисконсултско възнаграждение, същият претендира да бъде изменено/допълнено обжалваното решение на ШОС в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

         С уточняваща молба вх. № 1235/22.02.16г. Комисията е уточнила, че направеното във въззивната жалба възражение относно неправилно изчисления размер на разноските по делото и непроизнасянето от страна на ШОС по поисканото юрисконсултско възнаграждение, представлява по същество искане за изменение/допълване на решението, както правилно е преценил въззивният съд. Поради тази причина и е уточнено, че се претендира да бъде изменено/допълнено обжалваното решение на ШОС в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Въз основа на това уточнение въззивното производство е било прекратено с определение № 142/23.02.16г. и делото е върнато на ШОС, който да прецени наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК. С това определение въззивният съд е изложил допълнителни мотиви за евентуално допуснати ОФГ и е дал възможност на ШОС още веднъж да прецени наличието на ОФГ в обжалваното решение и да ги отстрани с оглед определяне предмета на обжалването.

С разпореждане № 187/01.03.2016г. съдията-докладчик по първоинстанционното дело е повторил вече изразеното си становище в разпореждането от 02.02.16г., допълвайки, че направеното от КОНПИ уточнение на оплакването му във въззивната жалба срещу решението на ШОС в частта му за разноските, е направено много след срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и не по съответния ред – с отделно искане. Като такова не можело да се определи оплакването във въззивната жалба и допълнителното му уточняване. Повторено е становището, че съдията-докладчик не намира наличието на ОФГ, а тъй като по делото няма молба от никоя от страните за поправка на ОФГ в решението, то и не е налице основание за образуване на такова производство по чл. 247 от ГПК. Поради това е разпоредено делото, ведно с въззивните жалби на КОНПИ и отговор на насрещната страна, да се изпратят на ВАпС. Липсва произнасяне с изричен съдебен акт по реда на чл. 248 или чл. 247 от ГПК.

            Образувано е ново в.гр.д. № 138/16г. на ВАпС. С определение № 177/11.03.16г. е разпоредено служебно изготвяне на препис от разпореждането на ШОС от 01.03.16г. и връчването му на КОНПИ, който да прецени дали да предприеме процесуални действия за получаване на надлежен съдебен акт по молбата му по чл. 248 от ГПК, както и евентуално за сезиране на компетентния съд по реда на чл. 247 от ГПК. С молба вх. № 2118/28.03.16г., депозирана в указания срок, КОНПИ чрез съответния си процесуален представител е посочила, че до настоящия момент липсва произнасяне на ШОС по поисканото от същата искане за изменение и допълване на обжалваното решение в частта за разноските. Поради това и на осн. чл. 255 от ГПК е отправено искане за определяне на подходящ срок за извършване от страна на ШОС на поисканото изменение и допълване на решението в посочената му част. Освен това е отправено искане до ШОС на осн. чл. 247 от ГПК за поправка на ОФГ в обжалваното решение, подробно посочена в какво се изразява същата.

            С определение № 223/28.03.16г. въззивното производство отново е било прекратено и делото върнато на ШОС, ведно с постъпилата молба на КОНПИ за изготвяне на становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК по молбата на КОНПИ за определяне на срок при бавност и да върне делото на ВАпС за произнасяне по молбата или да предприеме извършването на предвидените в чл. 256 от ГПК процесуални действия; както и да се произнесе по искането на КОНПИ, отправено до ШОС за поправка на ОФГ.

            Съдията-докладчик по гр.д. № 417/13г. на ШОС е изготвил становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК.

            С определение № 234/04.04.16г. по образуваното ч.гр.д. № 200/16г. на ВАпС молбата на Комисията по чл. 255, ал. 1 от ГПК е уважена като на съдията-докладчик по гр.д. № 417/13г. на ШОС е определен 1-седмичен срок от изтичане на срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК /за отговор от насрещната страна по искането за допълване/изменение на решението/ да се произнесе по искането на КОНПИ за изменение/допълване на решение № 130/05.06.15г. в частта му за разноските. В мотивите на това определение е посочено, че макар и молбата на КОНПИ по чл. 255, ал. 1 от ГПК да не обхваща и искане до ВАпС да определи на ШОС срок за произнасяне по молбата по чл. 247 от ГПК, то на последния се обръща внимание, че първоинстанционният съд изрично е сезиран с молба за поправка на ОФГ в постановеното от него решение – така изрично молбата на КОНПИ от 28.03.16г. т. ІІ „На основание чл. 247 от ГПК отправяме искане до ШОС за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в следното:…..”. Посочено е, че по тази молба отново липсва произнасяне с изричен съдебен акт и би могло да се стигне до ново оплакване на страната по реда на чл. 255, ал. 1 от ГПК.

            С определение № 141/07.04.16г. съдията-докладчик по гр.д. № 417/13г. на ШОС е прекратил производството по искането на КОНПИ за допълване и изменение на първоинстанционното решение на ШОС в частта му за разноските, както и по искането на Комисията за поправка на ОФГ в същото решение и тези молби са изпратени по подсъдност на Апелативен съд-Варна, който в качеството си на въззивен съд е надлежно компетентен да се произнесе по молбите по чл. 248, ал. 1 и по чл. 247 от ГПК. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на изразения и в дисопизитива правен извод, че компетентен да изменява решението в частта за разноските и да поправя ОФГ в първоинстанционното решение е въззивният съд, след като същият е вече сезиран с въззивна жалба.

            Настоящият състав на въззивния съд намира, че компетентен да се произнесе по искането на страна за изменение на решението в частта за разноските е съдът, постановил обжалваното решение по арг. от чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Компетентен да се произнесе по искането на страна за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в съдебното решение е само съдът, постановил съдебния акт по арг. от чл. 247, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Поради това и следва да се повдигне препирня за подсъдност пред ВКС на осн. чл. 122 от ГПК, който да определи кой съд е компетентен да се произнесе по молбите на КОНПИ за изменение и допълване на решението на ШОС в частта за разноските и за поправка на ОФГ в решението на ШОС.

            Въззивното производство, образувано единствено по въззивната жалба на КОНПИ /тъй като определение № 105/08.02.16г. по в.ч.гр.д. № 82/16г. на ВАпС, с което е била оставена без уважение частната жалба, подадена от В.А.С. от гр. Шумен чрез адв. Ж. Ж. *** против разпореждане № 57/18.01.16г. по гр.д. № 417/13г. на ШОС, с което е върната подадената от нея въззивна жалба вх. № 3764/15.07.15г. против решение № 130/05.06.15г. постановено по делото, е влязло в сила на 08.03.16г. поради необжалването му/ следва да бъде спряно до произнасяне на ВКС по препирнята за подсъдност.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПОВДИГА пред ВКС препирня за подсъдност между Апелативен съд-Варна и Окръжен съд-Шумен за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по подадените от КОНПИ молби по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, както и по чл. 247, ал. 1 от ГПК за поправка на очевидни фактически грешки в същото решение, на осн. чл. 122 от ГПК.  

            СПИРА производството по в.гр.д. № 213/16г. на ВАпС до разрешаване препирнята за подсъдност от ВКС.

Определението само в частта, с която се спира въззивното производство може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение на КОНПИ, на М.Д.С., В.А.С. и Д.М.С. /на последните трима чрез адв. Ж. Ж./.

В останалата част за повдигане на препирнята, определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: