Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

78

 

03.06. 2014 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                           

Секретар: В.  Т.      

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №  214  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на Я.Д.П., подадена чрез адв. П.Ч., против решение 301/28.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1544/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е охвърлен, предявения от него срещу С.А.М. и Б.К.М. отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, пл.№ 3245 по НПИ на м.Траката, землище Виница и жалбоподателят е осъден за разноските.

Въззивникът е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за неговата отмяна и за уважаване на иска му с присъждане на разноските.

Навел е следните оплаквания: - окръжният съд неправилно приел, че протокола на ТПС не бил окончателен, че правото на собственост на праводателя на ответниците се установявало с нотариален акт № 9/1966 г., както и че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради наличието на предпоставките по чл.18 з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Констативният нотариален акт бил оспорен в частта на удостоверяването, че пред нотариуса е бил представен протокол за замяна на комисията по ТПС – Варна, а и истинността му била опровергана от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, която съдът не кредитирал. Представеният по делото протокол на ТПС комисия касаел имоти, различни от възстановения на ищеца и този факт също се установявал от заключението на вещото лице, необсъдено в тази част от съда. Не намирала приложение и нормата на чл.18,з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, тъй като не било установено от ответниците, че имотът е бил застроен към 01.03.1991 г.  и че в него е била изградена сграда по смисъла на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.

Въззиваемите С.А.М. и Б.К.М., съответно чрез адв. Ж. и адв. В., са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и са настоявали за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са подържали съответно жалбата и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявен от Я.Д.П.  срещу С.А.М.  и Б.К.М. иск по чл.124 от  ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на имот пл.№ 3245 по ПНИ на м.Траката, землище Виница.

При завеждане на делото, ищецът /наследник на Щеряна Янева А./ е обосновал правният си интерес от воденето на иска, със следните твърдения: - след като по гр.д. № 4292/2002 г. по описа на ВРС е бил уважен искът му срещу ОСЗГ – Варна по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и било прието за установено по отношение на ответника, че наследниците на Щеряна Янева А. имат право да възстановят собствеността й върху притежаваната  от нея на основание придобивна давност земеделска земя, представляваща лозе в землището на кв.Виница”, местност „Баалар Бою”, с площ от 1,5 дка при посочени съседи, в полза на наследниците на Щеряна А., Общинската служба по земеделие и гори гр.Варна издала на осн. чл. 14, , ал.1, т.3 ЗСПЗЗ решение № 1126 от 16.08.2004 г. за „възстановяване” на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 1,5 дка, находящо се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на Виница в местността „ Баалар Бою”, имот № 10782 от КП от 1956, представляващ част от пл.№ 3245 от КП „Траката”, като възстановяването на имота следвало да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти;  - в разписния лист към плана за новообразуваните имоти, ответниците, които не били придобили собствеността нито по наследство и замяна по ЗТПС от наследодателя им А. Ж., нито по давностно владение, неправилно били вписани като собственици на подлежащия на възстановяване имот; - жалбата му срещу заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ на местността относно записването в разписния лист към ПНИ на процесния имот на името на ответницата С.М., била отхвърлена с влязло в сила решение в производство по реда на § 44к, ал.6, от ПЗР на ЗСПЗЗ;  - посоченото вписване в разписния лист към ПНИ възпрепятствало приключването на административната процедура по възстановяването на имота му и издаването на заповед на кмета по § 4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ;

С писмения си отговор, ответниците са оспорили иска, като са навели възражения за неговата недопустимост, включително и че ищецът няма правен интерес от воденето му срещу тях, защото те не са собственици на процесния имот, тъй като още преди одобряването на ПНИ са се разпоредили с него в полза на трети лица, които понастоящем го владеят. Представили са и нотариални актове / №175, том II, д.407/2000 г. на нотариус Я. Н. и № 88, том III, д.№365/2004 г. на нотариус П. С./, видно от които ответницата С.М. и съпругът й са дарили на внука си С. Б.М. своята ½ идеална част от процесния имот на 22.12.2000 г., а вторият ответник Б.М., е продал другата ½ ид. част от имота – на дъщеря си С. Б.М. на 05.08.2004 г.  

След отговора, ищецът е подал писмена уточняваща молба, с която е заявил, че действително ответниците не са собственици на имота, но е продължил да поддържа иска си срещу тях, обосновавайки правния си интерес от воденето му с твърдения, че те владеели имота и били вписани като собственици в разписния лист към ПНИ.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. В случая, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск би бил налице и когато ищецът има възможност да придобие имота по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Именно на тази хипотеза се позовова ищецът.

Изложените твърдения обаче, съгласно уточняващата молба на ищеца, не обосновават правния му интерес от воденето на отрицателния установителен иск за собственост срещу ответниците. Това е така, тъй като с отрицателния установителен иск се цели да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорния имот към момента, а в случая ищецът изобщо не твърди ответниците да му противопоставят собственически права, доколкото са прехвърлили имота на трети лица преди завеждане на иска и даже преди одобряването на ПНИ през 2006 г. Именно, защото искът е за отричане правото на собственост на ответниците и с него се цели разрешаването на спора за материалното право, ищецът не може да обоснове правния си интерес само с твърдения за осъществявано от ответниците владение върху имота и с вписване на ответницата С.М. /единия от прехвърлителите/ като собственик в разписния лист към ПНИ. Доколкото искът е заведен срещу прехвърлителите на спорния имот, а не срещу приобретателите му, легитимиращи се понастоящем като собственици по правни сделки с ответниците, обективирани в нотариални актове, спорът за собствеността на имота към момента няма да бъде разрешен и ищецът не би постигнал целения от него резултат – приключване на реституционното производство с издаване на заповед на кмета по § 4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността му.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на  правото на иск и за нея съдът следи служебно. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

С оглед изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск за собственост се явява недопустим и образуваното по него производство следва да бъде прекратено, а постановеното от първата инстанция решение – обезсилено.

С оглед така постановения резултат по делото и на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, ищецът следва да заплати на всеки от ответниците разноски в размер на по 1 500 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция и по 750 лв. платено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 301 от 28.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1544/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд и  ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Я.Д.П. с ЕГН ********** с пост. адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул.30-та №25, да заплати на С.А.М. с ЕГН ********** от гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул.30-та №14, сумата от 1 500 лв., представляваща сторените пред първата инстанция разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 750 лв., представляваща сторените разноски за адвокат за въззивното производство.

ОСЪЖДА Я.Д.П. с ЕГН ********** с пост. адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул.30-та №25, да заплати на Б.К.М. с ЕГН:********** от гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул.30-та №14, сумата от 1 500 лв., представляваща сторените пред първата инстанция разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 750 лв., представляваща сторените разноски за адвокат за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: