Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

75

19.06.2018 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

        

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шести юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

                                            

Секретар: В. Тодорова                   

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 214 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 214/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В.И. Г., подадена чрез адв. Р.И., против решение № 1904/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2240/2016 г. по описа  на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу ЧСИ № 719 С. Д. Я., при участието на третото лице "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД за заплащане: сумата 157 295 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда: разликата между продажната цена на ипотекирания ПИ с идентификатор 10135.2555.15 с площ от 700 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. "Мир" № 54, заедно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор 10135.2555.15.1 при първата продан – 391 550 лв., и продажната цена на същия при последната четвърта продан – 234 255 лв., за която реално е бил продаден, вследствие пропуска на ответницата да уведоми ищцата за изпълнителните действия по изпълнително дело № 632/2012 г. по описа на ЧСИ № 719 и да назначи особен представител, нередовното разгласяване на проведените публични търгове, уважаването на молбите на взискателя за отказ от правото да придобие имота след като е бил обявен за купувач, евентуално, ако е имал право – тъй като задължението не е намалявано с размера на задатъка, на основание чл. 74 ЗЧСИ, както и сумата 57 662,21 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от датата, на която ПИБ АД е била обявена за купувач по първата продан 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г. върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 2814.30 лв., представляваща начислените и удържани от ЧСИ такси за въвод във владение на имота на 22.03.2016 г., въпреки че ответницата е била уведомена, че имотът е предаден доброволно, на основание чл. 74 ЗЧСИ, както и 194.26 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от датата на въвода 22.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: страдания и стрес в резултат на описаните по-горе незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ – залитане, замаяност, емоционална лабилност, тревожност и безсъние, потиснатост, понижено самочувствие, както и болките и страданията от получения в резултат на стреса тежък възпалителен процес, довел до заболяването на ищцата от "остър пиелонефрит", на основание чл. 74 ЗЧСИ, ведно с лихвата, считано от деня на подаване на исковата молба до изплащането на главницата и с решението въззивницата е осъдена да заплати на ответницата С. Д. Я. сумата 4126.07 лв., представляваща сторените разноски, от които 201.90 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 3924.17 лв. платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като е изложила подробни съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и за необоснованост. Молила е за отмяна на решението на окръжния съд и за уважаване на исковете й.

Въззиваемата ЧСИ С. Я. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата, като е изложила оплаквания за нередовността и за неоснователността й. По съображения за правилността на обжалбаното решение е молила за неговото потвърждаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, възивницата е поддържала въззивната жалба, а въззиваемата чрез адв. А. - отговора на жалбата. Страните са депозирали и писмени бележки в предоставения им от съда срок.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на В.И. Г., с която и след направеното изменение чрез увеличение в о.с.з от 07.11.2017 г. на частичните исковете до пълния им размер, срещу ЧСИ № 719 С. Д. Я., при участието на третото лице "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, са предявени искове за заплащане: сумата от 157 295  лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда: разликата между продажната цена на ипотекирания ПИ ид. 10135.2555.15 с площ от 700 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. "Мир" № 54, заедно с изградената в имота жилищна сграда ид. 10135.2555.15.1 при първата продан – 391 550 лв., и продажната цена на същия при последната четвърта продан – 234 255 лв., за която реално е бил продаден, вследствие пропуска на ответницата да уведоми ищцата за изпълнителните действия по изпълнително дело № 632/2012 г. по описа на ЧСИ № 719 и да назначи особен представител, нередовното разгласяване на проведените публични търгове, уважаването на молбите на взискателя за отказ от правото да придобие имота след като е бил обявен за купувач, евентуално, ако е имал право – тъй като задължението не е намалявано с размера на задатъка, по чл. 74 ЗЧСИ; з сумата от 57 662.21 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от датата, на която ПИБ АД е била обявена за купувач по първата продан 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г. по чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 2814.30 лв., представляваща начислените и удържани от ЧСИ такси за въвод във владение на имота на 22.03.2016 г., въпреки че ответницата е била уведомена, че имотът е предаден доброволно, по чл. 74 ЗЧСИ, както и 194.26 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от датата на въвода 22.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г., по чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: страдания и стрес в резултат на описаните по-горе незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ – залитане, замаяност, емоционална лабилност, тревожност и безсъние, потиснатост, понижено самочувствие, както и болките и страданията от получения в резултат на стреса тежък възпалителен процес, довел до заболяването на ищцата от "остър пиелонефрит", по чл. 74 ЗЧСИ, ведно с лихвата, считано от деня на подаване на исковата молба до изплащането на главницата, с присъждане на разноски.

Ответницата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им. Твърдяла е, че поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени чрез залепване на уведомление на 21.01.2013 г. на адресите по справки, както и че не е следвало да назначава особен представител, тъй като ищцата е имала регистриран адрес. Оспорила е твърденията за нередовно разгласяване на публичната продан, както и че взискателят дължи внасяне на задатък по аргумент от чл. 489, ал. 3 ГПК. Ищцата била уведомена за постановлението за възлагане на 06.12.2013 г. и за насрочен въвод на 20.05.2014 г. със съобщения, връчени чрез съпруга й С. С. По молба на последния въводът бил отложен, но той предал имота доброволно, а ищцата получила покана за доброволно предаване на имота на 25.02.2016 г. чрез пълномощници А. С. и Р.И. – адвокати от САК, но не е предала имота. Намира, че заболяванията на ищцата са от периода 2015-2016 г. и не са причинени от действията по изпълнителното дело.

Третото лице - помагач е оспорило исковете като неоснователни.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира решението за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания и като съобрази доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното дело № 632/2012 г. по описа на ЧСИ С. Я. с № 719 е образувано на 04.12.2012 г. по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу съпрузите С. М. С. и В.И.С. (сега с имена В.И. Г.) за събиране на парично вземане по издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК изпълнителен  лист, с който двамата са  били солидарно осъдени за сумата от 186 206,08 евро – задължение по договор за кредит. Изпълнението е насочено срещу ипотекиран от длъжниците с нотариален акт № 83 от 2008 г. на нотариус А. Г. в полза на банката недвижим имот - поземлен имот с идентификатор  10135.2555.15, представляващ дворно място, цялото с площ от 700 кв.м., находящо се в град Варна, ул. „Мир“ №54, стар номер на ПИ 3477, идентичен с УПИ №  XVIII – 3317 A, в квартал1, по плана на „Жилищна група западно от болничен комплекс на ВМИ Варна“, заедно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор 10135.2555.15.1, състояща се от приземен етаж с коридор, дневна, хол, килер, кухня, баня-тоалет и вътрешно стълбище за етажа; етаж с коридор, кухня, хол, тоалет, баня, килер и вътрешно стълбище за подпокривното пространство и подпокривно пространство с три стаи и баня, без посочена площ по документ за собственост, а по скица на СГКК -81 кв.м., ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота, при граници: ул.“Мир“, ПИ 3476, ПИ 3316 и улица. Поканата за доброволно изпълнение до ищцата от 17.01.2013 г. е пратена на установения от ЧСИ, чрез справката от НБД „Население“, постоянен и настоящ адрес ***, като същата е върната в цялост, а на 21.01.2013 г. е залепено уведомление от призовкаря Г. П. Разписката е върната непопълнена и в нея липсват данни дали адресатът живее там и датите и времето през което той е търсен. Безспорно е между страните по делото, че имотът предмет на изпълнението е този, в който е живяла ищцата и е нейн постоянен и настоящ адрес, като същият е посочен от страните на  снимката на сателитната карта на л.256 от делото най-вдясно, като входната врата на масивната ограда е след двете гаражни врати. Къщата е по-навътре в двора и се вижда отвън, но няма достъп до нея. Това е първата къща, непосредствено до имота има магазин, а срещу него се намира бензиностанция. Призовкарят Г. П. е изнесла пред съда, че за връчването на поканата за доброволно изпълнение е ходила до този имот общо три пъти в рамките на няколко дни, като втория път - придружавана от служител на банката – свидетеля А.С. (който е потвърдил това пред съда). Като не могла да намери никой, при втория път оставила бележка, а на третия - залепила уведомлението върху метална кутия вдясно от вратата, разположена на 50 см. от земята, защото липсвала пощенска кутия. На вратата (тази на масивната ограда) липсвала табелка с номер, като първият номер - 58 бил поставен на решетъчна врата след магазина. (Изнесеното от тази свидетелка не се опровергава от показанията на свидетелката Ш., доколкото последната сочи за наличие на табелка на входната врата на къщата, а не на вратата на оградата.) Много по-нагоре от имота имало празни места и едва след това постройки с номера, но по-големи. Според свидетелката П., при всяко следващо ходене липсвали поставените преди това обявления. След като не се е явила да получи поканата за доброволно изпълнение в двуседмичния срок в канцеларията, ЧСИ е приел за редовно връчването на осн. чл.47, ал.5 ГПК и е пристъпил към следващите действия – насрочения опис. Описът на имота е извършен на 06.02.2013 г., като в протокола е посочено, че на местоизпълнението е установена масивна ограда върху каменна основа, два гаража с тераса върху тях и монолитна къща на три етажа. Изготвена е пазарна оценка на имота (дворното място и къщата) от вещото лице Коларски в размер на 522 054 лв. на база външен оглед на имота, като къщата се вижда над оградата и е по-нагоре в двора и (л. 52 от изпълнителното дело). Тази оценка не се оспорва от ищцата. На база същата съдебният изпълнител в съответствие с действащата към този момент редакция на чл. 485 ГПК вр. чл. 468 от ГПК е определил началната тръжна цена на имота в размер на 75 % от оценката на вещото лице, или - сумата от 391 540,50 лв. Проведени са последователно четири публични продани на имота. Първата публична продан при начална тръжна цена от 391 540,50 лв. е извършена в периода от 17.03.2013 г. до 17.04.2013 г., като на нея се е явил само един купувач – банката – взискател, която с протокол от 18.04.2013 г. е обявена за купувач при цена от 391 550 лв. Тази цена ищцата сочи като най-висока база за  определяне на вредите от разликата в цената с постигнатата при последната публична продан. С молба от 24.04.2013 г. взискателят е заявил отказ от правото си да придобие имота, като е поискал извършването на нова продан. Съдебният изпълнител е уважил искането на банката и е насрочил втора публична продан на имота, проведена в периода от 24.05.2013 г. до 24.06.2013 г. при начална тръжна цена, определена на сумата от 313 232,40 лв. в съответствие с действащата към този момент редакция на чл. 494, ал.2 ГПК – 80% от началната цена по първата продан. На тази продан е участвала само банката –взискател, която е обявена за купувач с протокол от 25.06.2013 г. при цена от 313 233 лв. На 27.06.2013 г. банката е подала молба за отказ от правото да придобие имота и е поискала извършване на нова публична продан. Съдебният изпълнител е насрочил нова публична продан от 04.08.2013 г. до 04.09.2013 г., като сам е определил новата начална тръжна цена в размер на 265 000 лв. На търга се е явила само банката –взискател, която с протокол от 05.09.2013 г. е била обявена за купувач при предложената от нея сума от 265 000 лв. С молба от 09.09.2013 г., банката е заявила отказ от правото си да придобие имота и е отправила молба за насрочване на следваща публична продан при 80 % от началната цена при първата продан (третата по ред). Насрочената втора публична продан е за периода от 13.10.2013 г. до 13.11.2013 г. (четвърта по ред), обявена при първоначална тръжна цена в размер на 80 % от оценката на първоначалната или за сумата от 212 000 лв. Съдебният изпълнител е издал обявление, в което поземленият имот е описан подробно, с посочен актуален идентификатор по КК, идентичност по стари номера на ПИ и УПИ, квартал и план, с площ и съседни имоти, а построената в него жилищна сграда – с идентификатор по КК, с подробно описание на всеки етаж и площ както ЗП, така и РЗП. Административният адрес на имота е посочен такъв, какъвто е по договора за ипотека от 2008 г., а именно ул.“Мир“ №54. От събраните пред окръжния съд удостоверения от общината и заявени от ищцата промени в постоянния й и настоящ адрес е установено, че административният адрес на имота е бил променен около 2010 г., като същият от ул. „Мир“ №54 е станал ул.“Мир“ №64. Независимо от смяната на номерата, имотът е бил известен и откриван от куриерите при доставки, заявявани от ищцата и на двата номера в периода на публичните продани, като в тази насока са събраните товарителници и удостоверения от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД. Съставени са отделни актове за удостоверяване поставянето на обявленията за публичната продан: На 08.10.2013 г. - на имота, удостоверено от длъжностното лице по призоваването при ЧСИ – Г. П., която предвид оспорването от ищцата, е потвърдила пред съда в качеството си на свидетел, залепването на обявлението именно на изнесения на публична продан имот, между двете гаражни врати и на входната му врата (външната на оградата); на 25.09.2013 г. - на таблото в кантората на ЧСИ, на 24.09.2013 г. - в сайта на Варненския окръжен съд, на 24.09.2013 г. - в Община Варна, всички съставени от ЧСИ С. Я. Установено е от приложената кореспонденция, че всички, изпратени по електронна поща от съдебния изпълнител до Община Варна обявления за процесните търгове са разгласени в общината чрез публикация на специално определеното за целта място на електронния й сайт, в рубрика „Дирекции и дейности, Публични обяви на частни съдебни изпълнители“ съгласно чл.487, ал.2 ГПК; на 01.10.2013 г. - във Варненския районен съд, СИС -  от натоварения за това деловодител А., качеството на която е удостоверено в писмо на РС Варна от 02.05.2017 г. Всички обявления са били поставени в срока по чл. 487, ал.2 от ГПК. На 08.10.2013 г. съдебният изпълнител, след проверка на документите по разгласяването, официално е удостоверил в протокола по чл. 487, ал.3 от ГПК редовното разгласяване на публичната продан. Обявлението за търга (л.209 и л.313 от делото) е предадено в районния съд на 01.10.2013 г. от ЧСИ с изх.№ 3546 от 30.09.2013 г. и входирано под № 2252  (на л.118 от ИД), доказано и с вписванията в електронния регистър на районния съд, приложен на л.302 от делото, а цялата преписка за търга, заедно с протокола за редовното му разгласяване от 08.10.2013 г. (л.119 от ИД) е предадена в районния съд на 11.10.2013 г. с протокола на л.120 от ИД, като в тази насока е приетото по делото извлечение от регистъра  на всички протоколи за деня (л.307 от делото). На този търг са се явили двама купувачи - банката -взискател и свидетелят Г. Х. След последвало явно наддаване и предложена по-висока цена, с протокол от 14.11.2013 г. за купувач на имота е обявена „ПИБ“ АД за сумата от 234 225 лв. Разпитан в качеството на свидетел Г. Х. е посочил, че попаднал на обявата за публичната продан на имота в Интернет, но не помни от кой сайт точно, като след посещение в офиса на съдебния изпълнител получил документи за имота, показали му го в „Гугъл карти“ и подробно му обяснили къде точно се намира. Отишъл да види имота отвън, като се ориентирал по точното описание, дадено му от кантората на ЧСИ, а не по административния адрес. Не видял залепено обявление за проданта.

На 14.11.2013 г. съдебният изпълнител направил справка за задълженията на длъжника към Община Варна за имота. С постановление от 20.11.2013 г. той възложил имота на взискателя „ПИБ“ АД. Съобщението до ищцата от 20.11.2013 г. е пратено на домашния й адрес и е връчено чрез съпруга й С. С. на 06.12.2013 г., оформено е редовно от длъжностното лице по призоваването – П. и официално удостоверява тези обстоятелства. Няма пречка съобщението да бъде връчено чрез солидарен длъжник, който е от домашните на адресата, тъй като те нямат противоречиви интереси. Твърденията на ищцата, че от 2011 г. съпрузите са разделени и С. С. не живеел на адреса, се опровергават от признанието й, заявено в сведение от 22.01.2014 г. до ОД на МВР по повод изчезването на съпруга й от дома им на ул. „Мир“ 64. Този сигнал е подаден около месец и половина след връчването на съобщението за постановлението за възлагане и в него ищцата е посочила, че съпругът й е излязъл от дома им на 21.01.2014 г. и не се върнал, като това е потвърдено и в сведението снето от С. С. на 27.05.2014 г. за причините на четиридневното му отсъствие. Че в този период е живяла със съпруга си и неговата майка в имота на ул.“Мир“ №64, ищцата е заявила и на 06.02.2015 г. в жалбата си до полицията по ДП № 357/2015 г. Без значение за приложението на чл. 46, ал.2 ГПК е обстоятелството за регистрирания от съпруга различен постоянен и настоящ адрес, като от значение е фактическото обитаване на адреса на адресата. Не са опора за изводи в друга насока и показанията на св. Ш., която сочи данни за периоди много преди релевантния - периода 2011 г. и 2012 г., когато спортували с ищцата и знае от нея, че отношенията между съпрузите са охладнели през 2011 г. и че жената живее сама от втората половина на 2011г. Твърдения, че връчването е нередовно, защото не е станало на адреса на адресата са наведени от ищцата едва с писмените й бележки по делото в първата инстанция, поради което са преклудирани и не могат да бъдат обсъждани.

На 10.04.2014 г. банката –купувач е поискала от ЧСИ извършване на въвод във владение на имота, за който в същия ден съдебният изпълнител е пратил покана за доброволно изпълнение до ищцата. Поканата е върната в цялост, непопълнена, като на 22.04.2014 г. връчителят е залепил на входната врата на имота уведомление за получаване на книжата в канцеларията на ЧСИ. Насрочен е принудителен въвод на 23.05.2014 г., като призовката е пратена на ищцата на адреса на ул.“Мир“ и е връчена чрез съпруга й С. С. със задължение за предаването й. Връчването е извършено редовно съгласно чл. 46, ал.1 вр. ал.2 ГПК. На 22.05.2014 г., видно от протокол на ЧСИ от 22.05.2014 г., съпругът на ищцата и длъжник по делото С. С. се е явил пред ЧСИ с молба за отлагане на въвода, която ЧСИ е уважил и отложил въвода за 30.05.2014 г. На 28.05.2014 г. С. С. подал до банката молба за доброволно предаване на имота, като е отправил и искане семейството да остане в имота на основание договор за наем. На 29.05.2014 г. с протокол за доброволно предаване на владението, подписан само от съпруга, но от името и на съпругата В.С., С. С. е предал имота на банката в качеството й на собственик на имота, придобит чрез публична продан по изпълнителното дело. Ищцата е настоявала в исковата си молба, че с този протокол тя доброволно е предала имота на банката, поради което и незаконосъобразно след това банката е извършила повторен въвод срещу нея, от който тя търпи вреди. На 17.06.2014 г. между „ПИБ“ АД в качеството й на наемодател и съпрузите Станислав и В. Стоянови като наематели е сключен договор за отдаване под наем на процесния имот за срок до 30.06.2015 г. срещу заплащане от наемателите на наемна цена от 540 лв. Приемо-предавателният протокол за предаването на имота от наемодателя – банката купувач на публичната продан – на наемателите –длъжници по изпълнителното дело, е подписан само от съпруга, като по делото е прието за безспорно между страните, че ищцата не го е подписала. С това тя е отрекла, че банката отново й и е предала имота по договора за наем.

С решение от 06.11.2015 г., постановено по гр.д. № 8780/2015 г. по описа на ВРС, бракът между В.С. и С. С. е прекратен и е постановено съпругата да носи предбрачното си име.

На 09.02.2016 г., „ПИБ“ АД е подала молба до ЧСИ за въвод във владение на имота. До ищцата е пратена покана за доброволно предаване на имота, редовно връчена чред адв. Р.И., упълномощена по изпълнителното дело. Въводът в имота е осъществен на 22.03.2016 г. и от изготвения протокол на ЧСИ се установява, че ищцата е била в него и е отстранена. За въвода, банката е платила държавна такса от 2 835,06 лв. (установено с отбелязването в сметката на ЧСИ на л. 273 от ИД), които са останали за нейна сметка.

Установено е по делото, с приложените  амбулаторни листове, че В. Г. е потърсила медицинска помощ, като на 30.06.2015 г. й е поставена диагноза „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“  и на 25.03.2016 г. - „разстройство в адаптацията“. От 15.12.2015 г. до 30 12.2015 г. тя е лежала в болница за лечение на „остър пиелонефрит.“, а на 12.02.2016 г. й е  поставена диагноза „статус пост-остър тубулоинтерстициален нефрит“. По делото са приети две комплексни съдебно –медицински и психологически експертизи, първоначална и повторна такава, предвид оспорването на първата.  Според вещите лица С. и К. по повторната експертиза, заболяването на ищцата „остър пиелонефрит“  е внезапно и оплакванията й са от 14.12.2015 г. По принцип е възможно развитие на инфекция при потиснат имунитет в резултат на продължително нервно напрежение. Психологическото състояние, обаче не може да бъде самостоятелна причина за болестта, като винаги има телесно предразположение или причина за болестта (отговорите на въпроси в о.с.з. от 07.11.2017 г.). Свидетелката Ш. е изнесла, че в началото на януари 2015 г. ищцата имала проблеми с имота, била шокирана, че е имало събития и че не е разбрала за тях. След постъпването й в болницата дълго се възстановявала, психологически била разбита. През есента на 2014 г. жената посещавала курс по психотерапия при свидетеля П. Д. Според последния, тогава тя била лъчезарна и усмихната. След това, през зимата на 2015 г., когато й предстояло да й вземат къщата, тя го посещавала като лекар и била съвсем променена в сравнение с есента на 2014 г. - не желаела да излиза, нямала тонус и енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД.  Съгласно чл. 74. (1) от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на отговорността му обхваща: неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително  изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

В конкретния казус тези елементи от фактическия състав не са налице и исковете са неоснователни по следните съображения:

По твърдените нарушения:

По твърденията за неуведомяване за изпълнителното производство и неназначаване на особен представител:

Връчването на поканата за доброволно изпълнение е нередовно. Това е така, тъй като нормата на чл. 47 от ГПК има за цел да реши трудностите при първото връчване на длъжника в изпълнителното производство. Връчването на поканата за доброволно изпълнение чрез  залепване на уведомление е допустимо при наличието на две кумулативни условия: 1. Когато длъжникът не може да бъде намерен от връчителя на посочения адрес 2. Не се намери лице по чл.46, ал.2 ГПК, което да е съгласно да получи съобщението. Ако не намери адресата, нито друго лице, връчителят трябва  да удостовери в разписката към съобщението (ПДИ) кога е посетил адреса и обстоятелството, че не е намерен адресатът и друго лице да приеме съобщението. Трайната наложила се практика при прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК изисква адресът да бъде посетен поне три пъти в рамките на един месец. Това се удостоверява, като за всяко посещение връчителят съставя разписка, която се прилага по делото. Освен това връчителят трябва да издири сведения дали адресатът пребивава на адреса, като тези сведения също се удостоверяват в разписката. Едва след изчерпване на възможността адресът да бъде посещаван и при достоверни сведения, че лицето пребивава на него, но не може да бъде открито, връчителят пристъпва към залепване на уведомлението по чл. 47, ал.1 от ГПК. В случая, липсват върнати разписки с отбелязване кога е посещаван адреса и констатираните обстоятелства, като от показанията на връчителя - свидетелката П. става ясно че това е сторено в рамките на много кратък срок – няколко дни, като имайки предвид, че ПДИ е от 17.01.2012013 г., а залепването на уведомлението е от 21.01.2103 г., се налага извода, че не са удовлетворени изискванията за редовно връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Действието по приемане на връчването за редовно е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, който е пристъпил към следващите процесуални действия без да е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника. При нередовно връчване на ПДИ, съдебният изпълнител е следвало връчи редовно поканата. Следва да бъде отбелязано, че особен представител не се назначава от съда при нередовно призоваване, като съдебният изпълнител не е имал задължение да даде възможност на взискателя да инициира такова производство пред съда. В случай на редовно връчване, обаче по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдебният изпълнител би бил длъжен да предприеме действия в съответствие с приложимата към казуса редакцията на чл. 430 от ГПК, водещи до назначаване от съда на особен представител на ищцата, но за следващите процесуални действия по изпълнителното дело, доколкото с ПДИ се връчва и заповедта за изпълнение, а хипотезата попада в изключенията на чл. 47, ал.7 от ГПК. Независимо, че ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие невръчвайки поканата за доброволно изпълнение и неуведомяване на ищцата за започналото изпълнение, твърдените вреди, представляващи разликата в цената, достигната за имота на първата публична продан и на четвъртата продан, не стоят в причинна връзка с това нарушение, не са пряка последица от него и не водят до отговорност на ЧСИ за тях. Освен това в случаите, когато страната е лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, тя може да иска отмяна на постановлението за възлагане съгл. чл. 303, ал.1, т.6 ГПК (решение № 34 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3066/2016 г. II г.о.).

Нарушенията при описа на имота, предвид огледа му без достъп до къщата, също не стоят в причинна връзка с твърдените вреди, защото ищцата не е оспорвала първоначалната оценка на вещото лице, изготвена на база този оглед.

По твърдения за нарушения при определянето на начална тръжна цена на имота:

Съгласно действащата към процесния период редакция на чл.  485 ГПК от Глава четиридесет и трета, „ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ“, съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468 ГПК. Препращането е съответно и е към правилата за определяне на цената на движима вещ, като чл. 468 (1) ГПК гласи, че съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин, като началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан е 75 на сто от стойността на вещта. Според ал.2 на чл. 468 ГПК, по искане на страната се назначава вещо лице за определяне стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. С оглед посочените разпоредби се налага извода, че законодателят не е поставил императивно изискване за определяне на началната тръжна цена на имота въз основа на заключение на вещо лице, като съдебният изпълнител определя началната цена, от която да започне наддаването. В случая, съдебният изпълнител не е допуснал нарушения, свързани с определянето на началната тръжна цена при никоя от публичните продани. За първата и втората, той е определил същата ползвайки заключението на  назначеното по изпълнителното дело вещо лице, а предвид дадената му от законодателя възможност да определи началната цена без заключение на вещо лице, не е допуснато и нарушение при определяне на началната цена при новата публична продан по чл. 494, ал.2, изр.2 ГПК (трета публична продан) в периода от 04.08.2013 г. до 04.09.2013 г., както и началната тръжна цена при втората такава от 13.10.2013 г. до 13.11.2013 г. (четвърта по ред публична продан). Независимо от това, дори и в случай, че съдебният изпълнител би бил длъжен да определи началната тръжна цена при новата продан (трета проведена) с помощта на вещо лице, тази продан не е станала, а с редовното и надлежно разгласяване на следващата публична продан, на която имотът е продаден (възложен) и с даване на възможност за участие на наддавачи се гарантира в максимална степен достигане на действителна пазарна цена на имота, поради което и няма вреди за длъжника от занижена първоначална тръжна цена.

По твърденията за нарушения при разгласяването на публичните продани:

Доколкото ищцата е определила вредите си като разлика от максимален размер на цената, достигната при първата публична продан, то и евентуални нарушения при разгласяването й, които биха попречили за достигане на по-висока цена при тази продан изобщо не стоят в причинна връзка с тях и са без значение за казуса. Такива са и твърдените нарушения при разгласяването на следващите две публични продани, доколкото имотът не е бил продаден при тях и вреди на длъжника от продажба на имота изобщо не настъпват.

Имотът е бил продаден на публичната продан от 13.10.20-13 г. до 13.11.2013 г., поради което разгласяването на същата е от значение с оглед преценката за гарантиране постигането на максимално висока продажна цена за имота, а по претенцията на ищцата – тя е в размер на 391 550 лв. – постигната при първата публична продан.

Съдържанието на обявлението за проданта е посочено в чл. 487, ал.1 ГПК, а именно: собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта. От обсъдените по горе доказателства се установява, че обявлението за проданта е имало посоченото съдържание. Имотът е бил подробно и ясно индивидуализиран с посочване на актуалните идентификатори на дворното място и на сградата по кадастралната карта на града, с предходни номера по плановете, с граници, с площ на поземления имот и на сградата, включително с етажи и разпределение на помещения. В обявлението липсва единствено посочване на сумата, за която е ипотекиран имота, но е посочено, че имотът се продава изцяло, поради което и този пропуск е несъществен и не се отразява на разгласяването на търга с оглед неговата цел да се даде гласност за продажбата, за да се явят максимален брой купувачи и да се достигне до продажбата на имота на максимално висока цена. Доколкото имотът е бил подробно и ясно описан по визирания по-горе начин, посочването на стария му номер по административен адрес нито опорочава описанието като реквизит на обявлението, нито се отразява на редовното разгласяване на търга. Интересуващите се от търга лица са могли да получат допълнителна информация за имота, включително и за точното му местонахождение от кантората на ЧСИ, доказателство за което са и показанията на участвалия в търга наддавач – свидетеля Г. Х.

Обявлението за публичната продан, на която имотът е продаден, е било поставено на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината по местонахождението на имота, на самия имот и е публикувано на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта, в съответствие с разпоредбата на чл. 487, ал.2 ГПК. Поставянето на обявлението в нарочен сайт на общината за публичните продажби не е в противоречие на изискването на закона обявлението да бъде поставено на съответно място в общината. Освен това, с публикуването на обявата в интернет се дава още по-голям достъп до обявлението, като именно по този начин и наддавачът Георги Христов се е сдобил с информация за търга.

По твърденията за нарушенията във връзка с отказа на купувача  взискател да придобие имота:

В съответствие с разпоредбите на чл. 492, ал.3 и чл. 493 ГПК, купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък, а ако не внесе цената, задатъкът служи за удовлетворяване на взискателите, като съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и така до изчерпване на наддавачите, предложили цена равна на началната. Т.е законодателят е дал възможност на купувача да се откаже от закупуването на имота при санкцията да загуби задатъка.

Съгласно чл. 495 ГПК, взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т.2 и чл.494, ал.2 ГПК.

Отказът на банката да придобие собствеността, заявяван с молбите след трите публични продани  представлява по същество отказ да се платят сумите от предходен ред и дължими от нея по предварително разпределение по чл. 495 от ГПК. Доколкото законодателят е дал възможност на взискателя също да участва като купувач на публичната продан, правото му да се откаже от придобиването на имота по предложената от него цена, подобно на купувача- трето лице, не може да му бъде отречено. Този отказ, обаче в приложимата към казуса редакция на чл. 493 ГПК, не е бил скрепен от законодателя с намаляване на вземането на взискателя с размера на един задатък, каквато санкция е предвидена едва с изменението на чл. 493 ГПК с ДВ, бр.86 от 2017 г. Затова отговорността му е само по чл. 495 ГПК. Съдебният изпълнител няма основание да не се съобрази с отказа на купувача да придобие имота на публична продан по предложената от него цена, както ако купувачът е трето лице, така и ако той е взискател. В случая, действително съдебният изпълнител не е изготвил предварително разпределение и не е изчакал сроковете по него, но те са били в полза на взискателя, като от неизпълнението на тези разпоредби длъжникът не търпи вреди. Освен това, следва да бъде посочено, че с редовното разгласяване и извършването на публичната продан в периода от 13.10.2-013 г. до 13.11.2013 г., на която имотът е бил продаден (възложен), е било гарантирано участието на наддавачи и достигането на реална пазарна цена на имота, поради което и не са причинени вреди от сочените като противоправни действия на съдебния изпълнител и разлика в цената, на която имотът е можело да бъде възложен на банката при първата продан и тази, на която той е бил възложен при четвъртата продан.

Не е налице твърдяното нарушение – неиздаване на нарочен акт за нестаналата продажба, доколкото такъв законодателят не изисква. Освен това и твърдяното бездействие не е в причинна връзка с твърдените вреди.

С оглед изложените съображения, част от сочените действия на съдебния изпълнител, във връзка с иска за заплащане на имуществени вреди за сумата 157 295  лв., не са противоправни а тези, за които по-горе съдът е изложил съображения и приема за незаконосъобразни, не стоят в причинна връзка с твърдяните имуществени вреди като разлика между продажната цена на имота при първата продан – 391 550 лв. и продажната цена на същия при последната четвърта продан – 234 255 лв., поради което и не са довели до твърдяното увреждане на ищцата. Искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Като обусловен от този иск, неоснователен се явява и подлежи на отхвърляне и искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 57 662,21 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от 18.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2814,30 лв. от повторен въвод:

Вредите си ищцата е определила от размера на начислените и удържани от ЧСИ такси за въвода във владение на имота на 22.03.2016 г. Вреди за ищцата не са налице, тъй като е установено по делото, че таксата за въвода е била събрана от взискателя и е останала за негова сметка. Искът подлежи на отхвърляне. На отхвърляне, като обусловен от първия, е и искът за заплащане на мораторни лихви от  194.26 лв. за периода от 22.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв.:

Ищцата е твърдяла, че узнала за изпълнителното дело през януари 2015 г., след като имотът й вече бил продаден и от този момент за нея са възникнали и неимуществени вреди –страдания, стрес и последващо заболяване в резултат на същите твърдени (по иска за имуществени вреди) незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ. Настоявала е, че получила залитане, замаяност, емоционална лабилност, тревожност и безсъние, потиснатост, понижено самочувствие, както и преживяла болки и страдания от получения в резултат на стреса тежък възпалителен процес, довел до заболяването на ищцата от "остър пиелонефрит".

Както бе установено по делото, постановлението за възлагане на имота е било съобщено на ищцата чрез нейния съпруг на 06.12.2013 г. като неизпълнението на задължението на последния за предаването му не може да бъде вменено на ответницата по делото. Съобщението за принудителния въвод във владение, насрочен за 23.05.2014 г., също е редовно връчено на ищцата чрез съпруга й на 20.05.2014 г. и отново евентуалното неизпълнение на задължението за предаването му не може да бъде вменено на ответницата. Самата В. Г., по иска за заплащане на вреди от повторния въвод във владение е поддържала в исковата си молба, че чрез съпруга си е предала на банката владението на имота, което от доказателствата по делото се установява да е станало с протокола за доброволното му предаване от 29.05.2014 г. В последния е вписано, че банката е собственик на имота, придобит на публична продан по изпълнително дело № 20127190400632, а С. С. и В.С. са ипотекарни длъжници по същото изпълнително дело и бивши собственици на имота. На 17.06.2014 г. ищцата е сключила с банката и договор, с който е наела процесния имот за срок до 30.06.2015 г. Изложеното означава, че към лятото на 2014 г. тя е знаела за изпълнителното дело и за продажбата на имота. Промяната в емоционалното й състояние, според свидетеля П.Д., датира от зимата  2015 г., когато предстояло да й отнемат къщата, докато през ранната есен на 2014 г. ищцата посещавала курса му по психотерапия и тогава била лъчезарна и усмихната. Изложеното сочи, че твърдяните вреди - промяната в емоционалното й състояние и преживените негативни емоции след януари 2015 г. не са следствие от неуведомяването й за изпълнителното дело и продажбата на имота без участието й, възникнали след узнаването за твърдяните като незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Заболяването й от „остър пиелонефрит“ и „статус пост-остър тубулоинтерстициален нефрит“, предвид и заключението на вещите лица изобщо не е пряко следствие на стрес, доколкото е нужно и физическо заболяване, а предвид изложеното по –горе и изобщо не е в причинна връзка с действията на ответницата. В този смисъл искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Твърденията за нарушения от ответницата, изразяващи се в уважаване на действия на банката, извършени от лице без представителна власт за нея, не са били наведени в исковата молба и затова не подлежат на обсъждане, а освен това на такива може да се позовава само представляваното лице, поради което и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.

Твърденията за нарушения от частния съдебен изпълнител на принципа за безпристрастност също не са били наведени с исковата молба като твърдения за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по иска за обезщетение за вреди, а и освен това те са неотносими към конкретната претенция, поради което оплакванията на въззивницата за необсъждането им от окръжния съд са неоснователни.

Като е достигнал до изводи за неоснователност на всички искове и е отхвърлил същите, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден изцяло.

За производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сторените от последната разноски от 3 924,17 лв., представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, което с включения ДДС се явява под минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1904/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2240/2016 г. по описа  на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА В.И. Г., ЕГН **********, адрес ***, втори адрес: ул. "Д-р Пискюлиев" № 94, с адрес за призоваване гр.София, ул.“Тарас Шевченко“ №20, ап.50 чрез адв. Р.И., да заплати на ЧСИ № 719 С. Д. Я.,  ЕГН **********,  с район на действие Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 38, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от 3 924,17 лв., представляваща сторените разноски във въззивното производство - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника -„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: