ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

283

 

гр.Варна,24.04.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 24 04.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 214 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 214/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба на „Евконсулт“ ЕООД, подадена чрез адв. И.Д., против определение № 712/28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му с вх. № 15491/30.10.2018 г. срещу действия на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 по изп.д. № 20168070400417.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и е необосновано, като е молил за неговата отмяна. Отправил е искане до въззивния съд за спиране на изпълнителното дело с даване на указания до взискателя – Община Варна да заведе установителен иск за вземането си. Развил е съображения за допустимост на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител при хипотезата на чл. 435, ал.2 т.7 от ГПК с оплаквания за  неправилно изчисляване и събиране на таксите от ЧСИ, както и възражения по същество за незаконосъобразност на административния акт за установяване на вземането и за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителното дело, налагането на запора и изтегляне на сумата от банковата сметка на дружеството при липсата на уведомяване и връчване на книжа.

Взискателят – Община Варна не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е в срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е частично основателна по следните съображения:

Предмет на производството пред окръжния съд е била жалбата на „Евконсулт“ ЕООД против действия на частния съдебен изпълнител Н. Д.по изпълнително дело № 20168070400417. Последното е образувано по молба на взискателя Община  Варна срещу длъжника „Евконсулт“ ЕООД за събиране на парично вземане, установено с Акт за установяване на публично общинско вземане № 46/01.12.2009 г. за такса битови отпадъци и лихви. Първоначално делото е образувано пред ДСИ, а по молба от 28.07.2016 г. същото е продължено от ЧСИ Н. Д.. Наложен е запор на банкови сметки на длъжника и е запорирана наличност и постъпили суми.

Пред окръжния съд длъжникът е посочил, че жалбата е насочена срещу образуването на изпълнителното дело, действията по него, налагането на запор и изтеглянето на пари от сметките на дружеството, както и че оспорва изцяло изпълнителното основание, размерът на главницата и лихвите, таксите и разноските и всички действия на ЧСИ. Навел е и оплаквания, че не са му връчвани никакви книжа по изпълнителното дело, не е бил уведомен за изпълнението и е развил съображения за материална незаконосъобразност на изпълнението, предвид недължимостта на дълга, включително и поради изтекла погасителна давност.

Възраженията за незаконосъобразността на акта за установяване на публичното общинско вземане, за несъществуване на вземането, включително и за погасяването му по давност, са такива за материална незаконосъобразност на изпълнителното производство и същите могат да бъдат проверявани само по иск на страната, но не и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Затова и правилно тези възражения не са разгледани от окръжния съд.

Оплакванията за процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство, допустими за разглеждане в производството по жалба срещу действията на съдебен изпълнител,  са посочени в чл. 435 и следващите  ГПК. С действащия ГПК /2007г./, възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК /в ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. С изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./, кръга на подлежащите на обжалване действия от длъжника е разширен, като наред с вече уредените такива, на обжалване подлежат и отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице пазач, както и отказа на СИ да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Образуването на изпълнителното дело, налагането на запор и изтеглянето на сумите от сметките на длъжника не попадат измежду подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и в тази част жалбата е била недопустима и правилно е оставена без разглеждане от окръжния съд. В частта, обаче с която се обжалват начислените по изпълнителното дело такси и разноски, жалбата попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК. Тя, обаче е била нередовна, доколкото в същата не е бил индивидуализиран обжалвания акт на съдебния изпълнител за определяне на разноските и конкретните възражения по него (отчасти развити едва в жалбата пред настоящата инстанция). В този смисъл, окръжният съд е следвало да остави без движение жалбата и да даде указания за поправяне на тези недостатъци, а след това и с оглед уточненията й, да прецени дали същата е в срок като обсъди заявените оплаквания на жалбоподателя за неуведомяването му по изпълнителното дело. Като е приел, че жалбата е недопустима изцяло, защото оплакванията на жалбоподателя не попадат измежду подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител визирани в чл.453 ГПК, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде частично отменен и делото в частта по жалбата, насочена срещу разноските по изпълнителното дело следва да бъде върнато за продължаване на производството.

Искането за спиране на изпълнителното дело с даване на указания на взискателя – Община Варна за предявяването на установителен иск е недопустимо и не може да бъде разглеждано в настоящото производство, предвид че същото е образувано и се разглежда по реда на чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действия на съдебния изпълнител.

Доколкото с настоящото производство не се приключва делото, то и разноски не се присъждат (арг. от чл. 81 ГПК).

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 712/28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Евконсулт“ ЕООД с вх. № 15491/30.10.2018 г. срещу действието на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 по изп.д. № 20168070400417, представляващо постановление за определяне на разноските по изпълнението по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК и ВРЪЩА в тази част  делото на окръжния съд за продължаване на производството.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 712/28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 374/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

                                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: