Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             105

 

24.06.2015 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

        ЧЛЕНОВЕ:  Маринела Дончева

 

               Петя Петрова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Вилен Мичев

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова въззивно гр.д. №215 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 215/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София /КОНПИ/, ТД - Варна, подадена чрез процесуалния й представител А.Х.М. – главен инспектор, против решение № 57/09.03.2015 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на комисията по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ против В.М.И. и З.А.К. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 180 919,30 лв.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София, е настоявала, че обжалваното решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, с процесуалните правила и е необосновано, като  е молила за отмяната му с постановяване на друго такова, с което искът й за отнемане на процесното имущество бъде изцяло уважен, като й бъдат заплатени сторените по делото разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът е навел следните оплаквания: - съдът неправилно и в противоречие с постановеното ТР по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС приел, че от доказателствата по делото не може да са направи основателно предположение за съществуването на връзка между престъплението, извършено от първия ответник и придобиването на имуществото; - първоинстанционият съд не изложил мотиви за липсата на такава връзка при наличието на конкретни твърдения от комисията в решение № 595/19.11.2014 г. за съществуването на такава за периода от 01.06.2004 г. до 31.12.2013 г. и предвид заявения отказ от исковете за отнемане на имуществото, придобито преди този период; - окръжният съд не съобразил данните по делото за вида и характера на престъплението, възможността от него да се генерира доход, придобивния способ, времето на придобиването, което съвпадало с периода на престъпната дейност, както и липсата на законни източници на доход, които в съвкупност водели до извода за основателност на предположението, че имуществото е придобито със средства от престъпната дейност; - окръжният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС приел, че е пречка за отнемане по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД/ отм./ на имуществото, придобито в условията на съпружеска имуществена общност, доколкото не е оборен от ищеца приноса на съпругата и при наличието на доказателства по делото за минимални нейни доходи, недостатъчни дори за част от издръжката на семейството.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез процесуалния си представител, КОНПИ е поддържала въззивната жалба и е настоявала за присъждане на всички разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците В.М.И. и З.А.К., чрез адв. Б.Х., са подали писмен отговор и допълнение към него, с който са оспорили жалбата. Молили са за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на процесуални нарушения и обосновано. Окръжният съд правилно посочил, че комисията не навела твърдения за обстоятелствата сочещи връзка между престъплението и придобиването на имуществото. Доводите на комисията не водели до извод за основателност на предположението по чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, защото: - характерът на престъплението не предполагало получаване на средства, които да бъдат вложени в закупуването на имуществото; - не били посочени конкретни факти и обстоятелства, които при анализа им да обосноват пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество; -не били изследвани от комисията в пълнота възможностите на ответниците и реализираните доходи от предхождащата процесния период търговска дейност, както и реалната издръжка на семейството, вкл. получени заеми и дарения от близки и роднини. Правилно окръжният съд приел, че комисията не твърдяла обстоятелства и факти  за използване/влагане от ответниците на получената от престъплението облага за придобиване на всяко конкретно имущество. Правилно също така, с оглед законовата презумпция за принос на съпругата в придобитото по време на брака, тежестта от доказване липсата на такъв била за комисията. Възразили са срещу оплакванията във въззивната жалба, че не са доказали законните си източници на доходи, като са посочили, че такива доказателства съществували, въпреки че не били приети по делото. Искания обаче, обосновани с някоя от хипотезите на чл. 266 ГПК, не са заявили.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Х., въззиваемите са поддържали отговора и са молили за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорили са размера на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК поради прекомерност.

Прокуратурата на РБ не е подала писмен отговор на жалбата, като в съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез прокурор Мичев от апелативна прокуратура Варна е изразила становище за основателност на въззивната жалба на КОНПИ.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна е и допустима.

 Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но в частта на произнасянето за отнемане на левова равностойност на притежавания от Красимир Борисов дялов капитал в „ВАТРА-ХОУМ 2” ЕООД, ЕИК 200127195, вписано в Търговския регистър на 23.05.2008 г., със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Сердика”, ул. „Враня” № 54, вх.Д, ет.2, ап.42, собственост на Красимир Петров Борисов, с номинална стойност към настоящия момент в размер на 5 000 лв. – недопустимо. Предвид изявлението на процесуалния представител на КОНПИ в съдебно заседание от 16.10.2014 г. /л. 444 -гръб от делото/ за допусната техническа грешка в исковата молба досежно посочения текст, касаещ трето за спора лице и предвид искането за поправянето й, съдът с определение  от същото съдебно заседание е допуснал поправката чрез заличаване на текста. Независимо от това, с обжалваното решение, той се е произнесъл и по искане за отнемане на това имущество от трето лице. В тази част, решението е недопустимо, като произнесено извън пределите на заявеното искане и следва да се обезсили, а производството в тази част – следва да се прекрати.

По правилността на обжалваното решение, настоящата инстанция намира следното:

Предмет на производството пред Шуменския окръжен съд, след направения отказ от комисията за част от предявените с мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ искове и след частичното прекратяване на производството по делото с определение № 555/21.11.2014 г. на Шуменския окръжен съд и допуснатото от съда изменение на исковете по размер, са останали исковете на КОНПИ срещу В.М.И. и З.А.К. за отнемане в полза на държавата на притежавано от ответниците имущество с обща стойност 180 919,30 лв., както следва:                         На осн. чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от В.М.И. на: -Сумата от 29 357,40 лв., равностойността на 15 010,20 евро, представляваща внесена сума на 10.02.2006 г. от В.М.И. по банкова сметка № BG50BUIN70061427683212 в “Алианц Банк България” АД; - Сумата от 6 845,40 лв., равностойността на 3 500 евро, представляваща внесена сума на 11.04.2006 г. от В.М.И. по банкова сметка № BG82BUIN70061427683316 в “Алианц Банк България” АД;- Сумата от 9 815,50 лв., представляваща внесена сума от В.М.И. по банкова сметка № BG 32 UNCR 7630 1077 5051 52 в “Уникредит Булбанк” АД; - Сумата от 6 705лв, представляваща внесена сума от В.М.И. по банкова сметка № BG 77 UNCR 9660 1032 2634 00 в “Уникредит Булбанк” АД; На основание чл.4, ал.1, вр. чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане  от В.М.И. и З.А.К. на:- Лек автомобил марка „Ауди“ модел „100“ с рег. № Н0012ВА, рама № WAUZZZ44ZGA070955, двигател № HX009963, дата на първа регистрация 25.01.1986 г., цвят: тъмно син, придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010 г.; На основание чл.4, ал.1, вр. чл.9 от ЗОПДИППД /отм./ за отневмане от З.А.К. на:- Поземлен имот № 67708.308.168 /шестдесет и седем хиляди седемстотин и осем, триста и осем, сто шестдесет и осем/ с площ от 1 846 /хиляда осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при съседи: 67708.308.155, 67708.308.167, 67708.308.156, 67708.308.169, ведно с построените в имота къща със застроена площ от 80 /осемдесет/ кв.м. и сайвант със застроена площ от 26 /двадесет и шест/ кв.м., находящи се в гр.Смядово, община Смядово, област Шумен; - Сумата от 15 000 лв., представляваща внесена сума на 04.08.2005 г. от З.А.К. по банкова сметка № 10377032 /BG82STSA93000010377032/ в „Банка ДСК“ ЕАД;- Сумата от 5 000 лв., представляваща внесена сума на 23.12.2011 г. от З.А.К. по банкова сметка № 10377032 /BG82STSA93000010377032/ в „Банка ДСК“ ЕАД; На основание чл. 4, ал.2 вр. чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от В.М.И. и З.А.К. на:- сумата от 91 074 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № 24 с площ от 79.89 кв.м., находящ се на втори етаж в жилищна сграда – бл.16, вх.В на ул.”Карамфил”, гр.Варна, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 24 с площ от 5.94 кв.м., както и 0.9705% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, попадаща в 25-ти подрайон на гр.Варна, продаден с нотариален акт № 44, том I, рег. № 1507, дело № 54/13.02.2006 г.

Ответниците са оспорвали исковете по съображения за наличието на законни източници на средства за придобиването им, както и поради липсата на пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност и придобиването на претендираното за отнемане имущество.

Прокуратурата, чрез прокурор от окръжна прокуратура Шумен, е подържала становище за основателност на исковете.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност.

Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно §1, т.2 от ДР на Закона „значителна стойност” е такава над 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1 - 25 престъпления.

Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 от Закона или да е налице условие по чл.3, ал.2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото , в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната  престъпна дейност.

В настоящия казус е установено, а и не е било спорно между страните, че проверяваният е осъден за престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 от НК /отм./, във вр. с чл.255, ал.1, т. 2 от НК /отм./, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК /с влязла на 10.10.2012 г. присъда № 22 от 24.09.2012 г. по НОХД № 359/2012 г. по описа на Окръжен съд – Шумен той е бил признат за виновен в това, че в периода 01.06.2004 г. – 14.01.2005 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление на три пъти през три данъчни периода, в качеството си на представител и управител на ООД “Берис” - с. Суха река, потвърдил неистина в подадени пред ТДД – гр. Шумен справки декларации – СД № 954/14.07.04 г., № 1101/16.08.04 г. и № 1226/14.04.05 г., всички по описа на ТДД – Шумен и укрил данъчни задължения в размер на 44 086.53 лв. – особено големи размери/, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./, /приложим към казуса съгласно § 5 ПЗР на ЗОПДНПИ, и  редакцията на чл.3, ал.1, т.17 преди изм. ДВ, бр. 75 от 2006 г. – решение № 368 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ № 1129/2010 г., III г.о./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона - сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, преценка,  направена на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период /в случая такава е налице и за релевантния по-кратък период от 2003 г. до 2013 г./ и  независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката.

Комисията е поддържала твърдения и за извършено от проверявания друго престъпление – такова по чл. 206, ал.3, вр. с ал.1 НК – за присвояване на чужди движими вещи – пет тона замразени череши, извършено от проверявания на 14.06.2000 г., за което той е бил осъден с присъда по н.о.х.д. № 367/2003 г. на районен съд Попово, като е признала, че същото не попада в хипотезата на чл.3, ал.1 от ДЗЗОПДИППД /отм./ но е настоявала да се вземе предвид при анализа на данните по делото. Според дадените задължителни разяснения в ТР 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС,  законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично  определена в чл. 3, ал.1 онт ЗОПДИППД /отм./ - изброените състави по НК в точки 1-25 / &1, т.3 от закона/. Съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установено по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал.1, т.1-25 ЗОПДИППД /отм./, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход.

На следващо място, при установени предпоставки – „придобито имущество на значителна стойност” и осъждане за престъпление по чл. 3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./,  подлежи на изследване дали имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от законен източник. При тази преценка са важни действително вложените средства в придобиването. В случая предвид оспорването от комисията на посочените в придобивните актове стойности, следва да се ползват оценките на вещите лица за пазарните цени към момента на придобиването /респ. към момента на отчуждаването/ на всяка вещ поотделно, установени по делото от вещите лица, изготвили съдебно-техническата и съдебно-автотехническата експретизи. Изключение от горното прави стойността на придобития, чрез обявяване за окончателен, с решение от 05.03.2007 г. постановено по гр.д.№ 64/2006 г. на Великопреславския районен съд, предварителен договор за продажба на имот в гр.Смядово ПИ № 67708.308.168 с площ от 1 846 кв.м., застроен с къща и сайвант, сключен между ответницата З.К. като купувач и продавача Е. Е. Доколкото договорът е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД и с решението, след като е установил плащането на част от цената в размер на 1000 лв., съдът е осъдил купувачката да заплати остатъка от цената  -  6000 лв., няма основание да се приеме договаряне на привидно ниска цена от страните. Освен това договорената цена от 7 000 лв., видно от заключението на вещото лице по съдебно –техническата експретиза, не е значително по-ниска от установената от вещото лице пазарна цена от 9 138 лв.

Произходът на средствата за придобиване на имуществото, предмет на иска на Комисията, се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат разходите, включително и необходимите за издръжка на семейството и разликата се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. Като приходна част следва да се вземат предвид всички доходи на проверявания и съпругата му от трудови провоотношения, от земеделско производство, наеми, субсидии, социални помощи, пенсии. Приходите от кредити, от разплащателни сметки и от теглени депозити следва да се приеме като такъв, при установяване  на техен законен източник, респ. на законен източник на средства за погасяването на кредитите поотделно по години. Сумите от продажбата на имоти също следва да бъдат включени като приход, доколкото не се установи, че придобиването им станало, вследствие на престъпната дейност. Т.е. няма основание да се отрече законният източник на средствата при отчуждаване на имущество, придобито от законен източник. Разходите включват тези за покупката на недвижими имоти и моторни превозни средства, за издръжка на семейството, за плащанията по банковите сметки /вкл. за кредитите/ и други, касаещи конкретен период.

Доколкото комисията е поддържала исковете за отнемане на имущество, придобито в периода на престъпната дейност 2004 г. – 2005 г. и след него – до 2013 г., като се е отказала от исковете за отнемане на придобитото преди това имущество, началото на релевантния период за изследване на приходите, следва да обхване  2003 г. -2013 г., т.е. и близкия период преди престъпната дейност –годината преди това.  Относно така посочения релевантен период на изследване страните не са спорили по делото, а и следва да се има предвид, че ответниците не са твърдяли да са спестили средства от периода преди 1995 г. в конкретно посочен размер /за който са сочили в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че разполагат с доказателства за приходи/, които да са вложили впоследствие в придобиването на конкретно имущество след 2004 г.

При извършването на съпоставката на приходите и разходите в рамките на релевантния период от 2003 г. до 2013 г., следва да се вземе предвид, че  двамата ответници са съжителствали в едно домакинство, имали са две малолетни деца, като от 26.11.2004 г. те са били и в граждански брак.

Съдът, след анализ на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключенията на вещите лица и дадените от тях  пазарни оценки, статистически данни за издръжка, за минимални работни заплати и посочените данни за конкретни видове и стойности на приходите и разходите и като направи съпоставката между тях, намира следното:

Видно от приложение №3 от заключението на вещото лице Р.С., разходите за 2003 г. са в размер на 60,40 МРЗ. В приходната част, вместо сумата от 175,46 МРЗ, посочена от вещото лице следва да бъде включен декларирания доход от проверявания по годишната данъчна декларация за същата година в размер на 48 251 лв. равен на 438 МРЗ от производството на малини /доколкото разходите за производството касаят предходен период, а и приспаднатите необходимо присъщи разходи от 60% имат отношение към данъчното облагане на лицето/. Общата сума на приходите се равнява на 486,18 МРЗ и след приспадане на разходите от 60,40 МРЗ, разликата се явява положителна величина в размер на 425,78 МРЗ. През 2004 г. разходите са в размер на 67,46 МРЗ, като вместо посочената в приходната част сума от 19 880 лв. /165,67 МРЗ/ следва да се включи сумата от 52 700 лв. равна на 439,16 МРЗ, призната от комисията като законен доход /в мотивираното искане л. 9 и в решението на л.466 от делото/, платена от В. Радославов Вичев /вносни бележки на л. 297 и сл. от делото/ по разплащателна сметка № BG 84BPBI 7946 1060 3790 01 на ответника в „Юробанк България” АД. След съпоставката между приходите от 442,79 МРЗ и разходите от 67,46 МРЗ се получава положителна величина – остатък в края на годината от 375,33 МРЗ. Т.е. през 2003 и 2004 г. ответниците са имали законен източник на значителни доходи, като в края на периода е останала сума в размер на 801,11 МРЗ.

Първото, претендирано за отнемане от комисията имущество, е придобито през 2005 г. – апартамент в гр.Варна, ул. „Карамфил” бл.16, вх.”В”, внесените от З.К. суми от 15 000 лв. по банкова сметка *** В.И., внесени по банковите му сметки. В началото на периода следва да се приеме, че проверяваният и семейството му са раполагали със спестените средства от 801,11 МРЗ. Разходите, посочени от вещото лице по приложение №3 от заключението, следва да бъдат намалени, защото към този момент за имота в гр.Смядово с къщата и сайванта е била заплатена само сумата от 1000 лв. или 6,6 МРЗ, а не посочената 91 138 лв. – 60,92 МРЗ. Така разходите са в размер на 753,33 МРЗ. От приходната част следва да се извади сумата от 12 240 лв. или 81,60 МРЗ, защото е част от внесената преди това и посочена като разход и претендирана за отнемане сума. Към приходната част следва да се прибавят и средствата от предходния период в размер на 801,11 МРЗ, при което в края на 2005 г. се явява положителна разлика от 94,45 МРЗ. Това означава, че проверяваният е разполагал със законни източници на доходи за придобиване на имуществото пред този период, включително и за покупката на апартамента в гр.Варна, изчислен по пазарната му стойност от 88 062 лв., за плащането на част от имота в гр.Смядово и внесените суми по банковите сметки от проверявания и съпругата му. Следователно за придобиването на посоченото имущество, семейството е разполагало със законни източници на доходи, поради което то не подлежи на отнемане.

През 2006 г. разходите на семейството са в размер на 298,92 МРЗ, а приходите /след като от тях се извадят изтеглените суми от банковите сметки от 183,36 МРЗ и 42,79 МРЗ, за да се направи преценката дали са били налице достатъчно приходи от законен източник при внасянето им по сметките и като се прибави сумата от продажбата на апартамента в гр.Варна, ул. „Карамфил” бл.16, за който бе установен законен източник на доход – 91 320 лв. - 570,75 МРЗ и положителния остатък от предходния период в размер на 94,45 МРЗ/ се равняват на 702,70 МРЗ, като разликата между двете е положителна в размер на 403,78 МРЗ.  Това означава, че за внасянето на сумите от 29 357,40 лв. и 6 864,96 лв. по банковите сметки, претендирани от комисията за отнемане и за връщането на теглените заеми преди това, И. е разполагал със средства от законен източник и затова придобитото в този период не подлежи на отнемане.

През 2007 г. е придобит имотът в гр.Смядово по силата на съдебното решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и е бил заплатен остатъка от цената в размер на 6 000 лв. равни на 33,33 МРЗ, които следва да бъдат включени към разходите за периода. Така разходите са в размер на 101,01 МРЗ, а приходите, към които следва да се прибавят и 403,78 МРЗ от предходния период, се равняват на  422,45 МРЗ, а разликата между двете величини е положителна в размер на 321,44 МРЗ. Това означава, че за придобиването на имота в гр.Смядово с къщата и сайванта и за връщането на заемите от предходни периоди, И. е разполагал със законен източник на средства, поради което и това имущество не подлежи на отнемане.

През 2008 г. е върнат заем, като И. също е разполагал със средства от законен източник, защото разликата между приходите от 343,72 МРЗ /сбор от 22,28 МРЗ и остатъка от предходната година 321,44 МРЗ/ и разходите от 62,74 МРЗ се явава отново положителна – 280, 98 МРЗ.

Разходите за 2009 г. са 53,60 МРЗ, а приходите, в които следва да се включи и сумата от продажбата на дворното място в с. Овчарово в размер на 11 750 лв. равно на 48,96 МРЗ и средствата от предходния период в размер на 280,98 МРЗ се равняват на 317,21 МРЗ, като разликата между двете е положителна в размир на 263,61 МРЗ. Следователно, за придобитото през този период имущество – лек автомобил и върнат заем, проверяваният е разполагал със законни източници на средства, поради което то не подлежи на отнемане.

През 2010 г. сторените разходи са в размер от 58,20 МРЗ, а приходите, към които следва да се прибави и доходът от предходния период, са в размер на 285,83 МРЗ /22,22 МРЗ и 263,61 МРЗ/, като разликата между двете суми е положителна - в размер на 227,63 МРЗ.

Разходите за 2011 г. са в размер на 72,76 МРЗ, а приходите – 287,23 МРЗ /с включена към сумите по приложение №3 от заключеунието 30,24 МРЗ, на сумите от продажбата на нивата  в с.Суха река в размер на 7 341 лв. равняваща се на 29,36 МРЗ и средствата от предходния период в размер на 227,63 МРЗ/, като разликата между двете величини е положителна - в размер на 214,47 МРЗ. Това означава, че за върнатите заеми от И. и за внесените от З.К. средства от 5000 лв., ответниците са разполагали със законен източник на средства.

Разходите през 2012 г. са 56,24 МРЗ, а приходите – 263,49 МРЗ /49,02 МРЗ и 214,47 МРЗ от предходния период/, като разликата е положителна в размер на 207,25 МРЗ. Следователно, връщането на заемите през този период е станало от законен източник на средства.

Към приходите за 2013 г. /41,97 МРЗ по приложение №3 от заключението на вещото лице С./ следва да се включи и сумата от 16 955 лв. равна на 54,69 МРЗ, както и остатъка от предходния период от  207,25 МРЗ, след което общият им размер става 303,91 МРЗ. След приспадане на разходите от 47,19 МРЗ в края на периода остава положително салдо от 256,72 МРЗ, налагащо извод за наличие на законен източник на доход за връщането на теглен в предходен период заем от К..

С оглед изложените съображения и установените по делото законни източници на средствата, вложени в придобитото от проверяваното лице и съпругата му имущество, исковете за отнемането му са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Доказването на законния източник на средства изключва връзката между престъплението и придобиването на имуществото и опровергава презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. За приложението на тези императивни правни норми, въззивната инстанция следи служебно. Именно с установяването на законния източник на средствата, отпада и необходимостта от изследване по делото на  предположението за наличието или липсата на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, в каквато насока главно са били развити оплакванията във въззивната жалба на комисията.

Окръжният съд е достигнал до извода за неоснователност на исковете т.е. до същия правен извод, но по съвсем различни съображения – при механична съпоставка между приходи и разходи като сбор от същите за целия релевантен период, без анализ на конкретните факти, имащи значение за придобиването на всяко конкретно имущество, е направил извод за липсата на средства от законен източник и е приел, че липсват твърдения на комисията за наличието на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е осъден проверявания, а и по делото не били налице и доказателства, от които да се направи обосновано предположението за връзката с престъпната дейност, както и че приносът на съпругата в придобиването на част от имуществото не бил оборен. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че комисията е изложила твърдения за наличието на косвена връзка между придобиването на имуществото и престъплението с представеното по делото решение № № 595 от 19.11.2014 г. /лист 457 от делото/, но доколкото по делото е установен законният източник на средствата за придобиването на имуществото, съобразно изложените по-горе мотиви, предположението е оборено.

Изложеното налага извода за неоснователност на исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и за неоснователност на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение. Последното, като постановяващо идентичен резултат /с изключение на недопустимата му част, която подлежи на обезсилване/, следва да бъде потвърдено с изложените в настоящото решение мотиви.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78 от ГПК, право на разноски имат въззиваемите, но те не са поискали присъждане на такива, поради което разноски не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 57/09.03.2015 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.Сфия за отнемане на левова равностойност на притежавания от К. Б.в дялов капитал в „ВАТРА-ХОУМ 2” ЕООД, ЕИК 200127195, вписано в Търговския регистър на 23.05.2008 г., със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Сердика”, ул. „Враня” № 54, вх.Д, ет.2, ап.42, собственост на К. П. Б., с номинална стойност към настоящия момент в размер на 5 000 лв. и ПРЕКРАТЯВА  производството  по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/09.03.2015 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд в останалата му част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: