О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

336

 

07.06.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 7 юни, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                              Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 215 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, подадена чрез адв. В.Б., против определение № 704 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1568/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му вх.№ 2204/25.01.2017 г. по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 117/16.01.2017 г., постановено  по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие със закона, молил е за отмяната му и за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК със солидарно осъждане на всички ответници и третото лице-помагач по делото за заплащане на  сторените по делото разноски.

„Алианц Банк България“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното определение с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Ответниците С.С., Д.И., „БГ Имоти“ ООД, „Мегатроник Юнайтед Гейминг“ ЕООД и „Марубени“ ЕООД не са подали отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и е насочено срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. № 1568/2016 г. са били предявените от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, против С.И.С., Д.В.И., „БГ Имоти“ ООД, „Мегатроник Юнайтед Гейминг“ ЕООД и „Марубени“ ЕООД и при конституирано на страната на ответника С.С. трето лице – помагач „Алианц Банк България“ АД, искове по чл.177 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца: сумата от 5 327,45 лв., представляваща стойността на извършените от ищеца необходими разноски през 2014 г. за запазване на процесния имот -офис №4, находящ се в гр.Варна и сумата от 28 268,70 лв., представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършени от ищеца подобрения от м.октомври 2013 г. до м. октомври 2014 г. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че закупил процесния офис с учредена от предишния му собственик ипотека за обезпечаване на задължение на ответницата С.С. към „Алианц Банк България“ АД по договор за банков кредит. Банката (трето лице – помагач по делото ) се снабдила с изпълнителен лист за вземането си по договора за банков кредит срещу всички солидарно задължени лица – ответници по делото и образувала срещу тях изпълнително производство за събирането му. Изпълнението е било насочено срещу собствения на ищеца и ипотекиран в полза на банката имот и е била насрочена публичната му продан. Ищецът - собственик на ипотекирания имот, който не е лично задължен за дълга, е завел на 28.04.2015 г. срещу всички солидарни длъжници иска по чл.177 от ЗЗД, за да може след уважаването му да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски.

В хода на производството, на 23.12.2016 г. банката е подала молба до съда с искане за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска – отпадане на правния интерес от водене на делото за ищеца, поради извършено от него плащане на част от задължението на длъжника С.С. към банката и заличаване на договорната ипотека върху имота с прекратяване на насоченото изпълнение срещу него. В отговор на молбата, ищецът също е настоял за прекратяване на делото поради отпадане на правния му интерес от водене на делото вследствие на извършеното от него плащане на дълга на С.С. и заличаване от банката на ипотеката върху собствения му имот. Претендирал е от съда солидарно осъждане на всички ответници и помагача за сторените от него в производството по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 5 967,52 лв.

С определение  № 117/16.01.2017 г. по гр.д. № 1568/2016 г. окръжният съд като е приел, че предвид заличаването на ипотеката и невъзможността за осъществяване на публичната продан на имота и съответно за реализиране правото на ищеца по чл.177 от ЗЗД да получи стойността на необходимите разноски и увеличената стойност на имота от направените подобрения, е отпаднал и правния му интерес от воденето на иска и искът е недопустим, е прекратил производството по делото. Със същото определение съдът счел  искането на ищеца за присъждането на разноски за неоснователно и не присъдил такива.

По молба на ищеца от 25.01.2017 г. за допълване на определението за прекратяване на делото с осъждане на ответниците и помагача за разноските на ищеца, окръжният съд е образувал производство по чл. 248 от ГПК, по което се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК. Изложил е съображения, че ищецът няма право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото делото е прекратено поради недопустимост на исковете, т.е. липса уважаване на исковете, а при прекратяване на делото право на разноски биха имали ответниците по чл. 78, ал.4 от ГПК, но не и ищецът.

Така постановено и обжалвано пред настоящата инстанция определение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

В настоящия казус, производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска – отпадане на правния интерес на ищеца в хода на производството. Действително, както правилно е посочил и окръжният съд, ищецът би имал право на разноските при уважаване на иска – хипотеза на чл. 78, ал.1 ГПК, а при прекратяване на производството право на разноски биха имали ответниците по силата на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. В трайната съдебна практика, обаче се приема също, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, както и че в тази хипотеза ответникът не може да претендира присъждането на разноските (определение № 277/14.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. №2432/2014 г. I г.о.). В случая, обаче това разрешение е неприложимо, защото недопустимостта на иска и отпадането на правния интерес от водене на делото за ищеца е вследствие на собственото му поведение и избора му да предпочете да заплати задължението на длъжника С.С. към банката и да поиска от ипотекарния кредитор заличаване на ипотеката върху имота си в хода на вече образуваното от него срещу длъжниците дело по чл.177 от ЗЗД, при данните че с тази възможност той е разполагал и преди да заведе иска по чл.177 от ЗЗД. В този смисъл, неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя в настоящата жалба за нарушение на чл. 81 от ГПК, както и неоснователно е позоваването му на определението на Окръжен съд –Хасково, което няма характер на задължителна за настоящата инстанция съдебна практика и е постановено по различен от настоящия казус, в който именно ответниците с поведението си, след завеждане на делото, са довели до отпадане на правния интерес на ищеца от водене на делото.

Предвид изложените съображения, като постановяващо идентичен резултат, определението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид отхвърляне на настоящата частна жалба и на осн. чл. 81 от ГПК  жалбоподателят следва да понесе отговорността за разноските за настоящото частно въззивно производство, като заплати на насрещната по жалбата страна – „Алианц Банк България“ АД сторените от нея и доказани с договора за правна защита и съдействие от 26.04.2017 г. разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лв. В насока на дължимостта на разноски в производството по чл. 248 от ГПК, включително и в производството по обжалване е и съдебната практика на ВКС - определения №№ 268/12.07.2011г. по ч.гр.д.№ 1010/2010 г., II г.о., 294/13.11.2013 г. по гр.д. № 565/2012 г. ., II г.о  и 393/10.06.2015 по ч.гр.д. № 2132/2015 г.  IV г.о.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 704 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1568/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148049296, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ №21, офис 2, представлявано от управителя Надежда Каракашева да заплати на „Алианц Банк България“ АД ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Мария Луиза“ №79, представлявано от изпълнителните директори Г.З. и Р. С., сторените разноски за настоящото производство в размер на сумата от  200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.